Р
Е Ш Е
Н И Е № 1566
гр.
Пловдив, 19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 3075/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1030-009012/06.11.2018 год. издадено от Началник Група към ОД
на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция” гр.Пловдив, с което на Р.А.Ю., с ЕГН
********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбите
на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП и
административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата оспорва по същество вмененото
му нарушение и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление
/НП/ като незаконосъобразно. С депозирана до Съда молба, процесуалния му
представител адв.Т. поддържа жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се
явява и адв.Т..
Въззиваемата
страна ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е частично
основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение от 03.10.2018
год. било установено, че на същата дата около 15:25 часа на път ІІ 86 км 14+750 жалбоподателят управлявал влекач
„Мерцедес 1843“ с рег. № **** с
прикачено полуремарке „Шмити СИС“ с рег.№ ****, като при извършена проверка
било установено следното: Няма заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1
от Закона за пътищата и няма залепен винетен стикер; 2. Не носи КТ към СУМПС.
Записано било от
актосъставителя, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.139,
ал.5 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Отказът на жалбоподателя
да подпише така съставения акт бил удостоверен с подписа на свидетел.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган /АНО/ е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушенията
под разпоредбите на чл.139, ал.5 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е постановил
налагане на глоба в размер на 3000 лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, съответно глоба в
размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които Съдът кредитира като последователни и обективни.
При така възприетата
и изложена фактическа обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен материал
Съдът приема, че от страна на жалбоподателя не е извършено твърдяното в АУАН и в
т.1 от НП нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. По силата на посочената норма
/относима към датата на нарушението/ движението на определена в Закона за пътищата
/ЗП/ категория превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане
на съответна такса за тях, определена по реда на ЗП. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от
ЗП /в редакцията към момента на деянието/ заплащането на винетната такса дава право
на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища,
които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън
нея или по техни участъци. В конкретния случай по делото са налични доказателства
за изпълнено от Р.Ю., като водач на процесния влекач, задължение по твърдяната
за нарушена норма от ЗДвП. От предоставените заверени копия от фискален бон с дата
03.10.2018 г., квитанция за платени
пътни такси в Република България от дата 03.10.2018 г., контролен лист и справка-извлечение
от информационните масиви на Митнически пункт „Капитан Андреево“, издадени от МФ-Агенция
„Митници“ и ТМУ Бургас, МП „Капитан Андреево“, с категоричност се установява,
че на 03.10.2018г. в 08:40:51 часа за ППС рег.№ РВ5083ВМ е била заплатена на Митнически
пункт „Капитан Андреево“ винетна такса – дневна за 2018 за категория К1 и К2. По
делото е представено и заверено копие на дневна винетка за 2018 за категория К1
и К2 с № ***********, видно от което винетният стикер е валидизиран чрез маркировка
/т.нар.“перфориране“/ на местата, предвидени за ден пети и месец десети. При
съпоставяне на номера на същия този винетен стикер с посоченият в квитанцията за платени пътни
такси в Република България и в справката на ТМУ Бургас, МП „Капитан Андреево“ с
категоричност се установява, че се касае за една и съща дневна винетка за 2018
г. за категория К1 и К2, закупена на 03.10.2018 г. на Митнически пункт „Капитан
Андреево“. От същата тази справка обаче се установява, че въпросната винетка е
с дата на активиране – 03.10.2018 г., което налага несъмнения извод, че към
датата и часа на проверката за процесното ППС е била заплатена определената в
ЗП пътна такса чрез закупената от жалбоподателя дневна винетка за 2018 г. за категория К1 и
К2. С оглед на това Съдът намира, че не е
налице хипотезата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, поради което не може да се ангажира отговорността
на жалбоподателя за това. Единственото, за което би могло да се търси отговорност
на лицето, това е незалепването на винетен стикер на определеното за това място,
което, обаче е нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДвП, а не на посочената
такава от актосъставителя и от АНО на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Ето защо съдът
намира, че атакуваното НП в т.1 от същото следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно
установеното и санкционирано нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно,
че на посочената дата при управление на въпросния влекач и полуремарке водачът Ю.
не е носел контролния талон към свидетелството за управление на МПС, от страна на
жалбоподателя , както по административнонаказталената преписка, така и в съдебно
заседание не се представиха каквито и да били устни или писмени доказателства, оборващи
посочените по – горе констатации. Предвид на това Съдът намира, че същото е безспорно
доказано, поради което и наказателното постановление в частта м , с която е наложена
съответната глоба, установена в закона във фиксиран размер, следва да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и законосъобразно.
За нарушението
по т.2 от НП не се констатираха основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай за този
вид нарушение.
С оглед на изложеното
съдът намира, че издаденото против жалбоподателя Р. Ю. наказателно постановление
по т.1 от същото следва да бъде отменено
в тази му част като незаконосъобразно, и потвърденото в останалата част.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление
№ 18-1030-009012/06.11.2018 год. издадено от издадено от Началник Група към ОД на
МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция” гр.Пловдив, с което на Р.А.Ю., с ЕГН **********
е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП и административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лева
за нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,
като го ОТМЕНЯВА в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лева
за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3,
т.1 от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата
му част.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК