Решение по дело №78/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба на М. Г. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/25.11.2024 г., издадена от началник на РУ – [населено място] към ОДМВР гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер].

Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна.

От фактическа страна излага съображения, че непосредствено преди да бъде спрян за проверка от контролните органи водачът И. Г. М. е бил изпреварен от товарен камион, от който изпаднал твърд предмет. Не е забелязал стъклото да е спукано и е продължил движението. Едва при проверката от контролните органи било установено, че стъклото е било леко спукано.

Сочи, че с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 -т.12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), били определени нормативно повредите или неизправностите, при наличието на които МПС е „технически неизправно“. Такива повреди (неизправности) се явявали счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи (чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП).

Нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП въвеждала забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. За да е налице нарушаване на забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП за ограничаване на видимостта през челното стъкло на МПС, следвало да бъде установено наличието на счупване/повреждане на това стъкло по начин създаващ непосредствена опасност за движението, което да обоснове и извод за техническа неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП. В случая предното панорамно стъкло на процесното МПС не било нито с намалена, нито с ограничена видимост и по никакъв начин не се затруднявала видимостта на водача към пътя, респ. този дефект не създавал непосредствена опасност за движението.

Предвид горното счита, че не е налице нарушение на забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и МПС не е имало техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, т.е. не е била налице като материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/25.11.2024 г., издадена от началник на РУ – [населено място] към ОДМВР гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. От пълномощника адв. С. П. е постъпила Молба с вх.№ 155/31.03.2025 г., с която моли съда да постанови решение, с което отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0273-000152 от 25.11.2024г. издадена от А. Р. С. на длъжност „[длъжност] към ОД МВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „А” от ЗДвП, е временно спряно от движение ППС лек автомобил [марка] [модел] с peг. № [рег. номер] до отстраняване на неизправността, като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при липса на фактически и правни основания, обуславящи издаването й, и издадена в несъответствие с целта на закона. Излага съображения в подкрепа на жалбата и анализ на разпоредбите на чл. 171, т. 2, б. „А” от ЗДвП, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Счита, че в конкретният случай, с оглед т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП, настоящата ЗППАМ се явява незаконосъобразна и необоснована. Намира, че в конкретният случай административния орган не е изяснил в достатъчна степен обстоятелствата преди да наложи ПАМ, като в релевантните АУАН и ЗЗПАМ не са изложени факти, които да обусловят извод, че неизправността е значителна, поради което следвало да се квалифицира като незначителна и в този смисъл, намира, че процесното МПС не е имало техническа неизправност по смисъла на чл. 10 от ППЗДвП и не била налице материално-правната предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

Ответникът по жалбата – Началник РУ – [населено място] към ОД на МВР - Пловдив, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Молба-становище с изх. № 273000-886/12.02.2025 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/25.11.2024 г., издадена от началник на РУ – [населено място] към ОДМВР гр. Пловдив; Пълномощно, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 31.01.2025 г.; АУАН серия „GA“ бланков № 1202627/24.11.2024 г., съставен от [длъжност] при ОДМВР – Пловдив, ведно с Разписка от 24.11.2024 г.; Справка за нарушител/водач М. Г. Г.; Справка относно собствеността на МПС [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г., издадена от директор на ОДМВР гр. Пловдив; НП № 24-0273-000725/18.12.2024 г. и Решение № 237/25.02.2025г. постановено по АНД № 873/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че: М. Г. Г., с [ЕГН], притежава СУМПС [номер] и е собственик на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]; На 24.11.2024 г., около 15.02 часа, в [община], на път [населени места], път [номер], км. [номер], посока на движение от [населено място] към [населено място], И. Г. М., с [ЕГН] е управлявал лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], при което му е била извършена проверка от служители на ОДМВР – Пловдив, които констатирали, че водачът управлява технически неизправно МПС – предното стъкло на горепосочения автомобил е спукано. М. не е могъл да представи и СУМПС част II ; На И. Г. М. е съставен АУАН серия GA № 1202627/24.11.2024 г. за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; Въз основа на АУАН е било издадено и Наказателно постановление № 24-0273-000725/18.12.2024 г; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/24.11.2024 г., издадена от А. Р. С. – [длъжност], в ОДМВР – Пловдив, на М. Г. Г., с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на неизправността на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]. Заповедта е връчена на 27.01.2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – [длъжност], в ОДМВР - Пловдив, оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР - Пловдив (т. I.2), приложена по делото/л. 17 – л. 18/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/24.11.2024 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – [длъжност], в ОДМВР - Пловдив, действал по делегация, на основание горепосочената Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, при което е изписан словесно и текста на мярката, а именно: „Временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“.

Въведеното в ЗППАМ словесно описание на административното деяние, не възпрепятства установяването на нарушението, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед. В оспорения акт са налице изложени подробни фактически основания за издаването му, а именно отразено е, че на 24.11.2024 г., около 15.02 часа, на път [номер], км. [номер], посока на движение от [населено място] към [населено място], И. Г. М., с [ЕГН] е управлявал собствения на М. Г. Г. лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], който е бил технически неизправен – със спукано предно стъкло.

Всички доказателства по делото обосновават извода, че ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС, за това, че на 24.11.2024 г. е предоставил собствения си лек автомобил за управление на друго лице, който автомобил е бил технически неизправен. В този смисъл в оспорения акт е налице конкретизация на лицето, управлявало автомобила, както и конкретната техническа неизправност – спукано предно стъкло. Налице е ясно и недвусмислено описание на нарушението, на лицето извършило административното деяние, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отразяване, защо се налага конкретната принудителна административна мярка и се ангажира именно отговорността на адресата на заповедта.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 2, б.„а“ ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на ППС до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

По делото е безспорно, че М. Г. Г., с [ЕГН], притежава СУМПС [номер] и е собственик на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], което превозно средство е било управлявано от И. Г. М. на 24.11.2024 г., като предното стъкло на автомобила е било спукано.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

От материалите по делото се установява обстоятелството, че на 24.11.2024 г. собственият на жалбоподателката лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер] е бил в движение, като при извършената проверка от служители на ОДМВР – Пловдив се е констатирало, че предното стъкло на превозното средство е било спукано.

В нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 12 от ППЗДвП са описани повредите, при които моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно. По смисъла на чл. 10, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП техническа неизправност на МПС ще е налице, когато има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

Технически неизправно е МПС, което има пукнато или променило цвета си стъкло или прозрачна плоскост (когато е разрешена) (извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло).Засегната е зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат – т. 3.2, б. „а“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Анализът на горепосочените разпоредби обосновава извода, че спуканото обзорно стъкло на МПС/ в случая лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]/, представлява техническа неизправност на превозното средство. В този смисъл необосновани са въведените в жалбата доводи, че, за да е налице техническа неизправност следвало да е налице счупване/повреждане на стъклото по начин, създаващ непосредствена опасност за движението и нарушаващо видимостта на водача към пътя. Дали неизправността е „незначителна“, „значителна“ или „опасна“ – т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, има значение за реализирането на административнонаказателната отговорност, но не и за налагането на ПАМ на основавания чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

В процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/24.11.2024 г. изрично е отразено, че по време на проверката от контролните органи, лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер] е бил със спукано предно обзорно стъкло, респ. технически неизправно МПС.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбоподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния случай с прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б.„а“ от ЗДвП са постигнати целите на административната принуда. Липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.

Доколкото органът, в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗДвП, действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретните действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ. Без значение е дали собственикът на превозното средство е нарушителят. Процесната ПАМ, наложена на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на временно спряното от движение МПС.

При описания по-горе текст на релевантната разпоредба, то на органа не е предоставена възможност за преценка. При наличието на предпоставките, визирани в нормата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението. Безспорно е, че същият е относително определен, но това не е еквивалентно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Отново следва да се отбележи, че това, кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/25.11.2024 г., издадена от началник на РУ – [населено място] към ОДМВР гр. Пловдив, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на искане от ответника за присъждането на разноски и доказателства за понесени такива, то съдът не следва да присъжда разноски в полза на административния орган.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. Г. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0273-000152/25.11.2024 г., издадена от началник на РУ – [населено място] към ОДМВР гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер].

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване