№ 330
гр. С, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110112725 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49
вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от М. Л. И., с ЕГН **********
срещу С О, с която се предявяват кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от
20000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на опашна кост, в следствие на
преминаване на 27.08.2019г. на тролейбус №2, с който е пътувал ищеца, през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на ул.“О“, като вредите са
причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане и несигнализиране на
опасност на общински път в района на ул.‘О“ към пресечката с ул.“М“ в гр.С, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 10.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 5144лв., представяваща законна лихва върху
сумата за обезщетение за периода от 27.08.2019г. до 09.03.2022г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С О, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че на 06.08.2019г. и
30.08.2019г. при текущ контрол, служителите на С О и „ф-ма“ ЕООД, на което дружество е
възложено извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа по
силата на Договор №СОА19-ДГ55-359/31.05.2019г., са установили с констативни протоколи,
че на ул.“М“ няма дупки. В този смисъл, твърдят, че СО в качеството на стопанин на пътя е
положил дължимата грижа и не е на лице противоправно поведение. Твърди се
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът е следвало да съобрази, че
сядайки на седалка, намираща се на последния ред на тролейбуса е възможно да падне и при
1
използване на спирачки от страна на водача. Претендираното обезщетение е счетено за
прекомерно и не съобразено с действително понесените вреди.
Трето лице помагач /ТЛП/ на страната на ответника „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК *****
оспорва предявените искове и излага подробни съображения за тяхната неоснователност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото от страна на ищеца, като приложение към исковата молба е
представен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО№129268/04.09.2019г. – спешен
травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „П“ ЕАД от който се установява, че М. Л. И. се е
явил на преглед поради болки в таза, като поставената диагноза е Счупване на опашна кост –
закрито.
Представено е Съдебномедицинско удостоверение №311.09/2019 г. от
05.09.2019г. за констатирани при преглед травматични увреждания: закрито счупване
на опашната кост и кръвонасядане в седалищната област. В съдебномедицинското
удостоверение е записано, че по данни на пострадалия М. Л. И., инцидента е настъпил
на 27.08.2019г. около 17,00ч. докато пътувал в тролейбус, който попаднал в неравност,
при което задната част на тролейбуса отскочила нагоре, пострадалия бил отхвърлен
нагоре и паднал върху ръб на степенка в тролейбуса.
Представени са и амбулаторен лист №002775 от 09.09.2019г., в който е
записано, че поради остра болка в опашната кост М. Л. И. е обслужен по спешност в П на
04.09.2019г. и два болнични листа, от които се установява, че на ищеца е назначен домашно-
амбулаторен режим на лечение за периода от 04.09.2019г. до 02.11.2019г. с диагноза
„Счупване на опашна кост“.
По делото е изслушана СМЕ, съгласно която констатираните увреди са
причинили на М. Л. И. временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Претърпените болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата, в
първите 15-20дни, като пострадалия бил временно неработоспособен за период от 60 дни.
Сочи се, че лечението на такава увреда е покой и прием на обезболяващи лекарства. Вещото
лице дава заключение, че съгласно представените писмени доказателства по делото и
прегледания от вещото лице Лист за преглед на пациент в КДБ/СО№129268/04.09.2019г. –
спешен травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „П“ ЕАД, механизма на получените
увреждания, отговаря по време и начин на съобщените от ищеца. В съдебно заседание от
05.12.2022г., при защита на заключението вещото лице посочва, че лечението при това
счупване е покой и обезболяващи лекарства в рамките на персистиране на болката, като тя
постепенно отслабва, като в случая няма данни за счупване с голямо разместване. Вещото
лице описва мястото и значението на опашната кост в човешкия организъм - опашната кост
е края на гръбначния стълб, счита се за рудиментарен орган, останал в развитието на човека.
2
Посочва, че не е подвижна част и е богато снабдена с нерви и когато се падне и се уцели
тази част болката е голяма. След зарастване на травмата, обикновено няма оплаквания. При
счупване се изпитва болка и има затруднение при ставане и сядане. Най- вече е затруднено
сядането, при ходене затруднението е по-малко.
Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за
извършването му са взети в предвид предоставени от ищеца документи, с които се
установява безпротиворечиво, че е налице закрито счупване на опашна кост.
За установяване на място и механизъм на настъпване на увредата по делото са
депозирани показания на свидетеля А П Н – пътувал в тролейбус №2 заедно с ищеца
по време на инцидента. Посочва, че края на месец август 2019г. пътувал в тролейбус
№2 в посока ж.к.“Х Д.“, седял най-отзад на последните седалки. В превозното
средство се качили М. И., заедно с едно по-младо момче и седнали до него най-отзад на
последните седалки, като свидетелят седял в ляво, до него седяло момчето и до него
ищеца. Заявява, че по едно време, някъде към ул.„М*“ и ул.„О.“/при движение на
тролейбус №2 по улица „М“ и завой към ул.“О“, тролейбуса пропаднал, получил се
рязък отскок, всички подскочили и М. И. не успял да се задържи и паднал долу на
стъпалата. Ударил се много лошо, надал вик на болка и не можел да се изправи.
Предполага, че М. И. се е ударил някъде около кръста. Посочва, че отзад е най- силен
отскока, като самия свидетел и „младото момче“ отскочили също, но пред тях имало
стъкло, за което се задържали. Пред М. И. обаче нямало стъкло, било открито и заради
това той паднал, а свидетеля не. Младото момче станал да помогне на М. И., който се
придвижил трудно и слязъл от тролейбуса, а свидетеля продължил да пътува.
Свидетелят посочва, че живее в ж.к.“Х Д.“ и често се движи с тролейбус №2.
След инцидента минал от там и видял, че на мястото има дупка - около метър широка и
около 25-30 см дълбока. Заявява, че не е обърнал внимание тролейбусът да е минавал
през тази дупка друг път, като предполага, че може други тролейбуси да са избягвали
дупката, затова да не му е направило впечатление да са минавали през нея.
Заявява, че още тогава на място, „младото момче“ му поискал телефона, защото
се бил обезпокоил от травмата на М. И.. Твърди, че тролейбуса спрял след като станал
инцидента, за да може да слезе пострадалия и именно тогава „младото момче“ му
поискал телефонния номер. Свидетелят посочва, че може и да бърка, поради изтеклия
продължителен период от време, но мисли, че някой е сигнализирал на шофьора и той
спрял тролейбуса приблизително около 10 метра след препятствието - между дупката и
пазара, но не толкова близо до пазара.
По делото са депозирани показания и от Л М.ов И. – син на ищеца, който е
пътувал заедно с него в тролейбус №2 към датата на инцидента. Случило се след обяд,
пътували с тролейбус №2 в посока към магазин „П*“, като се качили на спирката на
Софийския университет. Седнали на най- задните три седалки, където седял вече
3
другия свидетел. Той бил в най- вътрешната страна към вратата, след това седнал
свидетеля Л И. и след това баща му, като пред двамата свидетели имало преграда, а
пред баща му нямало. След спирката на ул.О., задната част на тролейбуса подскочила,
двамата свидетели се задържали, но М. И. паднал от отскока, не успял да се задържи и
паднал на стъпало пред седалките. Ударил се в седалищната част и извикал силно от
болка.
Не си спомня, дали тролейбуса е бил спрял на светофара между ул.„М*“ и
ул.„О.“ и не му е направило впечатление да ускорява или да се движи по- бързо,
съвсем нормално се движел. Произшествието се случило малко преди светофара, малко
след като тръгнал от спирката на ул.О. и преди светофара на двете улици. Свидетелят
не е сигурен за точното местонастъпване на инцидента поради това, че след като
отскочил тролейбуса, вниманието ми било изцяло заето с баща му и не е следял къде е
било точното място.
Свидетелят заявява, че тролейбуса не е спирал преди спирката на пазара в ж.к.“Х
Д.“ и водача на тролейбуса не е разбрал за падането на ищеца. След като се случил
инцидента и преди да слязат на спирката на пазара, баща му взел телефона на
свидетеля Н.
Заявява, че когато настъпил инцидента той не е разбрал, защо тролейбуса е
подскочил - не е видял поради какво препятствие на пътя е подскочил тролейбуса
защото вниманието му било заето с това, да помогне на баща си. Не са се връщали след
инцидента, за да видят какво е било препятствието, веднага взели такси и се прибрали.
Посочва, че е пътувал с тролейбуси по същата улица и не се е случвало отново да
попада в дупка. Заявява, че редовно минава през района и е виждал, че има дупки, като
имало и една по-голяма дупка, като цяло терена там бил неравен заради наличието на
дупки.
След прибирането на баща му с такси до дома му, свидетелят му помогнал да се
качи, защото го боляло и трудно се движел сам. Заявява, че в началото баща му си
мислел, че е някакво натъртване, но болката продължавала, което наложило да посети
лекар в УМБАЛСМ „П“ ЕАД след по-малко от седмица след инцидента. В П му
направили снимка и установили, че има счуване на опашната кост, като му предписали
обезболяващи. Баща му споделил, че са му казали да не се натоварва, да си почива, да
взима обезболяващи.
Свидетелят посочва, че през цялото време се е грижел за баща си, защото на него
му било трудно за ежедневните неща, носил му храна, придружавал го до банята или
до тоалетната, като само го е завеждал до там, за да е по-сигурен баща му. Друг не е
полагал грижи за ищеца, като свидетелят се преместил да живее с него за периода на
възстановяване.
Посочва, че баща му е изпитвал болки в продължение на два месеца и повече.
4
Приемал болкоуспокояващи през цялото време. Било му трудно да върши
ежедневните си неща, изпитвал дискомфорт. Заявява, че баща му принципно е деен
човек, но през тези два месеца, докато го боляло, не се е движел, стоял си вкъщи.
Болката с времето отшумяла, но минали над два месеца докато това се случи. На
кратки разстояния можел да се движи сам, не е ползвал помощни средства. При
обичайната грижа за себе си понякога имал нужда от чужда помощ, като това зависело
от това колко го боли.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира от правна страна следното:
Уважаването на предявения иск по чл. 49 ЗЗД е обусловено от положителното
доказване на факти, които могат да се субсумират под хипотезата на чл. 45 ЗЗД
/противоправно поведение под формата на действие или бездействие, вреда и причинна
връзка между поведението и вредата/.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства са в състояние да обусловят
извод за наличието на така установения в материалния закон фактически състав по
отношение на претендираните вреди.
От представените медицински документи, както и от показанията на свидетеля Л
И. безспорно се установява, че в края на м.август 2019г. ищецът е получил сочените в
исковата молба травматични увреждания – закрито счупване на опашна кост. От
представеното Съдебномедицинско удостоверение и от заключението на вещото лице
се установява, че това увреждане може да се получи по начина, посочен от ищеца –
чрез падане и удар в областта на опашната кост – в областта на седалището и долната
част на гърба.
Настоящия състав намира, че от свидетелските показания, независимо от
несъответствията между изложеното от двамата свидетели, се установява и механизма
на нанасяне на увредата. Свидетелските показания са непротиворечиви в частта
относно това, че М. И. е пътувал в тролейбус №2, на последна седалка, пред него не е
имало предпазна преграда и при преминаване през неравност на пътно платно в ж.к.“Х
Д.“, е осъществено подхвърляне на задната част на превозното средство във
вертикална посока нагоре, при което се е получило повдигане на ищеца от седалката и
отскачане на тялото му, при което същия е паднал на повдигнат участък от пода на
превозното средство, непосредствено пред седалката. Свидетелските показания,
предадени от всеки от двамата свидетели по специфичния начин за всеки от тях,
представляващ отражение на възрастта им, начина им на изразяване и особеностите на
паметта, не си противоречат, а напротив излагат един и същ механизъм на получаване
на увредата. Поради това следва да се приеме, че М. Л. И. е бил увреден в превозно
средство, извършващо редовен курс по маршрут в рамките на общинската пътна мрежа на
територията на гр.С. Увредата не е настъпила в следствие на специфични свойства на вещта
– тролейбус, нито поради виновни действия на водача й, а поради особеност на пътната
5
настилка, поради което отговорност за репариране на увредата носи именно лицето,
отговарящо за поддържане на пътната настилка в изправност.
В случая напълно ирелевантно се явява установяване на точното местоположение на
неравността на пътната настилка, т.е. дали се намира на ул.„М*“ или на ул.„О.“, дали е на
кръстовището между двете, преди или след светофар, доколкото от свидетелските показания
безпротиворечиво се установява, че преминаването на тролейбус №2 през неравност е в
ж.к.“Х Д.“ в участъка, заеман от двете улици, т.е. където същите имат сопирна част и
доколкото се установява, че същите са вътрешни за жилищния комплекс, то са част от
общинската пътна мрежа. Действително показанията на двамата свидетели не са
напълно идентични по отношение на това, на коя улица е настъпило произшествието,
но разликите в описанието се дължат на особеностите на възприятието на отделните
лица и на това, че св.И. е бил притеснен за баща си и не е забелязал къде точно, като
местоположение, се е случил инцидента. Св. Н посочва, че при движение на тролейбус
№2 по улица „М“ и завой към ул.“О“, тролейбуса пропаднал, а св.И. сочи, че това се е
случило след спирката на ул.О., следователно и двамата свидетели посочват като място
на инцидента ул.О, т.е. участъка между две спирки на градския транспорт.
От показанията на св. Н се установява, че същия се е върнал на мястото на
инцидента, за да установи каква неравност на пътното платно го е причинила и е
установил наличие на дупка на пътното платно. За наличието на дупки в участъка
свидетелства и св.И.. Моментното състояние на пътното платно, установено от
свидетелите не се опровергава по категоричен начин от представените от ответника
Констативни протоколи доколкото касаят единствено ул.„М*“ и не става ясно дали
засягат и участък, който тангира с ул.„О.“, а от Стойностната сметка е видно, че е
планиран ремонт на ул.О., но не са представени доказателства за извършване на такъв
преди датата на инцидента. Отделно от това, представените Констативни протоколи не
обвързват Съда да приеме, че вписаното в тях отговаря на действителното състояние
на пътя. Това са документи, изготвени от ответника, без противопоставима на ищеца
достоверна дата. В тях е констатирано, че не са отстранявани, чрез ремонт, дупки на
ул.„М*“, а не че такива изобщо няма.
В показанията на двамата свидетели липсва съответствие по въпроси, които са
второстепенни и не са от важност по отношение на елементите на фактическия състав
на непозволеното увреждане. Обстоятелството дали водача на тролейбус №2 е разбрал
за произшествието и кой е взел информация за телефонния номер на свидетеля са
ирелевантни. Действително посредством несъответствия в свидетелски показания се
проверява свидетелската годност и обстоятелството дали показанията представляват
годно доказателствено средство, но в случая несъответствията се дължат на изминалия
период от време и на личните особености на отделните лица, както и на
обстоятелството, че единя свидетел е бил емоционално засегнат от случилото се.
6
Съдът намира, че по делото се установява, че М. Л. И. е бил увреден в следствие на
падане поради подскачане на задната част на тролейбус №2 при преминаване през
неравност на пътното платно на ул.О. в ж.к.“Х Д.“, гр.С, а именно дупка в настилката.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. Наличието на неравност на
пътното платно, която може да причини повдигане на задната част на тролейбус при
преминаване през нея, сочи на неизпълнение на задължението, вменено в чл.31 от ЗП.
Всяко неизпълнение на задължение, вменено с правна норма, се явява противоправно.
Следователно е налице противоправно бездействие от страна на служител на общината
за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за пътищата задължения
за ремонтиране и поддържане на общинския път- нейна собственост /чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, като вината на съответния служител,
чиято самоличност е ирелевантна, се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и
виновно поведение и понесения от ищеца неблагоприятен неимуществен резултат. Не
е изпълнено задължение за обезопасяване на потенциално опасно съоръжение и не е
маркирано наличието на дупки.
Предвид горното съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето
основание- налице е противоправно бездействие на служители на С община,
намиращо се в пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца увреждане и
ангажиращо гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като работодател.
Задължение на С община е да поддържа пътищата в изправно състояние, което да
служи в интерес на гражданите и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 28 от
Наредба за управление на общинските пътища на територията на С община, общинска
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища и улици, а чл. 31 от същата Наредба изяснява, че поддържането
включва полагането на системни грижи за нормалната експлоатация, с оглед на което
не е изпълнено основно задължение на ответника. Това, че това задължение е вменено
на по реда на договорното делегиране на задължения на третото лице помагач, не
освобождава ответника от отговорност, доколкото отговаря за бездействието на лицето
изпълнител.
Посредством СМЕ се установяват твърдените от ищеца вреди – закрито
счупване на опашна кост. Видно от СМЕ най-силно болки са търпени в първите 15-
20дни, като пострадалия е бил временно неработоспособен за период от 60 дни. Именно
посочения период на неработоспособност следва да се приеме и за оздравителен период,
което кореспондира и с показанията на св.И., който посочва, че болките на баща му са
продължили малко повече от два месеца. От вещото лице е посочено, че лечението на такава
увреда се извършва само посредством покой и прием на обезболяващи лекарства.
Установява се и, че такова счупване е изключително болезнено доколкото мястото е
7
богато снабдено с нерви, като при счупване има затруднение при ставане и сядане.
Установено е, че тази травма не оставя трайни последици.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да изхожда от
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие,
а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и
отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2/. При определяне на размера следва да се имат предвид няколко
групи обстоятелства. На първо място тези, касаещи конкретното състояние на ищеца –
нанесена е една съществена травма - счупване на опашна кост, която няма съществено
значение за функционирането на човешкия организъм, но увредата й е изключително
болезнена за пострадалия. Причинените от счупването болки и страдания са
значителни – от вещото лице и свидетелските показания на св.И. се установява
търпенето на интензивни болки – най-силни за период от 20 дни, но персистиращи
макар и по-слабо за период от 60 дни. Оздравителен период от 60 дни не е особено
продължителен, т.е. увредата не се отличава със завишен оздравителен период, като не
се установява и наличие на остатъчен дефицит – от СМЕ се посочва, че след зарастване
не се наблюдава продължаване на оплакванията. Доколкото счупването е причинявало
затруднения при сядане и ставане /не е причинявало такива при ходене, но лечението
на травмата се извършва с покой, т.е. не е желателно пострадалия да ходи, а още по-
малко интензивно/ и е следвало да се спазва период на обездвижване, доколкото
лечението е с покой, то следва да се приеме, че на ищеца са били причинени
значителни затруднения при осъществяване на обичайните дейности от битово
естество и същия е бил неработоспособен. От показанията на св.И. обаче е видно, че е
придружавал баща си до баня и тоалетна само за по-голяма сигурност, пазарувал е и се
е преместил да живее при него, но не посочва баща му да е имал нужда от постоянна
помощ, нито да не се е справял сам с ежедневния тоалетили обичайните дейности в
ежедневието. На следващо място следва да се отчетат обстоятелствата около самата
травма - в тази връзка следва да се отчете, на първо място, че от една страна начинът на
причиняване на вредата обуславя висока степен на обществена опасност, тъй като се
свързва с възможността за увреждане на широк кръг от лица, ползващи транспорт в
областта на увредения участък от пътното платно. Отчитайки всички тези
обстоятелства от значение за размера на търсеното обезщетение, съдът намира, че
същото следва да е в размер на 8000лв. Върху сумата следва да се присъди и законна
лихва от датата на увредата за периода от 27.08.2019г. до 09.03.2022г., както и законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 10.03.2022г. до окончателното
плащане. Чрез използване на интернет калкулатор, Съдът определя размер на законната
лихва за забава върху сумата от 8000лв. за периода от 27.08.2019г. до 09.03.2022г. на
2057.77лв., до който размер следва да се уважи предявения иск.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
8
От адвокат Д. Т. П. е поискано присъждане на възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, пряко на адвоката за
осъществена безплатна правна помощ и съдействие. Видно от Договор за правна
защита и съдействие от 24.02.2022г. е уговорено представителството на М. Л. И. да
бъде осъществено безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В полза на адвокат Д. Т.
П. следва да се присъди възнаграждение в размер на 831,73лв., изчислено съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора и подаване на
исковата молба.
От страна на ответника не е поискано присъждане на разноски, нито в отговора
на исковата молба, нито в последно съдебно заседание, не е представен и списък по
чл.80 ГПК.
Доколкото ищеца е бил освободен от заплащане на държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК С О следва да бъде осъдена да заплати в полза на СРС сума
в размер на 402,31лв., държавна такса върху уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. “М” №33, да заплати на М. Л. И., с ЕГН
********** и адрес: гр.С, ул.“К Б I“ №213, ет.6, ап.21 на основание чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на опашна кост, в
следствие на преминаване на 27.08.2019г. на тролейбус №2, с който е пътувал ищеца, през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на ул.“О“, като вредите са
причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане и несигнализиране на
опасност на общински път в района на ул.‘О“ към пресечката с ул.“М“ в гр.С, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 10.03.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2057,77лв., представяваща законна лихва върху
сумата за обезщетение за периода от 27.08.2019г. до 09.03.2022г. , като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за сумата над присъдената сума от
8000лв. до пълния предявен размер от 20000лв. и иска за присъждане на законна лихва
за забава над присъдената сума от 2057,77лв. до пълния предявен размер от 5144лв.
ОСЪЖДА С община, с адрес: гр. С, ул. “М” №33 да заплати на адвокат Д. Т. П.,
с ЕГН ********** и служебен адрес: гр.С, бул.“С“ №178, ет.3, офис 1, на основание
чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие в размер на 831,73лв.
ОСЪЖДА С община, с адрес: гр. С, ул. “М” №33 да заплати на основание чл.78,
9
ал.6 ГПК в полза на Софийски Районен Съд, с адрес: гр.С, бул.“Цар Борис III“ №54 сумата
от 402,31лв., държавна такса върху уважената част от исковете, от внасянето на която е бил
освободен ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10