РЕШЕНИЕ
N
гр.София 20.05.2022 г.
Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 02.12.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Десислава Алексиева
При секретар Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 14227 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби от З. „А.Б.“ срещу Решение 219168/17.09.2019г. по гр.д. 87224/2017г. на
СРС, 49 с-в и постановеното по реда на чл. 250 ГПК Решение 174234/11.08.2020г.
по същото дело, в частта, с която е уважен до размер от 3000,00 лева иска на А.С.П.
(предявен като частичен за 6000,00 лева от общо 14000,00 лева) за неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 02.12.2014г. в гр. София, на пешеходна пътека на
кръговото кръстовище на „четвърти километър“ на бул. „Цариградско шосе“,
причинено виновно от водач на лек автомобил с рег. N. *******, застрахован при ответника по застраховка ГО на
автомобилистите, съответно отказът на СРС с допълнителното решение да постанови отхвърлителен диспозитив за разликата от предявения размер на иска от
6000,00 лева до целия твърдян от ищцата размер на обезщетението от 14000,00
лева.
Изложени са оплаквания за недопустимост на
производството с аргументи за наличие на сила на присъдено нещо (формирана по
гр.д. 37091/2016г на СРС) по целия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Правят се оплаквания и за наличието на съпричиняване,
което не било взето предвид от СРС, при което заплатената от
ответника-жалбоподател сума на 14.08.2017г. покрива всичко дължимо на ищцата.
Нямало доказателства психологическото разстройство да
е продължило до настоящият процес. В предходното дело било прието, че то е отшумяло и не било ясно въз основа на какви доказателства
сега се приема, че то продължава.
С жалбата срещу решението по чл. 250 ГПК се излагат
аргументи, че в диспозитива не било отразено, че
сумата от 6000,00 лева („пълния размер“ на частичния иск) е общият справедлив
размер. Липсата на произнасяне в диспозитива относно
пълния размер на обезщетението водело до възможности за пререшаване на
споровете както било и в случая. Предмет на делото бил целия твърдян от ищеца
размер, а не само предявената част.
Постъпил е отговор на жалбите с който те се оспорват и
се иска потвърждаване на решението.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е налице сила на присъдено нещо между страните по
размера на обезщетението.
Уважаване „изцяло“ на частичен иск (в случая по гр.д.
37091/2016г) между едни и същи страни на едно и също основание, води до СПН
само относно правопораждащите вземането факти и до
частта от вземането, която е била предмет на делото
по частичния иск.
Последващ процес за разликата до пълния размер на вземането или
за друга част от вземането е допустим. Изрично по въпроса е налице задължителна
за съдилищата практика на ВКС, а именно, т. 2 от ТР 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Поради горното иска, а съответно и решението са
допустими. От тук произтича неоснователност на жалбата срещу допълнителното
решение на СРС- напълно правилно СРС е приел, че няма право да се произнася по
тази част от твърдяното вземане, която не е предявена чрез иска, защото
противно на становището в жалбата тя не е предмет на делото - в същият смисъл е
и посоченото тълкувателно решение на ВКС.
По отношение правилността на основното решение по
делото въззивния съд е ограничен от оплакванията в
жалбата и императивните материални норми.
Не може в настоящият процес, след като е имало предходно решение по частичен иск за
същото право да се релевират правоизключващи
възражения, които не са били правени при разглеждане на първия процес ( в
случая по гр.д. 37091/2016г. на СРС-приложено към настоящото дело).
При разглеждане на предходното дело между страните
(приложено към настоящото) не е било релевирано
възражение за съпричиняване на уврежданията от пострадалата ищца. При това
положение съгласно разясненията дадени в посоченото по-горе тълкувателно
решение на ВКС, не е възможно такова възражение да се релевира
в последващ процес за разликата. ВКС е посочил, че правоизключващи възражения се преклудират
в случай на уважаване на частичен иск, какъвто е настоящият казус, а и самото
възражение за съпричиняване е конкретизирано едва с въззивната
жалба. В отговора на исковата молба има само изявление за съпричиняване,
което при липса на всякаква конкретизация следва да се приеме, че не е
направено, а и да беше е недопустимо като преклудирано
от СПН на решението по предходното дело.
Въпреки горното след преценка на твърденията и
възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства и с оглед
на установените със СПН по предходното дело факти (деликт,
застрахователно правоотношение по ГО между ответника-жалбоподател и деликвента; вид на уврежданията получени при ПТП-контузии
на десен лакът и десен глезен и охлузна рана на носа;
възстановителния период – три четири седмици; интензитета на болките-по силен в
началното и намаляващ впоследствие; липса на мозъчно сътресение; преживяната
остра стресова психологическа реакция; липсата на данни за посттравматично
разстройство) СГС в настоящият си състав намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Необосновани са
изводите на СРС, че е установено заболяване хронична уртикария и че има
причинна връзка с инцидента. По делото няма медицинска документация, която да
доказва това. Показанията на свидетелката не могат да доказват медицински
състояния и диагнози. Освен това е майка на ищцата и е заинтересована от изхода
на делото.
Още повече, че в исковата молба изобщо не се съдържат
твърдения за такова заболяване, което да се е проявило след приключване на предишния
процес.
Представената рецепта за лекарства от 2019г. (почти
пет години след ПТП) не доказва повода по който лекарствата са изписани и не е
ясно дали са изписвани във връзка с последствия от ПТП-то станало през 2014г.
Още повече, че с влязлото в сила решение между същите
страни по предходното дело за вреди от същото ПТП е прието, че няма постравматичен стресово разстройство и следователно трайни
психични последици.
С оглед на установените със СПН увреждания и последици
от ПТП, с оглед на възрастта на пострадалата към момента на ПТП 19 г., липсата
на доказателства за продължаващи след предходното дело психологични последици,
съобразявайки и съдебната практика за подобни случаи (Решение № 241 от
22.03.2021 г. на САС по в. гр. д. № 3035/2020 г.-присъдени 12000,00 относно
контузия на десен глезен, но при далеч по тежки усложнения; Решение
№ 104 от 16.02.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2747/2021 г.-присъдени 8000,00
лева, но при установена невъзможност за придвижване за месец, нужда от чужда
помощ, необходимост от рехабилитация, невъзможност за работа) и
икономическите условия в страната към датата на ПТП намира, че справедливия
пълен размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата е 3000,00 лева.
Като се вземе предвид направеното от ответника преди
образуване на делото плащане на 14.08.2017г. на сумата 4770,74 лева с основание
главница лихви и разноски по предходното дело и неоспорения доклад по щета
(листове 21 и 22 от делото на СРС) се установява, че от платената сума 3000,00
лева са платени като обезщетение за неимуществените вреди (1000,00 лева по
предходното дело и 2000,00 отделно). Следователно искът е неоснователен поради
плащане преди делото. Решението на СРС, с което искът е уважен до размер от
3000,00 лева следва да се отмени, а искът да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото право на разноски има само въззивникът-ответник за двете инстанции. За въззивната инстанция разноските на жалбоподателя са
доказани в размер на 60,00 лева за държавна такса и 528,00 лева с ДДС
адвокатски хонорар. За първа инстанция дължимите на ответника разноски са
504,00 лева с ДДС- адвокатски хонорар, от които са му присъдени с решението на
СРС 252 лева и следва да се присъдят от 252 лева.
Решението следва да се отмени и в частта за осъждане
на ответника за разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение 219168/17.09.2019г. по гр.д.
87224/2017г. на СРС, 49 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО
е уважен до размер от 3000,00 лева иска на А.С.П. с ЕГН ********** (предявен
като частичен за 6000,00 лева от общо 14000,00 лева) срещу З. „А.Б.“ с ЕИК *******за
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП настъпило на 02.12.2014г. в гр.
София, на пешеходна пътека на кръговото кръстовище на „Четвърти километър“ на
бул. „Цариградско шосе“, причинено виновно от водач на лек автомобил с рег. N. *******, застрахован при ответника по застраховка ГО на
автомобилистите КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКА за тази сума като неоснователен.
Отменя Решение 219168/17.09.2019г. и в частта по
разноските, с която З. „А.Б.“ е осъдено да заплати разноски на А.П..
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН ********** да заплати на З. „А.Б.“
още 252,00 лева разноски за първа инстанция, както и 588,00 лева разноски за
държавна такса и адвокатски хонорара за възивна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 174234/11.08.2020г. по гр.д. 87224/2017г.
на СРС, 49 с-в с което е оставена без уважение молбата на З. „А.Б.“ по чл. 250 ГПК за допълване на Решение 219168/17.09.2019г. по същото дело.
В отхвърлителната си част
основното решение по делото на СРС не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.