М О
Т И В И
към
присъда № 106 от 03.07.2020 г. по ВНОХД
№ 567 от 2020г. по описа на БОС
С присъда № 43 от 28.02.2020 г. по НОХД № 142/2020 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимата К.Х.И.-Б.,
ЕГН: **********, за виновна в това, че
на 02.07.2016 г., в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „Струга“ и бул. „Янко
Комитов“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф”, с peг. № X 4768 ВМ, нарушила правилата за движение,
посочени в Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 120, ал. 1, т.
1: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с
пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е
длъжен: при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред
пешеходната пътека“, като навлязла в кръстовището при червен сигнал на
светофарната уредба, при което допуснала пътно-транспортно произшествие,
причинявайки по непредпазливост на Д.С.Т., родена на *** г. в гр. С., средна телесна повреда, изразяваща
се в навяхване на акромиоклавикуларната става, довело до трайно затрудняване на
движението на ляв горен крайник за срок не по-малко от 3-4 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1, ал.4 от НК я освободил от наказателна отговорност, като ѝ наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000лева и я лишил от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
Със същата присъда подсъдимата на основание чл. 304 от НПК
била оправдана по повдигнатото й обвинение деянието да е извършено на пешеходна
пътека, както и по квалификацията по чл.343 ал. 3, предложение последно, б.
„а”, предложение второ от НК.
БРС е осъдил подс. И.-Б. да заплати в полза на бюджета на
ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски общо в размер на 365,52 лв.
Въззивното производство е образувано по протест на
прокурор в Районна прокуратура-Бургас, с който се иска отмяна на протестираната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде осъдена за
престъпление по чл. 343, ал.3, предл. последно, б. „а“, предложение второ, във вр.
чл. 343, ал. 1, б. „а“, предл. второ, вр. ал.1, б.“б“, вр.чл. 342, ал. 1 от НК,
вр. чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .
В допълнително писмено изложение към протеста подробно се аргументира
допуснато от БРС нарушение на материалния
закон, защото първоинстанционният съд
незаконосъобразно е приел, че деянието не е извършено на пешеходна пътека.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Бургас поддържа протеста и допълнително изложените
съображения, счита фактическата обстановка по делото за напълно изяснена още в
първата съдебна инстанция, но намира правните изводи на районния съд за
незаконосъобразни. Поддържа теза за съставомерност на деянието по чл. 343,
ал.3, предл. последно, б. „а“, предложение второ, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „а“от НК и предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подс. И.-Б. да бъде призната за виновна по повдигнатото й с
обвинителния акт обвинение, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК й бъде
наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, и на основание чл.343г от НК да й се наложи и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от пет месеца.
Защитникът на подсъдимата моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна и съответна на закона. Акцентира върху добросъвестното
поведение на подсъдимата във воденото наказателно производство. Подсъдимата,
редовно призована, не е посочила
уважителни причини за неявяването си и не участва във въззивното производство. Делото е
разгледано в нейно отсъствие на основание чл.329, ал.2 вр. чл.269, ал.3, т.4 б.
„в“ от НПК.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
След проведено разпоредително заседание, БРС е пристъпил
незабавно към разглеждане на делото по
реда на гл.XXVII от НПК. По
време на предварителното изслушване на страните и след разяснения на правата им по чл. 371 от НПК, подсъдимата в
присъствието на защитника си е признала изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласила за тях да не се събират
доказателства. Като е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдът с
определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил , че ще се ползва от
тях при постановяване на присъдата и ги е
приобщил в проведеното съдебно следствие.
Съдържащите
се в доказателствената съвкупност фактически данни убедително потвърждават
самопризнанията на подсъдимата по обстоятелствата описани в обвинителния акт. Въз
основа анализа на събраните по делото доказателства БРС правилно и обосновано е
установил фактическата обстановка, която и настоящата инстанция споделя, приемайки
следните фактически обстоятелства:
На 02.07.2016 г подсъдимата К.Х.И.-Б. управлявала лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, с per. № X 4768 ВМ в гр. Бургас по ул. „Струга“,
движейки се в посока към кръстовището на
ул. „Струга“ и бул. „Янко Комитов“. Кръстовището било регулирано с пътни знаци,
хоризонтална маркировка и светофарна уредба. По ул. „Струга“ имало поставена
маркировка на пешеходна пътека, тип „Зебра“, обозначена с маркировка М 8-1 за
пресичане към бул. „Янко Комитов“, регулирана с пътен светофар. Настилката на
пътното платно била суха, имало добра видимост.
Около 17:45 часа на същата дата, в светлата част на
денонощието, свид. Д.С.Т. се намирала на
тротоара на ул. „Струга“ в очакване да светне разрешаващ зелен сигнал на
светофара за да пресече кръстовището по
горепосочената пешеходна пътека към бул. „Янко Комитов“. Светофарната уредба на
пешеходната пътека светела с червен сигнал, забраняващ преминаването на
пешеходци. До нея на тротоара чакал св. Г. Т. Т., който
се придвижвал с велосипед. След като светофарната уредба на пешеходната пътека
светнала с разрешаващ зелен сигнал, свидетелите Т. и Т. навлезли на платното за движение, като вървели по
пешеходната пътека. В същия момент управляваното от подсъдимата моторно
превозно средство навлязло в кръстовището на ул. „Струга“ и бул. „Янко Комитов",
при червен сигнал на светофарната уредба, забраняващ преминаването, не
осигурила предимство и не пропуснала преминаващата по пешеходната пътека, тип
„Зебра“, обозначена с маркировка М 8-1 свид. Д. Т.. Управляваният
от подъсдимата лек автомобил ударил с предната си част преминаващата на
пешеходната пътека св. Т., която паднала на платното за движение. Свид. Т. я
забелязал да лежи на платното за движение и сигнализирал екип на Спешна
медицинска помощ. Свид. Т. била отведена в УМБАЛ - Бургас, където й била
оказана медицинска помощ.
Видно от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, в резултат на допуснатото
мътно-транспортно произшествие свид. Д. Т. е получила: навяхване на
акромиоклавикуларната става, довело до трайно затрудняване на движението на ляв
горен крайник за срок не по-малко от 3-4 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес, мозъчно сътресение, което следва да се квалифицира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и рана на главата.
В мотивите към обжалваната присъда БРС е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнание от подсъдимите и на доказателствата, събрани на
досъдебното производство- обясненията на подсъдимата И.-Б.; свидетелски
показания на свидетелите Г. Т. и Д. Т.; протоколи
за оглед на местопроизшествие, заключенията на изготвените съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и химическа
експертизи, както и от останалите писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство. В доказателствената съвкупност не се съдържат съществени противоречия.
Окръжният съд
изцяло приема фактическата обстановка, която е установена от районния съд.
Основните въпроси, свързани с това дали подсъдимата И.-Б. е допуснала нарушение на правилата за движение, налице ли
е съставомерен резултат и причинна връзка между нарушаване на правилата за
движение с този съставомерен резултат, са изяснени от БРС.
При правилно изяснена фактическа обстановка, БРС е направил неправилни правни изводи, защото
не е приложил закона, който е трябвало
да се приложи- чл.348, ал.2 от НПК. Безспорно е, че пострадалата Т. е пресичала
ул. „Струга“ по пешеходна пътека, тип „Зебра“, обозначена с надлъжна маркировка
и регулирана с пътен светофар и при
разрешителен за нея сигнал на светофарната уредба. Ударът с управлявания от подсъдимата
И.-Б. лек автомобил е настъпил в очертанията на пешеходната пътека. Причина за
ПТП е, че след като е навлязла в Т-образното кръстовище с бул. „Янко Комитов“, вместо
да спре пред пешеходната пътека, така както предписва правилото по чл.120, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, пподсъдимата е продължила
движението си по ул. „Струга“ при забранителен за нея сигнал на същата светофарна
уредба.С това си поведение водача е
нарушил задължението си по чл.120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП : „Когато преминаването
на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: при подаване на
сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека“.
Неправилно БРС е приел, че след като в случая поведението
на участниците в движението се регулира от светлинните сигнали, то не е налице квалифициращия
признак „пешеходна пътека“ по чл. 343, ал. 3 от НК. Позоваването на п.6, б.“б“
от ТРОСНК 2/16 г. е неточно, защото посоченият приоритет на светлинните сигнали
касае упражняването на право на предимство на пешеходеца при преминаване през пътното платно по регулирана със светофарна уредба пешеходна
пътека. То обаче не влияе по никакъв начин на обсъждания квалифициращ признак,
за наличието на който е от значение единствено местоизвършването на деянието,
което е и определящо за квалификацията по чл.343,ал.3 НК(вж. новата
законодателна уредба на обсъжданите по п.6 от същото тълкувателно решение
въпроси е уредена с новата ал.5 на чл.119 от ЗДвП, в сила от
26.01.2017 г. - „При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна
пътека“, когато водачът е…….“).
Квалифициращият признак „пешеходна пътека“ е намерил
отражение и в с съзнанието на дееца, защото тази част от платното за движение,
предназначена за преминаване на пешеходци, е очертана с ясно видима напречна маркировка,
била е възприета от подсъдимата (л.71 от досъд.п.) и именно преди нея тя, като
водач на МПС, е трябвало да спре, за да
изпълни предписанието на чл.120, ал.1,т.1 от ЗДвП. Подсъдимата е имала
непосредствена видимост към пешеходната пътека и обективна възможност да
възприеме светлинните сигнали на регулиращата я светофарна уредба, като и пострадалата пешеходка, предприелата пресичане
по пешеходната пътека при разрешителен
за нея светофарен сигнал. Подсъдимата обективно е причинила съставомерния резултат,
без да е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава
правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика тя е
била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати.
Като е квалифицирал деянието на подсъдимата като престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона,
което налага въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.336, ал.1,
т.1 от НПК като отмени протестираната присъда и признае подсъдимата за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.ал.1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, каквото е било и повдигнатото ѝ с обвинителния акт обвинение.
За престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.ал.1, б.
„б“, от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от една до шест години, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343 от НК и наказание лишаване от право.
Причинените извън съставомерния резултат ( средна телесна
повреда, изразяваща се в навяхване на акромиоклавикуларната става, довело до
трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок не по-малко от
3-4 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес) леки телесни увреждания
на пострадалата и съответствието на всички останали обективни и субективни
признаци на престъплението с преобладаващия брой престъпления от същия вид,
водят до извода, че обществената опасност на инкриминираното деяние не се явява
по-висока по сравнение с обичайната за
престъпления от същия вид.
Обществената опасност на личността на дееца е ниска. Подсъдимата
е с необремененото съдебно минало,
трудово и семейно ангажирана, с малолетно дете. Като смегчаващи вината обстоятелства
съдът оценя относително младата ѝ възраст, оказаните помощ на
пострадалата след ПТП и съдействие в досъдебното производство, както и добросъвестното
й процесуално поведение, възприето от
първоинстанционния съд. Не се установяват отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства. По делото не са налице нито са многобройни, нито изключителни по
своя характер смегчаващи вината обстоятелства, за бъде правена преценка за
приложение на чл.55 от НК.
Оценявайки съвкупно изброените по-горе обстоятелства,
съдът намери, че наказателната репресия спрямо подс. К.Х.И.-Б. следва да се реализира при значителен привес на смегчаващи вината обстоятелства,
поради което отмери наказанието лишаване
от свобода в минималния предвиден от
закона размер – една година. Съобразявайки разпоредбите на чл. 49, ал. 2, ал.3 от НК и указанията по п.III от ТРОСНК №
61/1980 г., съдът определи в същия размер и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да управлява МПС. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи
на подсъдимата наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца. Настоящото деяние е изолиран инцидентен случай в поведението на подсъдимата.
По мнението на настоящия състав и с
оглед всички изложени по-горе съображения
целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко поправянето на подсъдимата, не се налага
отделяне от обичайната ѝ среда за реалното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода, поради което отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Според съда така определените по размер и наложени
наказания в своята съвкупност отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 от НК
и са напълно достатъчно за постигане
целите както на специалната, така и на генералната превенция.
При извършената служебната проверка, настоящия състав
не констатира други основания за нейното
изменяване или отменяване, поради което в останалата й част(досежно разноските),
извън посочената по-горе в мотивите, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена на
основание чл.338 от НПК.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.