Номер 122928.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100501734 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 45206/09.07.2020г. на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв.
Никодим Георгиев, срещу решение № 2406 от 16.06.2020г., постановено по гр.дело №
2965/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че С. Г. Д. , ЕГН
********** с адрес гр. Варна, жк. „В.“ № 30, вх. 2, ап. 29, ет.1 не дължи на въззивното
дружество сумата от 2185,36 лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена
корекция за минал период 23.04.2017г. - 04.12.2019г. за обект на потребление, находящ се гр.
Варна, жк. „В.“ №30, вх.2, ет.1, ап.29 с аб. № ********** и кл. № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/17.02.2020г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че извършената
проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от С. Г. Д. срещу „Енергоразпределение Север” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от сумата от 2185,36
лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период
23.04.2017г. - 04.12.2019г. за обект на потребление, находящ се гр. Варна, жк. „В.“ №30,
вх.2, ет.1, ап.29 с аб. № ********** и кл. № **********.
Ищецът твърди, че има качество на потребител на доставяна от ответника ел. енергия
с аб. № ********** и кл. № **********. По информация от ответното дружество, на
04.12.2019г. е извършена проверка на СТИ в дома му. За проверката е съставен протокол от
12.06.2019г., констатациите в който се оспорват. Оспорва да дължи процесната сума.
Оспорва да е извършена проверка на СТИ точно в дома му. Твърди, че при извършване на
проверката не е спазена процедурата за това, защото не е направена в негово присъствие,
упълномощено от него лице или орган на полицията. Оспорва документите въз основа на
които е извършено начисляването на процесната сума и правилността на приложената
методика. Твърди, че допълнително начисленото количество ел. енергия не е реално
потребено. посочва, че всички периодични сметки са били заплатени своевременно. Твърди,
че не е манипулирал СТИ и не е ползвал ел. енергията, начислена за периода 23.04.2017г. до
04.12.2019г. Отговорността относно изправността на СТИ сочи да е на ЕРП, чиято
собственост е СТИ и чийто показания и изправност той нямал възможност да следи. Нямало
данни ЕРП да е изпълнило задълженията си за периодични проверки на СТИ. Оспорва
проверката да е извършена в негово присъствие или присъствие на свидетел. Посочва, че в
протокола за извършена експертиза от БИМ липсвали отразени действия установяващи, че
към момента на проверката има отчитане на ел.енергия по тази тарифа и всички изводи са
правени на база натрупване на числа в невидимо за потребителя място. Посочва, че ищецът
не разполагал със софтуер, за да има възможност да чете какви количества са записани в
паметта на СТИ. Липсвали данни СТИ да е монтирано при нулеви показания по всички
тарифи. Твърди нищожност като неравноправни на клаузите на ОУ даващи основание за
извършване на корекция, както и противоречие на процедурата с Директива № 2006/32 на
ЕО на ЕП.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Не оспорва, че ищецът се явява потребител на ел. енергия в сочения
обект на потребление. Оспорва всички доводи на ищеца относно недължимостта на сумата,
излагайки свои опровергаващи ги такива. Твърди, че сумата е дължима на основание чл.55
ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Липсва изискване в чл.49, ал. 3 ПИКЕЕ проверката да се извършва
задължително в присъствието на абоната, негов представител или орган на полицията.
Оспорва елемент от фактическия състав на правото му да е и наличието или не на виновни
действия/бездействия от страна по потребителя, доколкото процедурата конкретизира цена
на доставена и потребена ел. енергия и няма характер на санкция за потребителя. А че се
касае за доставена и потребена ел.енергия се установявало от констатацията на БИМ, че е
налично това количество в тарифа 3. Затова и начисляването не е извършвано по методика,
а касае само остойностяване на реално прочетено като доставено и потребено от абоната
количество ел. енергия. Процесното СТИ е било монтирано на 22.04.2017г. след преминала
последваща проверка и изписан от лаборатория с показания по Т1- 3317,794 и Т2- 6725,415.
В тарифа 3 липсвал запис, поради което и не са отразявани показания там. На основание
чл.10 ПИКЕЕ на потребителя е осигурен визуален достъп до показанията на
визуализираните регистри. Оспорва позоваването на Директива № 2006/32 на ЕО на ЕП.
Твърди, че на 04.12.2019г. на основание чл. 45 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ в
присъствието на един свидетел, за която е съставен КП № 1106126. При проверката е
извършен опит за софтуерно прочитане на паметта на електромера, но поради невъзможност
такова да бъде извършено, служителите са демонтирали СТИ и то е било изпратено на БИМ
за експертиза. Съобразно констатациите на експертизата извършена от БИМ Русе след
2
софтуерен прочит, установена е била външна намеса в тарифната схема на СТИ и наличие
на преминала ел. енергия в невизуализиран регистър 1.8.3 от 11493,108кВтч. СТИ
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност. На 13.02.2020г.
със становище е било начислено процесното количество ел. енергия, конкретизирано по
размер. Твърди, че корекцията е извършена в съответствие с чл. 55 ПИКЕЕ, а
остойностяването е извършено съгл. чл. 56 ПИКЕЕ. Сочи, че това количество ел. енергия не
представлява служебно начислено, а реално доставено, потребено, измерено от СТИ, но
неотчетено при ежемесечните отчети, с оглед на което и в евентуалност се позовава на
договорната връзка между страните по повод дължимостта на сумата. На 10.10.2019г.
ответното дружество е издало фактура, с която е остойностило така отчетеното в
невизуализирания регистър количество ел. енергия.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е титуляр на партида с аб. № ********** и
кл. № ********** за обект на потребление в гр. Варна, ул. Х.С. № 14, ет. 6, ап. 7 и че
страните са в облигационна връзка, основана на договор по пренос и достъп на ел. енергия
през електроразпределителните му мрежи в посочения обект и период.
От констативен протокол № 1106126/04.12.2019г. се установява, че на посочената
дата е била извършена техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги ел.
инсталации в обекта на ищеца. Документирано е, че СТИ се демонтира. Протоколът е бил
подписан от служителите, извършили проверката и един свидетел, с отбелязване, че
абонатът отсъства. Електромерът е бил демонтиран, запечатан с пломба и изпратен на БИМ
за експертиза.
Констатациите в протокола на БИМ РУ- Русе с № 195/10.02.2020г. от извършена
метрологична експертиза са за наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3 от
11493,108кВтч, която не е била визуализирана на дисплея. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на СТИ. СТИ съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Със становище от 13.02.2020г. е одобрено начисляване на абоната на ел. енергия в
размер на общо 11493кВтч за периода 23.04.2017г. до 04.12.2019г. на основание чл. 55
ПИКЕЕ. Въз основа на становище ЕРП издава фактура № **********/17.02.2020г., с която
на абоната е начислено за доплащане това количествено ел. енергия, остойностено като
такси - технологичен разход ниско напрежение, задължения към обществото, пренос и
достъп високо напрежение, пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение,
преразпределени на четири ценови подпериода.
Процесното СТИ е било монтирано в обекта на ищеца на 22.04.2017г., което
обстоятелство е видно от изготвения КП с № 1183908. Към момента на монтажа му са били
записани показанията на нощна тарифа - 3317квтч и дневна тарифа – 6725квтч. Този
протокол носи подпис на потребителя.
В протокол от последваща метрологична проверка на СИ № 12332р/05.04.2017г.,
извършена в лаборатория на ЕЛЛАБ България ООД, представен по делото по реда на чл. 192
ГПК, е документирано, че крайните показания на СТИ към датата на проверката, са както
следва: тарифа 1- 3317,794квтч и тарифа 2- 6725,415квтч. Липсва запис на показания по
тарифа 3 и сумарния регистър. В придружителното писмо, с което е изпратен коментирания
протокол е посочено, че показанията в сумарната тарифа 1.8.0 са 10043,209квтч.
3
От заключението на в.л. инж. Кирил Малеев, вкл. с разясненията дадени при
изслушването му, се установява, че процесното СТИ е метрологично годно към датата на
проверката. Монтирано в обекта повторно с натрупани показания по тарифи Т1 и Т 2.
Констатациите в протокола на БИМ са за установена външна намеса в тарифната схема на
СТИ, т.е въведена е била още една тарифа- Т3 към заводските Т1 и Т2, в която се отчита
част от потребената ел. енергия и която не е отчитана при редовното инкасиране.
Електромерът имал сумарен регистър, който обаче в БИМ не се чете. Извършените
изчисления на така начисленото количество ел.енергия са математически точни.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
От констативния протокол се установява, че в деня на проверката, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са прочели информацията, записана в невизуализираните
регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за ел.
енергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
04.12.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
4
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За извършването на тази едностранна корекция е необходимо
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото е
представен протокол за монтаж от 22.04.2017г., от който се установява, че монтирания
електромер с фабр. № 7787727 е с показанията на нощна тарифа - 3317квтч и дневна тарифа
– 6725квтч. Липсват данни с какви показатели са били останалите регистри към датата на
монтиране на СТИ, включително и регистър 1.8.3. Освен това ответното дружество не е
спазило процедурата по чл.49, ал.4 вр. ал.3 от ПИКЕЕ, тъй като е протоколът за
извършената проверка е изпратен на клиента /който не е присъствал лично на нея/ след
изтичане на предвидения 7-дневен срок.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната
процедура. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявеният отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, по-нисък
от минималния такъв /382,98 лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2406 от 16.06.2020г., постановено по гр.дело №
2965/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че С. Г. Д. , ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“ № 30, вх. 2, ап. 29, ет.1 не дължи на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 2185,36 лева,
представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период
23.04.2017г. - 04.12.2019г. за обект на потребление, находящ се гр. Варна, жк. „В.“ №30,
вх.2, ет.1, ап.29 с аб. № ********** и кл. № **********, за което вземане е издадена
5
фактура № **********/17.02.2020г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати
на С. Г. Д. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“ № 30, вх. 2, ап. 29, ет.1 сумата от
350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6