№ 3694
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110121847 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЕС с
административен адрес в /АДРЕС/, представлявана от М.Н.
П.а срещу Л. Б., положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 51, ал.1 от
ЗУЕС, за признаване на установено в отношенията между
страните, че Л. Б. дължи на ищеца сумата в размер на 440
евро, представляваща дължима за 2020г. годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на сградата на
ЕС, на основание т.2 от Протокол от ОС на СЕС, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 30.08.2021г. до
окончателно изплащане на вземането, и за сумата в размер
на 440 евро, представляваща дължима за 2021г. годишна
1
такса за управление и поддръжка на общите части на
сградата на ЕС, на основание т.2 от Протокол от ОС на
СЕС, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –
30.08.2021г. до окончателно изплащане на вземането, и за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.01.2020г. в
производството по ч.гр.д. № 50350/2021г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че
процесното решение е недействително, доколкото не е
свикано по надлежния ред, не е спазена процедурата за
провеждането му не е присъствала, както и че доколкото е
чешка гражданка и не владее достатъчно български език,
не би могла да участва пълноценно.
В съдебно заседание ищецът ЕС с административен
адрес в /АДРЕС/, управлявана от М.Н. П.а, редовно
призован, се представлява от адвокат П., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Л. Б., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
2
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 50350/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при направено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
165/26.06.2017г. на Нотариус В.М. и приетите справки от
АВ-ИР по персонална партида на ответника, се установява,
че Л. Б. е придобила апартамент А3, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1973.787.1.38, находящ се в /АДРЕС/.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
13.02.2020г., с административен адрес в /АДРЕС/, се
установява, че ОС на ЕС в т.2 е обективирало взето
решение, че считано от 01.01.2020г. размерът на годишната
такса управление и поддръжка на ЕС за обекти до 60,00
кв.м. с общите части е в размер на 330 евро, а за обекти над
60 кв.м., какъвто е имота на Б. – 440 евро, а за места за
паркиране – 20 евро. ОС е взело решение годишните такси
за управление и поддръжка да се заплащат в срок до първи
август на годината, за която се дължат.
3
По делото не са приети и представени доказателства, за
предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС срещу взетото от ОС на ЕС
решение, по отношение на неговата законосъобразност,
поради и което решението, като необжалвано е влязло в
сила, придобило е изпълнителна такава, и е задължително
за всички собственици на самостоятелни обекти в СЕС,
както и за техните правоприемници.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление
и поддържане на общите части на ЕС се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства,
независимо от етажа на който живеят. Нормата е
императивна и изисква всеки от собствениците,
обитателите и ползвателите да плаща разходите за
управление и поддръжка на общите части в сградата в
режим на ЕС поравно, като в тази връзка възраженията на
ответника, че е чешка гражданка и не владее български
език, са абсолютно ирелевантни, след като същата е
собственик на имота.Ирелевантно е и възражението, че
процесното решение е недействително, че ОС не е свикано
по надлежен ред и че не е спазена процедурата по
провеждането му. Това е така, тъй като според чл. 16 от
ЗУЕС предвидената форма за доказване е писмена, че Общо
събрание на посочената дата е проведено, и е налична в
съставеният след провеждане на общото събрание
протокол. Съгласно същата разпоредба /ал. 9/, всеки
4
собственик може да оспори съдържанието на протокола,
пред управителя. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС,
всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание. В
производството по отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание, съдът контролира
законосъобразността на решението, включително дали
процедурата по свикване и обявяване на решението е
спазена.
Няма доказателства за проведено производство по
оспорване на взетото решение, поради което и при наличие
на самостоятелен ред за обжалване на решението, не е в
правомощията на съда в настоящото производство да
обсъжда доводите на ответника за липса на проведено
събрание, опорочена процедура на свикването му, липса на
покана и останалите доводи срещу процедурата на
провеждане на общото събрание.
В случая с решението, прието по т. 2 от протокола е
определена годишна такса в размер на 440 евро, която
съгласно опита и практиката в комплекса е посочено, че се
определя по квадратура на имота, в случая за имот над 60
кв.м. В тази връзка съдът намира да посочи, че в това
производството не следва да разглежда възражения за
незаконосъобразност на решението и съответствието им с
императивните правни норми в ЗУЕС, в случая с чл. 51,
ал.1 от ЗЕУС. Възможността за атакуване
5
законосъобразността на тези решения, в т. ч. досежно
противоречието им с императивни правни норми, каквито
са чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до
изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този
срок, решенията се стабилизират и подлежат на
изпълнение. (Така гр. д. № 658/2012 г. на 1 г. о. на ВКС,
Решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018
г., I т. о., ТК).
По изложеното и доколкото ищецът доказа, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в СЕС, че
е взето решение по т.2 от протокола, с което е определена
дължимата такса за управление и поддръжка на общите
части на ЕС и че това решение е придобило изпълнителна
сила, падежирало е, съдът намира иска за основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като в
тази връзка следва да се присъдят разноски на ищеца в
заповедното производство в размер на 435,00 лева, а в
исковото 635,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
6
страните по предявените от ЕС с административен адрес в
/АДРЕС/, представлявана от М.Н. П.а срещу Л. Б., ЛНЧ
********** с постоянен адрес в /АДРЕС/, вх.А, ап.А3,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК, че Л. Б. дължи на ЕС с административен адрес в
/АДРЕС/, представлявана от М.Н. П.а, сумата в размер на
440 евро, представляваща дължима за 2020г. годишна такса
за управление и поддръжка на общите части на сградата на
ЕС, на основание т.2 от Протокол от ОС на СЕС, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 30.08.2021г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
440 евро, представляваща дължима за 2021г. годишна такса
за управление и поддръжка на общите части на сградата на
ЕС, на основание т.2 от Протокол от ОС на СЕС, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 30.08.2021г. до
окончателно изплащане на вземането, и за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 11.01.2020г. в производството по ч.гр.д. №
50350/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Л. Б., ЛНЧ ********** с постоянен адрес в
/АДРЕС/, вх.А, ап.А3 ДА ЗАПЛАТИ на ЕС с
7
административен адрес в /АДРЕС/, представлявана от М.Н.
П.а, сумата в размер на 435,00 лева, деловодни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Б., ЛНЧ ********** с постоянен адрес в
/АДРЕС/, вх.А, ап.А3 ДА ЗАПЛАТИ на ЕС с
административен адрес в /АДРЕС/, представлявана от М.Н.
П.а, сумата в размер на 635,00 лева, деловодни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8