О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 2050 21.07.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав,
в закрито заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско
дело № 1744 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод постъпилата
въззивна жалба от ОД на МВР –Бургас, представлявана от Радослав Сотиров
–директор, чрез пълномощник гл.юрисконсулт Гергана Владимирова, против решение
№ 659/20.02.2020г по гр.д.№10155/2019г на районен съд –Бургас, поправено с
решение №1301/12.06.2020г , с което е
осъдена дирекцията да заплати на П.М.Е., ЕГН **********,***№2 сумата 1383,56лв ,представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 201,34часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него през периода от
01.12.2016г до 01.12.2019г нощен труд ,ведно със законната лихва ,считано от
датата на подаване на исковата молба на
02.12.2019г до окончателното й изплащане ,както и сумата 420лв разноски по
делото. Жалбата е подадена в срока по
чл.259,ал.1 ГПК – решението е връчено на 27.02.2020г, а жалбата е входирана
на 28.02.2020година;от лице, имащо правен интерес да обжалва и съдържа
реквизитите на чл.260,т.1,2 и 7 ГПК.Твърди се ,че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и е
необосновано.Счита, че по делото е доказано, че положеният от ищеца нощен труд
е отчетен и заплатен съобразно
действащите подзаконови разпоредби: заповед №8121з-791/28.10.2014г и заповед
№8121з-1429/23.11.2017г, издадени от министъра на вътрешните работи. Заплатено
е допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв за всеки отработен час през
нощта.Оспорен като необоснован е изводът на съда, че е налице разлика между отчетения
и заплатен нощен труд и положения от него, както и че тази разлика представлява
извънреден труд, който следва да се заплати като такъв.За да обоснове този
извод съдът неправилно е приел, че е
налице празнота в уредбата, касаеща служителите на МВР, която следва да бъде
преодоляна с прилагане на НСОРЗ, като в противен случай те ще бъдат поставени в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение. Въззивникът
счита, че регламентацията на служебните правоотношения на полицейските служители
е в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и няма препращаща норма, която да
даде основание за прилагане на КТ и НСОРЗ.За служителите в МВР в закона са предвидени редица
компенсаторни механизми за постигане на
равно отношение, като допълнително възнаграждение за прослужено време 2%,
допълнителен платен годишен отпуск, обезщетения
при прекратяване на служебното правоотношение в размер на до 20 месечни
възнаграждения и др.Счита,че не са налице кумулативните предпоставки за
прилагане на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, а именно продължителността на нощното работно
време да е по-малка от дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по
трудови норми. Освен това преизчисляването на положения нощен труд с коефициент
1,143 не води до кумулиране на
извънреден труд ,а е с цел работникът да получи трудово възнаграждение
за 8 часа работа, при работно време от 7 часа през нощта. Извънреден труд би
бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време.Моли да се присъдят разноски по делото.Прави
евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Подадената въззивна жалба не
отговаря на изискванията на чл.260,т.4 ГПК – не е посочено в какво се състои
искането.Поради това следва да се укаже на въззивната дирекция да уточни в срок
до съдебното заседание в какво се състои искането към съда.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е
постъпил отговор от адв.С.К.,процесуален представител на ищеца П.Е.,в който
жалбата е оспорена като неоснователна.Моли да се потвърди обжалваното решение и
да се присъдят разноските.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от ОД на МВР –Бургас, представлявана от Радослав Сотиров –директор, чрез
пълномощник гл.юрисконсулт Гергана Владимирова против решение № 659/20.02.2020г
по гр.д.№10155/2019г на районен съд –Бургас и отговора на адв.К.,процесуален
представител на П.Е..
УКАЗВА на въззивната ОД на МВР –Бургас в срок до
съдебното заседание да уточни в какво се състои искането към съда.
Препис от определението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: