№ 130
гр. Елин Пелин, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20221820200188 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В. С. В., ЕГН ********** чрез пълномощника
му адв.К. Г. – САК със съдебен адрес: гр.София, бул. „......, ляво крило, ет.4,
ап.15 срещу електронен фиш серия К № 2218870 по описа на ОД МВР София,
с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП. С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен, поради нарушение на административно-производствените
правила и погасителна давност спрямо констатираното нарушение. Излага
аргументи в тази насока.
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не
се представлява, поддържа жалбата с писмено становище.
Административно-наказващият орган – ОДМВР София, редовно
призовани не изпращат представител. С писмено становище изразяват искане
електронният фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Правят
1
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от електронен фиш серия К № 2218870 по описа на ОД МВР
София, същият е издаден срещу В. С. В., с който на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че: На 10.08.2018
год. в 14,00 часа в област Софийска, Главен път по ПП-6 хан Столник посока
от гр.София към гр.Бургас. Ограничение на скоростта 60 км/ч. за извън
населено място въведено с п.з. В-26. Нарушението е установено с техническо
средство за видеоконтрол ТFR1-М с МПС ...... вид лек автомобил
регистрационен номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М 550 разрешена
стойност на скоростта 60 км/h; установена стойност на скоростта 84 км/h;
превишена стойност на скоростта 24 км/h. Собственик на когото е
регистрирано МПС ползвател: В. С. В. с постоянен адрес: с.Б., ул. „...../ № 5
ЕГН **********.
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за
заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за
заснемане на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1-М 550“, за
което от Български институт по метрология е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност
24.02.2020 г..
Представен е Протокол № 6-41-17/02.11.2017 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, в който е отбелязано, че
средството за измерване съответства на одобрения тип.
Видно от справка за МПС ...... лек автомобил с регистрационен номер
..... собственик на лекия автомобил е В. С. В..
Фактическата обстановка по делото се установява и въз основа на
следните писмени доказателства:
2
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
В жалбата се излагат доводи, че давностниите срокове по чл.34, ал.1
от ЗАНН са изтекли, поради което е погасена и възможността компетентните
органи да реализират правомощията си по настоящото административно-
наказателно правоотношение.
Настоящият състав намира доводите на жалбоподателя за
основателни. Съгласно на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От
приложеното по делото извлечение от информационната система на МВР се
установява, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден
на 15.08.2018 г., а нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, е извършено на 10.08.2018 година, поради което
електронният фиш е издаден в рамките на предвидените срокове в чл.34, ал.1
от ЗАНН.
Налице е обаче изтекла давност в хипотезата на чл.81, ал.2 вр. чл.80,
ал.1, т.5 от НК вр. ч.11 от ЗАНН, тъй като погасителната давност препятства
възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт наказателната или административно-
наказателната отговорност на дееца, както и че давността за преследване
започва от деня, в който е довършено престъплението или нарушението -
чл.80, ал.3 от НК и тече до реализирането на наказателната или
административно наказателната отговорност с влязъл в сила акт. Според
приетото в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС становище относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс същото намира приложение и в административно
наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11
от ЗАНН. Ето защо институтите на давността по НК са приложими и в
3
административно-наказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване. Особени правила
относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа. Ето защо институтът на погасителната давност за административно
наказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в
частност срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е 3 години.
В случая по делото не се ангажираха безспорни доказателства от
административно-наказващият орган относно датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Установява се, че административно-
наказателното производство е започнато със съставянето на ел.фиш, което
действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние и е
издаден на 15.08.2018 г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на
нарушението – 10.08.2018 г.. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след
свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова
тригодишна давност. След издаване на процесния електронен фиш ОД МВР
София е предприела действия за връчването му на административно
наказателно отговорното лице, но безспорни доказателства относно датата на
връчване не бяха представени. В този смисъл, настоящият състав не би могъл
да прецени от последното прекъсващо давността действие - 15.08.2018 г. до
датата на връчване на електронния фиш дали е изминал срок по-дълъг от три
години, с оглед преценка дали са налице основанията за отпадане на
възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото
административно-наказателно преследване с реализиране на отговорността
му за констатираното административно нарушение.
Тази неяснота относно съществени елементи от процедурата по
издаване и връчване на административния акт, електронен фиш или
наказателно постановление, винаги представлява съществено процесуално
нарушение, имащо за последица незаконосъобразност на акта и води до
неговата отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените по
делото разноски за заплатена адвокатска защита. Предвид направеното
4
възражение от административно-наказващия орган за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, съдът следва да намали размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл.18, т.2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер за адвокатска защита и
съдействие включваща процесуално представителство по административни
дела е в размер на 400 лева. В случая делото е протекло в едно съдебно
заседание, по което процесуалният представител не е присъствал лично и не е
налице фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения жалбоподателят има право на разноски в
размер на 400.00 лева, като за разликата над 400 до 500 лева претенцията му
следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2218870 по описа на ОД МВР
София издаден срещу В. С. В., ЕГН **********
ОСЪЖДА ОД МВР София да заплати на В. С. В., ЕГН **********
сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5