Р
Е Ш Е Н И Е №
…..
гр. София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, ІV - то „Д”
отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 12807
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
чл. 248 ГПК.
С решение
от 26.08.2019 г. на СГС, постановено по настоящото дело, е отменено решение №
І-31-435454/22.06.2018 г. на Софийския районен съд, 31 с - в по гр. д. №
70329/2017 г., с което е отхвърлен предявения от Д.Е.Б. срещу „С.в.“ АД иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК - за признаване за установено, че в
полза на „С.в.“ АД не съществува вземане за сумата от 419, 22 лв., цена на В и
К услуги, отразена във фактури, издадени с дати 22.11.2011 г. - 19.12.2013 г.
за потребление в периода 01.10.2011 г. - 30.11.2013 г. за апартамент № 44,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № ********** и Д.Е.Б. е
осъден за разноските пред първата инстанция, като вместо това предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск е изцяло уважен. С въззивното решение „С.в.“
АД е осъдено да заплати на Д.Е.Б. разноски по делото, както следва: за СРС - 25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Постъпила е молба от адв. К.Б. в лично
качество и като процесуален представител на Д.Е.Б., както и от в.в.т.в лично
качество, с искане решение от 26.08.2019 г. на СГС да бъде допълнено в частта с
разноските, като въззиваемият ответник „С.в.“ АД бъде осъден да заплати на Д.Б.
сумата от 50 лв. - разноски за държавна такса за първоинстанционното
производство, както и на в.в.т.сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца Д.Б. безплатна правна помощ в производството
по гр.д. № 70329/2017 г., на СРС, 31 с-в. Със същата молба е направено и искане
за изменение на въззивното решение в частта с разноските като на Д.Б. се
присъди сумата от 25 лв. - разноски за държавна такса за подадената въззивна
жалба, а на неговия процесуален представител адв. К.Б. да се присъди сумата от
300 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството
пред СГС.
Ответната страна по молбата „С.в.“ АД не
е изразила становище в законоустановения срок.
По искането за изменение и допълване на решението в частта с разноските,
съдът намира следното:
Видно от мотивите на решение от 26.08.2019
г. по гр. д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д
с - в, съдът е формирал извод, че предвид изхода от спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на ищеца Д.Б. следва да се присъдят разноски пред СРС и СГС,
съобразно доказателствата за реално направени разноски, както следва : за СРС
- 50 лв. държавна такса, а за СГС – 25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въпреки това въззивният съд е
пропуснал да формира диспозитив в решението относно целия размер на разноските
за държавна такса в производството пред СРС, както и по разноските за СГС за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че тези неточности
следва да бъдат отстранени по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на
очевидна фактическа (техническа грешка) в посоченото по - горе решение, без
призоваване на страните. Такава грешка е налице във всички случаи на
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, в
това число, когато съдът е формирал мотиви в определен смисъл, но е пропуснал
тяхното обективиране в диспозитива, какъвто е настоящия случай.
В случая са налице предпоставки за
допускане на очевидна фактическа грешка, в решение от 26.08.2019 г. по гр.д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с - в,
като диспозитива на решението следва да съдържа изрично произнасяне, с което ответникът
„С.в.“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца Д.Е.Б. разноските за държавна
такса, както следва: за производството пред СГС – 25 лв., а за производството
пред СРС – още 25 лв. към вече присъдените с въззивното решение 25 лв. (общо 50
лв.).
По отношение на присъдените в полза
на Д.Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв., съдът намира, че
такива в действителност не са сторени от него, тъй като и в двете съдебни
инстанции му е оказана безплатна правна помощ. Последното обстоятелство,
съобразено с факта, че пред СГС процесуалният представител на въззивника – адв.
К.Б. своевременно е представила договор за правна помощ и е направила искане за
присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., обуславя
основателност на искането на адвокат К.Б. за изменение на въззивното решение,
чрез допълването му в частта с разноските и присъждането на адвокатско
възнаграждение в нейна полза в размер на 300 лв. за СГС. В този смисъл, неточно
формираният в мотивите и изразен в диспозитива извод за дължимост на разноски
за адвокатското възнаграждение от 300 лв. в полза на ищеца, а не на адв. И.,
следва да бъде отстранен чрез изменение на решението и допълването му чрез
осъждането на ответника да заплати на адв. И. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.
Настоящият състав намира за
неоснователна молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на в.в.т.за допълване на въззивното
решение и присъждане в негова полза на сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца Д.Б. безплатна правна помощ в
производството по гр.д. № 70329/2017 г. на СРС, 31 с-в. Разноски се присъждат
от инстанцията пред която са направени, а ако се искат разноски от втора
инстанция за разглеждане на делото пред първа, в случай на уважаване на искове,
които първата инстанция е отхвърлила, искането следва да е направено също до
приключване на устните състезания във въззивната инстанция.
Във въззивна жалба, подадена от
ищеца Д.Б., чрез адв. Б., е направено искане за присъждане на сторените от
ищеца разноски пред СРС и СГС, които се свеждат до заплатена държавна такса за
подаване на исковата молба и за обжалване на първоинстанционното решение. Пред
въззивната инстанция, нито във въззивната жалба, нито на по – късен етап, до приключване
на устните състезания, е постъпило искане от адв. в.в.т.за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ пред
СРС, поради което съдът не е имал задължение служебно да се произнесе по този въпрос.
Ето защо и настоящият състав намира, че искането на адв. Тодоров за изменение
на въззивното решение в частта за разноските следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
26.08.2019 г. по гр. д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с – в, като в диспозитива на
решението, на страница 5, отнасящ се до присъдените в полза на въззивника
разноски, вместо текста :
„ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с
адрес ***, Бизнес парк, сграда 2 А, да заплати на Д.Е.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, офис партер, чрез адв. Б., разноски по делото, както следва : за СРС
- 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.“, се
чете вярното:
„ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, Бизнес парк, сграда 2
А, да заплати на Д.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, офис партер, чрез адв. Б.,
на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сторените разноски за държавна такса, както следва: за производството
пред СРС - 50 лв. и за
производството пред СГС – 25 лв.“
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК,
решение от 26.08.2019 г. по гр.д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с – в, като го
допълва в следния смисъл :
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, Бизнес парк,
сграда 2 А, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв., на адв. К.И.Б., с адрес ***, офис партер, сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Д.Е.Б. в производството пред СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на в.в.т.за изменението
на решение от 26.08.2019 г. по гр. д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с - в, в
частта за разноските и присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение
за оказана на ищеца Д.Б. безплатна правна помощ в производството по гр. д. №
70329/2017 г., на СРС, 31 с - в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.