Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31.05.2018 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и пети април две
хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
254 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от “Райфайзенбанк/България/” ЕАД със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, „Експо 2000“, с искане за признаване за установено вземането против С.Г.Д., за
сумата от 19 470.58 лв. главница, редовна лихва 1260.93 лв. и наказателна лихва в размер на 290.80
лв., дължими по договор за потребителски кредит, сключен между страните на 10.09.2014 г. Същият е
бил напълно усвоен на 11.09.2014 г.,
като крайния срок на погасяване е 15.09.2024 г. Тъй като ответницата не е
плащала дължимите месечни вноски, кредита е станал предсрочно изискуем, за
която предсрочна изискуемост ответницата е била редовно уведомена. На
19.09.2016 г. в РС – Асеновград е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, образувано ч. гр.
д. 1575/2016 г., по което е била издадена заповед за претендираните суми. В срока по чл. 415 от ГПК длъжникът е подал
възражение. При условията на евентуалност ищеца моли да бъде осъдена
ответницата да им заплати следните суми:
главница в размер на 17854.26 лв., възнаградителна лихва в размер на 47.07 лв. и наказателна лихва в размер на 153.66 лв. Ищецът моли да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с конкретно посочени въпроси.
Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.Г.Д., съдържащ необходимите реквизити по чл.131
ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК, която оспорва
иска. Същата е депозирала възражение за: липса на компетентност на българския
съд, местна подсъдност на спора и
недопустимост на предявения в условия на
евентуалност осъдителен иск, за което излага подробни съображения. По същите има произнасяне от РС – Пловдив,
където първоначално е било образувано делото, а впоследствие изпратено по
компетентност на Районен съд – Асеновград. Ответницата излага подробни
съображения, във връзка с основателността на предявения иск. Ангажира доказателства.
Претендира за разноски. Няма доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д. № 1575/2016 г. е видно, че е издадена
заповед за изпълнение № 748 от 26.09.2016
г., но длъжникът е подал възражение в предвидения по ГПК срок, като на
заявителя е указано да предяви иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок и е за
установяване на вземането, за което е издадена заповедта, поради което е
допустим.
На 10.09.2014 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит, като банката е отпуснала на С.Д. кредит в размер на 20 826.76
лева, които е напълно усвоен от същата на 11.09.2014 г. Крайния срок за
погасяване на задължението по договора е
15.09.2024 г., като е уговорено че кредита следва да бъде погасен на 120
месечни вноски платими от 15.10.2014 г. до 15.09.2024 г. – съгласно изготвен
погасителен план. Кредитополучателката Д. е изпаднала в забава по отношение на
погасителните вноски за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли
и август 2016 г., поради което съгл.чл.8.1 от Договора, неплащането на
посочените вноски представлява неизпълнение, а съгл.чл.9.2 от същия Банката е
упражнила правото си да направи изцяло предсрочно изискуем целия кредит. На
адреса на длъжника е изпратено писмо за предсрочната изискуемост на вземането,
но не е връчено на ответницата – тъй
като на известието за доставка е отразено, че пратката не е потърсена в срок.
От приетото заключението по
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.А., което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че Банката е предоставила на ответницата
кредит в размер на 20 826.76 лева, които е изцяло усвоен на 11.09.2014 г.
/приведен по сметка на кредитополучателката/. Към 19.09.2016 г. е имало
просрочени задължения, размерът на непогасените задължения по договора към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.09.2016 г. и към датата на изготвянето на информацията за заключението
/16.03.2018 г./ са следните:
Към 19.09.2016 г.: усвоена и
непогасена главница 19470.58 лв., начислена редовна възнаградителна лихва
1260.93 лв. за периода от 15.08.2015 г. до 31.08.2016 г., начислена наказателна
лихва 290.80 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 19.09.2016 г. – или общо 21 022.31
лева, съдебно разноски по ЧГД 420.45 лв. – всичко 21 442.76 лева.
Към 16.03.2018 г.: усвоена и
непогасена главница 19470.58 лв., начислена редовна възнаградителна лихва
1260.93 лв. за периода от 15.08.2015 г. до 31.08.2016 г., начислена наказателна
лихва 290.80 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 19.09.2016 г. – или общо 21
022.31 лева, законна лихва 2 936.81
лева за периода от 19.09.2016 г. до 16.03.2018 г., съдебни разноски 1079.26 лв.
– всичко 25 038.38 лева. Наказателната лихва е начисляване за периоди в/у
главници и с лихвен процент по периоди, подробно посочени в таблица № 2. За периода
от 15.09.2015 г. до 19.09.2016 г. е начислена наказателна лихва от 290.80 лв.,
съгл.чл.4.5 от договора при забава в плащането на дължимите суми по кредита с
наказателна надбавка, към договорената лихва в размер на 10 % в/у забавената
главница за времето на забавата. Броят на дните в просрочие и периодът на
просрочието към датата на изпращане до кредитополучателя на писмо за обявяване
на предсрочна изискуемост /10.08.2016 г./ и датата на подаване на ИМ –
29.12.2016 г. е: - към 10.08.2016 г. 330
дни просрочие за периода от 15.09.2015 г. до 09.08.2016 г. включително, - към
29.12.2016 г. 471 дни просрочие, за периода от 15.09.2015 г. до 29.12.2016 г. включително. За периода от 19.09.2016 г. до
датата на изготвяне на експертизата, няма постъпили суми в погашение на кредита
по сметката обслужваща кредита. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е изправна страна и е предоставил на
ответника уговорената сума, както и размера на усвоените суми.
В тежест на ответника е
да установи, че е изпълнил задължението си да заплаща погасителните вноски до
15 число на всеки месец. Той не е направил това по отношение на вноските с
падеж за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2016
г., по отношение на които се твърди, че не са платени. Поради това банката е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем, видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Безспорно е по делото, че длъжникът не е
получил волеизявление за упражненото от банката право преди подаване на
заявлението. С оглед на това и съгласно т. 18 от ТР 4/18,06,2014 г. на ВКС по
т.д.№4/2013 г. клаузата на договора за настъпване на предсрочна изискуемост не
поражда действие. Съгласно указнията, дадени в същото, предпоставките по
чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за
което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата
на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.
Предмет на делото по установителния иск е
вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. Ето защо предявеният установителен иск ще следва да се уважи за сумите:
1616.32 лева главница, 1260.93 лева лихва и 290.80 лв. наказателна лихва /за дължимите месени вноски, по които е
настъпил падежа на задължението/, а за остатъка до пълния предявен размер за
главницата до 19 470.58 лв./или за разликата от
17 854.26 лева същия ще следва да се отхвърли като неоснователен.
По
предявения евентуален осъдителен иск:
С
получаване на ИМ ответницата е уведомена от Банката за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението, същата не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимите вноски по кредита, претенцията на ищеца е доказана с приетата и неоспорена
от страните експертиза. Паради което предявения евентуален осъдителен иск ще
следва да се уважи, като бъде осъдена
ответницата да заплати на Банката сумата: 17 854.26 лв. представляваща
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва в/у главницата считано
от датата на завеждане на ИМ в съда – 29.12.2016 г. до окончателното изплащане
на задължението, като следва да се отхвърлят претенциите за възнаградителна
лихва в размер на 47.07 лева и наказателна лихва в размер на 153.66 лева.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1938.81 лева, от които: 451.81 лева внесена
държавна такса, 280 лева хонорар за експертиза и 1200 лева юристконсултско възнаграждение,
както и тези в заповедното производство /съразмерно с уважената част от иска/ -
в размер на 250 лева.
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, но съдът не следва да присъжда разноски в негова
полза, тъй като по делото липсват доказателства за направени такива.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че С.Г.Д.,
ЕГН ********** ***, дължи на “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.”Никола Вапцаров”
№ 55, „Експо 2000“, представлявано от
Ценка Калчева Петкова - изпълнителен директор
и Михаил Танев Петков - прокурист, сумата от 1616.32 лева (хиляда
шестотин и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки) представляваща предсрочно изискуема главница, сумата 1260.93 лева (хиляда двеста и шестдесет
лева и деветдесет и три стотинки) редовна лихва за периода от 15.08.2015 г. до
30.08.2016 г., сумата 290.80 лева
(двеста и деветдесет лева и осемдесет стотинки) наказателна лихва за периода от
15.09.2015 г. до 18.09.2016 г., дължими по договор за потребителски кредит № 1409090879637570
от 10.09.2014 г., сключен между страните, ведно със законната лихва в/у
главницата от 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение № 748 от 26.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 1575/2016 г.
по описа на Районен съд – Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер за главницата до 19 470.58
лв./или за разликата от 17 854.26 лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.”Никола Вапцаров”
№ 55, „Експо 2000“, представлявано от
Ценка Калчева Петкова - изпълнителен директор
и Михаил Танев Петков – прокурист, сумата 17 854.26 лева
(седемнадесет хиляди осемстотин петдесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки) представляваща предсрочно изискуема главница,
дължими по договор за потребителски кредит № 1409090879637570 от 10.09.2014 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на
подаване на заявлението в съда
29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за възнаградителна лихва в размер на 47.04 лева и наказателна
лихва в размер на 153.66 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА: С.Г.Д., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.”Никола Вапцаров”
№ 55, „Експо 2000“, представлявано от
Ценка Калчева Петкова - изпълнителен директор
и Михаил Танев Петков – прокурист, сумата от 1938.81 лева (хиляда деветстотин тридесет
и осем лева и осемдесет и една стотинки), направени по производството разноски
и сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева), разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: