Решение по дело №308/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№ 229                      

гр.Русе, 19.06.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАТАЛИЯ Г.                                                     ЧЛЕНОВЕ:  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                               АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                               

          при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 308 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

          Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

          Постъпила е въззивна жалба от А.Ю.Х. *** чрез адв. Вл. Д. против решение № 65/27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 511/2018 г. по описа на Беленския районен съд в частта, с която е уважен предявеният против нея иск с правно основание чл. 422 ГПК - за установяване на вземането на „Топлофикация П.“ АД в размер на 247,62 лв., представляващи 2/16 от общия дълг за процесния период в размер на 2717,16 лв. - стойност за доставена, ползвана, но неизплатена топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр. П., ул.“О.П.“ бл. **, ап. **. Излага оплаквания за неправилност на решението и иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявеният против нея иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски пред двете инстанции.

         Ответникът по жалбата „Топлофикация П.“ АД, ЕИК ********* чрез юрк. Р.Д.счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл. **3 ГПК. Иска същата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. пред настоящата инстанция.

         След преценка доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. **9 ГПК, въззивният съд приема следното:

         Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално право на жалба, в  законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

         Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. **9 ГПК, намира, че решение № 65/27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 511/2018 г. по описа на Беленския районен съд е валидно и допустимо в обжалваната част, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:     

          Видно от съдържанието на исковата молба, подадена от „Топлофикация П.“ ЕАД, а и от заявлението по ч. гр. д. № 816/18 РС П., дружеството е заявило съществуването на вземане към А.Ю.Х. в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че ответницата е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдена сграда. Заявява се, че в това й качество дължи консумирана /реално потребена/ и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент ** в гр. П., ул.“О.П.“ бл. ** за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.

         Видно от приложения на л. 8 – л. 9 от делото договор за продажба на държавен имот от 07.04.1977 г., собствеността върху процесния апартамент е придобита при равни квоти от С.Р.А.и В.Г.А..

          От Удостоверение за наследници  /л. 10 – л. 11/ се установява, че С.Р.А.е починал на 19.07.2012 г. и е оставил за свои законни наследници ответницата А.Ю.Х. – дъщеря, В. С. А.–дъщеря, К. С. А.- син и В.Г.А.– съпруга. Последната е починала на 12.01.2016 г. като е оставила за свои законни наследници В. С. А.–дъщеря и К. С. А.– син. От същото удостоверение е видно също така, че единствено В. С. А.и  В.Г.А.са имали заявен постоянен адрес в процесния имот.

         От събраните в първата инстанция писмени доказателства, изхождащи от ищеца, се установява още, че към настоящия момент партидата за топлинна енергия за абонатен № № 00201300** и адрес: гр. П., ул.“О.П.“ бл. **, ап. ** е на името на В. С.А.. Видно от приетата съдебно-техническа експертиза изравнителните сметки и отчетните карти за процесния период за абонатен № 00201300** и адрес: гр. П., ул.“О.П.“ бл. **, ап. ** за отчетен период 1.05.2014 г. – 30.04.2015 г. са на името на В.Г.А., а за отчетен период 1.05.2015 г. – 30.04.2016 г. на името на В. С.А..

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

 По допустимостта на исковете

 Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

 От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,  поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответника.

Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. 

Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й /Тълкувателно решение №2/2017 г. по т. д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/. 

      Според настоящия състав по делото липсват каквито и да било доказателства за валидно възникнала облигационна връзка между ответницата и ищцовото дружество.  От една страна, по делото не е доказано титуляр на партидата през процесния период да е бил наследодателят на ответницата, поради което по силата на наследственото правоприемство, собствеността върху имота и съответно задълженията за потребена, но незаплатена топлинна енергия за същия, да са преминали към А.Ю.Х. като негов законен наследник в какъвто смисъл е и претенцията на ищеца.

      От друга страна, по делото не се установява дали и на какво основание ответницата владее имота. Не е установено А.Ю.Х. да е подавала молба за прехвърляне на съществуващата партида на нейно име, нито за откриване на нова партида, каквито са изискванията на чл. 41 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и каквато възможност е предвидена в чл. 61 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. П..  Обратно, налични са безспорни данни, че титуляри на партидата за претендирания период са други съсобственици, към които съобразно облигационната връзка между тях и ищеца следва да бъде насочена претенцията .

  При това положение съдът намира, че отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на ответницата за плащане на цената за доставената топлинна енергия до апартамент, находящ се в гр. П., ул.“О.П.“ бл. **, ап. **.

 При тези съображения искът за главница и акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговаря по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката.

 По разноските:

 С оглед изхода на спора и отправеното искане следва да се преразпределят разноските в първоинстанционното производство. Предвид отхвърлянето изцяло на предявения от ищеца иск, на ответницата се следват разноски в пълен размер пред първата инстанция. Такива са сторени в размер на 300 лв. за платено адв. възнаграждение. С първоинстанционното решение са й присъдени 81,28 лв. съобразно отхвърлената част от иска, поради което следва да й бъдат присъдени допълнително 218,72 лв. разноски за производството пред районния съд.

  Пред настоящата инстанция право на разноски има само ответницата, които съобразно представените доказателства възлизат на 325 лв., от които 25 лв. държ. такса за въззивната жалба и 300 лв. за платен адвокатски хонорар.

        Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол.

        По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 65/27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 511/2018 г. по описа на Беленския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация П.“ ЕАД против А.Ю.Х. иск с правно основание чл. 422 ГПК - за установяване на вземане в размер на 247,62 лв., представляващи 2/16 от общия дълг за процесния период в размер на 2717,16 лв. - стойност за доставена, ползвана, но неизплатена топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр. П., ул.“О.П.“ бл. **, ап. **, от които главница в размер на 218,47 лв., представляваща 2/16 от главницата в размер на 2345,55 лв. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 29.15 лв. законна лихва за забава на месечните плащания, представляваща 2/16 от законната лихва в размер на 371.61 лв. за периода 08.07.2014 г. – 29.03.2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „Топлофикация П.“ ЕАД срещу А.Ю.Х. *** за признаване на установено, че А.Ю.Х. дължи на дружеството 247,62 лв., представляващи 2/16 от общия дълг за процесния период в размер на 2717,16 лв. - стойност за доставена, ползвана, но неизплатена топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр. П., ул.“О.П.“ бл. **, ап. **, от които главница в размер на 218,47 лв., представляваща 2/16 от главницата в размер на 2345,55 лв. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и 29.15 лв. законна лихва за забава на месечните плащания, представляваща 2/16 от законната лихва в размер на 371.61 лв. за периода 08.07.2014 г. – 29.03.2017 г. като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ  П.”  АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ж.к. ”М.”, ТЕЦ „Република“ да заплати на А.Ю.Х., ЕГН ********** *** сумата в размер на 543,72 лв. /петстотин четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски пред двете инстанции.

  В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

        Решението е окончателно.

 

       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: