№ 90
гр. Варна , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901027 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. Б. К. с искане
да се установи по реда на чл. 422 ГПК по отношение на ответника съществуване на
вземания в размер: 94 256,34 лева – главница по Договор за ипотечен кредит от 19.02.2018
г.; възнаградителна лихва в размер на 3 556,35 лева за периода от 07.06.2018 г. до 07.02.2019
г.; 6,84 лева – санкционна лихва по т. 20.1 от Общите условия за периода от 03.07.2018 г. до
01.11.2018 г.; 2 513,28 лева – санкционна лихва по т. 20.2 от Общите условия за периода от
02.11.2018 г. до 07.02.2019 г.; 120,00 лева – дължима такса изискуемост, ведно със законната
лихва върху главницата по договора за заем, считано от 08.02.2019 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№
2109/2019 г. на Варненски районен съд. Претендират се и съдебно-деловодните разноски в
т.ч. в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че на 19.02.2018 г. между Банка ДСК ЕАД – кредитор,
П.Д.М. – кредитополучател и В. Б. К. – съдлъжник е сключен Договор за ипотечен кредит,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в размер
на 95 000 лева със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване.
Уговорено било кредитът да се погасява на месечни вноски съгласно погасителен план
(Приложение №1 към договора за кредит). Уговорено било кредитът да се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 5,00% годишно, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR 0,163%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 4,837 %. Лихвения процент се променя с
промяната на 6-месечен SOFIBOR съгласно общите условия. За обезпечаване вземането на
1
банката била учредена договорна ипотека, вписана с вх. peг. №3903/20.02.2018 г., том II, акт
№30, дело №1828/2018 г на СВ гр. Варна, върху недвижим имот, находящ се в ***.
Кредитът бил обслужван до месец юни 2018 г., след което редовното плащане на вноски по
главница и/или лихва било преустановено. Вноската за месец юли 2018 г. била платена
частично и след тази дата плащанията по кредита били преустановени. Предвид забавата в
плащанията на погасителните вноски за главница и лихва над 3 месеца, на осн. чл. 60, ал. 2
от ЗКИ, кредиторът отправил покана – уведомление чрез ЧСИ Н.Г., peг. №716 на КЧСИ, за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на кредитополучателя и съдлъжника. След
връчване на поканите /на 08.07.2018 г. и на 22.07.2018 г./ на 02.11.2018 г. кредитът бил
отразен в счетоводството на ищеца като предсрочно изискуем, съгласно клаузите на раздел
VII „Отговорност и санкции", т.21.1.1 от Общите условия към Договор за кредит от
19.02.2018 г. На 08.02.2019 г. Банка ДСК ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно
отговорните длъжници. Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 2109/2019 г. на PC – гр. Варна,
изпълнителен лист, на Банка ДСК ЕАД били присъдени още платената държавна такса
върху материалния интерес в размер на 2009,06 лева по сметка на Районен съд гр. Варна,
както и сумата от 50,00 лева направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
27.09.2019 г. Банка ДСК ЕАД била уведомена да предяви иск само срещу В. Б. К. на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът чрез особен представител е подал до СГС
отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Възразява, че банката не е отправила законосъобразно волеизявление за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като липсвало точно описание на дължимите суми – главница,
лихва, такси и разноски. Възразява, че В. К. няма качество на съдлъжник по кредита, тъй
като липсват доказателства, че е усвоил каквато и да е част от кредита, евентуално
поддържа, че същият бил поръчител по кредита. С оглед качеството на ответника –
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП – прави възражение за неравноправност на
клаузите на чл.7, ал.1 и чл.7, ал.2 от договора за кредит в случай, че не са индивидуално
уговорени. Възразява, че клаузите за олихвяване са нищожни.
Постъпило е и становище от новоназначения особен представител на ответника адв.
С.Д., в което се поддържа подадения пред СГС писмен отговор с изключение на
възражението, че ответникът няма качеството съдлъжник и има качество на поръчител.
В подадена в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва
възраженията в подадения отговор като излага подробна аргументация. По отношение
твърдяната неравноправност на отделни клаузи касаещи определянето на лихвения процент
подчертава, че променливата компонента на лихвата – шестмесечен Софибор не зависи от
усмотрението на банката, а уговорената надбавка е фиксирана.
В съдебно заседание и представена писмена защита процесуалният представител на
2
ответника не поддържа направените възражения по основанието и размера на предявените
искове, както и по отношение на автентичността на подписите на ответника. Заявява, че
счита исковете за изцяло основателни.
І. По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2109/2019 г. на Районен Съд – Варна, на 08.02.2019
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за
сумите и на основанията посочени в исковата молба, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение. Видно от писмо изх. № 3860/15.02.2019 г. от ЧСИ Д.С.-С., заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника В. Б. К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземането.
Заявителят е уведомен на 27.09.2019 г. Искова молба е подадена на 25.10.2019 г., т.е. в
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Ето защо, съдът намира исковете за
допустими.
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед
за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по твърдяния договор за кредит, в т.ч. поемането на
солидарно задължение от страна на ответника; предоставянето на кредита на
кредитополучателя и размера на усвоената сума; уговорените срокове за погасяване на
задължението (погасителен план); наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост – изпадане на длъжника в просрочие за определен релевантен период;
надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК; основанието и размера на вземанията по отделни пера.
От приетия като доказателство Договор за ипотечен кредит от 19.02.2018 г.се
установява, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е поел задължение да предостави на
кредитополучателя П.Д.М. ипотечен кредит в размер на 95 000,00 лева за рефинансиране на
негови и на съдлъжника В. Б. К. – настоящ ответник – задължения по договори за кредит с
трети лица, със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване, като
кредитът се олихвява с годишен лихвен процент равен на сбора от 6-месечен SOFIBOR и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 4,837 %. Договорът е сключен при общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на Банка ДСК ЕАД в редакция
към 01.03.2017 г., в които между другото са предвидени неустойка за забава в размер на
уговорения лихвен процент увеличен с три процентни пункта (т. 20.1), а при забава над 90
дни – уговорения лихвен процент увеличен с десет процентни пункта (т. 20.2). Като
неразделна част от договора страните са уговорили да се прилага и тарифата на банката за
3
такси по жилищни и ипотечни кредити, в която е предвидена такса разходи при изискуем
кредит в размер на 120 лева.
Договорът за кредит, погасителният план, общите условия и тарифата са подписани
от кредитополучателя и от ответника в качеството му на солидарен съдлъжник. В това си
качество ответникът е подписал и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за
обезпечаване на вземанията на банката. Съгласно чл. 121 от ЗЗД освен в определените от
закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е
уговорена, както е в разглеждания случай. Бланкетното оспорване на подписите на
ответника върху договора за кредит и ипотечния акт са оттеглени от особения представител
в писмено становище и в първото по делото съдебно заседание, поради което съдът приема
за установено възникването на валидно облигационно правоотношение основано на договор
за ипотечен кредит между ищеца, от една страна, и кредитополучателя и ответника като
солидарен длъжник, от друга страна.
За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е
изслушано и прието заключение на вещото лице Ж.Т. по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира
съобразно изложеното по-долу, в т.ч. направените от вещото лице устно в о.с.з. на
26.03.2021 г. допълнителни уточнения. Според експертизата, процесният кредит е усвоен на
чрез захранване на разплащателната сметка на П.Д.М. на 23.02.2018г. с 95 000 лева.
Погасяване на кредита чрез директни вноски по дълга е извършено на 08.05.2018 г.;
31.05.2018г.; 01.06.2018 г.; 29.06.2018 г.; 09.07.2018 и на 13.11.2018г. в общ размер 2442,00
лв., а от разплащателната сметка на кредитополучателя са погасени общо 26,11 лв. на
28.02.2018г. и на 02.03.2018 г. Към 08.07.2018г., дата на връчване на изявление за
предсрочна изискуемост, кредитополучателят е в забава по отношение на възнаградителната
лихва с падеж 02.04.2018 г. в остатъчен размер 12,70 лв. – 3 месеца от последен падеж и по
отношение на главница – в пълен размер на вноската 114,15лв. с падеж 02.04.2018 г. – т.е. 3
месеца от последен падеж. Последно плащане по дълга преди 08.07.2018 г.
кредитополучателят е извършил на 29.06.2018 г. като е погасил частично лихви с падеж
02.04.2018 г.
„Банка ДСК" ЕАД е отчела кредита като предсрочно изискуем на 02.11.2018 г. При
съобразяване на тази дата на настъпване на предсрочна изискуемост задълженията по
кредита са в общ размер 100 452,81 лв., от които 94 256,34 лв. – главница, 3 556,35 лв. –
възнаградителна лихва; 6.84 лв. – лихва за забава (т. 20.1. от ОУ) за периода от 03.07.2018 до
07.02.2019г.; 2 513,28 лв. лихва за забава (т. 20.2 от ОУ) за периода от 02.11.2018 до
07.02.2019г.; 120 лв. такса изискуемост съгласно тарифата на банката.
Видно от приложената (л. 44 СГС) покана-уведомление изх. № 06-20-
02227/01.06.2018 г., кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е уведомил съдлъжника В.К., че поради
забава на плащанията на задълженията банката обявява предоставения съгласно договор от
4
19.02.2018 г. кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено лично на
ответника чрез ЧСИ Н.Г. на 08.07.2018 г.
Съдът приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви
кредитния дълг за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в
договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва повече от 90
дни съгласно т. 20.2 и неплащане в срок съгласно т. 31.1.2 от Общите условия. Изявлението
предхожда инициираното на 08.02.2019 г. заповедно производство.
Правото на кредитора да обяви вземането си произтичащо от договор за кредит за
предсрочно изискуемо представлява преобразуващо субективно право, което се упражнява с
едностранно волеизявление на неговия носител, доколкото не е нелице правна норма, която
да предвижда осъществяването му с държавен акт (напр. съдебно решение).
Волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да бъде отправено към
лицето, в отношенията с което се цели настъпването на исканата правна промяна, в случая
ответника. Актът, чрез който се извършва упражнението на преобразуващото субективно
право, е нов юридически факт. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. (така ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Едностранното волеизявление за упражняване на
преобразуващо субективно право поначало не подлежи на последващо оттегляне с нов
едностранен акт, щом правните му последици са настъпили. Когато е отправено до
определен адресат, то може да бъде оттеглено само при условие, че това оттегляне достигне
до адресата преди или най-късно едновременно с неговото пристигане (чл. 13, ал. 2 във вр. с
чл. 44 от ЗЗД). Не се твърди и не са налице данни след получаване на волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането страните да са предоговоряли условията
по договора.
Следователно, предсрочната изискуемост на кредита по отношение на съдлъжника
В.К. е настъпила на 08.07.2018 г. – с получаване от ответника на изявлението на банката, а
възприетата от ищеца „Банка ДСК" ЕАД дата на счетоводно отразяване на този юридически
факт – 02.11.2018 г., е ирелевантна.
Банката е начислявала договорни лихви върху главницата и след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 08.07.2018 г. до 07.02.2019 г. – датата
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е
видно и от Приложение № 1 към ССЕ (л. 71). Независимо от обстоятелството, че особеният
представител на ответника не оспорва тази претенция, съдът намира, че след датата
08.07.2018 г. договорна лихва върху главницата не се дължи, тъй като кредиторът е
упражнил потестативното си право с едностранно волеизявление да промени правната сфера
на длъжника, като отнеме преимуществото на уговорения в негова полза срок, с което на
5
практика го е лишил от възможността да ползва предоставения кредит занапред. Последното
обуславя и отпадането на насрещното задължение на длъжника да заплаща уговорената
лихва, предназначена да осигури възнаграждение на кредитора за отпуснатия кредит в
рамките на уговорения срок. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков
кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора –
„предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в
размер на уговорените за срока на договора лихви (т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК).
Ето защо, с оглед разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание на
26.03.2021 г., съдът приема, че начислената от 08.07.2018 г. нататък възнаградителната
лихва в размер на 3 464,32 лева е недължима, поради което искът в тази част е
неоснователен. След приспадане на тази сума от предявената претенция за договорна лихва
в размер на 3 556,35 лева искът ще бъде уважен за разликата в размер на 92,03 лева,
дължима за периода до 07.07.2018 г.
В останалите части исковите претенции са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
Вземането за главница е доказано по основание и размер.
Начислените неустойки върху просрочените задължения са в размерите, посочени в
общите условия и се претендират до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗКИ. Съгласно разясненията, дадени в т.
2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се
дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, кредиторът не
може да претендира обезщетение по-високо от законната лихва за забава. В случая банката
претендира мораторно обезщетение по т. 20.2 от ОУ за периода от 02.11.2018 г. до
07.02.2019 г. в размер на 10% (к. 17 от Приложение № 1 към заключението на вещото лице),
т.е. неустойка за забава в размера на законната лихва, поради което претенцията в тази част
е основателна. Претенцията за санкционна лихва по т. 20.1 от Общите условия за периода от
03.07.2018 г. до 01.11.2018 г. в размер на 6,84 лева има характер на неустойка в размер на 3
% (к. 14 от Приложение № 1 към заключението на вещото лице). Същата не се припокрива с
мораторното обезщетение по т. 20.2 от ОУ, поради което също ще бъде уважена.
Претенцията за такса в размер на 120,00 е основателна, доколкото таксата е изрично
предвидена в тарифата на банката, която, подписана от страните, представлява неразделна
част от договора за кредит.
6
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от датата на предявяване на
иска – 08.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
ІІІ. Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л.
66), ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 2 009,06 лева, съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400,00 лева, за особен представител на ответника –
2 000,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева или общо 4 709,06
лева. При това положение на ищеца се следват разноски в размер на 4546,66 лева.
Ответникът следва да заплати и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата 1 988,05
лева от общо 2 059,06 лева (т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК № *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище", ул. „Московска" № 19, следните суми:
94 256,34 (деветдесет и четири хиляди двеста петдесет и шест 0,34) лева – главница по
Договор за ипотечен кредит от 19.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление с вх. № 9912/08.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
92,03 (деветдесет и два 0,03) лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.06.2018 г. до 07.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от
3 556,35 лева договорна лихва за периода от 08.07.2018 г. до 07.02.2019 г.; 6,84 (шест 0,84)
лева – санкционна лихва по т. 20.1 от Общите условия за периода от 03.07.2018 г. до
01.11.2018 г.; 2 513,28 (две хиляди петстотин и тринадесет 0,28) лева – санкционна лихва
по т. 20.2 от Общите условия за периода от 02.11.2018 г. до 07.02.2019 г.; 120,00 (сто и
двадесет) лева – дължима такса изискуемост, на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79,
ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2109/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги на банката.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК № *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище", ул.
„Московска" № 19, сумата 4 546,66 лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен
7
съд съдебно-деловодни разноски и сумата 1 988,05 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. 2109/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената
част от исковете.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат заплатени доброволно на кредитора по банкова
сметка с IBAN BG43STSA93000006759149 при „Банка ДСК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8