МОТИВИ по НОХД № 30/2012г. на
Окръжен съд-Пловдив
Подсъдимият С.Й.Й. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.342 ал.3 б.”в” пр.1 вр.ал.1 пр.3 от НК, за това че на 23.09.2011г. в с. К., обл.П., при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Транзит” с регистрационен
номер ***, е нарушил правилата за движение:
от Закона за движение по пътищата:
-Чл.5 ал.1 т.1 пр.3 и 4 - ”Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората”; ал.2 т.1 пр.1 - ”Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците”;
-Чл.20 ал.2 изр. 2 - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
-Чл.116 пр.1 -
„Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците”.
от Правилника за приложение на закона за движение
по пътищата:
-Чл.3 „Участниците в движението са длъжни:
1. да спазват правилата за движение;
2. да пазят живота и здравето на хората;
3.да не създават опасности или пречки за
движението”;
-Чл.193 пр.1 -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците”, като умишлено е причинил смъртта на А.А.П. с ЕГН
**********.
Прокурорът
поддържа обвинението изцяло. Счита че на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, при превес на
отегчаващи отговорността му обстоятелства, което да бъде ориентирано към
максимума му. Пледира за лишаване подсъдимия от правото му да управлява МПС
завинаги, а автомобилът “Форд транзит” да бъде отнет в полза на Държавата. Моли
съда да се произнесе и по въпросите относно приспадане от евентуално наложено наказание лишаване от
свобода времето на предварителното задържане на подсъдимия Й., както и относно
веществените доказателства и разноските, направени по делото.
Подсъдимият не признава свое виновно поведение.
Дава обяснения по делото, като самостоятелно и чрез защитника си
моли да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
процеса са конституирани като частни обвинители родителите на починалия А.А.П.,
а именно А.А.П. и В.К.Д.. Чрез повереника си първият от тях моли за признаване
на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и поради липсата на
смекчаващи отговорността му обстоятелства да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в максималния размер от 20 години. Частният обвинител В.Д.
не се явява в съдебно заседание, като чрез своя повереник също пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в максимален размер.
Делото
бе разгледано по реда на гл.27-ма – чл.371 т.1 от НПК, като съдът, въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери и прие за установено следното:
Подсъдимият
С.Й.Й. е роден на ***г.в гр.П. и понастоящем живее в същия град. Той е
българин, български гражданин и е разведен. Има основно образование,
трудовоангажиран е и е осъждан /реабилитиран/.
Живущите в село К. св.В.Х. и св.К.Г.Р. /т.нар. ***/
били в конфликтни отношения по между си, като по повод на поредната конфликтна
ситуация между тях, случила се към обяд на 23.09.2011г., св.Х. подал сигнал до
органите на реда. В ответ на тази негова реакция св.К. Г. Р. решил да
демонстрира пред този свидетел мощна подкрепа от ромското население в страната,
като за целта изпратил след обяд на тази дата в кв. „***”, в гр.П., свои близки
от рода, за да поканят в с.К. повече хора с обещание за безплатно ядене, пиене,
съответно заплащане, плюс такова и за горивото за превоза. Поводът за
събирането в различните райони в кв.”***” бил представен като за честване на
помен или за правене на курбан. На тези предложения откликнали не малко желаещи
от квартала за пътуване до с.К., като към 18.00 ч. пред училище „***” се
събрали около 50-60 мъже с десетина автомобила, в т.ч. и два буса със седалки
за пасажери.
Един от отпътувалите за с.К. бил и подс.С.Й.,
който управлявайки своя червен на цвят бус (водещ се в масивите на КАТ като лек
автомобил) „Форд Транзит” с рег. № *** качил при себе си свидетелите Н.А.,
С.М., А.М., както и няколко младежи. От тези свидетели единствено св.А.М. е бил
употребил алкохол към този момент.
Групата от автомобили пристигнала в с.К. към 18.30
ч. на горепосочената дата - 23.09.2011г., установявайки се в близост до къщата
на св.К. Г. Р.. Слизайки от колите пътуващите с тях установили, че няма
подредени маси за почерпка, а от намиращите се в двора на къщата на св.К.Р.
близки лица, а и от самия този свидетел, че са извикани в селото, за да
създават „калабалък” (виж св.К.М.), че трябва да тръгнат да обикалят с колите
из селото (виж св.С.Т., св.С.В.). Виждайки и че близките до фамилия Р. говорели
ядосано, на висок тон и осъзнавайки, че „ще стане беля”, част от хората от
кв.„***” решили да се върнат обратно в
квартала. Така свидетелите С.В. и С.В. се качили в белия на цвят бус „Форд
Транзит” на св.Ф.Ю. и заедно с последния се прибрали в град П. по домовете си.
Въпреки, че разбрал каква е била истинската цел на
св.К. Г. Р. относно събирането на ромските мъже в К., че дори трябвало да се
бият ако се наложи, подс.Й. се включил с буса си в колоната автомобили.
Потеглил последен, като в буса му освен свидетелите Н.А., С.М. и А.М. се качил
и св. С.Т.. Св.С.М. бил заел предната седалка отдясно до шофъора Й.. Св.Н.А.
заел седалката зад св.С.М.. Св.А.М. се настанил в задната част на буса, а
св.С.Т. седнал на седалката непосредствено зад управляващия буса подсъдим.
Автомобилната колона била предвождана от лица от рода Р. с коли „Мерцедес” - С клас и джип МL.
Междувременно, преди да потегли цялата колона от
автомобили, тези две коли преминали със силно форсиране на двигателите покрай
гаража на намиращия се през това време до него св.А.П.,*** 21, като намалявайки
за момент скоростта си от вътре се чули викове: „** днес ще мрете”. После тези
два автомобила направили обратен завой по ул.”***” и се скрили от погледа на
св.П.. Този свидетел, със сестрата на който св.В.Х. живеел на съпружески начала
и за който знаел, че е в конфликтни отношения с фамилията Р., му се обадил по
телефона, казвайки му ако няма много работа в заведението си да дойде че
„циганите минаха току-що пред нас”. Обадил се и на приятеля си св.А.В., който в
този момент бил тръгнал за с.Я. и който веднага потеглил обратно към дома на
св.А.П.. Св.Х. също се отзовал на повикването и със своя лек автомобил
„Мерцедес” отишъл до дома на св.А.П.. Постоял там около 15 минути, до към 19.00
ч., а след като не последвали през това време нови провокации от Р. св.В.Х. си
тръгнал, а св.А.П. се прибрал у дома си. Последният, поглеждайки през
прозореца, видял на завоя към ул.”***” спрял автомобила на св.В.Х., чийто път
бил препречен от много спиращи коли. Св.А.П., със сина си пострадалия А.П. и
пристигналия св.А.В., се насочили към колата на св.В.Х.. Към този момент от
колоната автомобили започнали да излизат роми държащи брадви, сапове, тръби,
ножове, като някои от тях викали: „да започваме да ги трепем...дайте да ги
избием...да ги заколим”. Към пристигналите до св.В.Х. двама свидетели и
пострадалия се присъединил и св.С.И., в близост до къщата в която се намирал-
ул.”***” * станали събитията. Същият този свидетел, който през това време бил
със съпругата си в дома на родителите й, бил излязъл на двора да пуши, когато възприел
движението на автомобилите минаващи от страна по нечетните номера на улица
„***” и връщащи се от страна на четните номера на същата улица, която била
разделена в средата от по-широка тревна площ. Към този момент времето било на
смрачаване и въпреки, че се виждало все още ясно всичко колите били с включени светлини. Подс.Й. спрял буса си от
другата страна на градинката на ул. „***”- от към страната на нечетните номера.
От колата му слязъл св.Н.А. и се
присъединил към множеството наизлезли от колите роми от другата страна на
улицата. На всичките събрани агресивно
настроени ромски мъже се противопоставили само пет човека от селото -
свидетелите В.Х., А.В., С.И., А.П. и синът му – пострадалият А.П.. За да се защитят
по някакъв начин св.А.П. изпратил сина си до вкъщи, който се върнал вземайки
със себе си кучето (немска овчарка) и една летва.
От слезлите от първия „Мерцедес” бил и св.К.А.Р.
/внук на К. Г. Р./, който започнал да размахва носената от него сабя, като
същевременно с това отправял и закани за убийство към свидетеля В.Х. и групата
българи с него. В един момент, когато сабята била вече преминала в ръцете на
св.Н.А., който също размахвайки я викал: „***, ще те разпоря”, стоящият наблизо
до него св.А.Х. успял да я удари с летвата и тя паднала на земята. Св.В.Х.
извикал с по-силен глас на св.А.П. да извика полиция при което последният също на по-висок глас,
целейки да бъде чут от ромските нападатели, му отговорил че вече се е обадил и
полицията пристига. Чувайки за пристигането на органите на реда и съзнавайки,
че действията им на провокация с носените от тях хладни оръжия са нередни,
ромите започнали бързо да се качват в колите си и да се изтеглят от мястото на
инцидента, при което някои от колите им дори се ударили една в друга. Дори на
една от колите при ударите бил счупен стопа, което се случило току пред очите
на св.Г.И., който наблюдавал случващото се от двора на дадената му под наем
къща от св.М.С. *** 8.
При разбягването на ромите св.Н.А. успял да
прекоси тревната площ на ул.„***” и да се прибере в буса на подсъдимия Й.,
който бус стоял с работещ двигател и включени фарове.
В посока към нечетните номера на ул. „***” се
насочил и пострадалият А.П., който държейки на повод кучето си извикал на баща
си: „Тате, там бият някой”. Тичайки, пресякъл разделящата двете платна на
улицата градина и виждайки автомобила на подсъдимия, се насочил към него.
Заобикаляйки колата извикал на хукналия след него св.А.П.: „Татко, не са от
нашите” и застанал непосредствено пред буса. За да го принуди да се махне и да
му направи път подс.Й. подал рязко газ
като изфорсирал двигателя.
Държейки в едната си ръка повода на кучето, а в
другата “джобче” /дървена пръчка/, пострадалият А.П. се протегнал напред и
удряйки по предната част на буса извикал на шофъора: „Чакай да дойде
полицията”. Тогава, подобно на поведението на ромите от основната група,
чувайки през отворения си прозорец на шофъорската врата за предстояща среща с
полицейски служители и за да избегне такава среща с органите на реда,
независимо че е съзнавал с оглед стоящия пред буса му пешеходец, че ще наруши
правила за движение по пътищата, подс.Й. взел решение да напусне това място и
придвижи буса си до къщата на св. К. Г. Р.. За целта форсирал отново двигателя
на колата и потеглил напред. Последвал тласък от предната част на автомобила с
пострадалия, който в първите няколко метра успявал да отстъпва на заден ход.
Неуспявайки вече да продължи да отстъпва, с оглед на увеличаването на скоростта
на моторното превозно средство, пострадалият А.П. в един момент успял да се
захване за задния ръб на предния капак, към предното стъкло, за да не бъде
прегазен, но независимо от това подсъдимият продължил да увеличава скоростта на
автомобила си. Виждайки дори, че пострадалият започвал постепенно да се свлича
надолу, а и чувайки ударите отстрани на буса си, нанесени с летвата от бягащия
успоредно на колата св.А.П. с викове: „Спри. Мачкаш го”, подс.Й. отново не
пожелал да задейства спирачната система на превозното средство. Всичко това
продължило около 21 метра, а във времето около 7-8 секунди, при скорост на буса
около 20 км/ч., когато долните крайници на А.П. навлезли като клин между
пътната настилка и предната долна част на автомобила. Постепенно и тялото на
пострадалия изпаднало под буса, при което последвало притискането и триенето му
между ходовите елементи на пода на автомобила и асфалта (без засягането му от
автомобилните колела), оставяйки диря по
пътната настилка. Освен пострадалия под моторното превозно средство попаднало и воденото от него куче. При инак
правия пътен участък, с равно асфалтово покритие, пътуващите в буса свидетели
почувствали този момент като „разтрисане, разклащане, заиграване, подскачане”
на автомобила.
Бащата на пострадалия св.А.П. бягал успоредно с
буса от към лявата му страна, продължавайки да умолява шофъора да спре, когато
вече до моста бусът взел преднина, напускайки района на место произшествието.
Окървавено тялото на А.П. останало на асфалта като до него се събрали
насочилите се след пострадалия и баща му свидетели В.Х., А.В. и С.И.. Виждайки
сина си в локва кръв св.А.П. го прегърнал, умолявайки го да стане и да диша.
Св.С.И. телефонирал веднага на тел. 112, но след около 5-6 минути, след като
пострадалият започнал да хърка силно, баща му извикал да докарат кола. Качили
пострадалия на автомобил, за да пресрещнат по пътя линейката от спешна помощ,
но и това не успяло да помогне, като А.П. починал.
Междувременно, след като избягал от
местопроизшествието подс.Й. се отправил с буса и превозваните от него пътници
към дома на св.К. Г.Р.. Престоявайки при
този свидетел известно време потеглил за град П., като в буса му на връщане не
се качил св.С.Т., който свидетел се прибрал с лекия автомобил на друг гражданин
от кв.„***”. Пристигайки пред дома си на ул. „**” ** в кв.”**” подс.Й. прибрал
буса в гаража си, а късно вечерта напуснал страната в посока Р. Турция.
Към момента на случилото се времето е било сухо,
на смрачаване, но с добра видимост. Свидетели на случващото се, освен пряко
участващите в него лица, са станали и случайни хора, живущи в близост до
местопроизшествието жители на с.К., които наблюдавали ставащото от домовете си,
а именно свидетелите: Г.И., Й.Д., М.С., К.В., И.В. и Л.Г..
Видно от заключението на вещото лице Б. по
назначената в хода на делото СМЕ на пострадалия А.А.П. са били причинени
следните травматични увреждания: аспирация на кръв с изпълване на трахеята,
бронхите и алвeолите на белия дроб, счупване на черепната основа, наличие на течна кръв
под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, кръв в
мозъчните стомахчета, счупване на ребра в ляво, кръвонасядане на гръдната
мускулатура около счупените ребра, контузия на десния бял дроб, счупване на
долната челюст двустранно, счупване на лявата бедрена кост, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на меките черепни обвивки, кръвонасядания по лицето,
гръдния кош, обширни охлузвания по главата, шията, гръдния кош, гърба и горните
и долни крайници, наличие на кръв в носните отвори и проходи и в устната
кухина, наличие на кръв в слуховите проходи, наличие на кръв в стомаха и в
началните отдели на тънките черва, оток на мозъка, оток на белите дробове.
Непосредствена причина на смъртта е остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на вдишване и изпълване
на дихателните пътища и алвеолите на белия дроб с кръв. Кръвта е от разкъсване
на кръвоносни съдове в областта на счупването на костите на черепната основа, с
проникване на кръвта в носоглътката. От носоглътката кръвта е вдишана в белия
дроб и погълната в стомаха и началото на тънките черва.
Основна причина за настъпване смъртта на А.П. е
черепно-мозъчната травма със счупване на костите на черепа.
Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени така както е
отразено в материалите по делото – при ПТП като пешеходец, който е блъснат, а
след това притиснат отчасти от долната
страна на товарен автомобил, като няма данни за прегазване на тялото от
автомобилно колело.
Описаните
травматични увреждания са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на
пострадалия и претърпяното от него ПТП на 23.09.2011г.
По тялото са липсвали такива травматични
увреждания, от които да се направи извод, че пострадалият е бил блъснат със
скорост от автомобила.
От заключението на вещите лица К., С., П. и Б. по
комплексната АТЕ и СМЕ се установява, че
същински сблъсък между автомобила и пешеходеца (пострадалия) липсва като
контактът между тях е бил на изтласкване и пострадалият е бил носен от
автомобила в продължение на около 21 метра до началото на намерена следа от
застъргване по асфалта. Там пострадалият е паднал на асфалта и закачен от
долната страна на колата се е влачил по платното, като в един момент е
настъпило по-значително превъртане на тялото, след което моторно превозно
средство и пострадал са се разделили. В
началния етап на ПТП автомобилът е бил спрял, ускорявал е постепенно скоростта
като в началото на оставената следа по асфалта е достигнал скорост около 20
км/ч. След това той е продължил да ускорява, което ускорение е без значение за
анализа по заключението. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати произшествието в няколко етапа от неговото настъпване и развитие:
първата възможност е била да не предприема потегляне в момент, когато пред
автомобила му се е намирал пешеходец; другата възможност е била да задейства
спирачната система на автомобила по време на движение на последния до момента,
когато пешеходецът е паднал пред колата (около 7-8 секунди). След падането на пешеходеца на пътното
платно водачът вече не е имал техническа възможност да предотврати прегазването
и вредоносния резултат от него. Водачът е имал техническа възможност да види
пешеходеца още от момента преди да предприеме потегляне. Имал е такава
възможност да го наблюдава и през цялото време на движение на автомобила до момента, в който пешеходецът е паднал на
асфалта. Произшествието не е резултат на внезапно възникнала опасност. То е
резултат от субективни технически решения предприети от водача, с които той е
предизвикал възникване на опасна обстановка, продължаваща и задълбочаваща се
във времето, без да са налице каквито и да било технически действия за нейното
прекратяване или за предотвратяване на вредоносния резултат от технически
предвидимо развитие на резултата - прегазване на
пешеходеца.
Първоначалният контакт между автомобила и
пешеходеца е без достатъчно голяма ударна сила, а по-скоро е тласък, като
тласъкът на тялото започва малко по-късно, когато се компенсират еластичната
деформация на тялото и достигане на предната част на колата до твърди части на
тялото - костите. Пешеходецът
би могъл да се освободи от предната част на колата за време не повече от
първата до втората секунда. След осъществаване на контакта и последващото
изминаване на разстояние около 0,6 метра автомобилът вече е бил със скорост 5-6
км/ч., която е съизмерима с нормалния ход на човек движещ се назад.
Най-вероятно е пешеходецът да е отстъпил от порядъка на около 60 см. до един метър преди да потърси начин, като нормална човешка реакция, да се залови за предната част на
автомобила. От там нататък вече нищо друго не може да се случи освен
пешеходецът да се изпусне от колата. Равновесието на пострадалия преди
захващането му не може да се възстанови от самия пострадал, а се нарушава от
самия автомобил. От техническа гледна точка водачът на автомобила е имал видимост към пешеходеца като най-голяма е вдимостта в началния
момент на потегляна на буса, когато тялото е изправено пред него. Тази видимост постепенно намалява със свличане на тялото надолу до момента на около 4-5 метра преди пълното
му падане на асфалта. Но има достатъчна видимост водача за поне 9-10 метра преди пълното свличане на тялото.
Окръжният съд прие като напълно обосновани,
компетентни, пълни и задълбочено изготвени заключенията по така представените
от вещите лица експертизи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
отчасти от обясненията на подсъдимия Й., от показанията на разпитаните в хода
на делото свидетели на част от тях четени от ДП
А.М., С.Т., Н.А., С.М., С.И., А.П., В.Х., Г.И., Й.Д., А.В., М.С., В.Д.,
от прочетените на основание чл.373 ал.1 вр.чл.283 от НПК показания от ДП на
свидетелите К.В., И.В., Л.Г., Й.А., Ф.Ю., С.В., С.В., Е.А., К.М., К.Г.Р.,
К.А.Р., М.Н., Е.В., Н. Г., А.Р., Л.Т., В.Б., Г.Р. и С.Р., от данните по
проведените очни ставки, от приетите по делото писмени доказателства: от том.1 - протоколи за оглед на
местопроизшествие /л.5, 12/, фотоалбуми /л.8, 14, 24, 33/, протоколи за претърсване и изземване /л.18, 22,
28/, протоколи за оглед на веществени доказателства /л.31, 41, 45, 51-54/,
протокол за доброволно предаване /л.37/, приемо-предавателни протоколи /л.38,
40, 43, 47/, справка централна база
данни КАТ /л.48-50/, справка за нарушения от ОДП гр.Пловдив с-р КАТ /л.55/,
справки за лица АИС „Български документи за самоличност” /л.56-59,61/, справка
за пътувания на лице /л.62/, заповед за задържане по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР на
С.Й. /л.63/, характеристични справки /л.64, 65/, справка съдимост /л.67/; от
том 2- протокол за доброволно предаване
/л.84/, молба обяснение от С.Й. /л.86/; от том 4 – писмо от Национален институт
по метрология и хидрология филиал гр.П. /л.59/, удостоверение за наследници
/л.61/, справка за лице – АИС „Български документи за самоличност” /л.62/,
приобщени материали – заверени копия на
документи от ПД - 212/2011г., пр.преписка №1631/2011г. на Районна прокуратура
гр.** /л.64-67/, приобщени заверени
копия на материали по ЗМ № ***2011г. на РУП гр.***/л.69-93/, справка от Център
за психично здраве гр.** /л.104/, справка от Началника на **РУП гр. ** /л.105/; от данните по заключенията от съдебно медицинската
експертиза на труп, от комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, от фотосите и скица към тях, както и от приетите по делото
веществени доказателства.
В хода на делото подсъдимият отрича свое виновно
поведение, излагайки свои различни версии за случилото се, които версии обаче
се явяват само негова защитна позиция, опровергаваща се категорично от събрания
по делото доказателствен материал. Така, за да омаловажи в голяма степен своето
участие в събитията от 23.09.2011г. в с.К., Й. лансира версия, според която
дори не е стигнал до къщата на св.К.Г.Р., а при пристигането си от гр.П. в
селото, бил спрял буса на злополучната улица, за да се прибира обратно, а
превозваните от него лица да отидели пеша до къщата на горепосочения свидетел.
Веднъж в обясненията си посочва, че е изгубил пълен спомен от момента, в който
някой от пътниците му извикал да даде газ, че ще ги утрепят и че споменът му се
бил върнал вече като пристигнал до къщата на „***”, като и бил „на паника” до
тоя момент. А в последващите
си обяснения вече посочва, че усетил да се „лумка” по буса, че някой му е
напръскал нещо в очите през прозореца и че усетил „лашкане” на автомобила. В
следващите си обяснения пък отново отрича да е усетил удари по колата си, но
вече бил видял 7-8 човека да „натискат” буса, след което нормално си бил
потеглил, след като „лекичко” са го били пръснали по очите. В обясненията си
пред съдебния състав дори допълва, че като запалил двигателя на колата му се
вдигнало кръвното и дори бил паднал на някакъв паркинг.
Нормално е подс.Й. да се възползва от правото си
да дава обяснения, каквито намери за добре, които обяснения в най-пълна степен
да са в защита на неговия интерес. Но с оглед на така поднесеното последно, че
нормално си бил потеглил с буса без да е усетил удари по него и без да е видял
човек пред колата си, не би могло да става въпрос за някакви особености в
емоционалното му състояние (фрустрацията, за която се повдигна въпрос от защитата) към момента на деянието, което е
важното в случая. А без значение се явяват последващите му емоции по повод
твърденията на защитника му за избухването му в сълзи в арестното помещение,
като това би могло да бъде от загрижиност за собственото си положение, в което
се намира в момента, тревожност за бъдещото си такова и т.н.
Разбираемо е така посочените по-горе противоречия
да се проявят в обясненията на Й., тъй като в лутането си да прикрие и изопачи
истината се явява притиснат от събраните по делото доказателства, противоречащи
на поднесеното от него самия. Тук на първо място следва да се посочат
показанията на самите пътници в буса (комшии и приятели на подсъдимия), чиито
показания обаче не трябва да се счита, че се кредитират в тяхната им цялост.
При поставяне въпроса относно главния факт на доказване всеки един от тези
свидетели си е намерил някакво занимание в стремежа си да „подпомогне”
подсъдимия, демонстрирайки отклоняване на вниманието си. Така св.А.М. бил
легнал да спи в задната част на буса, св.Н.А. държал дръжката на страничната
част на вратата, а св.С.М. пък се бил навел надолу, като седалката му дори била
паднала на пода. Единствено св.С.Т. се оказа с по-будно съзнание и чувство на
отговорност, пресъздавайки случилото се чрез своите възприятия. Но така или
иначе всеки един от пътуващите в буса на подсъдимия свидетели е категоричен, че
първо са били пристигнали при къщата на т.нар. „***” преди да отидат на
ул.„***”, че там на място са разбрали, че тяхното присъствие в К. не е свързано
с посочената първоначално причина за заминаването им за това село, някои от тях
че момче с куче идвало към буса, че са усетили удряне по буса, че не са
забелязали подсъдимия да е пръскан в очите, че са усетили разтърсването на
буса, че е станало на въпрос и в колата и по-късно пред св.К. Г. Р. въпрос за
удар на куче или друго, което е било обсъждано и от самия подсъдим.
Както стана въпрос по-горе, в стремежа си да
„помогнат” на подсъдимия, всички тези свидетели от буса, с изключение на св. С.Т.,
не желаят да разкрият истинската причина за присъствието си в селото като
посочват отправянето си към питейно
заведение за почерпка, оправдавайки се че не разбират цигански език, а хората
от фамилия Р. говорили именно на такъв език. Видно от показанията на
свидетелите С.В. и С.Т. при къщата на св.К. Г. Р. им било разяснено, че ще
трябва да обикалят из селото с колите, за да ги видят всички и да разберат, че
„***” има много поддръжници и приятели. Отделно от това стои въпросът, че
ромските мъже са носили със себе си хладни оръжия и други предмети, годни да
причинят телесни повреди или смърт. Именно поради тази причина част от дошлите от кв. „***” се върнали обратно.
Подс.Й. също е бил наясно, че трябва да обикалят с колите из селото, което се
потвърждава и от показанията на св.Т.. Последният посочва, че всички са
слезли от колите пред къщата на „***”, дори и возещите се в буса. Нещо повече, при завръщането на двата „Мерцедес” –а от обиколката им в селото и при
въпрос за случилата се разправия с българи, обикалянето на ромските мъже от „***” в К.а вече имало и повод за това. За факта, че
подс.Й. не е тръгнал с буса си от къщата на „***” да обикаля из селото с
нагласата да бъде почерпен в някой ресторант, са налице и показанията на
св.В.Б., пред когото подсъдимият споделил, че уж отишъл за помен, а било
станало за война, че трябвало да се бият.
На следващо място е необходимо да се посочи, че
освен от показанията на дръзналите да окажат отпор на ромските провокации
свидетели В. Х., Ат. В., Ст.
И. и Ат. П. и наблюдавалите от домовете си свидетели Г.И., Й.Д., М.С., К. В.,
Ив. В. и Л.Г. относно механизма на деянието, стоят и показанията относно
деятелността на подстдимия на седящия зад него в буса свидетел С.Т., които
гласни доказателства противостоят и опровергават категорично защината позиция
на Й.. А за случилото се в обективната действителност се съди не по обясненията
давани от подсъдимия, а от неговите действия. Възприятията на св.Т. са добити
от позиция, близка до тази на водача на буса Й. и същите съвпадат в по-голямата
си част с тези на останалите свидетели очевидци на престъпното поведение на
подсъдимия. Така св.Т. е категоричен, че момчето с кучето и „джобчето” се е
намирало пред буса, когато „бусът потегли малко по малко даде газ, форсира
колата и тръгнахме”. Също като останалите
свидетелят е категоричен, че бусът се е разтресъл, след като се е чул
някакъв трясък, като е започнал да подскача. Също като останалите свидетели е
категоричен, че към оня момент времето е започнало да се смръчава, но не е било
тъмно и е имало видимост (за което впрочем дава данни и приложената и приета по
делото справка от БАН- НИМХ ф-л ***). В тази връзка е и
категоричното заключение по КСМЕАТЕ, в което се сочи от вещите лица, че
подсъдимият е имал техническа възможност да вижда пострадалия и то до момента
към изпадането му под колата. Също като другите свидетели е категоричен, че
бусът е бил с „включени фарове”. Също като всички останали свидетели този
свидетел не се ангажира да подкрепи поднесената още от досъдебното производство
версия от подсъдимия Й., че имало пръскане от някой по очите му. Тук е
необходимо да се добави, че и в проведените очни ставки между подсъдимия и част
от свидетелите, последните отрекоха да са видели такова пръскане и дори да са
видели Й. да си търка очите. Също така категорично се отрече от всеки от
нападнатите от ромските мъже свидетели някой от тях да е носил в себе си спрей.
Безсъменен извод, че не е имало такова напръскване на очи съдът направи освен
от горепосочените доказателства, така и от факта, че до буса на подсъдимия към
момента на потеглянето му не е имало никакви други хора, още по-мако пък от
свидетелите срещу които е била насочена агресията на ромите. До буса и то на
около метър пред него се е намирал единствено пострадаллият А.П.. Останалите четирима от групата са идвали на разстояние след него, а
св.В.Х. отстрани на него, но те са били на такова разстояние непозволяващо да
се извърши такова впръскване, за което твърди единствено подсъдимият Й.. Дори в стремежа си да убеди съда в съчинената от него защитна
версия и да демонстрира уплах и падане „на паника” посочва: „по едно
време 7-8 човека натиснха колата и аз се уплаших.” А по делото се установи
безсъмнено, че участващите при провокацията на ромите българи от с.К. са били
единствено четиримата свидетели, неднократно посочвани по-горе, както и
пострадалият А.П.. Малко след това, в проведените очни ставки
подсъдимият започва да отстъпва от първоначално твърдяното, сочейки: „4-5
човека от българите бяха близо до буса”, за да се стигне до там, че да посочи
малко по-късно: „имаше хора там, около буса. От нашите ли бяха аз не знам”. А
от доказателствата по делото се установява, че дори част от опитващите се да
догонят пострадалия свидетели от българска страна дори не е било възможно да бъдат
забелязани от подсъдимия. Мотивиран от взетото решение да напусне по най-бързия
начин мястото, където се е намирал с буса си, с оглед избягване на предстояща
среща с полицейски служители, подс. Й. е взел решение да прегази с
колата си явяващия се като пречка, като бариера пред него пешеходец за
осъществяване на преследваната цел. Знаейки като правоспособен шофъор, че е
длъжен да пази здравето и живото на пешеходците, какъвто в случая
се е явявал стоящия пред буса му пострадал, подс.Й. умишлено нарушава правилата
за движение по пътищата, насочвайки буса си към него.
Изпълнението на взетото от подсъдимия решение за
неутрализиране на пречката - пострадалия А.П., за да може да
осъществи пряката си цел, е могло да бъде прекъснато единствено и само от Й. до
двадесет и първия метър на придвижване на колата, но той не е сторил
това. Напротив, продължил е да увеличава скоростта на буса, съзнавайки
неизбежността на резултата по тази си междинна цел, като се вземат предвид и
габаритите на управляваното от него МПС, от самия тонаж на автомобила, а и от
увеличения тонаж с оглед запълнените с пасажери места, че неминуемо действията
му ще доведат до смъртта на захванолото се отчаяно за колата лице.
Дали е налице умисъл и дали той ще е пряк или
евентуален се определя не от обясненията на подсъдимия, а по обективните
обстоятелства. С оглед и на психичното отношение на Й. към настъпилия
резултат от поведението му, от
действиата му в конкретния случай съдът прие категорично, че умисълът е пряк.
При прекия умисъл деецът иска, желае, цели предвижданите от него
общественоопасни последици, доколкото при евентуалния умисъл той се насочва към
нещо друго, но допуска тези последици като един
допълнителен, страничен резултат. Но с оглед спецификата на настоящия
случай за него задължително намира приложението на необоримата фактическа
презумция, заложена в правната наука и съдебната практика, че щом деецът по
изключение съзнава абсолютната неизбежност на престъпния резултат той иска
неговото настъпване, независимо и дори че е набелязъл да постигне нещо друго.
Без значение е дали първоначалната му цел, главната такава, е била правомерна или неправомерна. Т.е. съзнаването от Й. на абсолютната
неизбежност на резултата по тази междинна цел е равносилно на неговото искане
да го постигне, или той пряко е целял причиняване смъртта на
пострадалия А.П.. Тук е необходимо да се посочи и становището на вещите лица по
комплексната експертиза, че от момента на изпадането на пострадалия под
ходовите части на буса този пострадал е нямал никакъв шанс за оцеляване.
В хода на делото защитата направи опит да отклони
вниманието на аудиторията, изтласквайки същността на въпроса относно
поведението на своя подзащитен към третия елемент на вината, а именно
емоционалния такъв. Този
елемент обаче не е от съществено значение, още повече че се изнасят твърдения
относно емоционалното състояние на подсъдмия доста време след престъплението, а
именно в периода, когато е задържан под стража. При абсолютното наличие на
другите два елемента- интелектуалния и волевия и при анализ на същите, то както
стана реч по-горе, умисълът в конкретния казус се явява
категорично пряк. Защитникът на подсъдиия прави доводи за липса на
предварително взето решение у Й. да убива, което действително е така, но в
случая става въпрос не за разновидостта на умисъла - предумисъл, а за внезапния (обикновен) умисъл. Така че въпросът за
предварително взето такова решение от подсъдимия още от „***” или от момента на
пристигането му в село К. и дори за времето до вземане на решение от негова
страна на всяка цена да напусне мястото, където е бил спрял буса си на ул.
„***”, изобщо не следва да се подлага на коментар. Мотивът на подсъдимия е бил
да премахне пречката пред себе си, а именно пострадалия А.П., дори с цената на
живота му, преследвайки целта си - отдалечаване от
мястото където е спрял буса си, осуетявайки по този начин съприкосновението с
органите на реда и присединявайки се към своите съграждани към дома на
свидетеля К. Г.Р.. Инак по възражението на защитата - за да е съставомерно деянието не е необходимо подсъдимият да е познавал
жертвата си и да е имал лични отношения с нея.
Що се касае пък до твърдението на повереника на
частния обвинител А.П., че като случило се в обективната действителност „***” е
бил казал на подсъдимия „бягай в чужбина аз ще оправя нещата...Идвай си
обратно. Не мога да ти помогна”, то тези твърдения не могат да бъдат споделени
от съда, тъй като липсват такива данни по делото и така изложеното остава само
като предположение на посочилия го.
Тук съдът намира за необходимо да допълни, че дори
поведението на подсъдимия след извършване на престъплението не съответства на
изразената пред съдебния състав, а и на изразените пред органите на досъдебното
производство версии. През цялото време Й. твърди, че щял да си тръгва за град
Пловдив, а след престъплението отива до дома на сочения му за непознат „***”,
но за какво - за да се отчете за свършената работа ли или само „***” да му
кажел „защо не се прибирате” и подсъдимият да му отговори „сега се прибирам” и
да си тръгне. Дори не си е
напръскал очите с вода по поднесената версия за осъществено впръскване, дори (а и защо ли) „***” не го е попитал защо не е в ресторанта
(пак по версията, че са били изпратени от последния в такова
заведение).
При така посочената по-горе фактическа обстановка,
съдът намери, че подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 342 ал.3 б.”в” пр.1 вр.ал.1 пр.3 от НК вр.чл.
5 ал.1 т.1 пр.3 и 4; чл. 5 ал.2 т.1 пр.1; чл. 20 ал.2 изр. 2; чл. 116 пр.1 от ЗДвП; вр.чл.3 и чл.193 пр.1 от ППЗДвП, понеже на 23.09.2011г. в с. К., обл.П., при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Транзит” с регистрационен
номер ***, е нарушил правилата за движение: от Закона за движение по пътищата:-чл.5 ал.1 т.1 пр.3 и 4 - ”Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората”; ал.2 т.1 пр.1 - ”Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците”;-чл.20 ал.2 изр. 2 - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”;-чл.116 пр.1 - „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците” и от Правилника за приложение на
закона за движение по пътищата: -чл.3- „Участниците в
движението са длъжни: 1. да спазват правилата за
движение; 2. да пазят живота и здравето на хората; 3.да не създават опасности или пречки за движението”; -чл.193 пр.1 - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”,
като умишлено е причинил смъртта на А.А.П. с ЕГН **********.
Престъплението е извършено от подсьдимия с пряк
умисъл, като Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери,
че наказанието което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи
при превес на отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива се
преценят множеството предишни нарушения на правила за движение по пътищата с наложени
административно наказания за тях, предишни осъждания за извършени от подсъдимия
общественоопасни деяния – като лоша характеристична данна, особената жестокост,
безмилостност от негова страна при извършване на престъплението, като Й. е
виждал ужаса в очите на жертвата си от предстоящата смърт/и то за немалък
период от време/до момента на окончателното му изхлузване от предницата на
автомобила, особено мъчителния за
пострадалия начин на извършване на престъплението, с оглед на множеството
причинени му травми до настъпване на смъртта, бягството на Й. непосредствено
след ПТП с причинената смърт и то не само от местопроизшествието, но и от
пределите на Република България. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства се посочват чисто съдебно минало /предвид на реабилитацията му/ и
трудова ангажираност. Най -
справедливо в случая да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер от 17 години.
На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
съдът постанови така наложеното на подсъдимия Й. наказание да се изтърпява при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът
приспадна от така наложеното на Й. наказание времето, през което е бил задържан
под стража, считано от 25.09.2011г. до влизането на присъдата в сила.
На основание чл.342 ал.4 изр.2 от НК съдът лиши
подсъдимия от правото му да управлява МПС завинаги.
На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът
постанови отнемане в полза на Държавата на лекия автомобил „Форд транзит” с
рег.№ *** като вещ, послужила за извършване на умишленото престъпление. От
обясненията на самия подсъдим, а и от обясненията на лицето, с което живее
съвместно – Р. А. А., дадени от нея по протокола за претърсване и изземване
/л.28 т.1 ДП/, се установява че това МПС принадлежи на Й..
Съдът взе отношение и по веществените
доказателства по делото, като се постанови унищожаването на вещите без
стойност, а именно 3 бр.
тампони от петно с червеникавокафяв цвят;
кухненски нож с дървена дръжка; синя чехла „Спорт”; парчета от стопове
на автомобили, дървена дръжка обвита с черен изолирбанд; плик, съдържащ косми светли на цвят;
пликове, съдържащи косъм от рейка; отломка (навлажнен
материал); влакна от заден мост-диференциал (предна страна); косми от усилвателен спирачен механизъм; косми от долната част
на левия праг; пликове, съдържащи черно на цвят вещество от дясната ръка на
А.А.П. и косми от главата на А.А.П.; СД марка „Вербатим” и два броя ключове за
брави и надписи на латински „SAND S”, „MADE IN CHINA”. Относно мобилен апарат „Сони Ериксон”, като собствен на пострадалия, се постанови въръщането му на баща му - частния обвинител А.П.; мобилен апарат „Нокиа”, като собствен на св.К.Т.М. се постанови връщане вещта на този свидетел; ключодържател със закачени на него нокторезачка
с 2 ключа за апартамент се постанови да се върнат
на Р. А. А., а два броя ключове за автомобил
от същия ключодържател и комплект
документи за автомобил „Форд транзит” с ДК № ***, голям регистрационен талон, зелена карта,
застрахователна полица „ДЗИ”, контролен талон за преминал годишен технически
преглед, с оглед приложението на
чл.53 ал.1 б.А” от НК, съдът постанови тези вещи да
съпътстват отнемането на автомобила „Форд Транзит”, а договор за потребителски кредит и бележка с личен код на клиент следва да се върнат на подсъдимия С.Й., след влизане на присъдата в сила. Относно лек автомобил „Мерцедес ML” с рег. № ***, ведно с метален ключодържател за
лек автомобил „Мерцедес”, съдържащ дистанционно управление, с оглед на депозираната по делото молба,
изясняваща и собствеността на автомобила, следва да се върнат на „***” ЕООД – **, след влизане на
присъдата в сила. Относно лек автомобил „Мерцедес С 220” с рег. № *** съдът
постанови да бъде върнат на собственика му св.М.Д.Н., след влизане на присъдата в сила. Относно иззетите от лек автомобил „Мерцедес ML 500” с рег. № ***** вещи: бял несесер с черен надпис „Диор”, съдържащ: детска шапка – бяла на цвят
с единадесет пайети от жълт метал; детска биберона с дръжка от жълт метал;
гривна от жълт метал със ширина около 3 см.с брошка от бели камъчета; гривна с пет
обли елемента с инкрустации от жълт метал; колие със синджир с девет
инкрустирани елемента от жълт метал; колие с продълговати елементи отпред
инкрустирано с бели камъни от жълт метал; гривна от бял метал със син камък и
букви „А” „L” от жълт метал; колие от бял метал инкрустирано с бели камъчета; гривна от
бял и жълт метал с две висулки сърце и топка; синджир с висулка с формата на
сърце с бели камъчета от жълт метал; гривна от бял и жълт метал с вплетени
елементи; гривна от бял метал с бели елементи; медальон с диаметър 5см. от жълт метал с черна инкрустация и висулка; обица обла с диаметър 3см.;
монета от бял метал с надпис 10 дойче марки; монета от жълт метал с надпис
Франц Йосиф и профил на мъж от едната страна и орел и
надпис 1915, от другата; медалион от жълт метал с висулка; детска гривна от
жълт метал с висулки червени и сини на цвят; гривна от жълт метал с обли
орнаменти; гривна от жълт метал в средата с четвъртит орнамент; гривна от жълт
метал, синьо камъче и продълговат елемент; гривна от жълт метал с полукръг и
висулки звездички и сини топки; три броя пръстени от жълт метал с бели
камъчета, свързани с верижка; пръстен от бял метал с голям безцветен четвъртит
камък; пръстен от жълт метал с бели камъчета с формата на
цвете; пръстен от жълт метал с инкрустации от бял метал; пръстен от бял метал с
черен камък в средата; пръстен от жълт и бял метал; инкрустирани камъчета във
формата на цвете; пръстен от жълт метал по средата с бял метал на ромбоиди;
пръстен от жълт метал с инкрустирани бели камъни; пръстен от жълт метал със син
елипсовиден камък; пръстен от бял метал инкрустиран с бели камъчета; пръстен от
жълт метал с инкрустирани три сини и бели камъни; обици от жълт метал
ромбоидни; висулка от жълт метал с формата обувка; пръстен от бял метал с пет
бели камъчета; висулка от жълт метал с зелено камъче; два броя обици от жълт
метал с бели камъчета; обица от бял метал с висулка камъче; обица от жълт метал
с бял камъче, съдът постанови
връщането им на ползвателя на автомобила св.Е.К.В., след влизане на присъдата в сила. Тези вещи не са имали отношение към предмета на
настоящото дело, а и за тях няма данни по делото до настоящия момент да е
възникнал спор за собствеността им, при което и съдът не уважи искането на
прокурора за невръщане на тези вещи. Относно вещите, иззети от
лек автомобил „Мерцедес С 220”
с рег. № ***: множество фактури и бележки; полиетиленова торба на
бели и жълти ленти с множество бижута от жълт метал, съдържаща: 1 бр. гривна от
жълт метал на сърчица с дължина 20см. и ширина 3,2см., 1 бр. колие от жълт
метал, преплетено и увито отпред като част от колието, 2 бр. гривни, обли от
жълт метал с ширина 3см. и еднакви, 2 бр. гривни от жълт метал, твърди с бели
камъчета по тях, еднакви, 1 бр. гривна от бял и жълт метал, основа и множество
бели камъни, 1 бр. гривна от жълт метал с бели
камъчета и 2 бр. цветя по средата, чийто листа са с камъни в син
цвят, 1 бр. гривна от жълт метал с 3 бр. кръгове с бели, сини
и жълти камъни, 1 бр. гривна от жълт метал твърда с бели камъни отпред, 1 бр.
синджир с халки продълговати от бял и жълт метал с висулка на него под формата
на сърце от бели камъчета в средата сън син камък, 1 бр. пръстен от жълт метал
с бели и червени камъни по него, 1 бр. пръстен от бял метал с бяло камъче, 1
бр. пръстен с основа жълт метал, отгоре бял метал, 1 бр. пръстен от жълт метал
с бял камък отпред, 1 бр. пръстен от жълт метал с бяла перла на него, 1 бр.
пръстен от жълт метал с липсващ камък, 1 бр. пръстен от жълт метал с две зелени
камъчета, 1 бр. пръстен от жълт метал, четвъртит с червен камък, 1 бр. синджир
от жълт метал с капковидна висулка от жълт метал с червен камък на нея, 2 бр.
обици от жълт метал с перла с диаметър около 1 см., 2 бр. обици от бял метал – топчета, 1 бр.
колие перла, 1 бр. голяма ½ перла, 2 бр. обици от жълт метал с перла, 2
бр. обици от жълт метал с кафяв камък, 2 бр. обици от жълт метал с бели
камъчета, 2 бр. обици от жълт метал с лилав камък, 2 бр. части от обици –
основа с винт, 1 бр. кръст от жълт метал, 1 бр. двулицева икона на висулка от
жълт метал, 1 бр. висулка сърце от жълт метал с бели камъни от едната страна, 1
бр. висулка от жълт метал с разноцветни камъни по нея, 1 бр. обица от жълт
метал с бели камъчета под форма на буква „Х”, 1 бр. висулка от жълт метал обла
с бял камък, 1 бр. обица от жълт метал с бели камъни, 1 бр. висулка от жълт
метал с черен камък по средата, 1 бр. обица от жълт метал, 1 бр. пинсета от бял
метал с надпис „La CROSS”, мобилен телефон, черен на цвят с надпис
„I Phone”, удостоверение за раждане на лицето Д. К.Р. ЕГН **********, часовник от жълт метал с кафява дръжка от
кожа, пачка банкноти с номинал от по 10лв., обхваната с бандерол с надпис „Fibank” – 100 къса
по 10лв. -1000лв.; кафяв кожен портфейл, съдържащ 1 бр.
банкнота с номинал от 10лв., 3 бр. визитки, 6 бр. снимки паспортен формат, 2 бр. банкноти с номинал от 1 долар, 1 бр. банкнота с номинал „20”,
неустановена валута, 3 бр. визитки, 1 бр. пластмасова карта на „Шел”, 1 бр.
пластмасова карта „***”, 1 бр. пластмасова карта „***”, 1 бр. сим-карта с надпис Lebara mavil”, 1 бр. карта с надпис „***” без име, 1
бр. карта с надпис „**” с имена на нея K. R., 1 бр. карта с надпис „Fibank”, черна на цвят с имена на нея *****,, 1 бр. контролен талон № *** на
имената на К.А.Р., ЕГН: **********, * бр. свидетелство за регистрация част ІІ
на л.а. „Мерцедес Ц 220”
ЦДИ с рег. № *** с № ***, 1 бр.
свидетелство за управление на МПС с № ** на името на К.А.Р., 1 бр. лична
карта № *** на името на К.А.Р., съдът постанови връщането им на ползвателя и собственик на автомобила св.Е.К.В., след влизане на присъдата в сила. Тези вещи също не са имали отношение към предмета
на настоящото дело, а и за тях няма данни по делото до настоящия момент да е
възникнал спор за собствеността им, при което и съдът не уважи искането на
прокурора за невръщането им. Постанови се връщането на всички тези вещи на
свидетелката, чиято собственост е автомобилът, като без значение за съда
поводът, по който св.К.А.Р. е предал свои лични вещи на св.Е.В., с която живеят
съвместно.
Подсъдимия бе осъден и да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер от 1 275 лева.
Подсъдимият Й. бе осъден и да заплати на частния
обвинител А.А.П. сумата от 2 000 лева, като направени от него разноски за
упълномощаване на повереник в процеса.
Причини
за извършване на престъплението – грубо
и умишлено нарушаване на елементарни правила за движение по пътищата, незачитане на установения в страната
правов ред и най-ценното благо –
човешкия живот.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: