Решение по дело №8080/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262115
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20201100508080
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...............

 

                                                         гр. София, 31.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IIб въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                                                                ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Киримов въззивно гражданско дело № 8080 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 70338 от 25.03.2020 г., постановено по гр.д. № 69952/2018 г. на СРС, III ГО /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 138983 от 02.07.2020 г./ Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, сумата от 1 010, 59 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по настъпило на 14.01.2018 г. ПТП на АМ „Хемус“, 52 км, с посока на движение гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 631 лв. разноски по делото. Отхвърлен е предявеният от Агенция „П.И.“ против „А.“ ЕАД обратен иск за сумата от 1 010, 59 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по настъпило на 14.01.2018 г. ПТП на АМ „Хемус“, 52 км, с посока на движение гр. София, като ищецът по обратния иск е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - „А.“ ЕАД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Агенция „П.И.“. Счита, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на заявеното нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд са наведени подробни съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ответника и ответник по предявения от Агенция „П.И.“ обратен иск – „А.“ ЕАД. Изразено е становище, че решението в частта, с която е уважен искът на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, е неправилно. Изложени са доводи, че решението в частта, с която е отхвърлен обратният иск, е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевиранитевъззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите във въззивната жалба в тази връзка – видно от протокол за съдебно заседание провело се на 25.11.2019 г., същото е отложено за 25.02.2020 г. от 13.30 часа, за която дата и час страните са били уведомени в съдебната зала, поради което неоснователно се явява възражението на въззивника, че делото е било насрочено за друг час. Неоснователно е възражението за липса на местна компетентност, доколкото същото се явява преклудирано, тъй като е заявено за първи път едва с въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК крайният срок за ответника да прави възражение за неспазена местна подсъдност е отговорът на исковата молба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По главния иск:

СРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, вр. чл. 411 КЗ, вр. 49 ЗЗД.

В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника Агенция „П.И.“, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от магистрала „Хемус“, част от републиканската пътна мрежа.

От приетата като писмено доказателство по делото комбинирана застрахователна полица се установява, че към датата на процесното ПТП между ищеца и собственика на лек автомобил "Фиат Добло", с ДК*****е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Каско +".

По делото е представен протокол за ПТП № 1409328/14.01.2018 г., съставен в 22:30 часа от длъжностно лице при ОД на МВР-София, за настъпило ПТП на същата дата в 22: 00 часа, в който е описано, че водачът на процесното МПС, при движението си по АМ – Хемус блъска безстопанстено куче, което пресича пътното платно, с което реализира ПТП. В протокола е отразено, че щетите по процесното МПС са предна броня, предна решетка, фар за мъгла, преден десен калник, преден десен фар и др.. Посочено е, че водачът на лекия автомобил не е извършил нарушение.

Видно от приетите по делото писмени доказателства – уведомление за щета № 44012131801488 с посочени щети – предна броня, предна решетка, преден десен калник, десен фар и други; опис – заключение за щета № 44012131801488/1501.2018 г., с посочени увредени детайли – облицовка предна броня, подкалник преден десен, водач преден броня десен; решетка предна броня среден; фар за мъгла – преден десен; калник преден десен; фар десен; основа предна броня долна; рамка декоратива решетка; приемо-предавателен протокол от 19.02.2018 г.; фактура от 10.03.2018 г. и платежно нареждане от 03.04.3018 г.се установява, че застрахователната претенция е заведена от собственика на лек автомобил „Фиат Добло", с ДК *****до застрахователя ищец, като последния е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите от застрахователното събитие в общ размер на 1010,59 лв., включваща сумата от 995,59 лева за извършените ремонтни дейности и 15 лева ликвидационни разходи, въз основа на валидния към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователен договор, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил.

Въззивният съд споделя доводите на въззивника, че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на произшествието. Неоснователно обаче е възражението в жалбата, че механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка не са установени по делото. От приетия по делото протокол за ПТП се установява наличието на щети по процесния автомобил, неговото местоположение, както и местоположението на кучето след инцидента, което се потвърждава и от показанията на свидетеля М., който заявява, че с полицейските служители заедно са търсили пострадалото куче. В тази си част протокола за ПТП е официален свидетелстващ документ, тъй като видно от същия длъжностните лица са посетили мястото на настъпване на ПТП и са установили горните обстоятелства лично в рамките на служебните си задължения като длъжностни лица. Следователно в тази си част за горните обстоятелства протоколът има материална доказателствена сила.

Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, за които протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, се установяват от приетата по делото експертиза, както и показанията на свидетеля. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че описаните щети на процесния автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено в протокол за ПТП № 1409328/14.01.2018 г. и се намират в причинно-следствена връзка с него. От експертизата се установява, че общият размер на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 1023,55 лв., която е по- малка от претендираната сума от 995,59 лева. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че от приетата по делото САТЕ не се установява категорично механизма и причинно-следствената връзка. Вещото лице подробно и обосновано е изложило какви материали е използвало и как е направило експертните си изводи. Съдът намира заключението за обосновано и компетентно дадено. Същото кореспондира и с показанията на свидетеля Маноилов, във връзка с изложения от него механизъм на ПТП, които показания настоящата инстанция кредитира, тъй като същите са подробни, последователни, логични и непротиворечиви, като същите съответстват на останалия доказателствен материал.

Неотносимо към предмета на делото е възражението за липса на снимков материал от произшествието. Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 411, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.

Въззивният съд счита, че не е необходимо застрахователят да представи доказателство, че не е налично всяко от изключенията, предвидени в общите условия, когато застрахователят не изплаща обезщетение. В случай, че въззивникът възразява, че процесното ПТП попада в изключенията, той следва да докаже това свое възражение. Не се установява по делото застрахователят да не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метрологични условия. Съдът намира, че свидетелят като водач на МПС не е заинтересуван от изхода на делото, доколкото се касае до претенция на суброгиралия се в правата на увреденото лице кредитор, което се предхожда от извършено спрямо застрахованото лице плащане, още повече, че не свидетелят е застрахован по силата на застрахователната полица. При положение, че непосредствено след настъпване на произшествието, водачът е сигнализирал органите на реда, както и предвид това, че екип на КАТ е посетил мястото на произшествието, където автомобилът се е намирал и при липса на установени обстоятелства сочещи към причиняване на вредите чрез умишлени действия от страна на водача, не може да се приеме, че извършването на разследване във връзка с установяването на последните обстоятелства е било необходимо, тъй като няма каквито и да е индиции за това. При положение, че ответникът намира за възможна тази хипотеза е следвало своевременно да заяви това в производството и при възможност да докаже съществуването на твърдените факти.

С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че именно ответникът Агенция "П.И." е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на процесния участък от републиканската пътна мрежа. Няма спор по делото относно статута на пътя. АПИ като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП.

В обобщение, от събраните доказателства се установява несъмнено, че е реализиран фактическият състав на чл. 410,вр. чл. 411, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, поради което регресната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана. От доказателствата се установява, че това следва да бъде сторено за сумата от 1010.59 лева, представляваща обща стойност на платеното застрахователно обезщетение в размер на 995.59 лева и 15.00 лева, представляващи ликвидационни разноски за застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

По обратния иск:

Неоснователна е въззивната жалба и по отношение на обратния иск срещу "А." ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.                    

Съгласно чл. 5 от представения по делото Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-ЗЗ-4/29.05.2015 г. с възложител АПИ и изпълнител "А. " ЕАД, с предмет: избор на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрален участък АМ "Хемус" от км 0+000 до км 78+554 и пътна връзка "Прелок" от км 0+000 до км 3+024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунели: "Витиня", "Топло дол", "Ечемишка" и "Правешки ханове"с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ - София и ОПУ - Ловеч, стопанисвани от АПИ, който безспорно е действал към момента на настъпване на ПТП, дейностите по поддържане на пътя се извършват след изрично възлагане с месечни, допълнителни и извънредни задания /чл. 5 от договора, Раздел I "Дефиниции", т. 8 и т. 14/. В случай на настъпване на непредвидени обстоятелства съгласно т. 14, раздел "Дефиниции", възложителят има право да възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на движението, като изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи. Няма данни на третото лице да са възлагани дейности по обезопасяване на пътя от преминаване на животни чрез извънредно задание, вкл. и не са ангажирани доказателства за възлагане на дейностите по поддържане на процесния пътен участък с месечни или допълнителни задания, което е предвидено като част от задълженията на възложителя по чл. 9, ал. 3 от договора. Твърдяното неизпълнение на довогора от страна на изпълнителя не се установява и чрез тълкуване на чл. 12, ал. 5 и ал. 7, доколкото и в тях е посочено, че задълженията се изпълняват в рамките на предоставените права по договора, съобразно останалите негови клаузи, т. е. след съответно задание. Противното би означавало със самото сключване на договора върху изпълнителя да бъде прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и обезопасяване на процесния пътен участък и задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата, каквато не е целта на договора. Уговорените в него неустойка за лошо и/или неточно изпълнение, както и че за всички случаи на констатирани нарушения и/или неизпълнение на задълженията по чл. 12 /чл. 21, ал. 1/, или това, че за причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност /чл. 28/, не обуславят друг извод, тъй като за да се определи дали е налице неизпълнение, трябва да са ясно отграничени конретните задължения на изпълнителя, които в случая не са предварително определени в самия договор и липсват данни за същите. При преценка основателността на иска по чл. 79 ЗЗД съдът намира, че не е налице неизпълнение на договора от ответника по обратния иск, което да е довело до процесното ПТП и претърпените вреди.

С оглед изложените съображения и поради недоказаност на основната предпоставка по предявения обратен иск по чл. 79 ЗЗД - неизпълнение на договора от ответника по иска, което да се намира във връзка с процесното ПТП, същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат въззиваемия и третото лице – помагач. Същите са заявили своевременно искането. От „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е представен Договор за правна защита и съдействие от 14.07.202 г. с адв. Л.Ц., съгласно който е уговорено възнаграждение от 201 лева, което следва да се заплати в срок до 10 дни от подписването на договора, като в същото време не са представени доказателства за действителното заплащане на соченото възнаграждение, поради което искането не въззиваемия за присъждане на разноски се явява неоснователно. Следва да се уважи искането на трето лице – помагач, доколкото същото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК същото се определя в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70338 от 25.03.2020 г., постановено по гр. д. № 69952/2018 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав.

ОСЪЖДА Агенция "П.И." на основание чл. 78, ал. 8  ГПК да заплати на „А." ЕАД, ЕИК *****сума в размер на 100 лв., представляващи разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „А." ЕАД, трето лице помагач на страната на ответника Агенция "П.И.".

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.