РЕШЕНИЕ
№ 2370
гр. **, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110114662 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата А. Л. П. твърди, че на 20.10.2015 г. с ответника Г. Г. Р.
сключили граждански брак, от който имат едно дете - Г. Г. Р., роден на
06.01.2021 г. Първоначално с ответника живеели в гр. **, а през 2016 г. се
преместили да живеят в с. *******. Ответникът не работел постоянно, като
след преместването им в с. ** финансовата издръжка на семейството се
осигурявала изцяло от нея - тя работела дистанционно от дома им като
„специалист, обслужващ клиенти“. Твърди, че по настояване на ответника
драстично ограничили контактите си с приятели и роднини. Последният не й
разрешавал да се обажда по телефона, често й го взимал и открито
демонстрирал негативното си отношение към родителите и брат й. Г. Р. й
казвал, че „на нищо не прилича“, че „вече не е хубава“ и че ще си намери
„истинска жена, с истински форми“, на която ще направи дете, а нея ще
изхвърли. Ищцата заявява, че въпреки това се опитвала да запази семейството
си, като се надявала на промяна.
Излага, че от 2018 г. ответникът станал избухлив, започнал системно да
й нанася побои, ругаел я и я обиждал, като ограничавал достъпа й до
телефона, за да няма връзка с близките си. Ищцата твърди, че се страхувала
да потърси помощ, тъй като ответникът я заплашил, че ако тя предприеме
действия за защита, ще я убие. След раждането на сина им ответникът я
обвинявал, че е „лоша майка“, наблюдавал и контролирал всяко нейно
действие. Водена от страх и от желанието детето да има баща до себе си,
1
ищцата търпяла осъществените от ответника актовете на психическо и
физическо насилие.
Ищцата сочи, че в началото на 2022 г. агресията на ответника спрямо
нея ескалирала и се превърнала в ежедневие, а нанесените побои, обиди и
закани станали по-жестоки. В разговори ответникът проявявал негативно
отношение към жените изобщо и в частност – към нея, към майка й, към
собствената си майка и сестра си. Наричал ги „курви“, „боклуци“,
„лицемери“, „лоши майки“, а ищцата – и „паразит“ и „мръсна туркиня“ и я
заплашвал, че родителите й ще я „събират на парчета“. Преди да започне да я
бие, ответникът принуждавал ищцата да стои мирно с вдигнати ръцете, без да
се съпротивлява, като я удрял в гърдите и ребрата. Насилието от страна на
ответника по никакъв начин не било провокирано от ищцата, а описаните
действия последният осъществявал в присъствието на малолетното дете на
страните.
Ищцата твърди, че в продължение на три дни - от 09:30 часа на
27.08.2022 г. до вечерта на 29.08.2022 г., в семейното им жилище в с. **,
ответникът й нанесъл побой посредством множество удари по тялото, главата
и лицето с ръце, юмруци, ритници и блъскане на тялото й в околни предмети,
както и отправил множество обиди и закани в изложения по-горе смисъл. По
време на побоя през втория и третия ден няколкократно я нарекъл „подут
боклук“, защото цялата й лява страна била подута. Заплашвал я, че ще
продължава да я бие, защото „си го заслужава“ и му било приятно да я гледа
„как се гърчи от болка“. Отправял и заплахи, че „ще я разфасова“ и ще я
„прати в кашони на семейството й“. Повтарял й, че „за нищо не става“, че е
„боклук“, че трябва да мълчи и да изпълнява, защото е „пълен идиот“, че има
„дразнещ глас“ и не искал да я чува, не й разрешавал дори да говори на
детето. Сочи, че на 28.08.2022 г., при един от поредните побои, в
присъствието на сина им ответникът я сграбчил с пръсти за гърлото и
започнал да я души, като в един момент тя загубила възможността да се бори.
От нанесените побои изпитвала силни болки по цялото тяло, главата, лицето –
основно в лявата страна и лявото око, които били посинели и отекли. Твърди,
че се страхувала за живота си и не виждала бъдеще за себе си и детето.
Излага, че рано сутринта на 30.08.2022 г. ответникът излязъл от къщата и
забравил да вземе телефона й със себе си, което й дало възможност да се
обади на свекъра си в гр. ** и да му разкаже за случилото се, като го
помолила да изпрати техен близък от гр. **, който да й помогне да напусне
жилището заедно с детето. Използвайки отсъствието на ответника, ищцата
напуснала семейното жилище, като взела със себе си само най-необходимото
за детето.
Ищцата сочи, че на 30.08.2022 г. била прегледана в Клиника по съдебна
медицина към УМБАЛ „**“ ЕАД, като при прегледа били установени
множество следи от травматични увреждания по тялото й вследствие от
нанесените побои, както следва: съчетана травма, изразяваща се в
многобройни увреждания по кожата в различни области на тялото,
изразяващи се в масивен хематом в лявата страна на лицето обхващащ
клепачите, скулата, бузата и лявата половина на устните, оток и
2
кръвонасядане в областта по кожата на двете ушни миди, петнисти
кръвонасядания и ожулвания по шията двустранно, десетки кръвонасядания с
различна давност по кожата на гърдите, гърба, горните и долни крайници,
отделни ожулвания в същата област, дифузен оток с промяна на цвета на
кожата на лявата подбедрица. Излага, че в различните области на тялото й
били установени следи от нанесени десетки удари /не по-малко от 45-50/, с
предмети с неясно различима травмираща повърхност, които съгласно
заключението на съдебния лекар е възможно да са ръце, юмруци, ритници и
др. Заявява, че съгласно съдебномедицинското удостоверение видът и
разположението на нараняванията в областта на шията добре съответстват на
оказан двустранен натиск с човешка ръка/пръсти, а морфологията на
видимите към момента на прегледа увреждания показва давност от около от
едно до три-четири денонощия преди датата на освидетелстването.
Поддържа, че й била назначена и образна диагностика за наличие на
фрактури, която тя не извършила, тъй като все още кърмела детето си.
Ищцата твърди, че след случилото се била силно притеснена както за
своя живот и здраве, така и за здравето на детето си и неговото развитие – то
проходило едва след преместването им в гр. **.
Излага, че във връзка с осъщественото от ответника насилие на
05.09.2022 г. депозирала във ВРС молба по реда на ЗЗДН, която била уважена
с влязло в сила решение по гр.д. № 12050/2022 г. по описа на ВРС.
Ищцата твърди, че в резултат на насените й удари в периода от
27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. претърпяла физически увреждания и психически
травми, изразяващи се в стрес, ужас и страх от случващото се и от самото
присъствие на ответника в дома й. Вследствие на преживяното физическо и
психическо насилие пребиваването й в семейното жилище станало
невъзможно, тъй като се страхувала както за здравето и живота си, така и за
психическото здраве и спокойствие на детето си. Сочим че и в момента това
чувство не я е напуснало, макар да живее заедно с детето при родителите си в
гр. **. Поддържа, че наред с причинените й множество леки телесни
увреждания било накърнено човешкото й достойнство с използване на
посочените по-горе обидни изрази и закани. Чувствала неудобство и срам да
се среща и движи сред хората, тъй като за един продължителен период от
време цялото й лице било обезобразено.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на нанесени от
ответника за периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. в дома на страните в с.
**, общ. **, обл. **, телесни увреждания, отправени обиди и закани за живота
й, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 29.08.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 02.06.2023 г . открито съдебно заседание е допуснато
изменение на предявения иск чрез неговото увеличаване на сума в размер на
13 000 лева.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Последният не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От представеното с исковата молба удостоверение /л. 17/ се установява,
че страните по делото са сключили граждански брак на 20.10.2015 г. Видно от
приложеното на л. 18 от делото удостоверение за раждане, на 06.01.2021 г. се
е родил синът им Г. Г. Р..
Към писмените доказателства по делото е приобщен протокол от
проведено на 23.09.2022 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 12050/2022
г. на ВРС /л. 21 и сл./. От неговото съдържание се установява, че посоченото
дело е образувано въз основа на депозирана от А. Л. П. молба за защита по
реда на ЗЗДН, основаваща се на твърдения за осъществени актове на домашно
насилие в периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г., изразяващи се в
нанасянето на множество удари по тялото, главата и лицето, блъскане в
околни предмети и душене. В проведеното съдебно заседание по делото Г. Р.
се е явил, като изрично е признал, че е осъществил физическо насилие спрямо
съпругата си. Същият заявява: „Значи, тук съм, за да си призная грешката,
която направих с физическо насилие на 29-ти август към моята съпруга А. Р.,
дошъл съм без никаква защита, нали, за да призная на конкретната дата, в
конкретния случай как аз превиших, превиших всичките си правомощия,
превиших всякакво нормално държане… сега мога да кажа в момента, че
хванах А. по-силно, по-силно я стиснах за врата и след това я ударих.“
Горепосоченото производство е приключило с Решение №
2924/29.09.2022 г. /л. 14-16/, с което спрямо Г. Р. са приложени мерки за
защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН. От служебно извършена
справка в ЕИСС се установява, че решението е влязло в сила на 14.10.2022 г.
С исковата молба е представено съдебномедицинско удостоверение /л.
12/, издадено на 30.08.2022 г., след освидетелстване на А. П.. В същото е
отразено, че при извършения преглед са установени десетки следи от
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Съгласно
заключителната част на удостоверението се касае за съчетана травма,
изразяваща се в многобройни увреждания по кожата в различни области на
тялото – масивен хематом в лявата страна на лицето, обхващащ клепачите,
скулата, бузата и лявата половина на устните; оток и кръвонасядане в
областта по кожата на двете ушни миди; петнисти кръвонасядания и
ожулвания по шията двустранно; десетки кръвонасядания с различна давност
по кожата на гърдите, гърба, горните и долни крайници; отделни ожулвания в
същата област; дифузен оток с промяна на цвета на кожата на лявата
подбедрица. Посочено е, че всички увреждания са в резултат на механизмите
на действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари или притискане и добре
съответстват да са получени по начина и във времето, сочени от
4
освидетелстваната – вследствие на нанесени множество удари, ритници,
блъскане в околни предмети в периода от 27.08 до 29.08.2022 г. Констатирано
е, че нанесените удари са не по-малко от 45-50, като е възможно да са
нанесени с ръце, юмруци, ритници и предмети. Конкретно по отношение на
нараняванията в областта на шията се сочи, че съответства на оказан
двустранен натиск с човешка ръка. Заключението на съдебния лекар е, че
описаните травми са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По реда на чл. 176 ГПК към ответника е формулиран следният въпрос:
Вярно ли е, че в периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. е отправил следните
изрази към ищцата А. П.: „курва“, „боклук“, „подут боклук“, „лицемерна и
лоша майка“, „паразит“ и „мръсна туркиня“, „пълен идиот“, както и заканите,
че „трябва да я остави в гората“, „ще я разфасова и ще я изпрати в кашони -
един за ** на майка й и един за ** на брат й“. Г. Р., независимо от редовното
си призоваване не се е явил в съдебно заседание да отговори на така
поставения въпрос. Поради изложеното, съобразявайки всички останали
писмени и гласни доказателства и на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът
приема за доказани твърденията изложени в исковата молба относно
нанесените от него обиди и отправените закани спрямо ищцата.
От ангажираните от ищцата гласни доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят К. Л. П., брат на ищцата, заявява, че в последните години
почти не е поддържал връзка с нея. Поради това близките й научили за
системно упражняваното спрямо нея физическо и психическо насилие едва
след като напуснала семейното жилище в с. ** в края на м. август 2022 г.
Свидетелят сочи, че в същия ден получил телефонно обаждане от сестрата на
Г. Р., която му казала, че ищцата е избягала заедно с детето. Обяснила, че на
ответника „нещо му е станало“, че е „изтрещял“ и наричал майка си, сестра
си, съпругата си и нейната майка „курви“. Св. Полихронов излага, че когато
видял сестра си в началото на м. септември по лицето, тялото и ръцете й
имало подутини, синини. Споделила му, че ответникът я наричал „паразит“ и
я заплашил, че ще я разфасова и ще прати част от нея на родителите й в **, а
друга част – на него в **. При срещата им ищцата била много разстроена,
свидетелят я описва като „смачкана“ физически и психически.
Свидетелят В. Н. П., снаха на ищцата, съпруга на нейния брат, заявява,
че научила за проблемите между страните едва след процесните събития.
Сочи, че след като А. П. напуснала с. **, отишла заедно с детето в дома на
родителите си в гр. **. Именно там я посетили в началото на м. септември.
При срещата им лявата страна на лицето й била подута, виждали се синини по
лицето, врата и по ръцете й. Ищцата била много разстроена. Разказала, че в
последните месеци ответникът я биел и обиждал с думите „боклук“,
„паразит“, наричал я „лоша майка“ и я заплашил, че ако се оплаче на
семейството си, ще я убие и разфасова и ще я прати в кашони на баща й и на
брат й.
Съдът в пълнота кредитира показанията на посочените свидетели като
5
подробни и кореспондиращи както помежду си, така и с представените и
обсъдени по-горе писмени доказателства и в частност –
съдебномедицинското удостоверение и извършеното от ответника признание
в производството по реда на ЗЗДН. Действително изложеното от двамата
свидетели частично възпроизвежда твърденията на самата ищца, но същите не
са изолирани, а напротив – потвърждават се от доказателствената съвкупност.
Самият ответник не е оспорил изложените в исковата молба твърдения.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите
съдебномедицинска и съдебно-психологична експертиза, заключенията по
които следва да бъдат кредитирани като обективни, компетентно изготвени и
аргументирани.
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза в
периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. ищцата е получила съчетана травма,
изразена в травма на главата – масивен хематом в лявата половина на лицето,
обхващащ клепачите, скулата, бузата и лявата половина на устните, оток и
кръвонасядания по кожата на двете ушни миди; травма на шията – петнисти
кръвонасядания и ожулвания по шията двустранно; травма на тялото, горни и
долни крайници – десетки /около 45-50/ кръвонасядания с различна давност
по кожата на гърдите, гърба, горните и долни крайници, отделни ожулвания в
същата област, дифузен оток с промяна в цвета на кожата на лявата
подбедрица. Въз основа на описанието на травматичните увреждания в
приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение вещото лице д-р
В. Д. е достигнало до извод, че травмите са причинени не еднократно, а в
различен времеви период /системно/, като отговарят да са нанесени в
посочения от ищцата период. Излага, че установените множествени травми,
локализирани в жизненоважни части на тялото следва да се приемат като
потенциално опасни за живота, макар по естеството си телесните увреждания
да са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице сочи, че всички увреждания са получени в резултат до
действието на твърди тъпи предмети, чрез удари или притискане, а
ожулванията – от тангенциалното им действие. Излага, че е възможно да са
от нанесени удари с ръце, юмруци, ритници и удари в околни предмети.
Заключението му е, че по механизъм същите съответстват на описаното в
исковата молба. По отношение на нараняванията в областта на шията изрично
заявява, че съответстват на оказан двустранен натиск с човешка ръка/пръсти.
Предвид възможността да доведат до загуба на съзнание или смърт при по-
продължителен период на натиск, или до смърт по рефлекторен механизъм
при притискане на нервни снопове, ги определя като потенциално опасни за
живота. Съгласно експертното заключение за пълно възстановяване от така
описаните травми са нужни две до четири седмици.
В съдебно заседание вещото лице д-р Д. поддържа заключението.
Пояснява, че въпреки че българското законодателство да не познава
употребеното от него понятие „травми, потенциално опасни за живота“, чрез
него е искал да акцентира на факта, че в случая са засегнати жизнено важни
области и резултатът от нанесените удари е могъл да бъде много по-тежък.
Подчертава, че лицето, нанесло ударите, при нанасянето им не е могло да
6
прецени какви ще бъдат последиците от тях.
От изготвеното от вещото лице д-р М. Р. заключение по съдебно-
психологичната експертиза става ясно, че преживяното от ищцата домашно
насилие, ескалирало в посочения в исковата молба период от 27.08.2022 г. до
29.08.2022 г.,е изиграло ролята на психотравма за А. П.. Вещото лице сочи, че
понастоящем ищцата е в относително добро общо състояние. Макар да не са
налице данни за настъпили психични разстройства, вещото лице е
констатирало наличието на продължаващи и понастоящем симптоми на страх
и стрес.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното
заключение. Допълва, че от проведен разговор с ищцата преди последното
съдебно заседание установило, че тя все още изпитва страх от ответника.
Излага, че системно упражняваното от ответника домашно насилие е
повлияло самооценката й. Уточнява, че тези последици са резултат от
поведението на Г. Р. през целия период на съвместното им съжителство, като
процесните събития са били пикът на упражняваното от него психическото и
физическо насилие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва да
се установи наличието на следните юридически факти: 1) извършено от
ответника противоправно деяние; 2) настъпила вреда; 3) причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; 4)
вина на делинквента.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
по безспорен начин се установява, че в посочения в исковата молба период
ответникът Г. Р. е извършил актове на физическо и психическо насилие
спрямо ищцата А. П..
Самият Г. Р. изрично в производството по реда на ЗЗДН е признал, че е
нанесъл удари и е стискал за шията ищцата. Цитираното по-горе негово
изявление в съдебното заседание по гр. д. № 12050/2022 г. на ВРС, доколкото
е извършено извън рамките на настоящото производство, следва да бъде
ценено като извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти. Макар
самият ответник да се опитва да омаловажи извършеното от него, като
поддържа, че се касае за еднократен акт на домашно насилие, твърденията му
в тази насока се опровергават както от съдебномедицинското удостоверение,
представено от ищцата, така и от експертните заключения и свидетелските
показания. Очевидно е от описанието на нанесените на ищцата травми,
извършено от съдебния лекар, че подобни увреждания не биха могли да бъдат
причинени вследствие на еднократен удар. Що се отнася до обстоятелствата,
че ответникът е отправил описаните в исковата молба обидни квалификации
и заплахи към ищцата, те следва да се считат доказани на основание чл. 176,
7
ал. 3 ГПК, както бе изложено по-горе.
Несъмнено се установява също и че вследствие на така установените
противоправни действия на ответника ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания. От свидетелските показания става
ясно, че ищцата е изпитвала физически болки и се е чувствала много
разстроена след осъществените актове на домашно насилие в края на м.
август 2022 г. Съгласно заключението по съдебномедицинската експертиза са
били нужни две до четири седмици за въстановяването й от нанесените
физически травми, а според вещото лице – психолог тя и понастоящем не е
преодоляла напълно причинената психичната травма.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В
посоченото ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпените физически увреждания,
продължителността на възстановителния период, а от друга страна –
интензитета и продължителността на преживените психически страдания.
В случая всички установени физически увреждания съставляват леки
телесни повреди по смисъла на НК. Независимо от това, следва да бъде
отчетен фактът, че се касае за огромен брой травми, нанесени по цялото тяло,
главата и крайниците. Посоченото обстоятелство свидетелства за
жестокостта, с която е действал ответникът. Част от травмите, както уместно
подчервата вещото лице д-р Д., са засегнали жизнено важни области като
главата и шията, като потенциално са могли да причинят тежки последици, в
т.ч. смърт. Действително в случая такива не са настъпили, но нито
ответникът, нито ищцата към момента на нанасяне на ударите не е могъл да
бъде сигурен в изхода от тях. В този смисъл съдът намира, че интензивността
на преживените от ищцата страдания в тридневния период, в който
ответникът й е нанесъл побой, заплашвал я е, обиждал я е и я е унижавал,
значително надвишава обичайната при нанасянето на лека телесна повреда.
За преживените от ищцата психически страдания свидетелстват не само
събраните гласни доказателства, но и заключението по съдебно-
психологичната експертиза. Макар да се установява, че преживените от
ищцата психически страдания са следствие от упражняваното системно
домашно насилие от страна на ответника през периода на съместното им
съжителство, следва да бъде съобразено, че в исковия период то е ескалирало.
Именно осъщественото тежко посегателство спрямо телесната
неприкосновеност на ищцата в рамките на посочените три дни според вещото
лице Р. я е мотивирало да напусне семейното жилище. При това и до
настоящия момент тя не е преодоляла напълно последиците от преживяното
насилие, като се констатират продължаващи симптоми на страх, независимо
от приложените спрямо нея и детето ограничителни мерки по ЗЗДН.
8
При съобразяване на всички изложени обстоятелства настоящият
съдебен състав счита, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 15 000 лева.
Исковата претенция е предявена за сумата от 13 000 лева. С оглед на
изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, въпреки че настоящият съдебен състав определя дължимото
обезщетение в по-голям от претендирания размер, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата посочената от последната сума в размер на 13
000 лева.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищцата на
последната следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство
разноски в общ размер от 3020 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите
включват заплатената държавна такса в размер на 520 лева, депозити за СМЕ
и СПЕ в размер на 600 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на
1900 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******,
ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. П., ЕГН **********, от гр. **, ул. „*******,
СУМАТА ОТ 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на нанесени от ответника за периода от 27.08.2022 г. до
29.08.2022 г. в дома на страните в с. **, общ. **, обл. **, телесни увреждания,
отправени обиди и закани за живота й, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане., на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******,
ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. П., ЕГН **********, от гр. **, ул. „******* 3,
СУМАТА ОТ 3020 /три хиляди и двадесет/ лева, представляваща разноски,
извършени в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника Г. Г. Р., че може да преведе сумите, присъдени в
полза на ищеца А. Л. П. по банкова сметка с IBAN BG***********, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
9
Съдия при Районен съд – **: _______________________
10