О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 386
27.02.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №471 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. във
връзка с чл.407, ал.1
от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Г. В. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му
по делото адв. В.
В., против
разпореждане от 06.01.2020г.,
постановено по ч. гр.д.№10059/2019г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХIII гр.с.,
с което е постановено да се
издаде изпълнителен лист
срещу жалбоподателя
за сумите 25 лв.- държавна
такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски
по делото, присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК. В жалбата
се излагат съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане, като
се иска отмяната
му.
Ответната страна
по частната жалба- „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, със
седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по делото
юрк. П. П., в
писмен отговор оспорва
същата и иска
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
процесуално допустима, тъй като
е подадена в срок,
от легитимирана страна и е насочена
срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
По ч.гр.д.№10059/2019г. по
описа на Районен съд- Пловдив,
ХIII
гр.с., по заявление на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД срещу жалбоподателя
Г. В. П., ЕГН **********, е
била издадена
заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.414, ал.1 от
ГПК срещу същата
е постъпило възражение от
длъжника, като първоинстанционният съд
е указал на кредитора,
че следва да предяви
иск за установяване
на вземането си в едномесечен
срок. В срока за предявяване на
такъв с писмена молба по делото
кредиторът е уведомил
съда, че длъжникът е
заплатил изцяло претендираните суми,
като е поискал
издаване на изпълнителен
лист за присъдените със
заповедта за изпълнение
разноски. С обжалваното
разпореждане съдът е
уважил
така подадената молба и е
постановил издаване на изпълнителен лист
срещу длъжника за сумите
25 лв.- държавна
такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски
по делото, присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК.
Разпореждането е
правилно.
По делото
няма спор, че жалбоподателят
Г. В.
П. е заплатил
претендираните от заявителя суми
на 09.08.2019г. след
образуване на заповедното производство
/заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение е подадено
на 17.06.2019г./ и
след като падежът
на претендираните задължения
е настъпил. Предвид горното
следва да се
приеме, че той
е дал повод за
завеждане на делото, поради
което дължи разноските, направени от заявителя. Ирелевантни
са доводите в частната жалба,
че плащането било
извършено преди връчване на издадената
заповед за изпълнение,
тъй като този
факт няма отношение
към дължимостта на
разноските- длъжникът е платил
при вече образувано
поради неизпълнението му
заповедно производство, поради което
следва да заплати
и направените от кредитора разноски. Ирелевантни
за дължимостта на разноските са и доводите,
че в заповедта за
изпълнение бил посочен
невъзможен период на вземането-
01.10.2018г.-30.09.2018г.
Видно от заявлението
по чл.410 от
ГПК, кредиторът е
претендирал вземане за
периода 01.10.2017г.-
30.09.2018г., което няма спор,
че е било
заплатено от длъжника
след подаване на
заявлението. При това положение допуснатата
от съда при
издаване на заповедта за
изпълнение очевидна фактическа
грешка при посочване
на началната дата
на периода, която
подлежи на отстраняване
по реда на
чл.247 от ГПК,
не може да се отрази
на дължимостта на
разноските, тъй като
претенцията на заявителя,
формулирана в заявлението
за издаване на
заповед за изпълнение,
е била основателна.
Предвид горното
жалбата е неоснователна
и обжалваното разпореждане
следва да се
потвърди.
В
частната жалба е
направено и искане
за спиране на
изпълнението на обжалваното
разпореждане и издадения
въз основа на него изпълнителен
лист до разглеждане
на същата, което
следва да се
остави без уважение,
тъй като съдът
се произнася по
жалбата веднага след
постъпването й.
С
оглед неоснователността на
частната жалба и
направеното от ответната
страна по нея искане
жалбоподателят следва да
бъде осъден да
й заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50
лв.
По
изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането в частната
жалба за спиране
на изпълнението на обжалваното разпореждане
и издадения въз основа на
него изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
06.01.2020г., постановено по ч.
гр.д.№10059/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХIII гр.с., с което е
постановено да се издаде изпълнителен
лист срещу Г. В. П.,
ЕГН **********, за сумите
25 лв.- държавна
такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски
по делото.
ОСЪЖДА Г. В. П.,
ЕГН **********, да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“
№37, ЕИК *********, сумата от
50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: