и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №195/06.12.2007 г., постановено по гр. д. № 741/20007 г. по описа на Кърджалийския районен съд са отхвърлени предявените от Марин Стоянов Стефанов от гр. Кърджали срещу Христина Велизарова Кирчева и Виктор Русев Кирчев, двамата от гр. Кърджали иск за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба № 92/21.03.2003 г., том I, рег. № 1506, дело № 125/2003 г. на нотариус Калин Николов Димитров, действащ в съдебен район РС- Кърджали, между Мюмюн Сюлейманов Шакиров, действащ чрез пълномощника си Христина Велизарова Кирчева, като продавач и Христина Велизарова Кирчева като купувач, поради неплащане на продажната цена в размер на 3000 лв., и иск за нищожност на нотариален акт за продажба № 92/21.03.2003 г., том I, рег. № 1506, дело № 125/2003г. на нотариус Калин Николов Димитров, действащ в съдебен район РС- Кърджали, като неоснователни. Отхвърлени са и предявените от Марин Стоянов Стефанов от гр. Кърджали срещу Христина Велизарова Кирчева, Виктор Русев Кирчев и Гюлбеяз Мехмед Дикме, всички от гр. Кърджали иск за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба № 94 от 11.11.2005 г., том VII, рег. № 10321, дело № 1294/2005 г. на нотариус Калин Николов Димитров, действащ в съдебен район РС- Кърджали, между Христина Велизарова Кирчева и Сунай Рухи Кючюк, като продавачи и Гюлбеяз Мехмед Дикме като купувач, поради нищожност на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 92/21.03.2003 г., том I, рег. № 1506, дело № 125/2003 г. на нотариус Калин Николов Димитров, действащ в съдебен район РС- Кърджали, и иск за нищожност нотариален акт за продажба № 94/11.11.2005 г., том VII, рег. № 10321, дело № 1294/2005 г. на нотариус Калин Николов Димитров, действащ в съдебен район РС- Кърджали, като неоснователни. Присъдени са разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Марин Стоянов Стефанов, който го обжалва с молба да бъде отменено и постановено друго решение, с което предявения иск бъде уважен. Претендира разноски. Поддържа в жалбата, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че съдът неправилно приел, че били предявени четири иска. Предявен бил иск с правно основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД- договора за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 92/21.03.2003 г. бил нищожен поради липса на причина, основание, съставен в нарушение на съответните норми. Неправилно съдът приемал, че неплащането на продажната цена по договора за продажба от 21.03.2003 година, не „влече" нищожност на този договор. Неплащането на продажната цена означавало липса на причина за продажба. По делото било установено, че ответникът не платил лично на жалбодателя продажната цена. При неплащане на продажната цена и невярното твърдение, че била платена, явно било че ответникът, като представител по пълномощно, действал във вреда на представлявания- ищеца по делото, съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗД. Поддържа, че всяка сделка, която противоречи на повелителните законови разпоредби, била нищожна, което правело и нотариалният акт, с който е оформена сделката, нищожен. Съдът неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД ал.1 и 2 и приел, че тази норма била неприложима за случая. Неправилно съдът приел, че ищецът допуснал „смешение" между нищожност на договорите и на нотариалните актове. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пред първоинстанционния съд ищецът Марин Стефанов е конкретизирал с допълнителна молба, че моли да бъдат обявени за нищожни сделките /договорите/ на основание чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД. След оставяне на исковата молба без движение в хода на производството за конкретизиране на основанието, на което се претендира нищожност на договорите за покупко- продажба, с молба от 04.04.2008 година, пълномощникът на жалбодателят е посочил, че иска следвало да се счита предявен на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД- да бъдат обявени за нищожни договорите за покупко- продажба, сключени с нотариални актове № 92, том I, рег. 1506, дело 125/2003 год. и № 94 том VII, рег. № 10321, дело № 1254/2005 год., поради липса на съгласие на продавача по тези договори, която нищожност водела до нищожност на нотариалните актове с № 92/03 год. и № 94/05 год., както и поради липса на основание. Ответниците по жалбата Христина Велизарова Кирчева и Виктор Русев Кирчев чрез процесуалния си представител оспорват жалбата като неоснователна и молят да се остави в сила атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за тази инстанция. Ответникът по жалбата Гюлбеяз Мехмед Дикме не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не взема становище по жалбата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията на съда са следните: ИщецътМарин Стоянов Стефанов /Мюмюн Сюлейманов Шакиров- удостоверение № 79/09.06.2006 г. на Община Кърджали за идентичност на лице с различни имена/ чрез пълномощника си твърди, че бил собственик на основание писмен договор и по давност на неурегулиран недвижим имот с кад. № 3632 кв."Възрожденци- Прилепци" № 228, по действащия кадастрален план на кв. "Възрожденци", гр. Кърджали, одобрен със заповед № 1943/07.05.1975 год., състоящ се от дворно място с площ 467 кв.м., ведно с изградената в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж с висок призем, изградена през 1952 г. на североизточните имотни граници на имота със застроена площ 75 кв.м., състояща се от едно складово помещение и на първи етаж от салон, две стаи и кухня, ведно с дворното място с площ 467 кв.м. при граници и съседи на имота по скица: север- път, изток-имот с кад. № 3633; юг- имот с кад. № 3634; запад- имот с кадастрален № 3631. За правото си на собственост върху този имот притежавал н. акт № 149, том I, рег. 6959, дело 706 издаден от нотариус Калин Димитров гр. Кърджали през 2002 година. С н. акт № 92 том I рег. № 1506 дело № 125 от 2003 година, Христина Велизарова Кирева, като негов пълномощник, продала този имот на себе си за сумата от 3000 лв. С н. акт № 94, том VII, рег. № 10321, дело № 1254 от 2005 година Христина Велизарова Кирчева и Сунай Рухи Кючюк продали на третата ответница Гюлбеяз Мехмед Дикме, същия имот за сумата 3610 лв. Нотариални актове с № 92/2003 год. и № 94/2005 год. били нищожни. Нотариален акт № 92/2003 година, с който ответницата Христина Велизарова Кирчева продала на себе си, бил нищожен по смисъла на чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД. Бил с невярно съдържание и противоречал на закона. Невярно било твърдението в този акт, че продажната цена била заплатена на ищеца напълно и в брой. Продажбата била извършена чрез пълномощно, дадено й от ищеца и в същото било отразено, че тя можела да продава имоти на ищеца, включително и на себе си, но не било упоменато да получава за себе си продажната цена, както станало в случая. Ищецът твърди, че не бил получил никакви пари от тази продажба. Живеел в Р Турция и не било възможно парите от продажбата да са му били дадени в „брой", както било отбелязано невярно в нотариалния акт. Не бил получил пари чрез друго лице, чрез запис или банков превод. Всичко това му давало основание да твърди, че н. акт № 92, том I, рег. № 1506, дело № 125 от 2003 година бил съставен без основание, с невярно съдържание, в нарушение на закона, поради което бил нищожен. Нотариален акт № 94, том VII, рег. № 10321, дело № 1254 от 2005 година също бил нищожен, тъй като продажбата била извършена на основание на един нищожен нотариален акт- № 92, том I, рег. № 1506, дело № 125 от 2003 година. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска като сочи, че давността, на която се позовава започнала да тече от 1956 г. Обяснява, че никога не е получавал продажна цена в размер на 3000 лв. от Христина Велизарова Кирчева или от друго лице. През 1992 г. бил в България, за да си смени паспорта като не е давал и подписвал пълномощно на внучката си, не бил продавал нищо и не бил взимал пари от никой. По делото е установено, че с решение № 60/05.05.2007 г., постановено по гр. д. № 118/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на 05.06.2007 г., е допусната промяна в собственото, бащиното и фамилното име на ответника по иска Сунай Рухи Кючюк на Виктор Русев Кирчев. От приложения по делото договор за продажба от 23.10.1956 г., сключен в обикновена писмена форма се установява, че ищецът по делото Мюмюн Сюлейманов Шакиров закупил от Димо Стоев Язаджиев за сумата 10000 лв. недвижим имот, находящ се в с. Прилепци, Кърджалийско, състоящ се от къща на два етажа с дворно място около 150 кв.м., харман от 100 кв.м. и овощна градина от около 1 ар. С пълномощно № 5038 от 29.12.2001 г., на която дата нотариус Калин Димитров, вписан с № 020 в Нотариалната камара заверил подписа на упълномощителя Мюмюн Сюлейманов Шакиров, последният упълномощил Христина Велизарова Кирчева да го представлява и подписва, където е необходимо с цел да констатира собствеността на недвижим имот с кад. N 3632 по ЗРП на кв. Възрожденци /мах. Прилепци/ в гр. Кърджали, на който бил собственик и който имот съдържал дворно място и жилищна сграда, да го представлява и подписва, където е необходимо с цел да извърши продажба по свой избор на собствените на упълномощителя недвижими имоти, включително и на себе си или на когото намери за добре, и на каквато цена прецени. На 14.12.2002 г. Мюмюн Сюлейманов Шакиров, действащ чрез пълномощника си Христина Велизарова Кирчева, бил признат с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 149, том I, рег. № 6959, дело № 706/2002 г. на нотариус Калин Димитров, за собственик по давностно владение на неурегулиран недвижим имот с кад. № 3632 по действащия кадастрален план на кв. Възрожденци, гр. Кърджали, одобрен със заповед № 1943/07.05.1975 г., състоящ се от дворно място с площ 467 кв.м., ведно с находящата се в същото полумасивна жилищна сграда на един етаж с призем, изградена през 1952 г. на североизточните имотни граници на имота, със застроена площ 75 кв.м., състояща се в призема от едно складово помещение и на първи етаж от салон, две стаи и кухня, при граници на дворното място: север- път, изток- имот с кад. № 3633, юг- имот с кад. № 3634 и запад- имот с кад. № 3631. При съставянето на акта било представено пълномощно № 5038/29.12.2001 г., с което Мюмюн Сюлейманов Шакиров упълномощил Христина Велизарова Кирчева с правата, посочени по- горе. Това пълномощно било оттеглено на 29.09.2005 г., като Христина Велизарова Кирчева получила нотариална покана чрез нотариус Кичка Златанова, вписан с № 204 на Нотариалната камара. С оглед на това, съдът намира, че не следва да се кредитират обясненията на ищеца в съдебно заседание, че не е давал пълномощно на Кирчева, още повече, че и сам твърди в исковата молба, че упълномощил същата. Преди оттегляне на пълномощното, на 21.03.2003 г. Христина Велизарова Кирчева като пълномощник на ищеца, се разпоредила с описания по- горе недвижим имот на ищеца в своя полза, срещу продажната цена от 3000 лв., чрез договор за продажба, сключен с нотариален акт № 92 том I рег. № 1506, дело № 125/2003 г. на нотариус Калин Димитров, вписан с № 020 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- Кърджали. В нотариалния акт е записано, че продавача получил продажната цена от купувача чрез пълномощника си напълно и в брой. Този нотариален акт легитимира ответника Христина Кирчева като собственик на процесния имот. На 11.11.2005 г. Христина Велизарова Кирчева и Сунай Рухи Кючюк /Виктор Русев Кирчев/- неин съпруг, видно от декларация на стр. 56 от първоинстанционното производство, продали процесния недвижим имот като свой собствен на Гюлбеяз Мехмед Дикме за сумата 3610 лв. С оглед на така установеното, съдът приема, че предявените искове са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят. От изложеното в исковата молба и допълнително направените конкретизации от ищеца, следва да се приеме, че са предявени искове за обявяване нищожност на договора за продажба от 2003 г. поради неплащане на цената на продавача, действал чрез пълномощник, както и за обявяване нищожност на договора за продажба от 2005 г., поради нищожността на договора от 2003 г. Така оспорените договори не са нищожни, тъй като неплащането на продажната цена, не води до нищожност на сделката, а до облигационно вземане в полза на продавача спрямо купувача с предмет продажната цена, а и при двата договора страните по тях са постигнали съгласие по основните въпроси относно предмета на сделката и цената. Основанията за нищожност на договорите, в т. ч. и на договора за продажба, са изчерпателно посочени в ЗЗД и между тях не е посочено неплащане на цената по сделката. Неплащането на цената по сделката поражда вземане в полза на продавача спрямо купувача и не води до недействителност на договора. Неплащането на цената не прави договора за продажба от 2003 г. нищожен като сключен в нарушение на закона, сключен без основание или поради липса на съгласие. Неплащането на цената не означава липса на съгласие, липса на основание, или противоречие със закона. Липса на съгласие означава липса на воля /съзнателна/ на едната или на двете страни по договора за постигане на правните последици от сключването на договора. Основанието на една сделка е непосредствената правна цел, която се преследва с нея- да се придобие, да се дари нещо и пр., и то се предполага до установяване на противното- чл. 26 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД. Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. В случая, може да бъде оборвано удостовереното от нотариуса, че продавачът получил напълно и в брой продажната цена по договора от 2003 г. Това обаче, не води до нищожност на договора за продажба, още повече, че ищецът сам е упълномощил ответника Кирчева да договаря, с когото намери за добре, в т. ч. и със себе и на каквато цена намери за добре. В нотариалния акт за продажба от 2003 г. е записано, че ищецът е получил продажната цена чрез пълномощника си, който действа от името на упълномощителя и в негов интерес- Христина Кирчева получила продажната цена за продавача /"... която сума продавачът е получил от купувача, чрез пълномощника си напълно и в брой"/, и същата дължи отчитане на извършените от нея действия по упълномощаването, в т. ч. и отчитането на получената продажна цена, за което продавачът- упълномощител разполага с иск срещу пълномощника. Относно предявените искове за прогласяване нищожност на нотариално действие, съдът намира, че не са нищожни нотариалните актове, с които са сключени процесните договори за продажба от 2003 г. и 2005 г. Основанията за нищожност на нотариалното действие са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 472 от ГПК /отм./, съгласно която нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши /чл. 465, чл. 466 ал. 1, чл. 469 ал. 1, чл. 470, чл. 471/, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 /относно личното явяване на участващите лица /, чл. 475, чл. 476 б „а", „в", „г" и „е", чл. 478, 479 и 485 ал. 2 от ГПК- отм./. С оглед сочените от ищеца основания за нищожност, процесните договори и нотариалните актове са действителни. Както вече се посочи, в чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен и тези основания, водещи до нищожност на един договор, не касаят нотариалния акт, с който е сключен договора. Следва да се посочи и това, че когато нотариалното действие е нищожно, нищожна ще е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, но един договор може да бъде нищожен, без самото нотариално действие да е нищожно. Що се касае до въведената в хода на процеса неграмотност и невладеене на български език от ищеца, то следва да се посочи, че те не са били посочени в исковата молба и не са били предмет на делото и съдът не следва да ги обсъжда, но за пълнота следва да се посочи, че тези обстоятелства се опровергават от факта, че ищецът се е подписал без участие на преводач още при сключване на писмения договор за покупка на процесния имот през 1956 г., а и при упълномощаването на ответницата Христина Кирчева, още повече, че тези писмени доказателства не са били оспорени в процеса. Впрочем, първоинстанционният съд като е направил същите изводи и е отхвърлил предявените искове, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм./ в тежест на жалбодателя следва да се възложат направените от ответниците Кирчева и Кирчев разноски по делото в размер общо на 600 лв. /по 300 лв. на всеки/ за адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ПЗР на ГПК въззивният съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №195/06.12.2007 г., постановено по гр. д. № 741/20007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Марин Стоянов Стефанов с ЕГН **********, гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”- Прилепци № 228 да заплати на Христина Велизарова Кирчева с ЕГН **********, гр. Кърджали, бул. „България” № 61 вх. А ет. 2 ап. 8 и на Виктор Русев Кирчев с ЕГН **********, гр. Кърджали, бул. „България” № 61 вх. А ет. 2, ап. 8 сумата общо в размер на 600 лв., представляваща разноски по делото. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |