Решение по дело №1717/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 97
Дата: 28 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20222330101717
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Ямбол, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101717 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т. Я. Н. от
гр.Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес за призоваване и получаване на
съобщенията в гр.Я., ул. « ***, чрез адв. Ж. А.- ЯАК, против «ВиК» ЕООД – Я., с която се
иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 1 857,04 лв. по фактура № *** г., дължими по партида с абонатен/ клиентски номер №
*** за периода 23.09.2013 г. до 18.05.2020 г. за имот, находящ се на адрес в с. Т., общ. Т.,
обл.Я., ул. „***.
В исковата молба се твърди, че ищцата на 09.09.2021 г. придобила недвижим имот,
находящ се в с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „***. В изпълнение на задлъженията си по Наредба
№ 4/14.09.2004 г. и чл.61, ал.1 ОУ на „ВиК“ ЕООД на 14.09.2021 г. подала документи за
актуализация партидата по имота. Предварително била проверила, че на имота на преходния
собственик нямало фактурирана и незаплатена питейна вода. При подаване на документите
служител на ответното дружество и казала, че трябва да представи показанията на водомера,
който се намирал в имота. Ищцата посетила закупения от нея имот и в присъствието на
съсед и с негова помощ установила показанията на водомера *** и ги представила в
ответното дружество. Не след дълго била информирана устно от дружеството, че в
закупения от нея имот имало изразходена питейна вода в размер на 923 куб.м. и че трябвало
да я плати, за което била издадена фактура от *** г. С оглед на това, че ищцата не била
съгласна подала възражение до ответното дружество, като на 11.03.2022 г. получила писмо,
че сумата по фактурата възлизала на 1857, 04 лв. Ищцата отново не била съгласна като
подала жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране, като получила отговор от
ответното дружество, че партидата се водила на името на Н. Д. Г., което обстоятелство не
било вярно видно от разпечатка по партидата, като същата се водила на Й. Д. Й.. Оспорва се
1
и твърдението в писмото, че преди покупката на имота не била направила справка за
дължимите суми. Счита се, че ответното дружество при издаване на фактурата от *** г. за
сумата от 1857, 04 лв. неправилно било начислило количеството разходвана вода на нейно
име в нарушение на чл.64, ал.1 от ОУ и същата не ги дължи.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество „ВиК“ ЕООД гр. Я., чрез процесуален представител юрисконсулт. Твърди се, че
същите са доставили питейна вода до посочения по-горе имот в с. Т., като за отчитането и
бил монтиран надлежно водомер, с абонатен номер на ищцата с партида № ***. Не било
посочено в исковата молба ищцата по какъв начин била проверила дали преходния
собственик има фактурирана и неплатена питейна вода, като следвало да се извърши
проверка и дали показанията на водомера били отчитани. При подаване на документите за
промяна на титуляра на партидата на 14.09.2021 г. ищцата не била представила отчет на
водомера, като извършила това седем дни по-късно. Ищцата не оспорвала показанията на
водомера, като същия подлежал на последващ контрол през 2021 г. Било и предложено
водомера да бъде свален и изпратен за експертиза в специализирана лаборатория за сметка
на ответното дружество, но същата отказала, като не осигурила и достъп до него.
Показанията на водомера които посочила ищцата били потвърдени и от техен служител на
19.11.2021 г. и тогава била издадена процесната фактура. Не били верни и твърденията й
относно титуляра на партидата. Да 23.03.2019 г. собственик на имота бил Й. Д. Й., като през
месец август 2018 г. бил настанен в дома за стари хора с. Б., като нямало постъпило
заявление от него за прекратяване на водоснабдяването на имота. На 24.06.2020 г. в
дружеството постъпило заявление от Н. Д. Г. за преименуване на партидата, като единствен
наследник на починалия Й. Д. Й.. На Н. било връчено предписание на 07.07.2022 г. за
извършване на експертиза на водомера за сметка на дружеството в независима лаборатория,
като същия е свален на 12.07.2022 г. в нейни присъствие.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
От страна на „ВиК“ ЕООД е предявен против Н. Д. Г. от гр. Я. обратен иск, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1857, 00 лв. за консумирана и
незаплатена питейна вода за периода 24.06.2020 г. до 14.09.2022 г.
В случая се твърди, че ответника по обратния иск била единствен наследник на Й. Д.
Й., поч. на 01.02.2019 г., на който ищцовото дружество било доставяло питейна вода в
качеството му на потребител в неговия имот, находящ се в с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „***. За
отчитане на потреблението бил надлежно монтиран водомер с абонатен номер ***. До дата
23.09.2019 г. собственик на имота бил Й. Д. Й., който през 2018 г. бил настанен в дом за
стари хора в с. Б., общ. Т., обл. Я., като от негова страна не било постъпвало заявление за
прекъсване на водоподаването. В посочения период служители на ищцовото дружество по
обратния иск имали няколко пъти достъп до водомерния възел в имота, като имало издадена
2
фактура № *** г. за използвана вода в периода 14.08.2018 г. – 10.02.2020 г. в размер на 1
куб.м. На 24.06.2020 г. в дружеството било постъпило заявление от Н. Д. Г. за преименуване
на партидата в имота в с. Т., ул. „*** на нейно име, като единствен наследник на Й.. Същата
не била представила показанията на водомера при промяна на собствеността, като нямало и
постъпило заявление от нейна страна за прекратяване водоподаването в имота. Твърди се, че
същата като титуляр на партида № *** в периода 24.06.2020 г. до 14.09.2021 г. не била
осигурила достъп до водомера за извършване на отчети за изразходваната питейна вода,
съгласно ОУ на дружеството. По този начин било останало неотчетено, нефактурирано и
съответно незаплатено изразходвано количество вода за посочения по-горе период и същото
било в обем на 923 куб. м. и на стойност 1857, 04 лв.
При уважаване на предявения отрицателен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
се иска уважаване на обратния иск и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Предявения обратен иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
обратния иск , чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се оспорва по основание и
размер. Не се оспорва твърдението, че на 09.09.2021 г. ответника продала притежавания от
нея недвижим имот, находящ се в с. Т., ул. „*** на ищцата по първоначалния иск Т. Я. Н..
Твърди се, че преди продажбата било извършена проверка и било установено, че за имота
нямало задължение за неплатена вода. Н. Г. притежавала имота по наследство от брат си Й.
Й., като след смъртта му била депозирала във ВиК- Я. заявление с вх. № *** г. и партида №
*** била прехвърлена на нейно име. В периода 24.06.2020 г. до 09.09.2021 г., а и преди това
имота бил необитаван и нямало никакво потребление на питейна вода, не било имало течове
в имота, когато Н. Г. го била посещавала за да го нагледа. Съседите заели телефона на
същата и винаги я били уведомявали дори и при незначителни проблеми в имота, но не са я
били уведомявали за забелязване на теч. На *** г. ВиК издава на Г. служебна бележка с изх.
№ *** от която било видно, че към *** г. по партиден номер *** нямало задължения за
консумирана питейна вода. Също така се твърди, че било нереално да се изразходвала 923
к.м. вода дори в обитаем недвижим имот за десет месеца. Теч на такова голямо количество
вода в имота не можело да остане незабелязан, като през месец септември 2021 г. съседката
на имота уведомила Г., че служители на ВиК копаели на тротоара пред входната врата на
имота и пред намиращия се до имота и магазин, защото имало теч от главния водопровод.
При посещение на имота Г. установила, че тротоара пред имота бил разкопан, плочките
били извадени и не били поставени, но в самия имот теч на вода нямало. Такъв теч нямало и
когато Г. водила купувачката на имота Т. Н. на оглед. От отговора на ВиК било видно, че Т.
Н. била подала заявление за промяна титуляра на партидата на 14.09.2021 г., като не била
представила отчет на водомера, като направила това по-късно на 22.10.2021 г., като тя
саморъчно записала показанията на водомера. Същата категорично била отказала
предложението на ВиК водомера да бъде свален и изпратен на експертиза в специализирана
лаборатория за сметка на дружеството, като отказала и достъп до водомера. Показанията на
последния били отчетени от служители на ВиК едва на 19.11.2021 г., повече от два месеца
3
след продажбата на имота и прехвърлянето на партидата на нейно име. Твърди се, че в
периода в който Г. била собственик на имота дружеството имали достъп до водомера, но не
били имали основание за издаването на фактура, с оглед на това, че консумацията а вода
била по-малко от 1 куб. м. Водомера подлежал на последващ контрол през 2021 г., но такъв
не бил извършен, като едва на 07.07.2022 г. на Н. било връчено предписание за извършване
на експертиза на водомера за сметка на дружеството в специализирана лаборатория. Същия
бил свален на 12.07.2022 г., като бил изминал период повече от 10 месеца след продажбата
на имота и смяна на титуляра на партидата. Процесната фактура № *** била издадена на
24.11.2011 г., като отчитането било за период от година и девет месеца от 10.02.2020 г. до
19.11. 2022 г. и не ставало ясно , ако действително съществувало такова задължение, кога
точно било възникнало и в кой период било натрупано, още повече , че на *** г. ВиК издало
на Н. Д. Г. служебна бележка от която било видно, че към *** г. нямало задължение към
дружеството, като се оспорва процесната фактура.
Иска се отхвърляне на обратния иск и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск се явява лично и с пълномощник
адвокат, като сочат доказателства и претендират за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по обратния иск се
представлява от процесуален представител, който оспорва първоначалния иск иск и
поддържа обратния такъв, сочи доказателства и претендира разноски.
В съдебно заседание ответника по обратния иск и трето лице помагач се явява лично
и се представлява от пълномощник адвокат, като претендират отхвърляне на обратния иск
като неоснователен и недоказан.
Ямболски районен съд, след като обсъди становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
По делото няма спор, че за недвижим имот намиращ се в с. Т., общ. Т., обл. Я. била
доставяне питейна вода, за което обстоятелство бил надлежно монтиран водомер, с абонатен
номер № ***. Също така страните не спорят, че до 23.09.2019 г. собственик на имота бил Й.
Д. Й., като последния през 2018 г. бил настанен в дом за стари хора, като в последствие от
24.06.2020 г. посочената по-горе партида е прехвърлена на Н. Д. Г. и в последствие от
14.09.2021 г. е прехвърлена на Т. Я. Н.. Също така страните не спорят, не никоя от тях не е
подавала заявление за прекъсване на водоподаването в посочения във фактурата период,
като ответника по първоначалния иск и ищец по обратния иск е изпълнил задължението си
да достави питейна вода до посочения недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. Т., обл. Я.,
ул. „***. Също така не се спори, че на *** г. била издадена от „ВиК“ ЕООД- Я. фактура №
***, която обхващала периода 10.02.2020 г. до 19.11.2021 г. за доставка на питейна вода от
923.00 куб.м. на стойност 1857, 04 лв. с ДДС. Също така безспорно по делото е, че
задължението по тази фактура не е платено.
4
От представения предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от
30.08.2021 г. се установява, че същия е сключен между Н. Д. Г. в качеството й на продавач и
Т. Я. Н. в качеството й на купувач и касае посочения по-горе недвижи имот намиращ се в с.
Т., общ. Т., обл. Я., като сделката следвало да бъде изповядана в срок не по късно от
30.09.2021 г.
От представения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот се
установява, че на 09.09.2021 г. страните са изповядали сделката пред нотариус с рег. № 322
на НК, като от тази дата Т. Я. Н. се явява собственик на недвижимия имот, находящ се в
урбанизираната територия на с. Т., общ. Т., обл. Я., с административин адрес- ул. „***.
Представено е заявление с вх. № *** г. подадено от Т. Я. Н. до „ВиК“- Я., като
длъжностното лице обработило молбата на 15.09.2021 г. с което се иска партида № *** с
адрес с. Т., ул. „*** „ да бъде преименувана на нейно име , като причина за промяната е
посочено покупко- продажба на имота. На лист 13 по делото е написано собственоръчно
вода- ***, като има печат на „ВиК“ ЕООД- Я. и посочен вх. № *** г. На лист 14 ръкописно е
написано пл. *** № вод. *** наклонено черта *** С. К., посочен мобилен номер, последен
отчет 10.02.2020 г.- 318 П. К. *** И мобилен номер.
От страна на Т. Я. Н. до управителя на „ВиК“ ЕООД гр. Я. е подадено възражение с
вх. № *** г., с което се твърди, че закупения от нея имот в с. Т. при стария собственик
имало спукана тръба след водомера и същия навъртял 923 куб. м., като отказвала това
задължение. Искало се да и се отвори нова партида с нов водомер за да плащала водата която
тя изразходвала, а не чужда вода и задължението да останело на продавача и наследница на
имота Н. Д. Г.. В тази връзка на заявителката от „ВиК“ ЕООД- Я. са и отговорили с изх. №
*** г. с която я уведомяват, че същите работили съгласно разпоредбите на посочените
документи Наредба № 4/17.08.2012 г. и ОУ на дружеството. При извършената документална
проверка, както и проверка на място по партидата на самостоятелния водомер на адрес в с.
Т., ул. „***, не установили разминаване между показанията на измервателния уред и
вписването на фактурата показания, като същите по никакъв начин не можели да бъдат
арбитри по спорове между купувача и продавача на имота. Представена е също копие от
фактура № ***/*** г. с разпечатка по партидата *** на стария собственик Й. Д. Й.. Също
така е представено писмо от 03.06.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране с
което уведомяват управителя на „ВиК“- Я. с копие до Т. Н. във връзка с постъпила жалба от
01.04.2022 г. в 7- дн. срок да представи становище, окомплектовано с всички относими към
случая документи, като отговора до комисията е изпратен но 14.06.2022 г.
От страна на „ВиК“ ЕООД е представено заявление от Н. Д. Г. от *** г. за промяна
на партида № *** на нейно име, като е посочена причина за промяната –смърт на
потребител. Представен е КП № *** г. за извършена метрологична експертиза на средство за
измерване на водомер за топла вода ( използва се студена вода), като метрологичната
експертиза била извършена на 28.07.2022 г., въз основа на заявление от 21.07.2022 г. със
заявител „ВиК“ ЕООД- Я., като водомера отговарял на изискванията за херметичност, като
по време на изпитанието не било установено изтичане на вода от водомера. Водомерът
5
съответствал на метрологичните и технически характеристики, като след експертизата
показанията на водомера били 01243,199 куб. м.
Представена е служебна бележка с изх. № ***/*** г. издадена от „ВиК“ ЕООД гр. Я.
с която удостоверяват, че Недка Д. Г., собственик на имот в с. Т., ул. „***“ – 15, общ. Т.
била регистрирана като абонат на дружеството с партиден № *** и към *** г. нямала
задължения за консумирана питейна вода. От 14.08.2018 г. не била фактурирана вода.
Представен е системен бон за платена сума в размер на 2.09 лв. за доставка на питейна вода
с доставчик „ВиК“ ЕООД и получател Й. Д. Й. с партиден номер № *** и абонатен номер №
*** по фактура № *** за отчетен период до 10.02.2020 г., като водомера подлежал на
проверка през 2020 г.
От страна на „ВиК“ ЕООД- Я. са представени копие на работни карти № *** г. за
извършени строително-монтажни работи за теч на уличен водопровод в с. Т., ул. „***“ № 13
и № *** г. за извършени строително-монтажни работи за теч на уличен водопровод в с. Т.,
ул. „***“ ***, както и два броя копия на страници от дневник с аварии на техническия
ръководител район Т.- Изток за аварии в с. Т. на 21.08.2021 г. и 20.01.2021 г.
Приложено е също така Решение № *** г. на Комисията за енергийно и водно
регулиране, становище от МРРБ от 04.11.2022 г., писмо от Асоциацията по В и К на
обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД и становище към него от 24.11.2022 г.
Представени са още и ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Я.. Представени са и приети дубликат на
фактура № ***/*** г.- дубликат, карнет листи за партида № ***, писмо изх. № *** г. и копие
на обратна разписка и протокол за демонтаж на водомера.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите И. Н. М. и Г. И. Г..
Свидетелката И. М. посочва, че работи във „ВиК“ ЕООД, на длъжност специалист-
продажби. За служебната бележка в която било отбелязано, че Н. Д. Г. нямало задължения,
колежката и така преценила и това било в база данни. Справката се извършвала от
специалист- продажби в база данни на „ВиК“ ЕООД. Била ходила в имота в с. Т., ул. „***,
около месец юни 2022 г. за да свалят водомера, по желание на новата потребителка. Била
още с началника на водомерното стопанство и водопроводчика, като в присъствието на Т.
демонтирали водомера. След това го опаковали в плик и със съответния протокол бил
изпратен за експертиза. Имота бил водоснабден, но бил със затворен щрак, като входящия
кран преди водомера бил затворен, като по закон същия следвало да е преди водомера.
Водомера бил пломбиран, като нямало как авария на уличната водопроводна мрежа да
окаже влияние върху индивидуалните водомери. Авариите вървели по главния водомер,
като водомерния възел се монтирал на отклонение, самостоятелно за имота. Не може да
посочи дали страните били ходили и дали са искали справка за консумирана вода, като при
преименуване на партидата, искали титуляра новия да носил показанията на водомера. Най
точната и компетентна справка за показанията на водомера ставала във „ВиК“ ЕООД.
6
Когато имало неплатени задължения, законът ги задължавали да преименуват партидата на
новия собственик. Ако при изповядване на сделката и след това гражданина не бил лоялен
към ВиК и не бил дошъл навреме да си преименува партидата, това тях не ги касаело.
Потребителите можели да подават самоотчет, в случаите когато имота бил необитаем и не
можела да мине инкасаторка, като можело и снимка, но самоотчета бил отговорност на
потребителя и се фактурирал в базата със самостоятелен код, специален за самоотчет. Към
момента били минали на електронни карнети, но в този случай били хартиени. Инкасатора
бил длъжен да вписва точната дата на отчета, когато бил посетил съответния имот и
записвал показанията на водомера. В първата графа била датата, втората графа било
показанието на водомера, третата графа разликата от преходни показания, като в редовете
по нататък в хартиените имало и подпис. Задължително се вписвал код и ако бил отчет от
инкасатора се записвал код 1, код 2 бил за превъртян водомер, код 3 за повреден водомер,
код 4 без водомер, код 5 бил общ, код 6 бил минал проверка, код 8 бил служебно, код 18 бил
за саоотчета, код 11 бил отчетен водомер неползван, код 12 бил необитаем имот. Код 11 се
пишел само когато инкасатора го бил отчел, т.е. бил констатирал, че показанията от
преходния и настоящия месец са еднакви и гражданина не ползва вода.
На свидетелката М. се предяви карнет с потребител ***, карнет страница ***, на лист
*** и *** по делото, Й. Д. Й.. Свидетелката отговори, че показанията на 1, 5,1 тук били код
11, а надолу бил вече код 12, като 1 било че е отчетено. Датата била 13.02.2020 г. като на
тази дата имало достъп до имота и бил отчетен един кубик, но нямало подпис, като не
можела да каже дали потребителя бил присъствал. Понякога техните потребители оставяли
ключ на съседи, когато отсъствали или не живеели там, като по време на отчитането можело
да е присъствал и съсед, като можело да не подпише и не бил длъжен. На оригинала
виждала необитаем на дата 11.11.2021 г. и това го приемала като служебен код 8 и пишело,
че това показание било от клиент, самоотчет. Това било точно когато отишла за промяна и
когато била променена партидата на Т. и била занесла цифрите, но тя не ги била следила,
като се включила малко по-късно и не си спомня точно дати. Било записано код 12, като
задължително се записвала разликата на карнета който бил първичен счетоводен документ и
въз основа на него се отчитала водата и се завеждало в счетоводните програми на
дружеството. На нея и било останало, че е нямало такава проверка преди изповядване на
сделката, като продавача и купувача не били посетили „ВиК“ ЕООД и не питали какво било
състоянието на този имот. Когато партидата била променена и след това била отчетена вода,
задължено било лицето, който бил собственик на имота. Самостоятелните водомери се
сменяли на 5 години, стигало да имало достъп до имота, като това било тяхно задължение и
се опитвали чрез водопроводчика на място да се свържат с хората, но не винаги имали
телефон. Лично тя нямала достъп до база данни на Наредба 14, която била за настоящите и
постоянни адреси на гражданите, като имало за това оторизирано лице. Ако имало проблем
авария, не само по главния водопровод а и в частта на отклонението към имота до водомера,
нямало как водата да минела през водомера. Тази вода била за сметка на „ВиК“ ЕООД, а не
за сметка на потребителите.
7
Свидетеля Г. И. Г. заявява, че имота в с. Т. бил собственост на жена му от брат й,
наследство. Бил ходил много пъти в имота и когато шурито му починал спрял водата. Той
бил починал през месец февруари 2019 г. и от тогава водата била спряна за да няма поразии,
но не можел да посочи от кой кран я спрял, преди или след водомера. Дали ключ на съседка
ако нещо се наложило да дава същия на ЕВН или ВиК за да имат достъп. Също така били
дали техния телефон на съседите и ако се наложило да се обаждат, като същите няколко
пъти се обаждали. Тези обаждания били във връзка с клиенти след като имота бил обявен за
продан, но никога не били се обаждали за проблеми в имота. В последния никой не живеел
до продажбата на същия, като не били сели и ползвали нищо в двора на имота. След
покупката на имота Янка била казала, че имало настанени хора и живеели в имота. Не били
ползвали в имота вода, когато бил ходил там. Не можел да каже дали инкасаторката е
знаела, че има оставен ключ при съседите, като също така не можел да каже дали ключа бил
даван на някой. Не бил търсил инкасатор и не бил ходил в дружеството да търси някой във
връзка с отчета на водомера. Не можел да каже дали към момента на изповядване на
сделката били записани показанията на водомера, като Т. ходила да го гледа преди това, но
не знаел дали имало други хора с нея.
На основание чл.176 ГПК съдът изслуша ищцата по първоначалния иск Т. Я. Н. като
същата заяви, че на 09.09.2021 г. подписали нотариалния акт, като същия бил готов на
14.09.2021 г. Във ВиК отишла на 14.09.2021 г., като и казали, че с освен молбата, трябвало
да носи и кубиците, като стария собственик не бил закрил партидата. Същата се водила още
на брата на продавачката. На 20-то число отишла в община- Т. да декларира имота, след
което отишла във ВиК да даде цифрите. Там служителка като видяла цифрите и казала, че
това не може да бъде вярно, като и казала отново да види водомера и цифрите за да се
установи дали са същите кубиците. Също така и дала номера на инкасаторката и
водопроводчика, като се установило, че имало разминаване с доста кубици 923 кубика.
Същата им обяснила, че на 09-ти подписали нотариалния акт, на 14-ти ходила да узакони
имота и на 20- пти отишла и дала кубиците за водата. Третия път като отишла г-жа М. била
отвън, като и казала дай да видя дали действително на същите и се обадила на
водопроводчика, да отидел до имота в с. Т. и да видел водомера. Тръбите били спукани по
времето на Недка или на брат й, не знаела, като били навъртени доста кубици, като това го
узнала от съседите. Същите и казали, че ако не били видели, че течяло още щяло да тече, но
отказали да станат свидетели, защото се познавали с Недка. Показанията на водомера ги
занесла на 20.09.2021 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Я., одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и
на сайта на дружеството.
Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от
8
разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Сключеният между тях договор е двустранен,
възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От
договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от
изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да
водоснабди имота на ищцата Т. Я. Н., в качеството й на абонат на водопроводната мрежа. С
извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, ответникът е изпълнил
задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да
заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ответникът в
качеството му на "В и К" оператор е предоставял на Т. Я. Н., в качеството й на потребител
услуга - водоснабдяване на обект, представляващ недвижим имот, находящ се в с. Т.,
община Т., обл. Я. за периода от 10.02.2020 г. до 19.11.2021 г., , която услуга ищцата не е
заплатила в съответствие с договорните си задължения.
Според разпоредбата на чл. 11, т.1 ЗВ, водата в Република България е публична
държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на
общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното
имущество - чл. 19,ал.1, т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се
предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори".
В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното дружество е оператор по
смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира
водопроводната и канализационна системи на територията на община- Т., обл. Я.. Според
посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на
редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер,
тариран, изправен.
От събраните писмени доказателства по делото се установи, че за периода от
10.02.2020 г. до 19.11.2021 г., ответното дружество е начислило на ищцата консумация в
общ размер на 923 куб. м. Не се спори между страните, че за този период липсват реални
показания на водомера за консумация на питейна вода, като в представения карнет е
отбелязано код 12, че имотът е „необитаем“. В тази насока са показанията на разпитаните по
делото свидетели, които излагат своите възприятия за състоянието на имота и отчитането на
реалното потребление на вода.
Монтирането на водомерите и подлежащи на задължителен метрологичен контрол са
уредени в ЗИ и Наредба № 4/2004 г., като същите са пренесени и в чл.17, ал.1 ОУ- като
задължение на ВиК операторът е да монтира, поддържа и контролира водомерите на
водопроводните отклонения за своя сметка, като в чл.16, ал.1 ОУ е предвидено, че на
водопроводните и канализационните отклонения и сградните инсталации се монтират само
средства за измерване, одобрени от ЗИ ( Закон за измерванията) и подзаконовата
нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите
9
изисквания към продуктите.
В настоящия случай страните не спорят, като това се установява от приложените
писмени доказателства и свидетелските показания на свидетелката М., че водомера не е
отговарял на изискванията на ЗИ и подзаконовата нормативна база към него, като същия не
е бил в срок на последваща проверка към датата която е извършен реален отчет на водомера
с отчетено показание 1241 куб.м.
Обстоятелството, че за периода от месец февруари 2020 г. до месец ноември 2021 г.
вкл. на ищцата са начислени за плащане общо 923 куб.м. вода, при положение, че през този
период имота е бил необитаван, видно от свидетелските показания и отбелязването на
карнета „необитаем“, означава, че през този период не е било правено реално отчитане на
водомера. Отчетеното след края на този период , а именно на 22.10.2021 г. количество вода
от 923 куб.м. е нереално високо. По делото не са налице доказателства за наличието на теч
от тръбата във водомерната шахта, като същото не се потвърди и от разпитаните свидетели.
В конкретния случай и от представените доказателства липсват конкретни и ясни доводи
относно причината за отчетеното нереално високо потребление за месеца при положение, че
имотът е необитавам, което обстоятелство не се оспорва и от самия ответник.
Отделно от това следва да се отбележи, че ищцата Т. Н. е изпълнила условията на
чл.61, ал.1 ОУ като е подала в законоустановения 30-дн.срок заявление за промяна на
партидата, като спрямо нея не може да намери приложение чл.63, ал.2 ОУ и оператора не
може да изисква от новия собственик на имота в случая ищцата заплащането на дължимите
суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването.
С оглед всичко изложено съдът приема, че в настоящото производство ответното
дружество не е изпълнило задължението си да установи размера на задължението на
ищцата, както и това, че този размер е определен при спазване на нормативно определените
изисквания за това, като предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се явява
основателен и доказан.
По отношение на предявения обратен иск от страна на ВиК ЕООД гр. Я. срещу Н. Д.
Г..
За този иск важат посочените по- горе условия по иска с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че ответника по обратния иск не е изпълнила
в срок условията на чл.61, ал.1 ОУ като не е подала заявление в законоустановения 30 дн-
срок за закриване на партидата, както и да представи за справка документ, удостоверяващ
прекратяването на правото на собственост, като спрямо нея намира основание разпоредбата
на чл.64, ал.1 ОУ като оператора събира дължимите суми до датата на откриване на
партидата на новия собственик, съобразно представения акт за собственост.
Съгласно чл. 11, ал.1 и ал.2 Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, водоснабдяването от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се
извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите, като
10
водопроводното отклонение е участък от водоснабдителната мрежа, който започва от
водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби
и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел.
Съгласно чл. 7, ал.3 от наредбата, водопроводните отклонения с водомерните възли и
канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и
канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите.
От горепосочените разпоредби става ясно, че задължението за поддържане на
тръбите към и от водомера в шахтата на водомерния възел е на ответното дружество.
Ответника по обратния иск, съгласно чл. 43, ал.2, т.5 Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, е имала задължение да уведоми своевременно оператора, т.е.
ответното дружество за установените от нея повреди и неизправности по водопроводните и
канализационните мрежи и съоръжения на територията на техните имоти, което тя е сторила
на *** г., като е изискала информация за отчетената вода, като служител на оператора е
отговорил, че към *** г. няма задължения за консумирана питейна вода в посочения имот. И
в настоящия случай важи посоченото по-горе обстоятелство, че за периода от месец
февруари 2020 г. до месец ноември 2021 г. вкл. на ищцата по първоначалния иск са
начислени за плащане общо 923 куб.м. вода, при положение, че през този период имота е
бил необитаван, видно от свидетелските показания и отбелязването на карнета „необитаем“,
означава, че през този период не е било правено реално отчитане на водомера. Отчетеното
след края на този период , а именно на 22.10.2021 г. количество вода от 923 куб.м. е
нереално високо. По делото не са налице доказателства за наличието на теч от тръбата във
водомерната шахта, като същото не се потвърди и от разпитаните свидетели. В конкретния
случай и от представените доказателства липсват конкретни и ясни доводи относно
причината за отчетеното нереално високо потребление за месеца при положение, че имотът е
необитавам, което обстоятелство не се оспорва и от самия ответник.
С оглед горепосоченото и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че ищеца не е доказал реално извършената доставка на
питейна вода в обекта намиращ се в с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „*** за което обстоятелство
бил надлежно монтиран водомер, с абонатен номер № *** за процесния период , за който е
издадена фактурата. Единственото доказателство в подкрепа дължимостта на сумата е
процесната фактура, която сама по себе си не е основание за плащане на цената на услугата
посочена в нея, доколкото не е елемент от фактическия състав на сключения между страните
договор. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена
доставка на питейна вода. Представената фактура представлява частен свидетелстващ
документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото обстоятелства.
Съгласно константната съдебна практика честния документ се ползва единствено с
формална доказателствена сила, която се отнася единствено относно факта на писменото
изявление и неговото авторство ( чл.180 ГПК). От доказателствата по делото се установява,
че за посоченото във фактурата количество питейна вода може би е действително доставена,
11
но в същото време е издадена в посочения период от време само една фактура, в нарушение
на задължението на оператора за издаването на ежемесечни фактури при наличието на
консумация и /или служебно начисляване на количества.
Следва да се посочи, че в чл.24, ал.4 ОУ е посочено , че при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и /или при неосигуряване
на достъп повече от една година по реда на чл.23, ал.6 и на чл.24, ал.3, длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. След съставянето на
протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество вода по реда на чл.49. В
настоящото производство оператора не представи такива протоколи за периода посочен във
фактурата, въпреки твърденията си, че до имота не бил осигурен достъп. Такова писмо по
смисъла на чл.24, ал.1 ОУ е съставено едва на 04.07.2022 г. и е връчено на новия собственик
Т. Я. Н. с известие за доставяне на 15.07.2022 г., чрез дъщеря й.
Както беше посочено и по-горе периода за който е издадена фактура № *** от *** г.
включва отчетен период от 10.02.2020 г. до 19.11.2021 г. и е за общо доставена питейна вода
в размер на 923 куб. м. до имота в с. Т.. В същата е посочено, че 459 куб.м. са с ед. цена
1.560 лв. и на обща стойност 716.04 лв. и 464 куб. м. са с ед. цена 1.792 лв. и на обща
стойност 831.49 лв. За съда не става ясно как ищцовото дружество е отчело и по какъв
критерии, че част от доставената питейна вода до имота е за 2020 г. и коя за 2021 г. с оглед
различната им цена. В тази връзка съда счита, че е налице неустановеност за всеки един от
периодите касаещи двете различни години, като иска не е доказан и по размер, с оглед на
това, че двете години посочени като период във фактурата са с различни цени, като за 2021
г. имаме намаляване на цената на питейната вода. С оглед на посоченото съдът счита, че в
настоящия случай такова отчитане на доставена питейна вода до имота в с. Т. е
недопустимо, като даже в определен период от време в периода посочен във фактурата
може да доведе и до неоснователно обогатяване на ищеца по обратния иск.
С оглед всичко изложено съдът приема, че в настоящото производство ищцовото
дружество по обратния иск не е изпълнило задължението си да установи размера на
задължението на ответницата по обратния иск, както и това, че този размер е определен при
спазване на нормативно определените изисквания за това, като предявения обратен иск с
правно основание чл.79, ал.1 ГПК се явява неоснователен и недоказан и като та8къв следва
да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото и претенцията на ищеца по иска с правно основание чл.124
ГПК за разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 444, 28 лв. разноски, от които 74,28 лв. лв. – заплатена държавна такса и 370 лв. –
заплатен адвокатски хонорар.
Възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е направено своевременно от
страна на ответника. Това възражение, съдът намира за неоснователно с оглед фактическата
и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания, като се има предвид, че
12
адвокатските хонорар на адвокат на ищеца, който е малко над предвидения в закона
миниум съгласно Наредба 1/ 2004 г. ( изм. и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.).
На ответника по обратния иск и претенцията за разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лв. разноски за настоящата
инстанция.
Възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е направено своевременно от
страна на ответника. Това възражение, съдът намира за неоснователно, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания, адвокатския
хонорар на адвокат на ответника по обратния иск е съобразен съгласно чл.7, ал.2 и ал. 9 от
Наредба 1/ 2004 г. ( изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г.).
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В и К” ЕООД - Я., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Д-р П. Брънеков“ № 20, представлявано от
управител – Х. Г. М.- П., че Т. Я. Н., ЕГН **********, с адрес: Я., ул. „***, със съдебен
адрес: гр. Я., ул. „*** чрез адв. А.- ЯАК, не дължи „В и К” ЕООД - Я., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Д-р П. Брънеков“ № 20, представлявано от
управител – Х. Г. М.- П., сумата от 1857, 04 лв. представляваща сума за начислени
задължения за доставка на питейна предоставена от ВиК услуги за периода от 10.02.2020 г.
до 19.11.2021 г. за имот, находящ се на адрес: с. Т., община Т., обл. Я., ул.“*** с партиден
номер: *** и абонатен номер *** и за което е издадена фактура № *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск от „В и К” ЕООД - Я., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Я., ул. „Д-р П. Брънеков“ № 20, представлявано от управител – Х.
Г. М.- П., срещу Н. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Я., ж.к. «***, със съдебен адрес в гр.
Я., ул. «***, чрез адв. А. Д.- ЯАК иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с искане да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1857, 04 лв. представляваща
сума за начислени задължения за доставка на питейна предоставена от ВиК услуги за
периода от 10.02.2020 г. до 19.11.2021 г. за имот, находящ се на адрес: с. Т., община Т., обл.
Я., ул.“***.
ОСЪЖДА „В и К” ЕООД - Я., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я.,
ул. „Д-р П. Брънеков“ № 20, представлявано от управител – Х. Г. М.- П. , да заплати на Т. Я.
Н., ЕГН **********, с адрес: Я., ул. „***, със съдебен адрес: гр. Я., ул. „*** чрез адв. А.-
ЯАК, сумата от 444, 28 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „В и К” ЕООД - Я., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я.,
ул. „Д-р П. Брънеков“ № 20, представлявано от управител – Х. Г. М.- П. , да заплати на Н. Д.
Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Я., ж.к. «***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. «***, чрез адв.
13
А. Д.- ЯАК , сумата от 800, 00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на Н. Д. Г. с ЕГН ********** – трето
лице-помагач на страната на ответника по първоначалния иск „В и К” ЕООД - Я., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Д-р П. Брънеков“ № 20, представлявано от
управител – Х. Г. М.- П..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
14