№ 3115
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510542 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от А. С. А., чрез адв. С.С., срещу постановление от
08.12.2020 г. по изп.д. № 20187900400092 по описа на ЧСИ Р.М., с което същото е
прекратено. Твърди се, че съдебният изпълнител е уважил подадената от името на длъжника
Е.Г.С., от адв. Т.Б., молба за прекратяване на изпълнителното производство, въпреки
липсата на данни за надлежно упълномощаване на адвоката, както и без да даде възможност
на взискателя А. А. за становище. Поддържа се и липса на основания за прекратяването му.
В тази връзка се твърди, че жалбоподателката е универсален правоприемник на кредитора
по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело и
че преди смъртта си наследодателят й С.А.Г. не е прехвърлял вземането си по
изпълнителния лист на друго лице. Оспорва се автентичността на представения от длъжника
Е.Г.С. договор за цесия, сключен между С.Г., като цедент, и В.З.З. като цесионер, както и на
уведомлението до длъжника Е.Г.С. за извършената цесия с твърдения, че тези документи не
носят подписа на наследодателя С.Г.. Твърди се и необоснованост на фактическите изводи
на съдебния изпълнител в постановлението за прекратяване. Сочи се, че неконституирането
на В.З. като взискател означава, че той не е носител на вземането, предмет на
принудителното изпълнение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е подадено възражение от длъжника Е.Г.С..
В мотивите по обжалваните действия ЧСИ Р.М. поддържа неоснователност на
жалбата. Излага, че А. А. не е правоприемник по изпълнителния лист, по който е било
1
образувано изпълнителното дело, защото вземането по същия е било цедирано от
наследодателя й, преди смъртта му, на друго лице, поради което и не е било част от
наследствената маса на С.Г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, прие следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК), поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото се спори за това кой е кредитор по издадения, на основание заповед за
изпълнение на парично задължение, изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по ч.гр.д. № 11585/
2013 г. на СРС, 67 състав – дали наследницата на посочения в изпълнителния лист кредитор
С.А.Г.- А. С. А., или неговият частен правоприемник- В.З.З. съответно кой е носител на
правото на принудително изпълнение.
От фактическа страна по делото е установено, от документите към приложеното
копие на изп.д. № 20187900400092 по описа на ЧСИ Р.М., че последното е било образувано
по молба на А. С. А., в качеството й на наследник на С.А.Г., въз основа на представен
изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по ч.гр.д. № 11585/ 2013 г. на СРС, 67 състав, издаден в
полза на наследодателя й С.Г., на основание заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с който изпълнителен лист Е.Г.С. е осъден да заплати на С.А.Г. сумата 6800
лв., дължима по договор за заем от 20.04.2012 г., ведно със законната лихва от 15.03.2013 г.
до изплащането й, и сумата 1702 лв. разноски по делото. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е било приложено и удостоверение за наследници на С.А.Г., починал
на 02.09.2015 г., според което последният е оставил като свой наследник единствено дъщеря
си А. С. А.. С молба вх. № 22105/ 08.12.2020 г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от длъжника
Е.С., чрез адв. Т.Б., без приложено пълномощно, е поискано прекратяване на
изпълнителното производство по съображения, че от 07.11.2013 г. кредитор по
изпълнителния лист не е наследодателят на А. А. – С.А.Г., а В.З.З. поради извършено
приживе от С.Г. прехвърляне на вземането на В.З.. В подкрепа на това твърдение към
молбата са приложени: 1/. договор за цесия от 07.11.2013 г., видно от който наследодателят
на А. А. – С.А.Г., безвъзмездно е цедирал на В.З. Запрянов цялото си вземане по ч.гр.д. №
11585/ 2013 г. на СРС, 67 състав, както и цялото си вземане по изп.д. № 349/2013 г. по описа
на ЧСИ А.А.; 2/. уведомление от С.Г. до Е.С., с което последният е бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането; 3/. молба вх. № 5830/25.11.2013 г. по описа на ЧСИ
А.А., с която В.З. е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното пред ЧСИ
Ангелаков изп.д. № 349/2013 г.
При тези данни настоящият състав прие следното от правна страна:
Предпоставка за допустимост на изпълнителния процес е наличието на право за
принудително изпълнение, а липсата му е основание за прекратяване на изпълнителното
2
производство.
Правото на принудително изпълнение принадлежи на лицето, което изпълнителният
лист сочи като кредитор.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК сочи неизчерпателно случаите, при които като
взискател може да се яви лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Такава хипотеза ще
е налице при универсално правоприемство, настъпило след издаване на изпълнителния лист
и при частно правоприемство (прехвърляне на вземането) след издаване на изпълнителния
лист. При универсално или частно правоприемство, настъпило след издаване на
изпълнителния лист, правото на принудително изпълнение, удостоверено с изпълнителния
лист, преминава върху наследниците, съответно върху частния правоприемник, без да е
необходимо да се издава нов изпълнителен лист в тяхна полза. Правоприемниците следва
удостоверят качеството си на такива чрез представяне на удостоверение за наследници,
издадено от общината, съответно, чрез представяне на документа за извършената цесия (чл.
429, ал. 1 ГПК). В тези случаи, легитимиран като взискател по издадения изпълнителен лист
ще бъде частният или универсалният правоприемник. Ако след издаване на изпълнителния
лист настъпи частно правоприемство чрез цедиране на вземането, след което
първоначалният кредитор-цедент почине, то носител на правото на принудително
изпълнение ще бъде цесионерът, а не наследникът на цедента, тъй като с извършената
приживе цесия вземането и правото на принудителното му събиране са излезли от
имуществото на наследодателя.
В случая, жалбоподателката е доказала качеството си на наследник на кредитора по
изпълнителния лист С.Г., но преди настъпване на универсалното правоприемство се е
осъществило частно правоприемство на вземането, предмет на изпълнителния лист, в
резултат на което активно легитимиран като взискател е станал цесионерът. Доказано е, че
наследодателят й приживе, след издаване на изпълнителния лист, на 07.11.2013 г., е цедирал
вземането по изпълнителния лист на лицето В.З.З. уведомил е длъжника за цесията и
цесионерът е подал до ЧСИ А.А., с район на действие този на ПОС, молба вх. №
5830/25.11.2013 г. за конституирането му като взискател по изп.д. № 349/2013 г. Към
настъпване на универсалното правоприемство със смъртта на С.Г., процесното вземане и
правото му на принудителното му събиране не е било част от имуществото му и
наследницата му по закон А. А. не го е придобила чрез наследяване.
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на постановлението за
прекратяване, тъй като към молбата за прекратяване на изпълнителното производство не е
било представено пълномощно за адв. Т.Б. и не е била предоставена възможност на
жалбоподателката да изрази становище по същата. Тези процесуални нарушения не са
съществени и не водят до незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като
частният съдебен изпълнител е длъжен служебно да следи за наличието на правото за
принудително изпълнение, като предпоставка за допустимост на изпълнителния процес, и
при наличието на данни за липсата на активна легитимация на взискателя – да прекрати
принудителното изпълнение, дори и такова искане да не е било направено.
3
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на постановлението за
прекратяване, тъй като с жалбата е оспорена автентичността на представения от длъжника
Е.Г.С. договор за цесия, сключен между С.Г., като цедент, и В.З.З. като цесионер, както и на
уведомлението до длъжника Е.Г.С. за извършената цесия с твърдения, че тези документи не
са подписани от наследодателя С.Г.. Съдебният изпълнител не е оправомощен да преценява
основателността на тези възражения. Същите биха могли да бъдат разгледани само в
рамките на исково производство, което наследницата по закон би могла да инициира срещу
цесионера и длъжника за защита на претендираните права, но не и в производството по чл.
435 ГПК.
Неоснователно е възражението, че неконституирането на В.З. като взискател по
настоящото производство го лишава от качеството му на кредитор. Цесионерът става
носител на вземането и придобива качеството на кредитор със сключването на договор за
цесия, а дали ще предприеме действия за принудителното му събиране е въпрос на негова
преценка. Неупражняването от негова страна на правото за принудително изпълнение не би
имало за последица пораждане на такова право в полза на наследника на цедента.
Предвид изложеното, като неоснователна жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. С. А., чрез адв. С.С., жалба срещу
постановление от 08.12.2020 г. по изп.д. № 20187900400092 по описа на ЧСИ Р.М., с което
изпълнителното производство е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4