Определение по дело №4646/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261062
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 27 март 2021 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20201100204646
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                      П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

                               Гр. София, 19 март 2021 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав в публично съдебно заседание на деветнадесети март на две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        Председател: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

                                             Съдебни заседатели: З.К.

                                                                                С.П.

 

Секретар: ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА

Прокурор: ЛЮБОМИР МИРЧЕВ

Сложи за разглеждане докладвано от съдия АНГЕЛОВ

Наказателно  ОХ дело № 4646 по описа за 2020 година

 

На именното повикване в 09,30 часа се явиха:

 

 

         ПОДСЪДИМАТА С.Г. - редовно призована на 17.02.2021 г. с препис от обвинителния акт, Разпореждането за насрочване на разпоредително заседание и съобщението по реда на чл. 247-б от НПК се явява лично и с упълномощения си защитник адв. А. Б. редовно призован на 04.02.2021 г.

         ПОДСЪДИМИЯТ К.Б. - редовно призован на 05.03.2021 г. с препис от обвинителния акт, Разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание  и съобщението по реда на чл. 247-б  от НПК се явява лично и с упълномощения си защитник адв. З.С. редовно призована на 04.02.2021 г.

         ПОДСЪДИМИЯТ М.В. - редовно призован на 11.02.2021 г. с препис от обвинителния акт, Разпореждането за насрочване на разпоредително заседание и съобщението по реда на чл. 247-б от НПК се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Н.Б. редовно призован на 04.02.2021  г.

         М. НА Ф. - редовно призован на 05.02.2021 г. с препис от Разпореждането за насрочване на разпоредително заседание по делото и съобщението по чл. 247-б от НПК се представлява от юриск. Е.М., с представено по делото пълномощно.

         От М. на Ф. СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозиран в съда на 17.03.2021 г. граждански иск срещу подсъдимите Г., Б. и В..

         ПОДСЪДИМАТА Г.: Получих препис от обвинителния акт, преди повече от 7 дни.

         ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Получих препис от обвинителния акт, преди повече от 7 дни.

         ПОДСЪДИМИЯТ В.: Получих препис от обвинителния акт, преди повече от 7 дни.

         АДВ. Б.: Запознат съм с материалите по делото.

         АДВ. С.: Запознат съм с материалите по делото

         АДВ. Б.: Запознат съм с материалите по делото

         ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки за даване ход на разпоредителното заседание.

Предявеният иск от М. на Ф. чрез юрисконсулта е своевременно предявен от упълномощено лице, надлежно легитимирано лице, съобразен е с  констатациите в обвинителния акт и установените в хода на разследването обстоятелства, поради което следва да бъде приет.

         АДВ. Б.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

         Относно предявения граждански иск от М. на Ф. считам, че същия макар и допустим не следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство. Основанията ми за това са следните:

От така предявения граждански иск никъде не става ясно дали М. на Ф. ще се ползва от събрания до настоящия момент обширен доказателствен материал или с цел доказване на своя граждански иск ще иска нови доказателства.

Респективно, изправени сме пред реалната възможност делото да бъде отлагано и протаквано именно заради доказателствени искания на М. на Ф. чрез процесуалния си представител, поради което считам, че макар и допустим в настоящото наказателно производство предявения граждански иск не следва да бъде допускан за съвместно разглеждане. М.то на Ф. им е добре известно, че могат да заведат гражданско дело в отделно производство.

 

 

АДВ С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание по делото.

         Моля да не приемате за съвместно разглеждане гражданския иск и да не конституирате М. на Ф., като граждански ищец в производството. Гражданския иск срещу моя подзащитен, предявен солидарно срещу другите двама подсъдими е неясен.

На стр. 4 е посочено какво се претендира от К.Б. и в тази обстоятелствена част на молбата се сочат сумите 73857.99 лв., 49238,66лв., и 24619,33 лв., което по груба сметка прави около 147 000 лева.

         В т.нар. диспозитивна част, като точка 1 е посочено, че се претендира солидарно от С.Г. и К.Б. да заплатят 73 857,99 лв., а по т. 2, че се претендира от С.Г., К.Б. и М.В. да заплатят 106 130 лева. За защитата остава неясно, каква точно е претенцията, каква сума се претендира?

Още повече, че ако се сравнят изложенията на обстоятелствата за К.Б. по т.2 и изложението на обстоятелствата за М.В. по т.3  се вижда, че за К.Б. се претендират вреди по първото продължавано престъпление, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт за периода от 14.07.2014 г. до 19.03.2015 г., като представител на „А.С.“.

         Като се погледне  частта на молбата за М.В. се вижда, че се претендира за М.В. за второто деяние, за което не се претендира от К.Б. в съучастие с К.Б..К.Б. има обвинение за две продължавани престъпления, а гражданският иска е за първото деяние, а в същото време другият подсъдим е обвинен солидарно, без да се прави искане за тази сума да бъде осъден и К.Б.. Т.е. гражданският  иск е неясен, ще затрудни наказателното производството, поради което моля да не го приемате.

 

         АДВ. Б.: От името на моя подзащитен В. намирам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в разпоредително заседание.

         Относно направеното искане от М. на Ф. за конституиране по настоящото дело, като граждански ищец с предявена писмена молба, моля да приемете, че гражданският иск е своевременно предявен, но не следва да бъде конституирано М. на Ф. в процесуалното качество на граждански ищец.

         Моля да приемете, че настоящото дело е с изключителна фактическа и правна сложност и ако към обвинителния акт бъде приобщен и предявения граждански иск, това изключително ще усложни процеса и ще забави неговия ход, което в значителна степен ще допринесе за нарушаването на разумния срок за разглеждане на това дело, предвид на обстоятелството, че са предявени обвинения за деяния, извършени преди повече от 7 години.

         Аз се присъединявам напълно към доводите на колежката относно противоречията в така предявения граждански иск и за мен и за моя подзащитен не става ясно защо са посочени конкретните суми и защо М. на Ф. счита, че с действията си В. е причинил претендираните на М. на Ф. вреди.

         В хода на съдебното следствие предстои да бъдат изяснявани много на брой спорни моменти именно и по претендираните суми и ако бъде приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск това може да затрудни процеса.

         Отделно от това, моля да прецените, че така предявената от М. на Ф. молба за конституиране и за съвместно разглеждане на гражданския иск не съответства на внесения от прокуратурата обвинителен акт. Има значителни противоречия, както по отношение на извършените обща деятелност от тримата подсъдими, така и по отношение конкретно на моя подзащитен В..

         Моля да оставите без уважение искането за конституиране на М. на Ф., като граждански ищец по делото.

         ПОДСЪДИМАТА Г.: Поддържам казаното от адвоката си. Нямам какво да допълня.

         ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Поддържам казаното от адвоката си. Нямам какво да добавя.

         ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам адвоката си. Нямам какво да добавя.

 

 

         СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.        

 

         СЪДЪТ след съвещание, по предявения от М.  на Ф. на Република България граждански иск намира, че същият не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Действително, гражданско правна претенция е своевременно предявена, изхожда от легитимирано лице и доколкото следва структурата на обвинителния акт, се претендират съставомерни твърдени имуществени вреди.

         Настоящият съдебен състав счете, че приемането на предявения граждански иск от М. на Ф. ще затрудни хода на наказателното производство, което с оглед на акцесорния характер на претенцията се явява недопустимо.

         Тази констатация на съда обективно съответства на твърденията в обвинителния акт, че по отношение на „А.“ ЕООД е налице влязъл в сила ревизионен акт от 08.10.2015 г. Същевременно е била налична и извършена ревизия на „Е.“ ЕООД, като в обвинителния акт не се съдържат твърдения как е приключила същата във връзка с обвинението, касаещо взаимоотношенията на „А.“ ЕООД и „Я.Т.Г.“ ЕООД. В тази насока очевидно ще бъде наложително изискването на допълнителна информация от НАП, касателно „Я.Т.Г.“ ЕООД съответно изискване на информация преди всяко съдебно заседание дали са налични събрани суми във връзка с влезлия в сила ревизионен акт по отношение на фирмата „А.“ ЕООД.

 В този смисъл очевидно, че приемането за съвместно разглеждане на гражданско правната претенция ще доведе до отлагане на наказателното производство. В този смисъл и

         СЪДЪТ

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         НЕ ДОПУСКА за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от М. на Ф. срещу подсъдимите С.Г., К.Б. и М.В. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

         Определението е окончателно.

 

         По отношение разглеждането на делото

         СЪДЪТ

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО

ОСВОБОЖДАВА от присъствие в съдебно заседание юриск. Е.М..

 

         СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ, както следва:

         С.Т.Г. - родена на *** ***, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, пенсионер, адресно регистрирана в гр. София, ул. „**************, живущ *** (къща) ЕГН **********  /данните снети по лична карта № *******, издадена от МВР София на 30.05.2016 г./

         ПОДСЪДИМАТА Г.: Посочвам адв. Б., като мой съдебен адресат и моля да бъда призовавана чрез него, съответно чрез него да ми бъдат връчвани всички книжа и документи по делото.

 

         К.Т.Б. - роден на *** г. в гр. Велико Търново, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, работи като управител на фирма „В.Н.“ ООД, адресно регистриран в гр. София, ул. „************, живущ ***0 (къща) ЕГН ********** /данните снети по лична карта №********, издадена от МВР София на 22.01.2020 г./

 

         М.Д.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, работи във фирма „Д.Е.Б.Г.“ ЕООД, като управител, живущ ***, ЕГН ********** /данните снети по лична карта № ********издадена от МВР София на 16.08.2019 г./

         ПОДСЪДИМИЯТ В.: Посочвам адв. Б., като мой съдебен адресат и моля да бъда призоваван чрез него и всички книжа и документи по делото да ми бъдат връчвани чрез него.

         СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА ПРАВАТА НА ПОДСЪДИМИТЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

         ПОДСЪДИМАТА Г.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

         ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

         ПОДСЪДИМИЯТ В.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

 

 

         СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СТАНОВИЩЕ по въпросите визирани в Разпоредбата на  чл. 248, ал.1 от НПК.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че делото е подсъдно на СГС.

         Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

         Не са налице допуснати процесуални нарушения отстраними, които са довели до ограничаване правота на защитата на обвиняемите, пострадалия, както и на наследниците         .

         Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и при закрити врати.

         Липсват основания за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, както и за назначаването на защитник, преводач и тълковник.

         Считам, че не са налице основание за промяна на определените към момента мерки за процесуална принуда.

         Нямам искания за събиране на нови доказателства.

         За насрочване на съдебно заседание следва да бъдат призовани лицата към приложените в обвинителния акт.

 

         АДВ. Б.: Считам, че делото е подсъдно на СГС.

         Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

         Относно т. 3 считам, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ДП, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, вече подсъдими. Ще маркирам част от неяснотите, които констатирах запознавайки се с обвинителния акт:

         На първо място, за мен продължава да бъде неясен механизмът, начинът, по който подзащитната ми Г. и другите двама подсъдими са контролирани, тъй като това е записано в обвинителния акт са контролирани  всички тези изброени търговски дружества.

         На следващо място, не е изяснен не е и посочен дори механизмът, по който свидетелката Н. е била по някакъв начин мотивирана или задължена да извършва счетоводството на посочените фирми по начин, който очевидно за представителя на държавното обвинение е незаконен.

         Колегите, които ще говорят след мен по обстоятелствено ще посочат останалите процес нарушения.

         Считам, че делото следва да бъде върнато на ДП, за да бъдат изчистени всички тези неясноти.

         По т. 4 – не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила.

         Не е необходимо разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на резервни защитници, преводач и тълковник.

         Относно взетата мярка спрямо подзащитната на този етап няма да правя искане за отмяната й.

         Относно искане за събиране на нови доказателства, на този етап няма да правим. Категорично на един по-късен етап ще се възползваме от това право.

         Моля да бъде насрочено делото за разглеждането му с призоваването на свидетелите по списъка към обвинителния акт.

         ПОДСЪДИМАТА Г.: Поддържам адвоката си. Нямам какво да добавя.

 

         АДВ. С.: Моето становище по въпросите на разпоредителното заседание е същото, както на представителя на прокуратурата с 3 изключения.

         На първо място по т. 3 считам, че на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения, които пречат на подзащитния ми да упражни ефективно и пълноценно правото на защита в съдебното производство. Пороците, които твърдим са в обвинителния акт.

         И по първото и по второто обвинение за продължавано престъпление, в обвинителния акт не са посочени фактически действия на К.Б., с които той да е осъществил деянията. Единствено общо е посочено, че е действал чрез фактическите действия на счетоводителката Мима Н., която подавала справки-декларации по ДДС, дневници за покупко продажба и годишни данъчни декларации съставени, подчертавам съставени, въз основа на предоставения й от С. Г. и К.Б. счетоводни документи. Кой, кога, какви документи, например фактури, актове 19, договори или някои от другите инкриминирани документи, които според обвинението са неистински и с невярно съдържание са представени от подзащитния ми не е посочено. Без тези факти защитата не може да бъде осъществена, защото обвинението е неясно.

Не е възможна защитата срещу обвинение, че някога, някой е занесъл някакви документи, защото тогава трябва да се доказва, че той никога не е носил е никакви документи. Това е един абсурд, пред който защитата не може да бъде поставена.

         На лист 45 от обвинителния акт се сочи, че деянието е извършено посредством счетоводителката Н., т.е. посредствено извършителство,  защото тя не е имала субективна представа, че отразените доставки не са реални.

От обвинителния акт не става ясно защо прокуратурата счита, че К.Б. е имал субективна представа, че сделките не са реални?  Не се обосновава на базата на какво се приема, че той е знаел, че фактурите, които са включени в справките декларации и в дневниците за покупко-продажба са неистински. Тези въпроси нямаше да се поставят, ако някой от инкриминираните документи носеше подпис на К.Б.. В обвинителния акт се твърди, че всички подписи на К.Б. в тези документи са неистински, т.е. не ги е поставил той, те са фалшиви. И за защитата остава неясно защо след като е установено, че фактурите и придружаващите ги документи не са подписани от К.Б., а са  фалшифицирани с негов фалшифициран подпис, прокуратурата твърди, че той е знаел за тях и е знаел, че такива доставки са осчетоводени, респективно включени в справките-декларации и дневниците за покупки и продажби.

         Обвинението е за съучастие, като съизвършители, но не са описани конкретни действия на тримата подсъдими – кой , какви действия е извършил, като извършител на изпълнителното деяние? Напротив, в обвинителния акт по най общ начин е посочено, че счетоводните документи били предоставени от К.Б. и С.Г.. Така е например на стр. 24, мисля, че 3 пасаж, също така на стр. 48 от обвинителния акт. Т.е. не е ясно кой от съучастниците, какво е направил за да се стигне до невярно деклариране.

         По първото обвинение за продължавано престъпление К.Б. е обвинен като пълномощник, защото бил упълномощен от собственика на „А.“ ЕООД, а С. Г., като осъществяваща фактическите действия по ръководството на дружеството. И това е всичко. Къде е съучастието? Кой какво е извършил?

 

         По пункт 2, т.е. цялото второ продължавано престъпление  е неясно защо К.Б. е обвинен, като извършител да е избегнал установяване на плащане на данъчни задължение по ЗДДС и за корпоративното подоходно облагане на юридическото лице „Я.Т.Г.“ ЕООД без в обвинителния акт да се твърди никъде, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитив, той да е имал общо с управлението на това дружество. Респективно, да има отношение към подаването на документи по данъчната декларация. За това е неясно, как точно К.Б. е потвърдил неистина в справка-декларация без да е имал задължени и право да подава такива документи пред данъчните.

         В обвинителния акт не се твърди той да е осъществявал фактическа дейност и функции по отношение на управлението на „Я.Т.Г.“ ЕООД. Фактът, че двете дружествата са имали общ счетоводител не променя нищо, не изяснява обвинението срещу К.Б..

         Описаните за К.Б. факти в обвинителния акт са, че К.Б. и С.Г. до един момент работели в един и същи офис, а после С.Г. работила в общ офис с другия подсъдим; че К.Б. имал пълномощно, но не е имал достъп до сметките на „А.“, че е работил, като технически ръководител на обект. Това не изпълва изискуемото от НПК съдържание за факти в обвинителния акт за обвинение по чл. 255 НК, нито отговаря на изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г.

         По тези съображения, моля да приемете, че обвинителният акт не съдържа факти, които да са от естество да позволят организиране на защитата на  К.Б..

         По т.6 във връзка с мярката за неотклонение - подзащитният ми е  с мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1500 лева. Както съм представила документи на ДП той е с 3 деца, с кредити. Считам, че неговото процесуално поведение в ДП и до този момент е безупречно.

         ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Поддържам казаното от адв. С.. Нямам какво да добавя.

 

         АДВ. Б.: От името на моя подзащитен В. Ви моля да приемете, че съобразно внесения обвинителен акт делото е подсъдно на СГС.

         Не са налице фактически и правни основания за прекратяване или спиране на наказателно производство.

         По т. 3 на чл. 248 от НПК считам, че направените преди мен искания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, същите са основателни и аз се присъединявам към тях.

         Моля съда да приеме, че така внесения обвинителен акт базиращ се на постановленията за привличане на обвиняем от ДП не отговаря на изискванията на чл. 6, чл. 7 от ЕКЗПЧ, разпоредбата на чл. 246, ал.2 от НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 на НК на ВКС.

         Тъй като бяха изложени многобройни доводи, по които Вие ще се произнесете след задълбочена и обективна преценка, аз ще се постарая да посоча основните процесуални нарушения, довели до ограничаване правота на защитата ,както на подсъдимия така и на мен, като процесуален представител.     

Разпоредбата на чл. 246, ал.2 НПК задължава прокуратурата при изготвяне на обвинителния акт да посочи конкретни факти и обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

         Ако в обвинителния акт времето и мястото е посочено, то по отношение на начина за моя подзащитен не са посочени конкретни факти. За да не ангажирам дълго Вашето внимание, на стр. 24 и стр. 25 от обвинителния акт аз съм отбелязал на всеки абзац от кого, защото прокуратурата е посочила например на стр.25, че за периода от м. ноември 2014 г. на редове еди кои си, са включени във всички обвинителни абзаци в обстоятелствената част. Прокуратурата използва термина „включени“, „нанесени“ и не се сочи, кой конкретно е включил в месечните отчети и декларациите пред НАП, кой от тримата подсъдими конкретно е извършил деянието.

За яснота, Вие следва да анализирате основателни ли са нашите искания за прекратяване на съдебното производство, предвид допуснати съществени процесуални нарушения не само за сочените факти и обстоятелства от прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и дали са налице посочени от прокуратурата конкретни факти и обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че деянието е извършено в съучастие от тримата подсъдими.

 

         Прокуратурата не сочи абсолютно нищо в обемния обвинителен акт, но не са посочени никъде никакви факти относно това кога, къде, как, по какъв начин е възникнал общия умисъл за извършване на данъчни престъпления, за които са привлечени към наказателна отговорност.

         За моя подзащитен В. не става ясно по какъв начин той е извършил в съдружие престъпление, след като не се посочват никакви факти и обстоятелства относно това да е представял данъчни фактури, да ги е включил в дневниците за покупко-продажба, за които прокуратурата счита, че са неистински или по друг начин да е осъществявал дейност, с която да е участвал, като съизвършител в престъпното деяние.

Моят подзащитен е обвинен за това че е извършил посредствено извършителство. Но аз Ви моля да приемете, че това е декларативно твърдение на прокуратурата. В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт не се сочи по какъв начин В. е осъществил посредствено извършителство. Той занесъл ли е документите на Н.? Той помолил я е да изготви данъчните декларации, или той и е разпоредил, или той е поискал? Не може обстоятелството, че са работили в една сграда и че е имало договор за счетоводни услуги да се счита, като безспорен факт, който дава основание да се приеме, че той е извършил деянието чрез посредствено извършителство.

         Що се касае за това, че прокуратурата твърди в обвинителния акт, че В. е извършил деянието умишлено, с пряк умисъл, моля да приемете, че не са посочени в обвинителния акт никакви факти и обстоятелства относно обективирането на прекия умисъл за извършване на деянието.

         Предвид на това, моля да приемете, че направените искания за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на СГП , а по мое мнение на следствие, поради това, че горесочените процесуални нарушения са допуснати още на ДП, моля да уважите искането ми за прекратявана на съдебното производство.

         ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам казаното от адвоката си. Нямам какво да добавя.

         ПРОКУРОРЪТ: Считам че исканията за прекратяване на производството са неоснователни. В обвинителния акт подробно е изложен механизма, по който тримата подсъдими са осъществявали контрол върху дружествата, а именно фактически управлявайки ги и представлявайки ги, както чрез изготвяне на документи от тяхно име и предаването им на счетоводителя.

 

         На следващо място. Твърди се, че не се касае за конкретни действия чрез които е извършено престъплението. Напротив, в обвинителния акт изрично е посочено, че това е ставало чрез предоставяне на неистинските документи на счетоводителя. Посочени са лицата, които са ги представяли. И доколкото се касае за извършителство и не може да бъде фиксирано, кой документ от кого е. Касае се за съвместна дейност, съвместни офиси съвместен документооборот.

Освен това е направено и разграничение. Касае се, че подсъдимият Б. ръководител строителната дейност и свързаните с нея документи, докато останалите двама са се занимавали с документооборота и плащането по между другото.

         Доколкото, липсва индивидуализиране на изпълнителните деяние – на стр.24 изрично е записано „След получаване на гореописаните неистински документи и други документи за осъществени от дружеството сделки от обвиняемите и осчетоводяването им. Същите са предоставени от  обвиняемите. Същите са предоставени от Н., след предоставянето на горецитираните документи от подсъдимите на Н., от нея са   съставени дневниците на покупки и продажби, съответно справки декларации, като тези документи са декларирани пред НАП“

         С оглед горното мисля че исканията са неоснователни и наказателното производство не следва да бъде прекратявано на този етап.

 

         СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

 

         След съвещание, по въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 НПК съдът намира следното:

         С оглед на избраната от прокурора квалификация на престъпленията и посоченото в обвинителния тяхно местоизвършване, несъмнено СГС се явява местно и родово компетентен да разгледа като първа инстанция настоящото дело.

         Липсва и спор относно липсата на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство по делото и такива не се констатират от съда.

         Касателно искането за прекратяване на съдебното производство по делото във връзка с нарушено право на защитата на тримата обвиняеми, свързано с недостатъци на внесения в съда обвинителен акт съдът намери, че  така направените искания се явяват основателни.

         Внесения в този му вид в съда обвинителен акт не съответства на изискванията на процесуалния закон и не е годен да изпълни основното си предназначение, а именно да определи предмета на доказване по настоящото производство, въвеждайки всички относими, съответно съставомерни конкретни фактически твърдения към избрана от представителя на прокурора правна квалификация.

         Без да споменава многобройните граматически грешки в обвинителния акт, сбърканото лично име на обвиняемата Г., следва да бъдат посочени множеството фактически дефицити, противоречия и взаимно противоречащи се  фактически твърдения в акта на обвинението. Най-общо казано, съгласно тезата на обвинението обвиняемият Б. в съучастие с обвиняемата Г. са предадени на съд за извършено данъчно престъпление в периода 14.07.2014 г. до 19.03.2015 г. във връзка с данъчно задълженото лице „А.“ ЕООД, като данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО са в общ размер на 73 857,99 лева.

         На следващо място, второто инкриминирано престъпление включва тримата обвиняеми В., Г. и Б., които в съучастие, като съизвършители за периода от 12.08.2014 г. до 17.02.2015 г. със 6 деяния, включващи данъчно задълженото лице „Я.Т.Г.“ ЕООД са причинили вреда на фиска по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 106 130 лева.

         Тезата на обвинението по отношение на първото от така посочените престъпления във връзка с констатациите, изложени от прокурора и касаещи дружеството „А.“ ЕООД е крайно противоречива, неясна и неконкретна. По отношение на посоченото дружество, хронологично е посочена промяната на начина на управление и представителство, като изрично прокурорът твърди, че на 15.07.2013 г. тогавашния управител на „А.“ ЕООД свидетелят Б. Г. е упълномощила с генерално пълномощно обвиняемата и нейна майка С.Г.. След това управлението и представителството на дружеството е преминало през руския гражданин С.Т.до сирийския такъв А.М.. На тази фактическа констатация на прокурора противостои твърдението му в диспозитива на обвинителния акт, че обвиняемата С.Г. не е имала каквито и да било фактически и трудови правоотношения с дружеството, но същевременно е извършвала реални действия, свързани с управлението и представителството му. Същевременно се е легитимирала като собственик и управител на дружеството, вклл. и пред НАП и при извършване на търговската му дейност. Очевидно прокурорът не е запознат с факта, че данните в Агенцията по вписванията и в частност Търговския регистър имат публичен характер от 2005г., т.е. период доста по отдалечен от времето от твърдяното инкриминирано деяние.

Според тезата на обвинението, лице без каквато и да е представителна власт, каквато се явява според обвинението, обвиняемата Г., е възможно да задължи данъчното задължено лице „А.“ ЕООД  пред фиска и въз основа на фактическите му действия да възникне публично правно задължение на юридическото лице, което противоречи на основни правни принципи, свързани с възможността за действие в чужда правна сфера.

         Следва да бъде посочено на следващо място, че тезата на обвинението във връзка с първото от така посочените престъпления е неясна, защото се твърди, че обвиняемият Б. е осъществявал дейност по фактическо осъществяване на дейността на дружеството „А.“ ЕООД във връзка с извършваните строежи на сгради и други СМР. Има твърдения, че дружеството е осъществявало значителна по обем търговска дейност, посочени са в обвинителния акт множество негови съконрахенти и в същото време в обвинителния акт не се съдържат данни по какъв начин обвиняемият Б. е знаел, съответно е бил съпричастен към инкриминираните доставки с доставчици „Бм Билд“, „Генорд“ и „Болкан Р.Е.“ ЕООД, доколкото твърдения, че Б. е участвал в изготвянето на инкриминираните фактури не се съдържа.

         Още по неясен и дори противоречащ на основните принципи на НК , в частност личния характер на наказателната отговорност се явява обвинителния акт по отношение на второто инкриминирано престъпление, касаещо осъществяваната търговска дейност от „Я.Т.Г.“ ЕООД. Съгласно твърденията в обвинителния акт към инкриминирания период, управляващ и представляващ „Я.Т.Г.“ е ООД е бил обвиняемият В.. За съдът не става ясно по какъв начин за задължения към фиска, изводими от осъществявана дейност, съответно дължими данъчни задължения на „Я.Т.Г.“ ЕООД следва да отговарят наказателно и обвиняемите Г. и Б., които нямат каквото и да било отношение, съответно задължение, свързано с декларирането на приходите от търговска дейност от страна на посоченото дружество.

         Твърденията,  че следва и тримата обвиняеми да отговарят за данъчни задължения на „Я.Т.Г.“ ЕООД нямат каквото и да е фактическо и юридическо обосноваване във внесения в съда обвинителен акт.        Нещо повече, изрично е посочено, че в инкриминираните 6 броя фактури между „А.“ ЕООД и „Я.Т.Г.“ ЕООД подписите са положени от обвиняемата Г., което пък е правило фактурите неистински, тъй като обвиняемата Г. не е имала право да задължава „А.“ ЕООД, което противостои на предходните твърдения на прокурора, че фактически тя е управлявала дружеството.

         В този смисъл обвинителния акт в този му вид е крайно неясен. Липсва посочване на конкретните действия на всеки от тримата твърдени съизвършители във връзка с осъщественото от тях изпълнително деяние на данъчното престъпление.

         Следва да бъде посочено също така, че обвинителния акт следва да бъде прецизиран и от към неговата структура, тъй като въпреки значителния обем на акта, липсва хронологична последователност. Има множество посочване на факти, извън предмета на доказване по делото и съответно липсата пък на такива, които да обосновават твърденията както за извършени данъчни престъпления, така и за лицата, отговорни за ощетяването на фиска, съответно за конкретните действия на всеки в обвиняемите, свързани с изпълнителното деяние на конкретното престъпление и от къде прокурора черпи изводи, че се касае до съвместна престъпна деятелност и на тримата обвиняеми.

         Отново съдът подчертава, че при тези факти, изнесени от прокурора в обстоятелствената част на акта му,  се игнорира основния принцип на чл. 35, ал.1 от НК за личния характер на наказателната отговорност.

Ето защо и обвинителния акт не е в състояние да  детерминира предмета на делото, съответно не е годен да постави началото на съдебното производство по същото.

Ето защо и настоящият съдебен състав счете, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено и делото върнато на СГП  за изпълнение на указанията дадени в мотивната част на настоящото определение на осн. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1,т.3 от НПК.

         Воден от горните мотиви

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 4646/20 г. по описа на СГС, НО, 23 състав.

         ВРЪЩА делото на СГП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

         Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22 от НПК.

         Препис от протокола да се издаде на адв. Б., без изрично разпореждане на съдията-докладчик.

         Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,00 ч.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                        2.

 

                                                   СЕКРЕТАР: