Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                          № 45

                                                                      гр.Г. О.,27.01.2020г.

 

 

                                      В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският      районен  съд,  втори  състав  в  публично заседание  двадесет и седми януари през  две  хиляди и двадесета  година  в състав:

                                               Председател: Еманоел  Вардаров

при секретаря М.Къцаркова като разгледа докладваното от  съдията Вардаров гр.дeло№12/2020г. въз основа  на данните по делото и на  основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5, чл.16 ал.3 и чл.17 ал.1  от ЗЗДН,

 

             РЕШИ:

 

           УВАЖАВА молбата на В.Й.В.-И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., против П.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: гр.Г.О.,  с правно основание чл.4  и сл. от ЗЗДН.

          На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, ОПРЕДЕЛЯ следната мярка за защита:

ЗАДЪЛЖАВА П.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: гр.Г.О.,  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на В.Й.В.-И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О..

 

НАЛАГА, на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН,  на П.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: гр.Г.О.,   ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста лева/, по сметка на Районен съд гр.Г. О. в полза на бюджета на съдебната власт, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: гр.Г.О.,  да заплатИ по сметка на Районен съд гр.Г. О. в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща ДТ  на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

  ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

  Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.20 от ЗЗДН.

  УКАЗВА на П.И.И., че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21 ал.3  ввр. чл.16 ал.2 от ЗЗДН.

           Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.

Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на: Началник на  РУ”Полиция” гр.Г.О. за сведение и изпълнение.

                                                                                                   Районен съдия:

 

 

   З  А  П  О  В  Е  Д

№ 2

    гр.Г. О., 27.01.2020г.

 

 

            В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховският районен съд, след като констатира, че с решение по гр.дело№12/2020г.  е уважил молбата на В.Й.В.-И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., против П.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: гр.Г.О.,с правно основание чл.4 от ЗЗДН, на основание  чл.20 ввр. чл.15 ал.2, чл.16 ал.1 и ал.3,  чл.21 ал.2 ввр. чл.16 ал.2  и чл.17 ал.2 от ЗЗДН, 

 

                                                     З А П О В Я Д В А:

 

ЗАДЪЛЖАВА П.И.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., с друг известен адрес: гр.Г.О.,  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на В.Й.В.-И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О..

 

 

Заповедта за защита подлежи на  незабавно изпълнение.

Да се връчи екземпляр от заповедта за незабавна защита на П.И.И. чрез ГОРС.

Да се уведоми П.И.И., че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от полицейските органи и ще бъде  уведомена незабавно Районна прокуратура Г.О..

Да се връчат екземпляри от заповедта за незабавна защита на: В.Й.В.-И. и Началник  РУМВР гр.Г.О. за сведение и изпълнение.

Органите на РУМВР гр.Г.О. следва да следят за изпълнението на заповедта за защита, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.

           Обжалването на решението по гр.дело№12/2020г. на ГОРС  не спира изпълнението. 

 

 

            (печат)                                                      Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Мотиви към решение по гр.дело№12/2020г.

                                                   по описа на ГОРС          

 

            Производството по делото е образувано по молба на В.Й.В.-И.  с правно основание чл.2 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда на чл.4 ал.2 от ЗЗДН. В молбата си твърди, В.Й.В.-И.  и  П.И.И. са живели заедно. През време на съвместното си съжотелство двамата имат родени две деца: Й.П.И. с ЕГН********** и  К.П.И. с ЕГН**********. След сключване на гр.брак през 2015г. П.И.И. започнал да бие съпругата си. През 2018г. било образувано делото по ЗЗДН с приложени мед.свидетелства и  била наложена на П.И.И. ограничителна заповед. Впоследствие по молба  на  В.Й.В.-И.  срещу П.И.И. било образувано гр.дело№1226/2019г. на ГОРС. С Решение№401/16.10.2019г. гр.дело№1226/2019г. ГОРС прекратил брака между В.Й.В.-И.  и П.И.И. като дълбоко и  непоправимо разстроен и по вина на П.И.И.. След развода В.Й.В.-И.  и  П.И.И. останали да живеят в  семейното жилище на адрес: с.П.Общ.Г.О.. Твърди се, че П.И.И. продължил да осъществява физически и психически тормоз над В.Й.В.-И.. На 03.01.2020г. около 23h30min. след скандал П.И.И. нанесъл удар с бутилка по главата на В.Й.В.-И.. Преди това я заплашил, че ако  не му даде достъп до телефонните и контакти и достъп до контактите и в социалните мрежи, ще я удари. След удара на молителката и причерняло имало доста кръв. Обадила се е на тел.:112. Дошли полицаи, но П.И.И. бил избягал. Прави искане да бъде издадена заповед за незабавна защита срещу П.И.И.. Представя и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В съдебно заседание, В.Й.В.-И.  е поискала ограничителна мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН(отвентикът-извършител да не извършва домашно насилие).

            Ответникът П.И.И., редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по направеното искане.

            Съдът,след като обсъди доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на закона,приема за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори, че В.Й.В.-И.  и  П.И.И. са живели заедно. Двамата са сключили гр.брак през 2015г.  През време на брака си В.Й.В.-И.  и  П.И.И. имат родени две деца: Й.П.И. с ЕГН********** и  К.П.И. с ЕГН**********.

            На 03.01.2020г. около 23h30min. след скандал П.И.И. нанесъл удар с бутилка по главата на В.Й.В.-И.. Преди това я заплашил, че ако  не му даде достъп до телефонните и контакти и достъп до контактите и в социалните мрежи(паролите), ще я удари. След удара на молителката и причерняло имало доста кръв. Обадила се е на тел.:112. Дошли полицаи, но П.И.И. бил избягал. Прави искане да бъде издадена заповед за незабавна защита срещу П.И.И.. Представя и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

           На място е била изготвена докладна записка от ПИ при РУМВР гр.Г.О.. Пред органите на МВР молителката дала обяснения и и бил предоставен Протокол от 04.01.2020г. за предоставена информация на пострадало от домашно насилие лице. На П.И.И. било съставено Разпореждане от 04.01.2020г., на основание чл.64  от ЗМВР.  Снети за обяснения-сведения от В.Й.В.-И..        Към молбата е приложена декларация от В.Й.В.-И. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

           Приложено е медицинско свидетелство от 06.01.2020г., според което е установена разкъсно-контузна рана на главата(около 3см), с отоци-хематоми – всички с давност 2-3 денонощия.

            Установи се, че по молба от 05.12.2018г.) от страна на В.Й.В.-И. по реда на чл.4 ал.2 от ЗЗДН е било образувано гр.дело№2445/2018г. на ГОРС.  Съдът е издал Заповед от 05.12.2018г. за незабавна защита, като са приложени  мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН: -П.И.И. да се въздържа  от извършване на домашно насилие по отношение на детето Й.П.И. с ЕГН********** и по отношение на детето К.П.И. с ЕГН**********; -наложена е забрана за П.И.И. да приближава детето Й.П.И. с ЕГН********** и детето К.П.И. с ЕГН**********, както и жилищата, обитавани от тях в с.П.Общ.Г.О. и в гр.Г.О. ул.„П.Р.Славейков”№27-Б  ет.VI ап.1, местата за социални контакти, разходки и отдих на децата. С протоколно Определение от 23.01.2019г. по гр.дело№2445/2018г. ГОРС е одобрил по реда на чл.234 от ГПК постигната спогодба между В.Й.В.-И. и П.И.И., като: -П.И.И. се задължил да се да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Й.В.-И., като се извинява на същата за случилото се на 03.12.2018г.; -П.И.И. се задължил да се да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето Й.П.И. с ЕГН********** и детето К.П.И. с ЕГН**********; -П.И.И. е заявил, че е уведомен, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи и ще бъде уведомена незабавно Прокуратурата на Р.България.

            По молба  на  В.Й.В.-И.  срещу П.И.И. било образувано гр.дело№1226/2019г. на ГОРС. С Решение№401/16.10.2019г. гр.дело№1226/2019г. ГОРС прекратил брака между В.Й.В.-И.  и  П.И.И. като дълбоко и  непоправимо разстроен и по вина на П.И.И., като на В.Й.В.-И.  било предоставено упражняването на родителски права по отношение на децата Й.П.И. с ЕГН********** и  К.П.И. с ЕГН**********, а също на В.Й.В.-И.  било предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с.П.Общ.Г.О..

           Според  изисканата и приложена справка с вх.№442/15.01.2020г. от „Център за психично здраве – В.Търново“ЕООД, П.И.И. не се води на психиатричен отчет.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

            Съгласно чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие  спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния случай,  видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата актът на домашно насилие е бил на 03.01.2020г., а  молбата е заведена на 06.01.2020г., което е в преклузивния срок. Ведно с това с молбата е определен кръга на лицата, спрямо които се иска предприемането на защитните мерки по чл.3 т.1 ввр. чл.8 т.1 от ЗЗДН – деянието да е извършено от „бивш съпруг”. Молителката е потърсила защита за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника, като поискала ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.1,  т.3 от ЗЗДН.

            Безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че на 03.01.2020г. П.И.И. е извършил  спрямо молителката В.Й.В.-И. акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конкретният акт на домашно насилие се изразява във физическо насилие по отношение на В.Й.В.-И., изразяващо се в удар със стъклена бутилка по главата на  В.Й.В.-И. от страна на П.И.И. и предизвикване на разкъсно-контузна рана и хематоми. Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства(чл.13 ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно разпределението на тежестта за доказване(чл.154 от ГПК), в тежест на молителката е да докаже по безспорен начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН декларация, в която молителката е декларирала, че П.И.И. е  извършил „акт на домашно насилие”. Спецификата на деянията от този тип е обстоятелството, че такива деяния биват извършвани най-често в домашна среда, която предполага отсъствие на свидетели в повечето случай, които свидетели да могат да установят актове на домашно насилие чрез показанията си пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства декларацията по  чл.9  ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила -  чл.13 ал.3 от ЗЗДН.

            Видно и от съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията не може сама по себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по чл.4 и сл. от  ЗЗДН обстоятелства, а обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена от последните. Изложените по-горе факти съдът приема за установени в настоящото производство от декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, медицинското свидетелство, както и съответствието им на приетите писмени доказателства, съдържащи се към докладната записка от на РУМВР гр.Г.О., ведно с изготвените протоколи и сведения.

            Съдът счита, че в случая ответникът е проявила невъздържаност, изразяваща се в извършване на описаните по-горе действия, чрез които е причинил на В.Й.В.-И. физически  страдания. Поведението на ответника е индиция за нестабилност и липса на самоконтрол. Установи се, че това поведение на ответника е трайно и се повтаря системно във времето(2018г., 2019г.), което според трайната съдебна практика безспорно представлява домашно насилие по смисъла на закона. Съдът намира, че с описаните по-горе действия ответникът е нарушил и задължението си да зачита личната физическа и емоционална неприкосновеност на молителката. Налице е целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на В.Й.В.-И., което определя основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадалата. Домашното насилие, което ответникът е осъществил спрямо молителката, е освен физическо и емоционално  насилие, като това поведение не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова, по смисъла на закона и от гледна точка на морала. В случая, съдът взема предвид и моралните измерения на случилото се между страните, като актът на агресия по отношение на молителката, без дори да има данни деецът да е бил провокиран от поведението и, не може да намери оправдание. На по-възрастните се дължи уважение и грижа. Отговорността за извършеното следва да се носи от ответната страна, като постановяването на заповед за защита по настоящото дело е наложително за защита правата на пострадалото лице.

            По отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от молителя, а следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното от ответника П.И.И. при спазване на изискванията на  чл.5 ал.1, ал.4 от ЗЗДН, чл.16 от ЗЗДН.  Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай се налага да бъдепредприета мярка за защита по смисъла на чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Мерките за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия(чл.5 ал.1 т.1-т.4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице(чл.5 ал.1 т.1, т.5, т.6 от ЗЗДН).

            В настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие (физическо и емоционално насилие), подбудите за тяхното извършване(в т.ч. неколкократните актове на насилие – в т.ч. и през 2018г., предхождащи деянието на 03.01.2020г., неговото субективно отношение към извършеното), съдът намира, за подходяща мерката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН(такава е поискана изрично от молителката), която ще осигури защита на пострадалото лице: -задължение за П.И.И. да се въздържа  от извършване на домашно насилие по отношение на В.Й.В.-И. (мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН). Мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН не следва да се налага за определен срок, с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН и има неопределено със срок действие във времето и което според настоящия съдебен състав ще даде възможност на ответника да преосмисли, както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.  В случай на неизпълнение на заповедта с оглед на чл.21 ал.3 от ЗЗДН следва да се предприемат действия от съответните компетентни полицейски органи по задържане и уведомяване на органите на прокуратурата за разследване на извършено престъпление по  чл.296 ал.1 от НК. Независимо от това и всеки нов акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката и както се твърди да са налице може да търси защита с молба за защита по ЗЗДН пред районния съд.

            Съгласно чл.5 ал.4 от ЗЗДН  във всички случаи съдът с решението по чл.15 ал.1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200.00лв. до 1000.00лв. Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание(по аргумент от  чл.13 б.”б“ от  ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл.27 от ЗАНН. Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като вид административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, което следва да се наказва, независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо(чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН),  съдът намира в конкретния, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия. Съдът, при преценката си по  чл.27 ал.2, ал.3 от ЗАНН относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на извършените деяния, а от друга - липсата на конкретни доказателства за материалното и имотно състояние на ответника и с оглед на тези обстоятелства намира, че следва да наложи глоба  над минималния размер установен в закона, като глоба в размер на 200.00лв. ще осигури постигане целите на административното наказание по  чл.12 от ЗАНН, като въздейства поправителна на ответника.

            В съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник  РУМВР гр.Г.О. за сведение и изпълнение. На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУМВР гр.Г.О.  следва да следят за изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата. Заедно с това на основание   чл.21 ал.2 от  ЗЗДН П.И.И. следва да  бъде уведомен, че   при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана от полицейските органи.

           П.И.И. следва да  заплати по сметка на Районен съд Г.О. в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

           Водим от изложените съображения съдът  постанови съдебния си акт.

           Препис от мотивите на решението по гр.дело№12/2020г. на ГОРС  да се изпратят на страните.

 

                                                                                               Районен  съдия: