РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Петрич, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200471 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. Б., ЕГН ********** гр. П., ул. „Е.“ № ***,
ет.***, ап.*** подадена чрез адв. Г. Н. от САК против Наказателно
постановление № 391/2020г. от 05.04.2021г. на директор на Териториална
дирекция Ю..
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, поради нарушение на процесуалните правила при
съставяне на АУАН. Твърди се, че на жалбоподателя е връчен акт, в който са
посочени имената на двама свидетели – Д. И. и К. Ч., но в акта липсват
подписите им като свидетели, поради което следва да бъде прието, че
последните не са присъствали пир съставяне на акта. Правят се възражения за
допуснати нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради
непосочване на дата и място на извършване на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. В този смисъл не е ясно дали АНО
приема, че не е от значение участъка от пътя и изминатото разстояние, а само
факта, че водачът не представя в момента на проверката разрешение, тъй като
наложеното наказание се изразявало в претоварване на ППС без
разрешително, а не за непредставянето му за проверка пред контролния орган.
Счита се, че подобен тип нарушение може да бъде вменено на превозвача или
собственика на извънгабаритно ППС, но не и на водача. Изразява се
становище за липса на пълно фактическо и правно единствено на
1
административното обвинение, поради което е нарушено правото на защита
на лицето, срещу което е образувано производството. Изразява се също така и
становище за приложение на чл. 28 ЗАНН. Иска се от съда да отмени
наказателното постановление №като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
процесуален представител – адв. Н., която поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея. Представя писмени бележки, в които
мотивира подробно направените възражения с жалбата, като анализира
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство и иска
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира заплащане на
разноски, за които представя списък.
За административнонаказващият орган - Директора на Териториална
Дирекция Митница - С., се явява юрисконсулт Д.. Оспорва жалбата, сочи
доказателства. Прилага писмено становище, в което развива съображения за
правилност и законосъобразност на издаденото НП, поради което иска
неговото потвърждаване.
За ТО-П. при Районна прокуратура - Б., редовно призовани, представител
не се явява.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите –
И. Т., Д. И. и К. Ч..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи за безспорно от фактическа
страна следното :
На 02.12.2020г., на ГКПП К., в 22:26 часа на „Изход 4“, кантар 6872 е
пристигнало за проверка съчленено ППС /влекач/ с З /три/ оси с рег. № ***,
марка ВОЛВО ФХ 480 и свързано с него полуремарке с З /три/ оси, с рег.№
***, марка БРОШУИС 3 УЦЦ 39 ЕУ, собственост на „АРТЕЛ -22" ЕООД,
превозващ контейнер с № APRU 5093424 извършващо движение по
републиканската пътна мрежа в посока от гр.София изход от Р България вход
в Р Гърция. Същото е управлявано от жалбоподателя Б. И. Б. от гр. П..
Съгласно представените от водача документи - CMR от 02.12.2020г.,
митническа декларация с MRN 20BG5808AB162181 от 02.12.2020г.,
посоченото ППС е превозвало стоки /растителна сметана за разбИ.е/.
Митническият служител И. З. Т., който е и актосъставител - старши
инспектор в ТД Ю., МП - К., командирован да изпълнява служебните си
задължения в отдел ПТРР при ТД Ю., ГКПП - К. извършил контрол на
теглото, осевото натоварване и габаритните размери на описаното по-горе
съчленено ППС, с помощта на сертифицирана везна с автоматично действие
№ 6872, тип AR-W1M, сер. 2951А-М-20, сертифицирана със свидетелство за
калибриране № 2951А-М-20 е направено измерване на теглото на описаното
по - горе съчленено ППС, при което е констатирано, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. При измерването е
установено, че същото е с обща маса 45.270 тона и по оси - на основното
ППС : първа ос – 6.120 тона, втора ос – 5.070 тона, трета ос – 10.630 тона, на
допълнително ППС: първа ос – 7.660 тона, втора ос – 7.850 тона, трета ос –
7.940 тона. За извършения контрол за спазване на допустимата максимална
маса, допустимото максимално натоварване на ос и допустимите максимални
размери на ППС, е съставена квитанция със статус "Чернова" №
20BG005731X38748894 от 02.12.2020 г. Тъй като при извършения контрол е
установено, че масата на превозното средство, в случая 45.270 тона и
превишава допустима максимална маса за съчленено ППС, съгласно чл. 6,
ал.1, т.З, буква „г“ от Наредба № 11/ 03.07. 2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, от водача е поискано
представянето на разрешително, издадено от администрацията, управляваща
пътя - Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ.
На 03.12.2020г. е издадено Разрешително № РК-5597/03.12.2020г. от
Агенция „Пътна инфраструктура“, след заплащането на необходимите пътни
такси за превишаване на общата маса на процесния товарен автомобил. След
снабдяването с необходимите документи, жалбоподателя Б. И. Б. ги
представил на свидетеля И. Т. на 04.12.2020г., но същия не ги приел и
пристъпил към съставянето на АУАН № 397 против жалбоподателя за
констатираното нарушение, изразяващо се в извършване на движение по
републиканската пътна мрежа с извънгабаритно пътно превозно средство, без
надлежно издадено разрешение, в нарушение на забраната на чл.26, ал.2, т.1,
буква „а" от Закона за пътищата. Актът е предявен и връчен лично на
нарушителя в деня на съставянето - 04.12.2020г., без възражения. В
законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения по акта.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което е възприета същата фактическа обстановка и е прието
за осъществено същото нарушение, а именно на 02.12.2020г., на ГКПП К. -
трасе „Изход", в посока Република Б. - Република Г., жалбоподателя Б. Б. ,
като водач на извънгабаритно съчленено ППС, състоящо се от влекач с 3 бр.
оси, с рег. № ***, марка „Волво ФХ 480“ и свързано с него полуремарке с 3
бр. оси, с рег. № *** марка „БРОШУИС 3 УЦЦ 39 ЕУ“ е извършвал движение
по републиканската пътна мрежа с управляваното от него пътно превозно
средство, без надлежно разрешително по чл.14, ал.1 от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства,издадено от администрацията, управляваща пътя, при условията на
чл. 8, ал. 2 от същата наредба, с което деяние е нарушил забраната на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а" от Закона за пътищата и виновно е осъществил състава на
чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, поради което на посоченото
основание му е наложена Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите И. Т., Д. И. и К. Ч. дадени пред друг състав на
3
РС – П., приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, както и от
приложените към административно-наказателната преписка и приети по
НАХД № 382/2021г. по описа на РС – П. писмени доказателства подробно
описани в съдебните протоколи и приети по настоящото производство.
Гласните доказателства – разпита на свидетелите и писмените доказателства,
събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване
факти. Посочените доказателства установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка, като последователни и логични.
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи :
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 08.04.2021г., а
жалба е депозирана на 13.04.2021г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен
контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията :
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът и
наказателното постановление са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването,
като в съставения АУАН, актосъставителят е отразил фактическите
обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването
му, отразил е детайлно и прецизно техническите средства, които са
използвани за измерване дължината и широчината на превозното средство и
резултатите от извършените измервания. Отразената правна квалификация на
нарушението напълно съответства на словесното му описание, като актът
съдържа предвидените с чл. 42 от ЗАНН реквизити. Не се споделят
възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН,
доколкото му е бил връчен акт без подписи на свидетелите по акта. От
показанията на свидетелите К. Ч. и Д. И. безспорно се установява, че акта е
съставен в тяхно присъствие и в присъствие на нарушителя, съответно в
административната преписка се съдържа оригинален екземпляр от АУАН,
който е подписан от актосъставителя, двамата свидетели и нарушителя,
поради което настоящия съдебен състав приема, че не е допуснато
съществено нарушение. Издаденото наказателно постановление също
4
отговаря на предвидените към съдържанието му изисквания. Отразената в
АУАН фактическа обстановка е намерила адекватен израз в него, като са
описани и доказателствата, от които е установено нарушението. С оглед
изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, поради
което не приема направените в тази насока възражение от жалбоподателя.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС без
разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, за дейност от
специално ползване на пътищата, като по този начин е извършил нарушение
на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.
Несъмнено се установява, че от обективна страна на посочените в
наказателното постановление дата и място жалбоподателя Б. Б. е управлявал
съчленено пътно превозно средство, състоящо се от влекач три оси, марка
„Волво ФХ 480“, с рег. № *** и свързано с него полуремарке с три оси марка
„БРОШУИС 3 УЦЦ 39 ЕУ“, с рег. № ***, с тегло над максимално
допустимата маса допустима, по чл.6, ал.1, т.3, б.“г“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба са определени
максимално допустимите размери на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, като според б. "г" максимални такива за
МПС с три оси с двуосно или триосно полуремарке, превозващо при
интермодални транспорти операции един или повече контейнера или
сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута е 44 тона. От
констатираните при извършеното измерване параметри се установява, че
управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла на парг.
1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. В случая, с оглед
установената обща маса от 45.270 тона управляваното от жалбоподателя
ППС не попада и в обхвата на чл. 14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, тъй като според тази разпоредба „Извънгабаритните и/или тежките
ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата
такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което
не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос
по раздел II, както и тези с габаритни размери : широчина до 3,30 м, височина
до 4,30 м, и дължина до 22м“. Ето защо за движението на управляваното от
жалбоподателя извънгабаритно ППС се изисква разрешение по чл. 8, ал.2 от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
превозни средства, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, каквото
той не е разполагал към момента на извършената му проверка от
митническите органи на 02.12.2021г. Следователно горепосоченото ППС е
извършвало движение без надлежно разрешително. Такова разрешително е
5
представено от жалбоподателя едва след извършената проверка, след
измерване на ППС и установяването на неговото претоварване. Посочените
обстоятелства са категорично установени с помощта на технически изправна
и годна за експлоатация везна за измерване съгл. чл. 35, ал.3 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, за което по делото има представени писмени
доказателства, поради което настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че обективните признаци на административното нарушение са
реализирани изцяло.
Нарушението е осъществено и от субективна страна при форма на вина
пряк умисъл, доколкото по делото се доказа, че жалбоподателят е бил наясно,
че ППС е претоварено, няма издадено разрешение от АПИ за движение по
пътищата и въпреки това е управлявал съответното ППС. Като
професионален шофьор е бил длъжен да предприеме движението с МПС по
пътищата едва след издаване на съответното разрешение.
Жалбоподателят като водач на извънгабаритно ППС е субект на
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, тъй като е сред
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, които подлежат на
санкциониране в случаите, когато извършват движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя, в случая АПИ. Ирелевантно за съставомерността на
нарушението е кой е собственикът или ползвателят на извънгабаритното и
/или тежко ППС, както и какво е превозвано и с колко товара е бил извън
допустимата маса, доколкото изпълнителното деяние на санкционираното
нарушение се изразява в осъществяването на движение на ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване. Съгласно чл. 11, ал.2 от ЗНА при обща
уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от
нея, само ако това се налага от естеството на обществените отношения,
уредени от него. В случая ЗДвП се явява общ закон относно регулиране на
обществените отношения за движение на ППС по пътищата, докато ЗП се
явява специален закон, доколкото регулира обществените отношения,
свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и
с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България /чл. 1, ал. 1 от ЗП/. Същевременно ЗП е и с по-тясно приложно поле
от ЗДвП, доколкото съгласно чл. 1, ал.2 от ЗП не се прилага за улиците в
населени места и селищни образувания (които не са участъци от
републикански или общински пътища), селскостопански и горски пътища,
както и за пътищата, неотворени за обществени ползване. С оглед на това и
предвид спецификата на обществените отношение, регулирани със ЗП
относно ползването и поддържането на пътната инфраструктура в страната, в
случая приложим се явява именно ЗП, поради което и правилно
жалбоподателят е бил санкциониран и подведен под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл. 53,
ал. 1, т. 2 ЗП.
6
Предвид горното съдът приема, че на жалбоподателя Б. Б. правилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност с налагането на
административно наказание "глоба" съгласно санкционната норма на чл. 53,
ал.1, т.2 от ЗП, тъй като в нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, същият е
извършвал движение на тежко пътно превозно средство без разрешение на
администрацията, управляваща пътя. Посочената санкционна разпоредба
предвижда налагането на наказание "глоба" в размер от 1000 до 5000 лева за
физическите лица, нарушили чл. 26, ал.2 от ЗП. Съдът намира, че наложеното
наказание се явява напълно справедливо, доколкото същото е в минималния
определен от закона размер, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН критерии и изпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от
Наредбата, като същото съответства на характера на извършеното нарушение
и би постигнало визираните с чл. 12 ЗАНН цели.
Настоящия съдебен състав намира, че извършеното административно
нарушение не представлява маловажен случай, поради което не би могло да
се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В настоящия случай извършеното
деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Движението по пътищата на тежки и/или извънгабаритни ППС създава
сериозни опасности, както за останалите участници в движението, така и за
съответните пътища, което е довело до въвеждане на разрешителен режим за
движението на такива превозни средства, т. е. известни ограничения в
свободното движение на такива ППС. Независимо от малкото надвишаване на
максимално допустимата височина на МПС, предвидена с чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, при извършването на преценката за маловажност на случая, съдът
съобрази, че към времето на извършване на деянието, жалбоподателят не е
разполагал и с документ, удостоверяващ заплащането на тази такса. Такъв е
представен в последствие, след констатиране на нарушението.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Настоящия съдебен състав намира, че обжарваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и в частта, касаеща
обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на
основание чл. 229, ал.1 от Закона за митниците. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗМ, за
предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални
вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма на чл. 229,
ал.1, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби“, Глава XXX от Закона за митниците. Съгласно посочения
законов текст митническият орган има правомощието да изземва и задържа
суми за обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да
7
спазва формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В
случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал
сумата от 1000 лв., тъй като размерът на предвидената Глоба е в същия
размер от 1000 лв., следователно наказателното постановление и в тази част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева за всяко от производствата по НАХД № 328/2021 г. по описа на РС
- П., производството по КНАХД № 272/2022 г. по описа на АС - Б., както и по
настоящето дело и или общо в размер на 240 лева в полза на Агенция "М.",
гр. С..
С оглед потвърждаването на обжалваното наказателно постановление
неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото за адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 391/2020г. от
05.04.2021г. на с.д директор на Териториална дирекция Ю. /с правоприемник
ТД Митница С./ на Агенция „М.“, с което на Б. И. Б. с ЕГН ********** от гр.
П., ул. „Е.“ № ***, ет.***, ап.*** на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата е наложена "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Б. И. Б., с ЕГН **********, от гр.П., ул.“Е.“ № ***, ет.***,
ап.***, да заплати на Агенция „М.“, гр. С. сумата от 240 /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
производствата по НАХД № 328/2021 г. по описа на РС - П., по КНАХД №
272/2022 г. по описа на АС - Б., както и по настоящето дело.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII АПК
пред Административен съд - Б., в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
8
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9