МОТИВИ към решение по АНД № 90/2019г.
С постановление от
01.02.2019 год. прокурор при ГОРП предлага на съда да освободи С.А.Ю. от наказателна отговорност
за извършено от нея престъпление по чл.131 ал.2 т.4, вр.чл.130
ал.2 от НК, като й се наложи
административно наказание на основание чл.78а от НК.
В хода на разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, ГОРП се представлява. Поддържа предложението.
Ю. не се
явява, не дава обяснения по
случая. Нейният защитник заявява, че деянието не е осъществено от субективна
страна. Алтернативно моли да бъде
наложена минимална санкция.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата
С.А.Ю. е родена на ***
година в гр.П., *** гражданка, неосъждана, с ЕГН **********.
Пострадалата Н.Р. работела като медицинска сестра в ЦСМП -гр. Г.
Оряховица по силата на Трудов договор № 691/21.08.2007
г. /л. 64-65/. Съгласно утвърдената от работодателя й длъжностна
характеристика, постр. Р. оказвала
спешна медицинска помощ на населението в състава на екипа за спешна медицинска помощ съгласно утвърден от
Директора на ЦСМП график, реанимационен екип или екип за първа помощ /л. 66/.
Наред с това, при работа в стационарен екип на филиали, постр. Р. била длъжна да наблюдава състоянието на
постъпилите пациенти да взема,
съхранява и предава за обработване нужните за диагностиката биологични
материали и да отразява получените резултати в съответната документация /л.
67/.
Съгласно
приложения по делото график за работно време на ЦСМП - филиал Г. Оряховица за
м. юли 2018 г.,
на 12/13.07.2018 г. постр. Р. била на работа - нощно дежурство във Филиал за
спешна медицинска помощ /ФСМП/ Горна Оряховица към Център за спешна
медицинска помощ /ЦСМП/ - В. Търново.Около 03.00 ч. на 13.07.2018 г. чула, че
пред вратата на Спешна помощ спира МПС. Излязла да посрещне пациентите. Видяла,
че от лек автомобил непознат за нея
мъж и жена се опитват да извадят жена
от задната седалка на колата.
В
хода на разследването е установена самоличността на трите лица - болната жена е идентифицирана като Т.Й., мъжът - свид. П.Й.-нейн
съпруг, а придружавалата ги жена- свид. А.Й., сестра на П.Й.. П. и А.Й.имали
още един брат - И.Ю.. Жена на последния е обв. С.Ю..
Свидетелката
Р. докарала до автомобила количка и закарала пациентката Т.Й. в
манипулационната стая на филиала. Свидетелят Пл. Й. останал отвън, а свид. А.Й.
влязла в стаята. Обяснила на медицинския персонал, че Т.Й. страда от диабет,
прилошало й, както и че преди два дни отново била докарана в Спешна помощ в
същото състояние. Дежурният фелдшер - свид. Т. Й.а започнала обгрижване на
пациентката. В същото време постр. Р. попълвала съответната документация,
написала консултативен лист и бележка за вземане на кръв на пациентката,
включила й система и поставила в нея лекарства.
В
един момент излязла от манипулационната стая и видяла, че в коридора стоят
няколко мъже и една жена. Разбрала, че това са близки на пациентката Т.Й.. В
хода на разследването е установено, че въпросните граждани са свид. П.Й., свид.
И.Ю., съпругата му - обв. С.Ю. и свид. Е.Ю.- син на свид. И.Ю..
Виждайки
постр. Р., свид. П.Й. я последвал и попитал какво е състоянието на жена му Т.. Р.
отговорила, че дежурният лекар ще му обясни, след което се върнала в
манипулационната стая. Там държала в дамската
си чанта стъклена бутилка с чай.
В
момент когато вадела бутилката от чантата си, в стаята влязъл свид. Пл. Й.. Р.
му казала да излезе навън. П.Й. не излязъл, а започнал да вика: „Погледнете я,
тя пие алкохол!” и я снимал с
телефона си.
Роднините
му пред стаята започнали да викат, че Р. е алкохоличка и пие на работното си
място. Пострадалата излязла от манипулационната стая и тръгнала към
диспечерската стая, като се движела между роднините на пациентката. В този
момент усетила удар в гърба си, обърнала се и видяла, че зад нея стои обв. Ю.. Р.
извикала: "Тя ме удари!" като в този момент от манипулационната стая
излезли дежурният лекар - свид. В., фелдшерката - свид. Т. Й.а и придружителката
на пациентката Т.Й. - свид. А.Й.. Последната започнала да сочи с пръст Р. като
викала, че не е обърнала никакво внимание на болната, че не била взела никакво
отношение. Останалите близки на пациентката също завикали, че медицинският
персонал не става за нищо, че Р. е алкохоличка.
Свидетелят
В.казал на Р. да подаде сигнал в РУ Г. Оряховица. След няколко минути на
мястото на инцидента пристигнали
служители на РУ Горна Оряховица.Те установили самоличността на роднините на
пациентката в това число и на обв. Ю., която постр. Р. им посочила като
ударилото я лице.
Обвиняемата
Ю. и роднините й твърдят, че Р. не е била удряна, а потупана леко по гърба с
дамско портмоне, което обвиняемата държала в ръка.
От
доброволно предадените по делото записи от охранителните камери във ФСМП - Г.
Оряховица е видно, че обв. Ю. с продълговато портмоне осъществява физическо
съприкосновение с постр. Р. - удар в областта на гърба й.
Пострадалата
е освидетелствана след инцидента, при което е констатирано, че в областта на
гръбначния стълб, на нивото между 2-те лопатки, има бледо мораво-синкаво
кръвонасядане с диаметър 3 см
и до него - окръглено мораво-червеникаво кръвонасядане с диаметър 2 см /л. 37-38/.
Според
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, констатираните
травматични увреждания - кръвонасядания в областта на гърба, са получени в
резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност и е възможно да
бъдат получени по начина, описан от постр. Р.. Този извод се поддържа и подробно обосновава в съдебно заседание от ВЛ Г./
СЗ 28.06.19г.-л.55 от делото/.
Обвиняемата
Ю. е предала доброволно портмонето, с което ударила по гърба пострадалата. По
отношение на процесното портмоне, вещото лице е констатирало, че части от вещта
съдържат характеристиката на предмет, с който могат да се нанесат удари, за да
се получат причинените на постр. Р. кръвонасядания /л. 42/.
Изготвената
съдебно-техническа експертиза е констатирала, че предадените по делото
видеозаписи от охранителна камера, са архивни копия от видеорекордера,
използван във ФСМП - Г. Оряховица. Вещото лице е установило, че събитията,
случващи се пред обектива на камерите, се показват обективно, липсват
манипулации или каквито и да било обработки и монтаж на кадрите /л. 48/.
Изготвената
съдебно-химическа експертиза не е констатирала наличие на етилов алкохол в
течността от стъклената бутилка, доброволно предадена от постр. Р. /л. 57/.
Полицейските
служители, дошли на мястото на инцидента, изпробвали Р. за употреба на алкохол.
Техническото средство - „Алкотест Дрегер 7410”
с фабр. № 0128 не е показало наличие на алкохол у пострадалата /л. 33/.
Обвиняемата
Ю. направила частични самопризнания, като заявила, че не била удряла
пострадалата, а я бутнала с портмонето, за да се обърнела към нея и да проведат
разговор за състоянието на болната й родственица, като й била казала:
"Госпожо, Вие сте човекът, който ще ни даде обяснения за
изследванията".
С
оглед на така изложената фактическа обстановка, следва да се приеме, че с
деянието си обв. Ю. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 2 предл.
13 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 НК, като на 13.07.2018 г. в гр. Г. Оряховица - ФЦСМП
Горна Оряховица причинила на Н.С.Р. - медицински специалист, при изпълнение на
службата й като дежурна медицинска сестра във ФЦСМП Горна Оряховица, лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК, изразила се в болки и
страдания, без разстройство на здравето.
Описаните
обстоятелства се установяват от събраните в хода на разследването
доказателствени материали.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят липсата на предходни
осъждания.
Отегчаващи
отговорността й обстоятелства не се
установяват.
С оглед обществената
опасност на описаното деяние, тук следва да се обсъди и факта, че действително
в страната за зачестили случаи на смущаване реда в здравни заведения. Това обаче
не е довод за повишена обществена опасност на деянието. Често се поставят на
обсъждане и проблеми, свързани със състоянието на системата на спешната
помощ-относно лекарски грешки,
некачествено, закъсняло и не добре
оказано медицинско обслужване, което е създало в обществото чувство на
недоверие и упрек към функционирането на спешната помощ. Обществото е твърде
чувствително и към този въпрос, тъй като става дума за дейност с висок и
непоправим риск за живота и здравето. Формираната отрицателна нагласа и
недоволство в никакъв случай, разбира се, не оправдават едно такова
неконтролирано и излизащо извън рамките на приетото поведение, но не могат да
обосноват извод за по-висока степен на обществена опасност, поради изложеното
по-горе.
Леките телесни повреди
по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл. 130, ал.
1 НК и такива без разстройство на
здравето - чл. 130, ал. 2 НК. Разстройство
на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има, когато е налице леко
увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки
изменения на физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна
повреда без разстройство на здравето по чл. 130, ал. 2 НК има, когато
увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото. Липсват в конкретния случай
доказателства за такива увреди, които да обосноват извод и за причинено
разстройство на здравето. Доколкото се касае до най-леката, като възможност
за засягане на телесния интегритет, телесна повреда, изразяваща се само в причиняването на болка и страдание, то
обективно при нанасянето на удар по човешкото тяло, такава болка се причинява и
това е ноторно известно с оглед наличието на
рецептори за болка, поради което не е необходимо дори наличието на съответна
медицинска документация и удостоверяване на това състояние с преглед по
отношение на пострадалата/ в тази насока вече се е произнасял настоящия състав
със съдебен акт но НЧХД № 123/13г., потвърден с решение на ВТОС по ВНЧХД №
20/14г./.
В тази насока са
достатъчни показанията на св.Р., кореспондиращи напълно със съдържанието на
възпроизведения видеозапис относно физическото съприкосновение между Ю. и
пострадалата и осъществения удар с предмет по гърба на Р., а една експертиза би
установила, че ударът евентуално е довел до по-тежък резултат. Такава
експертиза е изготвена, поради което следва да се приеме, че на пострадалата е
причинена чрез удар по гърба само болка като негативно физическо изживяване,
съставляваща най-леката телесна повреда без разстройство на здравето - чл. 130,
ал. 2 НК.
Съдът
не приема приложение на състава на чл. 132 НК.
Съгласно трайно установеното положение в
съдебната практиката, „физиологичният афект” /или според НК състоянието на
силно раздразнение / е такова състояние, при което поради определени външни или
вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност
да оценява адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема
правилни решения, тази възможност е значително занижена. Физиологичният афект е
много трудно управляемо и контролируемо състояние на
психиката, което е свързано със светкавично протичане на процесите, свързани с
вземането на решението и неговото осъществяване.
За
приложението на чл.132 от НК освен наличието на силно раздразнение, следва да е
налична и втората законова предпоставка- да
са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца/в
т.ч. за негови ближни/. Възможността/хипопетично
очертана от законодателя/ също е съставомерна-„от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни..”, която в конкретния случай дори да може да бъде обсъждана,
законът изисква и следното: силното
раздразнено състояние, при което е нанесена телесна повреда, да е
предизвикана от определено противозаконно поведение на пострадалия и да се
е изразило в насилие, тежка обида, клевета или друго тежко противозаконно
действие. Ответните действия на дееца обезателно трябва да следват тези
противозаконни действия на пострадалия, т. е. да са непосредствена реакция на
тях. Настоящият състав приема, че не е
налице такова противозаконно поведение, още повече- с тежки последици за
обвиняемата или нейни ближни, при което „ответното”
действие на Ю. непосредствено да следва
действията на пострадалата. По тази причина не се налага и изследването
на въпроса за афект на обвиненото лице, тъй като липсват останалите
предпоставки на закона за по-леко наказуема деятелност. Именно по тази причина
не е изследван и въпроса за евентуално афективно
състояние.
Предвид събраните доказателства се
установи, че обв.Ю. съвсем целенасочено нанася удар
на пострадалата, която изпълнява служебните си задължения като медицински
специалист. Същата е съзнавала общественоопасния
характер на действията си, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им.
Ето защо съдът прие, че Ю. е извършила деянието умишлено. Съзнаването от
обвиняемата на общественоопасния характер на
нанасянето на удар с предмет в гърба, предвиждането на общественоопасните
последици на деянието – причиняването на телесна увреда,
изразяваща се в болка и допускането на този резултат , указва наличие на умисъл
за причиняване на телесна повреда.
От обективна страна Ю. e извършила
действие/удар с твърд предмет/, което по своето естество е въздействие върху
организма на пострадалата, което е предизвикало изменения в здравето й и
физическата цялост, съставляващо само болка.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в ниската правна култура на Ю., желанието й за
противозаконна саморазправа с оглед оценката й за лошо реализирана медицинска
помощ, без да се съобразява със съществуващия правен ред, липсата на
морално-волеви задръжки.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на Ю. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за деянието по чл.131 ал.2 т.4 от НК. Същата е
извършила престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до
3 години; към датата на деянието не е била осъждана или освобождавана по реда
на чл.78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на глава VІІІ, раздел
ІV от НК/ справка за съдимост-л.13 от делото/; от престъплението не са
причинени имуществени вреди. На възстановяване подлежат само съставомерни имущ.вреди.С
измененията в материалноправната уредба на чл.78а НК
с ДВ-бр.21/2000г. се въведе задължително прилагане на института за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като прилагането на този институт е изключен от преценката на съда и
е задължително при наличието на материалноправните
предпоставки за това./в тази насока и конст.практика-пр.р.445/10.07.2003г.ІІ
н.о. и др./. В конкретния случай липсват и ограниченията за прилагане института
на освобождаване от наказателна отговорност по см.на чл.78а ал.7 от НК/множество престъпления и пр./.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на Ю., съдът обсъди степента на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние.При
индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието
и пределите на предвидената от закона санкция по чл.78а НК/ от хиляда до
5000лева глоба/. Бе взето под внимание, че Ю. не е осъждана и липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че обществената опасност на
деянието и обвиняемата е относително невисока. Същата няма установени престъпни навици и е с чисто съдебно минало,
което мотивира съда да наложи наказание, ориентирано към минималния размер от
1000лв. глоба, съобразено със законоустановените граници, деянието и имотното
състояние на Ю.,с което биха се изпълнили целите на наказанието, необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие. Не тежестта на наказанието, а
неговата своевременна реализация и неизбежност са гаранциите за постигане на
целите на закона да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законоустановения правен ред.
Водим от изложените по-горе мотиви,
съдът постанови приложеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: