Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети февруари през
2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Симона Углярова
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 13539 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.05.2019
г. на ищеца “К.” ЕООД срещу решението от 08.04.2019 г. по гр. дело № 80358/2015
г. на Софийския районен съд, 43 състав в частта, с която е отхвърлен предявения
от жалбоподателя срещу Изпълнителна агенция по селекция и репродукция и
животновъдство установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за
сумата от 1464,00 лв. – неустойка за забавено изпълнение по чл.21 от договор от
01.06.2011 г., начислена върху главница от 3 600,00 лв. /сбора от месечните
абонаментни такси за м. 03, м.04 и м.05.2015 г./ за периода от 11.03.2015 г. до
30.06.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д. № 39049/2015 г., по описа на СРС, 43 състав.
С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответника на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски за исковото производство в размер на 276,77 лв.
В жалбата се поддържа неправилност на решението
в обжалвана му част поради допуснато от СРС нарушение на материалния закон,
регламентиращ института на неустойката за забавено изпълнение и на разясненията,
дадени в ТР №1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г. по
въпроса в кои случаи неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Неправилни били изводите на СРС, че процесната неустойка излиза извън рамките
на присъщата й обезпечителна функция. Според въззивника съдът не е отчел
обстоятелството, че уговорената неустойка за забавено изпълнение в чл.21 от
договора е паритетна на уговорената неустойка в чл. 20 от договора, дължима от
изпълнителя в случаите на негово неточно или забавено изпълнение, като и двете
неустойки са с уговорени размери, целящи превенция на недобросъвестно
поведение, обезщетение на кредитора за вредите от виновното неизпълнение, а
също така имат и наказателна функция.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като вместо него
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция по
селекция и репродукция и животновъдство – ответник по иска не е депозирал
отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която е уважен
иска по чл.422 ГПК вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 4000 лв.,
представляваща незаплатена месечна абонаментна такса за м. 04 и м.05.2015 г. по
договора от 01.06.2011 г., не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо в обжалваната част, но е неправилно, като съображенията на
въззивния съд са следните:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
направеното едва в първото по делото заседание от ответника възражение за
прекомерност не следва да бъде разглеждано, тъй като е заявено извън
преклузивния срок по чл.131 ГПК. Правилно също така е приел, че за нищожността
на неустойката поради накърняване на добрите нрави съдът следи служебно, тъй
като има задължение да осигури приложението на императивни материалноправни
норми, каквито са тези относно основанията за недействителност на договорите. Въпреки,
че се е позовал на разясненията, дадени в т.3 от ТР №1 от 15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., според които преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че в
конкретния случай уговорената неустойка е нищожна, тъй като размерът й е
прекомерен. В посоченото тълкувателно решение ясно са посочени критериите, по
които следва да се извърши разграничението между „прекомерната“, от една страна
и „нищожната“ неустойка, от друга. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави трябва да се прави за всеки конкретен
случай към датата на сключване на договора, а не към момента на неизпълнение на
договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди когато се
преценяват налице ли са предпоставките по чл.92, ал.2 ЗЗД за намаляване на
неустойката, както в случая е направил първоинстанционния съд. Нищожна ще бъде
неустойка, за която към момента на сключване на договора се установява, че
единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като прекомерността на
неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави а priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Следователно клаузата за неустойка ще бъде
нищожна като противоречаща на морала, само когато това следва от самия текст на
клаузата /например уговорена неустойка в огромен размер за незначителна по стойност
главница/. С оглед изложеното и при съобразяване на естеството и размера на
задълженията, изпълнението на които е обезпечено с мораторната неустойка по
чл.21 от договора, липсата на други способи за обезпечаване на изпълнението на
задължението за заплащане стойността на извършените услуги в уговорения срок и
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, въззивният съд приема, че така уговорената мораторна
неустойка в размер на 0,5 % от стойността на забавената сума за всеки ден от
датата на забавата, която освен обезщетителна има и санкционна функция, не е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Ето защо искът по чл.422 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, както и в частта, с която въззвникът-ищец е
осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
производството пред СРС в размер на 276,77 лв., като вместо него следва да се постанови решение, с
което установителният иск за вземането за мораторна неустойка по чл.21 от
договора от 01.06.2011 г. в размер на 1464,00 лв. за периода от за периода от
11.03.2015 г. до 30.06.2015 г., следва да бъде уважен.
При този изход на спора на въззивника следва
да се присъдят разноски за настоящото
производство, които са в размер на 529,28 лв.-за държавна такса и за заплатено
адвокатско възнаграждениепо договор за правна защита и съдействие от 10.02.2019
г. На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивника се дължи и сумата от 417,26 лв. -
неприсъдената част от сторените от него разноски за исковото производство пред
СРС, както и сумата от 482,02 лв.- неприсъдената част от сторените от него
разноски за заповедното производство пред СРС.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 08.04.2019 г. по гр. дело
№ 80358/2015 г. на Софийския районен съд, 43 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от “К.” ЕООД, ЕИК********срещу
Изпълнителна агенция по селекция и репродукция и животновъдство, Булстат
*********, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за
сумата от 1464,00 лв. – неустойка за забавено изпълнение по чл.21 от договор от
01.06.2011 г., начислена върху главница от 3 600,00 лв. /сбора от месечните
абонаментни такси за м. 03, м.04 и м.05.2015 г./ за периода от 11.03.2015 г. до
30.06.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д. № 39049/2015 г., по описа на СРС, 43 състав,
както и в частта, с която “К.” ЕООД,
ЕИК********е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по селекция и
репродукция и животновъдство на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на
276,77 лв., като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД, че Изпълнителна агенция по селекция и
репродукция и животновъдство, Булстат ********дължи на К.” ЕООД, ЕИК********сумата
от 1 464,00 лв. представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл.21 от
договор от 01.06.2011 г., начислена върху главница от 3 600,00 лв. /сбора от
месечните абонаментни такси за м. 03, м.04 и м.05.2015 г./ за периода от
11.03.2015 г. до 30.06.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д. № 39049/2015 г., по описа на СРС,
43 състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по селекция и
репродукция и животновъдство, Булстат ********и адрес гр.София, ул. „********да
заплати на“К.” ЕООД, ЕИК********с
адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 428,56 лв. – разноски за производството пред
СГС и неприсъдена част от разноските за исковото и заповедно производство пред
СРС.
Решението не подлежи на обжалване
с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.