гр. Велико Търново, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10055/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 260001 от 07.01.2021г. по НАХД №
347/2020г. по описа на Районен съд Свищов е потвърдено Наказателно постановление № ***от 14.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. В.Търново,
издадено въз основа на Акт № ***/06.07.2020г.
за установяване на административно нарушение чл. 124, ал. 2, вр. чл. 86,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС в частта извън наложена имуществена
санкция в размер на 250,00 на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, за неотразяване
на фактура № **********/22.04.2020г. в дневник продажби, в периода, в който е
издадена - м. 04/2020г.,
В
законния срок срещу решението, в частта с която е потвърдено НП, е подадена касационна
жалба от „ТЕД-ИГЛИКА“ ЕООД, гр. Свищов, ул. Отец Паисий“ № 1ЕИК: *********, чрез
пълномощник *** Н.И. ***, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като явно несправедливо – касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 3 от НПК, вр. с чл. 63 ЗАНН. По същество касаторът излага доводи, че не били взети предвид смекчаващите
вината обстоятелства; сложната обстановка с оглед извънредното положение,
обявено в страната през проверявания период; липса на деянието, изразяващо се в
определяне на по-малък размер на ДДС, тъй като се е компенсирало с определянето
на съответния данък ДДС в месеца, в който всяка една от фактурите е намерила
отражение в дневника за продажби на дружеството. Причина за по-късното
отразяване на издадените фактури била по-късното фактическо предаване на сумите
по доставките от страна на служителите на дружеството като. Районният
съд не бил изложил мотиви относно законността и правилността на наложените
санкции. По тези
съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП
да се отмени в частта, в която е потвърдено. Претендира разноски.
Ответникът по касация –
ТД на НАП - Велико Търново, чрез юрисконсулт Н. Николава, заема
писмено становище вх. № 886/04.03.2021г. за неоснователност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Решението на съда намира
постановено при вярна установена фактическа обстановка и правилно приложение на
материалния закон. Неоснователно е оплакването в жалбата, че деянието е
несъставомерно. Съдът правилно е приел, че са доказани осъществените от
касатора нарушения, че същите са подведени под относимата правна норма и е
наложено предвиденото за това наказание, поради което решението на съда като
правилно, предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Свищовския
РС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
При извършване на
проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка за установяване на
факти и обстоятелства № П-04000420108600-0РП-001/25.06.2020 г., е установено,
че „ТЕД-ИГЛИКА“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството си на регистрирано по ЗДДС
лице, не е отразило в дневниците за продажби издадени от него фактури за
продажби в данъчния период, през който са издадени, както следва: отразени са
14 бр. фактури от предходни месеци в дневни продажби за месец март 2020г.,
включени в подадена справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м.
03.2020г., заведена с вх. № 04001766529/09.04.2020г. от контрагенти ЕТ „Проше“, „Костов
Синове“ООД, „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „КАУФЛАНД- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „МЕШЕЛ МФ“,
„ДЕМЕТРА РИТЕЙЛ“ ООД, „СИЛВАНА КОМЕРС“ ЕООД, „ЯНТРЕЙД“ ООД, „ЛАЙФ МАРКЕТ“ ЕООД,
„ПЕПИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „ПАРАПАН“ ЕТ, „КОРОНА“ ООД. Отразени са 8 бр. фактури от
предходни месеци в дневник продажби за месец април 2020г., включени в подадена
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 04/2020г., заведена с вх. №
04001776318/13.05.2020г., с контрагенти КАУФЛАНД-БЪЛГАРИЯ ЕООД КоКД, КЛИО
КОМЕРС ТБ ЕООД, ГЕОРГИ ВЕНЦИСЛАВОВ 2005 ЕООД. Отразени са 24 бр. фактури от
предходни месеци в дневник продажби за месец май 2020г., включени в подадена
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 04/2020г., заведена с вх. №
04001784201/14.06.2020г., с контрагенти ЕТ „Проше“, „АЙЛИС“ ЕООД, „БМБ” ООД,
„КОСТОВ СИНОВЕ” ООД, „ПАЛМИРА 94“, „СПЕЙС“ 2 ООД, „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „КАУФЛАНД-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД КоКД, „МЕШЕЛ МФ“, „ИНТЕР ЕКС“ ЕООД, „КЛИО КОМЕРС“ ТБ ЕООД, „АБВ-5“ ООД,
„ПАРАПАН“ ЕТ, „ГЕОРГИ ВЕНЦИСЛАВОВ 2005“ ЕООД.
В приложена справка
за задълженията и плащанията на
дружеството-жалбоподател са отразени плащанията по месечни справки-декларации по ЗДДС, както
и ДДС за възстановяване по някои от тях. От приложените два броя извлечения от
НАП от сметка на задължено лице – дружеството-жалбоподател се установяват размерите
на остатъка и суми за прихващане. В
справка за задълженията на задълженото лице към дата 12.11.2020г. от НАП, са
отразени задълженията на жалбоподателя
по видове – 111212, ДОО, здравно осигуряване и УПФ, в посочени размери.
С оспорваната част на обжалваното решение въззивният
съд е потвърдил наказателното постановление, тъй като не е намерил допуснати съществени процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното
лице. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на
нарушението. Нарушението е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП. В издаденото въз основа на акта наказателно
постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и
санкционните норми, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. За неоснователно е
намерено възражението на жалбоподателя, че не било посочено в наказателното
постановление на какво правно основание са наложени административните
наказания. По делото били събрани всички относими доказателства, от които се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му
нарушения, с изключение на нарушението по т. 22. Съдът е намерил, че за
безспорно установени извършени от наказаното лице нарушения на ЗДДС, състоящо
се в неотразяване на издадени данъчни документи – фактурите, описани в НП, с
изключение на фактурата по т. 22 от НП, в отчетните регистри за съответния
данъчен период, което е довело до определяне на данъка за същия период в
по-малък размер. Не са налице и предпоставките да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Съдът е намерил, че наказанията са правилно определено и достатъчни за
поправянето и превъзпитанието на лицето.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти. Не се
констатира липса на мотиви в решението и нарушение на процесуалните
изисквания за издаването му.
Разпоредбата на чл.
182, ал. 1 ЗДДС регламентира, че регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в
по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
1000 лева, а чл. 182, ал. 2 от ЗДДС
гласи, че при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало
или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който
документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лева.
За да е налице касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 3 от НПК, наложеното наказание следва да е явно несправедливо. Не всяка, а само явната
несправедливост на наказанието е основание за изменение на наказателното
постановление. Определение на явна несправедливост на наказанието е дадено в чл.
348, ал. 5, т. 1 от НПК. Според него, явна несправедливост на наказанието
има само когато несъответствието между наложеното наказание и степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, е толкова явно и очевидно, че се налага
по необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, макар и то да е
определено в рамките на закона. Когато размерът му не се отклонява съществено
от съответстващия размер, наложеното наказание не е явно несправедливо и не се налага изменението му. По тези
съображения в конкретния случай не е налице такава явна несправедливост на
наказанията, потвърдени от СвРС. Същите са в минималния размер и са достатъчни
за поправянето и превъзпитанието на нарушителя, както и и за изпълнението на
останалите цели на закона - чл. 12 ЗАНН. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен
и законосъобразен извод, че нарушителят следва да изтърпи наказанието в неговия
минимален размер.
Неоснователно е основното и единствено възражение на касатора, че
наложените наказания са явно несправедливи.
Същите са съобразени както с характера и тежестта на конкретно извършените
деяния, така и с личността на нарушителя. Съдът правилно е анализирал всички
отегчаващи обстоятелства, както и смекчаващи такива, като последните имат
превес и са дали основание на съда да определи наказанието към неговия
минимален размер по закон. Верен е извода, че съобразно изложените мотиви за
наличие на обстоятелства по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, обуславящи минимален размер на наложените наказания и с
оглед постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН органът правилно е определил наказания в минималния размер.
Неоснователно е съображението в касационната жалба, че липсва
деянието, изразяващо се в определяне на по-малък размер на ДДС. Безспорно е бил
определян ДДС в по-малък размер в съответните месеци, в които е следвало да се
отразят фактурите. Без значение за състава на нарушението е, че това се е
компенсирало с определянето на съответния данък ДДС в месеца, в който всяка
една от фактурите е намерила отражение в дневника за продажби на дружеството.
Съставът на нарушението е неотразяване
на издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в
дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, който е
осъществен в конкретния случай. Представените пред настоящата инстанция писмени
документи не доказват липса на осъществен състав на всяко едно от
констатираните нарушения, поради което не могат да обосноват различен правен резултат.
Когато документът е отразен в периода, следващ данъчния период, в който е
следвало да бъде отразен също е налице нарушение, макар и привилегирования
състав на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. Коригирането на по-късен етап на подадените
справки-декларации е неотносимо към факта на нарушението, още повече, че същите
не са извършени по инициатива на задълженото лица, а съгласно дадените от НАП
указния.
Несъстоятелно е позоваването от страна на касатора на по-късното
фактическо предаване на сумите по доставките от страна на служителите на дружеството
като причина за по-късното отразяване на издадените фактури. Отразяването на
вече издадените фактури в дневниците за продажби на дружеството не е обвързано
с получаването на плащане по тях от страна на контрагенти на търговеца, каквито
оплаквания се съдържат в жалбата, а с период, в който същите са издадени. Видно
от доказателствата по делото, в някои случай отговорността на дружеството е
ангажиране за неотразяване на фактури, издадени още през м. 11/2019г.
Не са налице и предпоставките да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Нарушенията са типични за вида си и не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, както с оглед
значимостта на засегнатите обществени отношения, така и предвид установената трайна
практика на дружеството да отразява по-късно издадените от него фактури в
разрез с разпоредбите на ЗДДС.
На последно място, неотносимо съдът намира позоваването на решения
на ВТАдмС. Същите касаят различна фактическа обстановка и предходна редакция на
ЗДДС, когато отразяването на съответния данъчен документ е в период, следващ
периода, в който е следвало данъка да бъде начислен/отразен. В процесния случай
за всяко едно от нарушенията е посочено, че неотчитането на данъчния документ в
съответните регистри е довело до общественоопасен резултат - определяне на
данъка в по-малък размер от този, който би подлежал на внасяне с посочване на
неговия конкретен размер.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
наказанието е правилно определено и достатъчно за поправянето и превъзпитанието
на касатора. Индивидуализирането му е направено в съответствие с изискванията
на чл.
27 от ЗАНН, след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и
с оглед на личността на нарушителя, поради което не са налице основания за
отмяна на решението и изменение на наказателното постановление в оспорената му
част.Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 120,00 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В
СИЛА в оспорената му част Решение № 260001 от 07.01.2021г. по
НАХД № 347/2020г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА „ТЕД-ИГЛИКА“
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Свищов, ул. Отец Паисий“ № 1, да заплати на ТД на НАП - Велико Търново, разноски в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.