Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч
, 28.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,
четвърти състав в публично заседание на тридесети
ноември, през две
хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕТА МИТОВА
при
секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2436 описа за 2016 година и за да се
произнесе, съобрази:
Субективно съединени искове по чл.1,ал.1 ,т.3 и
по чл.1, ал.1 ,т.2 от ЗУТОССР.
Постъпила
е искова молба от Е.Ш.Ю. *** , чрез адв. Хр. Д. *** , против ТП НОИ- гр.
Ловеч с а-с: гр. Ловеч, бул. „България“ №44 и „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО“
ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и а-с на управление: гр. Ловеч , ул. „Стара
планина“ №47 , представлявано от С.В.С. с ЕГН – ********** , неоценяем иск
по чл.3, ал.1 и ал.3 от ЗУТОССР, по
която се сочи от пълномощника , че на 22.12.1983г., доверителят му Е.Ш.Ю. е
назначен на работа в Стопанска дирекция Търговия, клон „Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД, ЕИК110006604, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул."Стара планина" №47 на длъжност „Месач", с
продължителност на работното време 8 часов работен ден, след прекратяване на
трудовото му правоотношение с „Осъм" АД - гр.Ловеч, без прекъсване на
трудовия и осигурителен стаж. Преместил се е в ответното дружество на работа,
за това, че със съпругата му. сключили брак същата година и започнал работа в
същото предприятие -„Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД на длъжност
„Организатор на производство". Твърди се ,че в цеха за закуски на
посочената длъжност, под прякото ръководство на съпругата си, ищеца е работил
на горепосочената длъжност и място - адресът и седалище на дружеството, в цех,
който в последствие бил преустроен и започнало производството на хляб тип
„Парижка франзела", запазвайки същата си длъжност на назначаване
-„месач". Трудовото възнаграждение е била изплащано веднъж месечно, а
продължителността на работния ден била 8 часа. Свидетели на този факт и колеги,
непосредствени очевидци за сочения период за полагания труд са Есма Ахмедова
Алиева, работила на длъжност „Месач формировчик" и Цветанка Николова
Маринова, на длъжност „Месач формировчик". В потвърждение на горния факт
са представени на сочените свидетели трудови книжки, които са приложени по
гр.д.№1693 на ЛРС за 2014г. През декември 1989г., съвместно със съпругата си
подават молби за прекратяване на трудовото правоотношение, с цел да започнат
работа в чужбина, където да продължат трудовата си дейност. Същите молби били
уважени и правоотношението прекратено с дата 31.12.1989г., след което емигрират
в Германия и Испания. След завръщането си в Родината установяват, че трудовите
книжки не са им били предадени и не могат да ги изискат от работодателя, тъй
като същите не се съхраняват при него, не били предадени на съхранение по
надлежния ред в Държавен архив. Потърсил съхранявани книжа, ведомости за
заплати и друга счетоводни документи, които не били налични, а съхраняваната
през годините документация била унищожена, вследствие на възникнал пожар през
2008г. в офиса на дружеството. Излага се ,че през м.септември 2014г., ищеца
подал молба до ТП – НОИ - Ловеч за издаване на документ, доказващ трудов и
осигурителен стаж от „Хлебопроизводство и сладкарство"ЕАД, гр.Ловеч, но
такъв не бил издаден, за което се снабдила с образец УП-17а за
„Хлебозавод" АД гр.Ловеч - Удостоверение №4911-5587/25.09.2014г., с
уверението от служители на НОИ, че било едно и също и се отнася и за двете
предприятия. От документа е видно, че разплащателните документи от работодателя
не са приети в ТП-НОИ-Ловеч, отдел „Обединен осигурителен архив" гр.Ловеч,
архивохранилище гр.Тетевен. Тези документи и друга доказващи пасивната
легитимация, както и основателността на иска ,твърди ,че са приложени по
гр.д.№1693 на ЛРС за 2014г. Посочва се ,че с молба вх.№1968/08.03.2016г. Е.Ш.Ю.,***,
е завел искова молба със същото правно основание чл.З, ал.1 и ал.З от ЗУТОССР/,
образувано е гр.д.№331/2016г. на ЛРС/с петитум: да бъде признато за установено
по отношение на съответниците „Хлебопроизводство и сладкарство"ЕАД,
ЕИК110006604 и ТП-НОИ - гр.Ловеч, че е съществувало трудово правоотношение за
периода 22.12.1983г. до 31.12.1989г.„ което да се зачете за трудов и
осигурителен стаж за пенсиониране, с продължителност на работния ден 8 часа
между ищеца и „Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, ЕИК110006604. Посочва
,че с Определение №489 по ЧГД №301 от 2016г. на ЛОС, съдът е оставил без
уважение жалбата срещу Определение №504 по гр.д.№331/2016г. на ЛРС, с което е
приел, че исковата молба на доверителя му е нередовна и прекратил
производството по делото поради неотстранени нередовности в определения срок.
ЛОС е счел, че исковата молба вх.№1968/09.03.2016г. на Е.Ш.Ю. е била нередовна
на основание чл.129 от ГПК. Счел е, че представеното удостоверение по УП17а
№4911-5587/25.09.2014г. на ТП-НОИ - гр.Ловеч, /удостоверяващо, че разплащателна
документация на осигурителя не е налична, представено с исковата молба по
гр.д.№1693/2014г., приобщено към гр.д.№ 331/2016г. на ЛРС/, се отнася до друг
работодател „Хлебозавод" АД -гр.Ловеч и е неотносимо към ответника
„Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, ЕИКГ10006604. Определението не е
обжалвано и е влязло в сила.Поради невъзможността ищеца да се снабди със
соченият от съда документ - Удостоверение по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР,
в определения от ЛОС 7-дневен срок, ищеца не е обжалвал съдебният акт, защото е
издаден след срока за обжалване на 22.08.2016г. Тази липсваща положителна
процесуална предпоставка, като единствено условие за развитие на
конститутивното исково производство по установяване на трудов стаж и исковете/
видно от мотивите на ЛОС в Определение №489 по ЧГД №301 от 2016г. на ЛОС/, е
преодоляна с представянето към настоящата искова молба на Удостоверение №5511-10-9/22.08.2016г.
на ТП-НОИ - гр.Ловеч. Видно от този писмен документ, е че разплащателна
документация на осигурителя „Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД не е
налична. Ведомостите и книжата на ответника не са били иззети по реда на
инструкция на управителя на НОИ, защото са били унищожени.В потвърждение на
изложеното моля да бъдат допуснати гласни доказателства.Предвид гореизложеното моли
да бъдат призовани на съд и след като се
установи основателността на иска да се постанови решение, с което се признае за
установено по отношение на съответниците „Хлебопроизводство и
сладкарство"ЕАД, ЕИК110006604 и ТП-НОИ - гр.Ловеч, че е съществувало
трудово правоотношение за периода от 22.12.1983г. до 31.12.1989г., което да се
зачита за трудов и осигурителен стаж, които да послужат за пенсиониране, с
продължителност на работния ден 8 часа между ищеца Е.Ш.Ю. ЕГН**********,*** и
„Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, ЕИК110006604.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника, вх. №7705/14.07.2017г. с главни възражения : необходимост
от представяне на у-ние по чл.5, ал.1 – 2 от ЗУТОССР , което в условиятата на
настоящото особено исково производство по чл.1 от ЗУТОССР е основание за допустимост
на такъв установителен иск; ответника не е с прекратена дейност и оспорват
издаденото у-ние по чл.5 , ал.1 от ЗУТОССР като частен документ и при условията
на чл.-193, ал.2 от ГПК с доказателствена тежест – на представилата го ищцова
страна , което не кореспондирало на
приложената от нея декларация по гр.д. №1693 /2014г. на РС – Ловеч при наличие
на у-ние от НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж.
Оспорват у-ние изх. №5511 – 10 – 9/22.08.2016 г. , издадено от ТП на НОИ –
ЛОВЕЧ , касаещо неизземване на разплащателните ведомости и неприемането им в
съответното ТП на НОИ по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005 г. , а не че
липсват данни за претендирания стаж и следователно не е такова по смисъла на
чл.5 от Закона./Решение №217 от 03.10.2014г. на ВКС по гр.д. №223/2014г., III г.о. ГК и не
може да се приеме за изискуемото у-ние по смисъла на чл.5, ал.1 – 2 от ЗУТОССР.
Твърди ,че не са представени никакви годни доказателства , а само твърдения и
гласни доказателства , следва да се съобрази чл.6, ал.1 и 2 от ЗУТОССР и
липсата на писмени документи в случая и предпоставките за допускане на гласни
доказателства , които счита ,че е недопустимо да се допускат без да е налице
„начало на писмено доказателство“
Изпълнена е процедурата по 140 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца , редовно призован ,не се явява лично ,а се представлява
от адв. Хр. И.,който в ход по същество поддържа исковата молба и
моли иска като осонвателен и доказан и следва
да бъде уважен.
Ответника, редовно
призован, се представлява в производството от юриск. Т. Кирилова , която поддържа
становището , че искът е недопустим при евентуалност - неоснователен и
недоказан и моли да се остави без уважение. Възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства както от становищата на
страните и техните процесуални представители и писмените им защити, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност , взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:
Съществени са възраженията
на ответната страна по допустимостта на производството , които следва да се
разгледат , тъй като това е специално производство , което е подчинено на
съответните изисквания и предпоставки което служи за установяване на трудовия стаж /
чл.351 от КТ / или приравнено към ТС
време.
Основанието за това производство
е липсата на писмени данни за трудов и осигурителен стаж както и когато
съответните книжа или ведомости са загубени или унищожени / чл.5, ал.1 и 2 от
ЗУТОССР./
По възраженията
на ответника :
В тази връзка е
оставена без движение исковата молба с разпореждане , че ищеца следва да
установи конкретния си работодател към твърдяното полагане на труд и период
22.12.1983г. до 31.12.1989г. и съответно правоприемството на втория ответник. Още
повече ,че съгласно у-ние изх.№134 / 01.07.1998 г. на Изп.Д-р инж. П. И. на
„Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД – гр. Ловеч , в архива на ТД няма
запазена документация относно създаване на СД“Търговия“ , за получаване от
СД“Търговия“ на кооперативно имущество , собственост на ТПК „Сладост“ гр. Ловеч
и „Малина“ гр. Троян както и за
правоприемството между Клон „Хлебопроизводство“ – гр. Ловеч и учреденото през
1988 г. Стопанско предприятие „Търговия“ .
По негова молба
съдът служебно е събрал информация от ТР и писмените доказателства по делото /
стр.17 – 62 / ; стр.12 от гр.д. №1693 /2014г., стр.44 – писмо изх. №14543 от
27.11.2014 г. , че „Хлебопроизводство и сладкарство“АД, Булстат ********* има
подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО от финансова 1998г. до финансова 2007г. ,
включително , и приема следното:
От Решение №
16/31.01.1972 г. на Общински народен съвет-Изпълнителен комитет – гр. Ловеч, се
установява, че считано от 01.01.1972 г., дейността „Хлебопроизводство” към
тогавашните клонове на „Обществено хранене и хлебопроизводство” в градовете
Ловеч и Троян се отделя на самостоятелен баланс, като отделни клонове към СД
„Търговия” при ОНС с обединение СД „Търговия” клон „Хлебопроизводство” – гр.
Ловеч и СД „Търговия” клон „Хлебопроизводство” – гр. Троян.
Представено е
Решение № 132/01.08.1989 г. по ф.д.№ 132/1989 г. на Ловешкия окръжен съд, с
което е регистрирана общинска фирма с наименование „Президиум”, като част от
предмета й на дейност е „Хлебопроизводство и сладкарство”. Съгласно историческа
справка от информационния меморандум на Община Ловеч, ОБФ „Президиум” е
юридически правоприемник на прекратеното стопанско предприятие „Търговия” – гр.
Ловеч, което е било образувано с решение на ИК на ОНС-Ловеч от 30.06.1988 г. –
Решение №84/стр.49,50/ : т.1 „ Дава съгласие за образуване от
01.07.1988г. стопанско предприятие „Търговия“ със седалище гр. Ловеч със статут
на ЮЛ с предмет на дейност търговия , обществено хранене, производство на стоки
за народно потребление , хляб , закуски и сладкарски изделия“/ .
С решение №232
/14.06.1991г. на ВИК на ОбНС – Ловеч е прието от фирма "Президиум" да
се отдели направление „Хлебопроизводство“ и се обособи в самостоятелна фирма ,
считано от 01. … .1991г. като временно управляващ – П. И. – ръководител
направление „Хлебопроизводство“ към фирма „Президиум“ в момента .
Приложено е Решение от 28.06.1991 г. по ф.дело №
1478/1991 г. на Ловешкия окръжен съд съгласно което по молба на П.С.И.,
временно управляващ направление „Хлебопроизводство” при ОФ „Президиум”- Ловеч,
е регистрирана и вписана Общинска фирма „Хлебопроизводство и сладкарство“, със
седалище: гр. Ловеч и предмет на дейност: производство и търговия с хляб,
хлебни и сладкарски изделия. Представено е и обявлението ,че на осн. чл.11, ал.2 от
У№56 е вписана горната със седалище ул. „Стара планина“ №41 /стр.18/ и с
предмет на дейност: производство и търговия с хляб , хлебни и сладкарски изделия и с уставен
фонд 1 468 хил.лв.
ЛОВЕШКА
ТЪРГОВСКА БАНКА въз основа на представения й разделителен протокол между
ОФ“Президиум“ и ОФ“ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО“ удостоверява , че
последната разполага с основен капитал /УФ/1468772,44 лева. Представени са и
разделителна салдова ведомост, приемо – предавателен протокол , декларация от
инж. П.Ст. И. от 26.06.1991г. Молба от последния зарегистрация на осн. чл.11,
ал.3 , т.1 от Указ №56 , Решение №232 /14.06.91г. на ВИК на ОбНС – Ловеч , ,
Съгласно Решение от 09.07.1992 г. по търг.дело №
1478/1991 г. на ЛОС е регистрирано и вписано в търговския регистър ЕООД с
общинско имущество с фирма „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД – Ловеч, със
същия предмет на дейност.
С Решение от 19.06.1996 г. по същото фирмено
дело № 1478/1991 г. на ЛОС е вписано преобразуване на „Хлебопроизводство и
сладкарство“ ЕООД в „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление: ГР.Л.. Съгласно Решение № 268 по Протокол № 29/31.07.1997 г. на
Общински съвет – Ловеч, е открита процедура за приватизация на „Хлебопроизводство
и сладкарство“ ЕАД – Ловеч.
Видно от препис
– извлечение от Протокол №29 /31.07.1997 г., е открито процедура по приватизация .
Видно от у-ние
за актуалност втория ответник се представлява от С.С. към настоящия момент или ответникът
"Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД не е с прекратена дейност.
Приложено е
Удостоверение, издадено от законния представител на "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД – С.В.С. /л. 6 от гр.д.№ 331/2016 г. на ЛРС/, от което е
видно, че същото е издадено в уверение на факта, че през 2008 г. в офиса на
дружеството, при възникнал пожар са унищожени съхранявани книжа, ведомости за
заплати и други счетоводни документи, документацията не е налична. Посочено е,
че същото се издава на ищцата, на основание чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР да послужи
пред РС-Ловеч за установяване на осигурителен стаж по съдебен ред.
Съдът е положил
усилия в тази насока за изясняването имало ли е пожар или не при втория
ответник , но от получените писма от МВР ГД“БЗН“ – Ловеч , за периода 1987г. –
2008 г. , е видно ,че няма регистрирано произшествие в обект на ул. „Стара
планина“.
Следва да се
обърне внимание и на приложеното досъдебно производство №51/08 г. по
описа на ОД на МВР - Ловеч, преписка №321/08 г. на РП –Ловеч , образувано по сигнал на
РУСО – ЛОВЕЧ и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.319 от НК , за това, че в гр. Ловеч, от фирма
„Хлебопроизводство и сладкарство”ЕАД - Ловеч скрил чужди
документи - разплащателни ведомости и счетоводни документи, с цел да
причини другиму вреда. Изготвено е заключително постановление с мнение за
спиране на наказателното производство от дата 15.08.2008 г. от гл. дознател Наталия
Лаловска, тъй като от проведени допълнителни следствени действия и оперативно - издирвателни мероприятия
извършителят на деянието не е открит. В мотивите на Заключителното постановление от
15.08.2008г. /стр.147/ е посочено, че ведомостите на „Хлебопроизводство и
сладкарство”ЕАД-Ловеч не се намират в помещението на отдел „Пласмент”, където
са били оставени на съхранение и не могат да бъдат намерени .
С декларация с
нотариално заверен подпис рег.№ 3533/21.11.2014 г. на Нотариус с район на
действие РС-Сливен, рег.№ 524 на НК, изпълнителният директор на
"Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД , стр.45 от гр.д. №1693 /14 г.
на РС – Ловеч , С.В.С. е декларирала, че в дружеството не се съхраняват
ведомости за заплати и други документи, същите никой не ги е приемал за
съхранение и са загубени.
Тези
противоречиви волеизявление на представляващия дружеството са в основата на
възраженията на юриск. Кирилова както и ,че у-ние изх. №5511 – 10 – 9
/22.08.2016 г. не съставлява законово изискуемото се у-ние по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР.
Настоящият състав не възприема същите, тъй като първите две макар и с нееднакво
съдържание третират един и същ факт – липса на ведомости , книжа и други
счетоводни документи в дружеството , а и нотариално заверената декларацията е
дадена за пред РС – Ловеч , а у-нието от нея е като представляващ дружеството –
за да му послужи на осн. чл.5,ал.1 от ЗУТОССР за установяване на стаж от съда.
Като ги обсъди
съдът приема ,че в конкретния случай ,
видно от съдържанията на у-нието и декларацията и в ЗП към ДП-во, ведомости ,
книжа и други документи по смисъла на чл. 5, ал.1
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
не съществуват , като съда не се ангажира да посочи каква е конкретната причина
за това , както и ведомости не са предавани в архива на съответното ТП на НОИ ,
което не се дължи на виновни действия на ищеца и е налице предпоставката по
ал.1 и според съда иска е допустим и отхвърля възраженията на първия ответник в
тази връзка.
За да бъде предявеният иск уважен, е необходимо да
се установи, че за исковия период ищецът е работил в периода от 22.12.1983 г.
до 31.12.1998 г. и на какъв работен ден.
ЗУТОССР. Съгласно
практиката , за "начало на писмено
доказателство" по смисъла на закона се разбира наличността на такива
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те
могат да бъдат от най-различно естество, като например преписи от заповеди за
назначаване, трудови договори, доп. споразумения, молби и заповеди за
уволнение, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за
изплащане на възнаграждения, свидетелства за калфенски и майсторски изпити и
други подобни. За начало на писмено доказателство не могат да се приемат
декларации, удостоверения и други с подобен характер, изготвени след времето на
полагане на трудовия стаж. В този смисъл е Тълкувателно решение № 59/01.06.1962
г. на ОСГК. Както е посочено и в т. 1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962
г. по гр. д. № 54/62 г., ОСГК относно писмените доказателства за допустимостта
на гласни по см. на чл. 6, ал.4
ЗУТОССР /тогава чл. 4, ал.1
УУТССР/: "Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото
правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което
се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на
представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен
случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността
на претендирания стаж, или не."
В случая, както
твърди пълномощника на ТП – НОИ – ЛОВЕЧ , ответника няма представени писмени
доказателства от горепосочения вид в подкрепа на твърденията по исковата молба.
Липсват и други каквито и да първични писмени сведения в подкрепа на исковата молба
.
Ищецът Е.Ш.Ю. /
известен и с името, съгласно у-ние за идентичност изх. №60 /07.10.2014 г. на
ОБЩИНА ЛОВЕЧ/ , е представил по гр.д. №331/ 16 г., декларация рег. №2837
/25.05.2016 г. , че е съществувало ТПО между него и втория ответник за периода
, но същата съгласно ТР не може да се приеме за документ по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР,
но е допустима по смисъла на чл.8 от ЗУТОССР, в случай на изискването на
нарочна такава при неяснота или съмнение за определени факти от съда и за това
съдът я съобразява в изводите си.
Потвърждава се
с писмено доказателство ,че по щатното разписание от 1988 г. , че е
съществувала длъжността „месач“ , и е имало определени щатни бройки за нея /
производствен щат на работниците от промишлено – производствения персонал при
СДТ“ Хлебопроизводство и сладкарство“ за 1988 г. – гр. Ловеч пприложена по
гр.д. №1693 /14 г. на РС – Ловеч .
Доказано е
според съда в хода на производството и твърдението на ищеца ,че съпугата му по
Диплома №024077, рег. №328/01.07.1982г. , е работила при ответното дружество. В
подкрепа на това са представеното по делото разгънато щатно разписание
наслужителите на СП “Търговия“ в сила от от 01.12.1988 г., в което тя фигурира
към НАПРАВЛЕНИЕ „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО“, т.9 на ДЛЪЖНОСТ – организиране производство
и приложила и служебен пропуск на длъжност началник смяна в Хлебозавод – Ловеч,
изд. на 23.08.1983 г. , важащ до 23.08.2003г. Съгласно обстоятелствената част
на исковата молба ищецът именно заради нея като съпруга е започнал работа в СД
„Търговия Клон Хлебопроизводство и следкарство“ ЕАД – гр. Ловеч , ул. „Стара
планина“ №47 на длъжност „месач“. В подкрепа на иска се явяват и свидетелските
показания , ангажирани от него , при категоричното противопоставяне на
ответника за недопустимостта им при липса на каквото и да е писмено начало по
делото.
В последно
щатно разписание не фигурират по имена разпитаните свидетелки на ищеца ЕСМА
АХМЕДОВА АЛИЕВА и ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА ИЛИЕВА , но са представени по гр.д. №1693 /
2014г. , трудови книжки съгласно които първата е започнала работа в ТПК
„Сладост“ – гр. Ловеч на 27.11.1969 г., работила в ДТП“Търговия“ от 1.11.1972г.
до 18.04.1972 г., в СДТ Клон Хл-во с сл-во – Ловеч от 13.11.1972г., като
считано от 20.02.1988 г. като „месач“, във фирма „Президиум“ , ОФ
„Хлебопроизводство и сл-во“Ловеч от 01.07.1999г., считано от 01.04.1993г. –
месач формировчик.
Втората е
започнала като ученичка на 17.08.1971 г. в ОДЗ“Обществено хранене и
хлебопроизводство , като формировчик , считано от 01.03.1972 г. в СД „ Търговия
– клон „Хлебопроизводство“ и от
1.10.1989 г. в Фирма „Президиум“ , месач, преназначена в ОФ „Хлебопроизводство
и сл-во“ - Ловеч от 01.02.1992 г. , а от 01.08.1999г. , преназначена като месач
– формировчик . Съдът подробно се спира на тези данни за разпитаните свидетелки
, за да обоснове извода си ,че същите според него отговарят на изискването по
чл.6, ал.4 от ЗУТОССР. Заявиха ,че са се пенсионирали при ответника без
проблеми. Двете потвърдиха, че те са сключили брак със съпругата си същата
година и затова постъпил на работа с нея за да ходят на смени , като започнал
най – напред в цеха за закуски като тя му била пряк началник , но после
заработил на производството за хляб тип“парижка франзила“ , запазвайки същата
си длъжност „месач“ .
Съдът счита ,че следва да им даде вяра , въпреки
,че ответника ги оспори и като годни и относими , тъй като са добросъвестно
депозирани пред съда и категорично се потвърждават и допълват без да си
противоречат.
Или съдът приема ,че са налице множество
индиции в подкрепа на твърденията по исковата молба , които и без наличието на
преки писмени доказателства по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР, дават основание на
съда да уважи иска частично досежно установяването на трудовия стаж за
процесния период.
Искът с който
се иска установяване и на осигурителен стаж по отношение на първия ответник е недопустим, тъй като, съгласно чл. 2, ал. 2
от ЗУТОССР, осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 може да се установява по
отношение на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, а ищеца не е сред този кръг лица, още повече, че към периода, за който
се иска установяване на осигурителен стаж, КСО не е бил приет /обнародван в
Държавен вестник, брой 110/17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./, а към този
период е действал КТ от 1951 г. /отм./, като относима в случая е разпоредбата
на чл. 145 от дял III от същия. Затова следва да се остави без разглеждане, като недопустим, а
производството по делото следва да се прекрати в тази му част, а решението
имащо характер на определение ще следва да подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от получаване на съобщението с частна жалба пред ЛОС.
№ 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.
, както и ,че възражението отнесено към
чл.78, ал.5 от ГПК е основателно с оглед разпоредбата на чл.7, ,ал.1 от Наредба
№1 /09.07.2004г. за минималните размери на адв. в-я , следва да се присъди
сумата 219,70 лева , а до останалия размер следва да се отхвърли поради
прекомерност
Ответникът има също право на разноски за оставения без разглеждане иск по чл.1, ал.1 , т.2 от ЗУТОССР и прекратяване на производството, и в случая те са в размер на 200,00 лева , определени съобразно
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО , на осн. чл.1 , ал.1 ,т.3 от ЗУТОССР , по отношение на ТП НОИ - гр. Ловеч с
а-с: гр. Ловеч, бул. „България“ №44 , ппредставлявано от Директора Б. Боянов и „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО“ ЕАД
, ЕИК ********* , със седалище и а-с на управление: гр. Ловеч , ул. „Стара
планина“ №47 , представлявано от С.В.С. с ЕГН – **********, че е съществувало
трудово правоотношение за периода от 22.12.1983г. до 31.12.1989г., което да се
зачита за трудов стаж, които да послужат за пенсиониране, с продължителност на
работния ден 8 часа между Е.Ш.Ю. ЕГН**********,*** и „Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД, ЕИК110006604.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , предявеният от
Е.Ш.Ю., с горните данни , иск по чл.1,
ал.1, т.2 от ЗУТОССР , срещу ТП НОИ- гр.
Ловеч , с горните данни , за установяване на съществуването на осигурителен
стаж за периода от 22.12.1983г. до 31.12.1989г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като решението по делото в тази
му част , имащо характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от получане на съобщението пред ЛОС с частна жалба.
ОСЪЖДА ТП НОИ -
гр. Ловеч, с горните данни , да заплати на Е.Ш.Ю., с горните данни,
,сумата от 219,70 лева - разноски по
делото пред настоящата инстанция – адв. в-е за уважения иск по чл.1 ал.1 , т.3
от ЗУТОССР , а претенцията до пълния размер на сумата 700,00 лева ,поради
прекомерност , отхвърля като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Е.Ш.Ю., с горните данни , да заплати на ТП НОИ - гр. Ловеч, с горните
данни, сумата 200,00 лева – разноски по делото при прекратяване на делото по
иска по чл.1, ал.1 , т.2 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: