Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 21.01.2022
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На девети декември Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 759 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.432
във връзка с чл.429 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В
исковата молба пълномощникът на ищеца адв. М. Т. заявява, че на 11.01.2019 г.
около 07:00 ч. по път-1-5 км., в землището на гр. К., обл. С. в посока от гр. К.
за гр. К. в близост до бензиностанция „С.“ доверителят му управлявал своя
собствен лек автомобил марка „А.“, модел „***“ с рег. номер *** с не повече от
50 - 60 км./ч., като в срещуположната му лента се движела автоколона, състояща
се от следните автомобили: лек автомобил марка „В.“, модел „***“, с рег. номер ***,
следван от лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. номер ***, а З.тях се
движел лек автомобил „Ф.“ с рег. номер *** управляван от застрахования към
ответното дружество водач И.П.Г., с ЕГН **********, който от своя страна
предприел маневра изпреварване на попътно движещата се колона, като за целта
навлязъл в лентата на движение на ищеца, загуби контрол над управляваното от
него МПС и съпричинил въпросното верижно ПТП. По същото време ищецът от своя
страна, за да избегне удара с насрещно движещото се процесно МПС „Ф.“ с рег.
номер *** навлязъл в срещуположната си лента на движение и ударил челно
движещото се пред него МПС марка „В.“, с рег. номер ***“, в което от своя
страна се ударил лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. номер ***.
Сочи, че
с оглед на горното обстоятелство, компетентните органи на МВР при РУ-гр. К.,
съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № *** г., в
който бил описан подробно механизма на ПТП-то, вината за неговото настъпване,
както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в него, посочвайки по
безспорен, категоричен и несъмнен начин визираните факти.
Твърди,
че непосредствено след инцидента му била оказана първа помощ от екип на ФСМП-К.
и бил откаран за лечение от екип на „Бърза помощ“ до Многопрофилна болница за
активно лечение Д-р Х. - К., където бил настанен в Хирургично отделение и били
установени следните наранявания:
1.
Разкъсно-контузна рана в теменната област с размер около 7х3см. с отлепване от
черепа (ската), както и обилно кървене от подкожен артериален съд, коагулуми в
раната;
2. Оток и болезненост вляво, по предна акс.
линия на ниво 3-6 ребро.
На
въпросното място му били проведени множество консултативни прегледи, лаборатории
изследвания и било проведено оперативно лечение - реимплантация на скалп с
локална анестезия. Тъй като, здравословното му състояние не позволявало да бъде
изписан за домашно лечение, се наложило да остане в болницата за период от
11.01.2019 г. до 14.01.2019 г. и бил окончателно диагностициран със следната
диагноза: Откъсване на окосмената част на главата (скалпа) и контузия на гръден
кош.
Сочи, че
на 14.01.2019 г. бил изписан от Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Х.
- гр. К. след три дни болничен престой, като за по-бързото възстановяване били
предписани и необходимите болкоуспокояващи медикаменти по определена
терапевтична схема. От специализирана лекарска комисия била издадена и епикриза
с изх. номер 350, както и болничен лист № *** за периода от 11.01.2019 до
13.02.2019 г. (общо тридесет и четири дни). След инцидента започнал да спазва
предписаното лечение и се въздържал от физическа активност.
За
настъпилото произшествие било образувано ДП № 284 и ЗМ № 629/19 г. по описа на
РУ-К., където били изготвени автотехническа и допълнителна автотехническа
експертиза от инж. И. Ч.съдебен експерт към ОС гр. С., член на СНАТЕБ, както и
били установени всички факти и обстоятелства, свързани с въпросното ПТП, в това
число и виновно причиняване на застрахования към ответника водач на МПС марка „Ф.“,
модел „П.“ с рег. номер *** довел до настъпването на процесното верижно ПТП.
Във горепосоченото ДП № 284 била изготвена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 219/19 г. от д-р Р.М.Д. - специалист съдебен лекар, вещо лице
по списъка на Окръжен съд - С., в която експертиза били установени
горепосочените факти и обстоятелства, както и че получените травматични
увреждания от ищеца били в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Твърди,
че причина за възникналото ПТП безспорно било поведението от страна на водача
на МПС марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. номер ***, застраховано към ответното
дружество с полицата № ***, изразяващо се в предприемането на маневра
изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение, без да се убеди, че
има видимост и пътят е свободен.
Вследствие
на инцидента ищецът претърпял неимуществени вреди, които се изразявали в
получените от него болки и страдания. В период от повече от два месеца приемал
непрестанно медикаменти, с които да облекчи получаваните болки в областта на
главата и гръдния кош. Това било нужно, за да възстанови здравословното си
състояние преди въпросното застрахователно събитие. Заради получените болки
било трудно да води нормален социален живот и при извършване на обикновените си
социално-битови нужди, непрестанно търсел съдействието на своите близки и
роднини. Въпросният инцидент попречил сериозно и на работния му процес, тъй
като в периода на възстановяването бил в болничен престой, поради временната си
нетрудоспособност. Нещо повече, белезите по лицето, вследствие на претърпяното
застрахователно събитие, никога нямало да се заличат и ще продължавал да ги
носи до края на живота си.
Твърди,
че освен получените силни физически болки, претърпял и тежки психически травми,
които водели до месеци наред нежелание за контакти с хора, като постоянно се
завръщал към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство,
довело до проблеми със съня, каквито преди това нямал. Вследствие на процесното
ПТП от 11.01.2019 г., често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника,
които особено много се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от
двигател. Винаги щом се налагало да пътува с личното си МПС или когато
преминавал през местопроизшествието, изпитвал чувства на безпокойство, тревога
и уплаха. Особена тревожност у него предизвиквала и срещата с коли от същата
марка, като веднага изплували спомените за инцидента.
Сочи, че
на 19.01.2019 г. подал заявление за изплащане на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди пред ответното дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***,
но след продължителна кореспонденция така и не получил никаква сума и по тази
причина подал жалба по реда по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, но въпреки това,
същият не се произнесъл по нея, оставяйки я без уважение.
Предвид
гореизложеното, моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като съдът се
убеди в основателността на претенцията да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и
ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД,
с ЕИК: ***, представлявано от Б. Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща претърпените
от него неимуществени вреди вследствие настъпилото на 11.01.2019 г. ПТП и
законна (мораторна) лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от
датата на завеждането на настоящия иск 02.03.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди,
че претърпените неимуществени вреди са настъпили вследствие на ПТП от
11.01.2019 г., съпричинено от виновното поведение на застрахования водач със
застрахователна полица № ***, сключена с ответното дружество.
Претендира
разноски в производството.
В
изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК, сочи банкова сметка ***ящото дело: IBAN:
***; ВIС: RZBBBGSF в „Р. ЕАД, с титуляр адв. М. Т.. В Съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М. Т., който моли съда да уважи предявеният иск като
основателен и доказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д:
Ж.и З.“ АД, чрез юрисконсулт Т. Т.,
с който заявява, че счита предявения иск за процесуално допустим.
Счита
настоящата искова молба за нередовна. Исковата молба не отговаряла на условията
по чл.127, ал.4 ГПК. Ищецът не предоставил банкова сметка, ***то обезщетение. В
исковата молба била предоставена банкова сметка *** делото, но липсвало
предоставяне на нотариално заверено пълномощно, с което ищецът да упълномощил
въпросното лице да получи вместо него дължимото застрахователно обезщетение
съгласно изискванията на КЗ. В тази връзка моли ищецът да предостави нотариално
заверено пълномощно, с което адв. Т. е упълномощен да получи евентуално
дължимото застрахователно обезщетение или да бъде предоставено удостоверение за
банкова сметка *** С.К.И..
Оспорвам
изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Моли съда да
отхвърли същите изцяло, като на основание чл. 78 ГПК моли да бъдат присъдени
разноските в настоящото производство, в това число за юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят
за основателни, моли да бъде намален размера на евентуално присъденото
обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.
По
същество намира така подаденият иск за неоснователен, като излага следните
мотиви:
На
11.01.2019 г., около 07:00 по път 1-5 км в землището на гр. К., обл. С. в
посока от гр. К. за гр. К. в близост до бензиностанция „С.“ водачът И.П.Г. при
управление на застрахованото в „З.Д.Ж.и З.“ АД МПС, марка „Ф.“, модел „П.“, с
рег. №****, не нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не причинил
процесното ПТП, така както било описано в подадената искова молба. Оспорва
изобщо да е настъпвало каквото и да е ПТП при описаните в исковата молба
обстоятелства. Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия
състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Според Тълкувателно
решение № 2 / 06.06.2012 г. по тълк. д. № 1 /' 2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото
право на пострадалия по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) има вторичен, акцесорен
характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от 33Д. С
други думи претенция за обезщетение към застрахователя не можела да се породи,
ако увреденият нямал право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител
на нарушението. Застрахователят не дължал повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на
деликтното право водело и до погасяване, респ. невъзникване на прякото
притезание по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм).
Заявява,
че признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „П.“ с рег. № **** по силата на Застрахователна полица № ***,
издадена на 14.11.2018 г.
Намира
фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение
при реализираното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм
и участници. Счита, че не била установена по категоричен начин вината на
застрахованото в „ЗАД Д.“ АД МПС с рег. №***. Не бил налице какъвто и да е акт
на компетентен орган, който да взема отношение по вината за настъпване на ПТП.
Доколкото отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ била функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач, в конкретния случай не били налице
основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество за обезщетяване
на ищеца във връзка с уврежданията, които ищецът претърпял.
Счита, че
спрямо застрахования не бил налице нито един от признаците изграждащи
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не
били налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
застрахования в ответното дружество автомобил.
Твърди,
че абсолютна вина за настъпване на ПТП носел водачът С.К.И., който в нарушение
на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.25, ал. 1 ЗДвП предприел
маневра и навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил челен удар
между управляваното от него МПС с рег. № *** и МПС „В. с рег. № ***. От друга
страна МПС с рег. № **** не бил осъществил контакт, с който и да е от
въпросните автомобили. В условията на евентуалност, твърди наличието на
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС
с рег. № ***, който следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.
16, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл., 25, ал.1 ЗДвП. Във връзка с гореизложеното оспорва
твърденията на ищцовото дружество, като твърди, че отговорност за настъпилото
ПТП имал водача на МПС с рег. № *** С.К.И., който навлязъл в насрещното платно
и се ударил челно в движещият се в лентата си автомобил „В. ***“ с рег. № ***.
Следвало да се отбележи, че в исковата молба по делото, самият ищец по делото
определял, че по въпросното ПТП водачът на застрахованото при ДаллБогг МПС с
рег. №*** „съпричини“ въпросното верижно ПТП.
Освен
това ищецът в настоящото производство не взел необходимите мерки и не
изпълнявал предписанията на лекари за редовно провеждане на контролни прегледи
(не били представени амбулатории листове от предвидените контролни прегледи на
18.01.2019 г. и 25.01.2019 г.), както и за закупуване на предписаните
медикамента и медицински консумативи, с които да облекчи своите травми и да
ускори процеса на своето физическо възстановяване.
Счита, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди бил необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно
понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера
на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
можели да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. От значение
били и редица други обстоятелства, които следвало да се обсъдят и въз основа на
тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В тази
връзка, исканият размер на обезщетението от ищеца бил прекалено завишен.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г.
на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало
само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди“.
Оспорва и
твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер,
както оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените
медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Следвало
да се вземе предвид, че лицето не представило както в своята извънсъдебна
неимуществена претенция на основание чл.380 от КЗ, така и в настоящото дело
оперативен протокол за извършената интервенция. Съгласно Епикриза от Хирургичното
отделение към МБАЛ „Д-р Х.“ - гр. К. с ИЗ № С.К.И. престоял в болницата 3 дни -
от 11.01.2019 г. до 14.01.2019 г., след което бил изписан. По отношение на
същия било проведено лечение, от което Д. се повлиял добре, а неврологичния му
статус бил в норма. Изписан бил с подобрение - с подобрено общо и локално
състояние. Били му предписани два броя контролни прегледи - на 18.01.2019 г. и
на 25.01.2019 г., за които обаче нито в настоящото производство, нито към застрахователя
били приложени каквито и да е документи, удостоверяващи извършването на
контролните прегледи. Неизпълнението на предписаните контролни прегледи било
съществено. Това неизпълнение можело да доведе до удължаване на
възстановителния процес, тъй като съответните медицински специалисти не биха
могли да вземат адекватни мерки с цел по-бързото възстановяване на пострадалия С.К.И..
Неизпълнението и непровеждането на въпросните контролни прегледи от 18.01.2019
и 25.01.2019 г. навеждало на мисълта, че възстановителния процес при С.К.И.
протекъл гладко и без усложнения и ищецът в настоящото производство преценил,
че не било необходимо провеждането на съответните контролни прегледи.
Основание, че възстановителният процес протичал гладко и без усложнения бил и
фактът, че не са представени никакви документи, които да доказват, че
пострадалият С.К.И. спазвал каквато и да е терапевтична схема, нито закупувал
каквито и да е медикаменти, които да облекчат неговото състояние и да доведат
до по-бързото му възстановяване. Неизпълнението на предвидената схема от страна
на И. щяло да доведе до удължаване на неговия възстановителен процес, като с
неспазването на предвидената терапевтична схема ищецът забавил възстановителния
процес.
Твърди,
че нямало други данни за каквито и да е допълнителни прегледи след изписване от
болница на 14.01.2019 г., което би следвало да значи, че оплакванията
отзвучали.
Видно и
от предоставената от ищеца съдебно-медицинска експертиза по досъдебното производство
се посочвало, че в „досъдебното производство няма медицинска документация, в
която да е отразено усложнение на оздравителния процес, както и че
…възстановителният период при правилно протичане на оздравителния процес е
по-кратък от 30 дни“ - т.е. по отношение на С.К.И. се касаело за леки телесни
повреди по чл. 130 НПК.
Като
заключение се достигало до извода, че оздравителния процес протекъл в
обичайните срокове и без усложнения. Пострадалият не представил резултати от
проведени контролни прегледи, както и нямало данни да е изпълнявал някаква
медицинска терапия, въпреки че същият посочвал в исковата молба, че провеждал
такава терапия. С поведението си и липсата на допълнително извършени прегледи,
пострадалият удължил периода на лечение и възстановяване от претърпяната
травма.
Сочи, че
по отношение твърденията на ищеца, че дори и към настоящия момент ищецът не бил
напълно възстановен и продължавал да изпитва значителен дискомфорт, следвало да
се отбележи, че от представените приложения по делото по никакъв начин не се
установявало наличието на посочените симптоми. Следвало да се отбележи също
така, че по никакъв начин не следвало да се счита за вероятно психическите
болки да имат такъв интензитет и продължителност, какъвто описвал ищеца в исковата
си молба, и твърдените от него продължителност и интензитет на физическите и
психически травми вследствие на ПТП не съответствали на обичайната
продължителност на възстановяване при такива травми. В този смисъл прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо
на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Предвид
на изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, определените
от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено значително заради
наличието на принос от страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти.
По
изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, то моли да не бъде
уважаван в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението
с направените от възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС.
Ако ищеца
не се яви в първото заседание по делото, моли съда да прекрати делото и да
присъдете сторените по делото разноски включително и юрисконсултско
възнаграждение, при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК.
На
основание чл. 78 ГПК претендира и направените от дружеството разноски в
качеството на ответник по настоящото дело, включително и адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен акт за установяване на
административно № 8557759 от 11.01.2019г. против И.П.Г.. От същия се
установява, че не 11.01.2019г. в 07.00 часа в община К. на ПП – I-5
на км в посока север – юг управлява собствения си лек автомобил Ф., с рег. № ***,
като предприема маневра изпреварване и навлиза в лентата за насрещно движение без да се увери, че има видимост и пътят е
свободен с което създава предпоставка за ПТП с движещия се в посока север лек
автомобил „А.“ А 4 с рег. № ***, като на заледено и неопесъчено платно губи контрол над МПС, излиза в ляво по
посоката си на движение и и пада в
крайпътна канавка. Настъпва ПТП с пострадали лица.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали
лица относно ПТП настъпило на 11.01.2019г., около 7.00 часа на ПП – I-5.
Представена е и справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, от която се установява, към. МПС с ДКН № *** има активна
застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател ЗАД „Д.“.
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.И.И. И.П.Г. и С.Д.М..
Свидетелката
И. /съпруга на ищеца/ заявява, че на 11.01.2019 г. съпругът й претърпял
инцидент отивайки на работа с кола в заводът за пружини в К.. Спомняла
си „беше замръзнало“. Тя не била
присъствала на инцидента, била уведомена па телефона. Когато отишла „беше
закаран в Бърза помощ“. Наложило се съпругът й да остане в хирургия за 4 дена. Имал травми на главата и гръдния кош,
както и травма на крака „беше много ожулен“. Сочи, че през първият ден бил на
системи неадекватен, и много уплашен. На следващия ден отново бил на системи и
не ставал от леглото. За раната на главата се
наложили 4 - 5 шева, разкъсване на скалпа. След като го изписали се
наложило отново да посетят болницата, за да махнат конците. Заявява, че травмата на гръдния кош го боляла
повече от месец. Травмата на главата заздравяла по – бързо, но през първите две
седмици не трябвало да излиза. Трудно му било при къпането, тъй като не
трябвало да мокри. След като го изписали от болницата през първата седмица лежал,
защото когато станел му се завивало свят. Сочи, че вкъщи останал около 1 месец.
Когато си бил вкъщи не искал никой да го посещава, „дори телефона не вдигаше“.
От показанията
на свидетеля Г. се установява че по време на инцидента управлявал Ф.. Не си спомнял
инцидента, понеже минало доста време. Било около 7 сутринта. Движел се от К.
към К., не си спомнял пътната обстановка, разрешената скорост, нито другите
участници в ПТП. „Аз бях в шок тогава и затова не помня тези работи“.
Свидетеля
М. ***, пътен полицай. Заявява, че инцидента е настъпил преди близо 2 години и
не си спомнял за същия. Заявява, че на всеки пътен инцидент се стараели да видят къде е настъпило ПТП. При всички
случай на виновната страна се съставял акт за установяване на административно
нарушение, но в конкретния случай не можел да посочи имена и какви автомобили,
тъй като било много отдавна.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – медицинска
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвеното. От заключението на експертизата
се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания : контузия на главата, разкъсно-контузна рана,
тип скалп в теменната област на главата,
контузия на гръдния кош. Посочено
е, че след инцидента С.К.И. е постъпил
на 11.01.2019г. и е изписан на 14.01.2019г. в Хирургично отделение при МБАЛ „Х.“
– К., с диагноза : откъсване на окосмената част на главата, Скалп., Контузия на
гръден кош. В болничното заведение е проведено
оперотивно лечение – оперативен протокол 11.01.2019г., №16 : Реимплантация
на скалп. От заключението се установява, че контузията на главата е с период на
оздравяване 2 седмици. Разкъсно-контузната рана, тип скалп в теменната област е
с период на оздравяване от 3 до 4 седмици. Контузия на гръдния кош е с период
на оздравяване до 2 седмици от травмата. Вещото лице сочи, че болките в първата
седмица са интензивни. Във втората седмица са затихващи, като в края на втората
седмица отзвучават. След този период може да имат флуктоиращ характер и лесно
се копират с аналгетични медикаменти. При извършения преглед на С.К.И. е
констатирано, че оплакванията са трайно отзвучели, травмите са оздравели.
Пострадалият е клинично здрав. Вещото лице сочи, че е налице категорична връзка
между ПТП и получените увреждания. След изписването му от болницата С.К.И. в
домашно – амбулаторния режим е провел лечение с покой, аналгетична терапия,
хигиенно-хирургини обработки и сваляното на конците от оператора в определения срок.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която е депозирала заключение,
което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че на
11.01.2019 г. около 7.00 часа при ПП-I-5
часа в посока от град К. към град К. са се движели попътно л.а. „В.“ , с рег. № ***, управляван от К.,
л.а. „Ф. Ф.“, с рег. № *** управляван от К. По същото време в противоположна
посока се е движил л.а „А.“ модел А4, с рег. № *** управляван от И.. В зоната
на км. 193 +300, южно от бензиностанция „С.“ и северно от град К., водача на
л.а. „Ф.“, управляван от Г. предприема изпреварване на попътно движещите л.а. „В.“
и „Ф. Ф.“, като за целта навлиза в срещуположната лента на движение. Вследствие
на заледения пътен участък и скоростта на движение, водача губи контрол върху
управлението при което автомобила навлиза в източното крайпътно пространство,
където се установява. По същото време водача на л.а. „А.“, възприемайки в
своята лента срещуположно движещия се л.а. „Ф.“, с цел предотвратяване на удара
променя траекторията си на движение на ляво и при следващото задействане на
кормилното управление на дясно вследствие заледения пътен участък губи контрол
върху управлението. Настъпва челен удар с насрещно движещия се л.а. „В.“.
Произшествието настъпва на разсъмване, при движение на фарове, при условията на
ограничена видимост и мъгла на заледен, прав и равнинен пътен участък
ориентиран в посока север юг. В зоната на ПТП – то има поставена оставена хоризонтална пътна маркировка „тип –
М- 3“ единична прекъсната линия. Липсват данни за наличие на вертикална пътна
маркировка в района на ПТП. Вещото лице сочи, че произшествието не е запазено и
липсват технически данни за определяне на търсените скорости на движение
непосредствено преди и към момента на удара. От експертизата се установява още,
че водачът на л.а. „Ф.“ при конкретните пътно – климатични условия /заледен
пътен участък и мъгла/ е имал техническата възможност да следи конкретната
пътна обстановка, да се съобрази със
скоростите и местоположението на останалите участници в движението и да
предприеме изпреварване на попътно – движещите автомобили без да създава
опасност. Имал е техническа възможност да предотврати ПТП, като за целта е било необходимо да не предприема
маневрата изпреварване в зоната на ограничена видимост. В заключението е
посочено, че неправилните действия на водача на л.а. „Ф.“ *** са довели до
настъпилото ПТП между другите три автомобила: л.а. „В.“, л.а. „А.“ модел А4, и
л.а. „Ф.“ модел „Ф.“, тъй като при
предприемане на маневрата на попътно движещите се МПС и навлизане в насрещната
лента на движение при конкретно пътно-климатични условия (заледен пътен участък
и мъгла) е създало опасност за другите участници в движението. В следствие на
това за да избегне удара с него водачът на л.а. „А.“ модел А4, с рег. № ***
навлиза частично в насрещната лента на движение със скорост около 60 км/час при
която при конкретните пътно-климатични условия не е бил в състояние да спре в
зоната на общата видимост и настъпва ПТП с движещия се в собствената си лента
л.а. „В.“, модел ***, с рег. № ***.
По делото не е спорно, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил „ „Ф.“, с рег. №, съгласно застрахователна полица „Гражданска отговорност"№*** валидна от
15.11.2018 г. до 14.11.2019 г.
По делото е представена и кореспонденцията
между ищеца С.К.И. и ответника - застраховател във връзка с изплащането на
застрахователно обезщетение, като видно от известие за доставяне, молбата на И. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. е получена от застрахователя. Образувана е щета №***. С уведомление от ответното дружество до ищеца от 25.04.2019г.,
е отказано изплащане претенцията на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –11.01.2019 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
по която претенция застрахователят е отказал плащане. Поради това съдът намира,
че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От
назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява механизма
на процесното ПТП: На 11.01.2019 г.
около 7.00 часа при ПП-I-5 часа в посока от град К. към град К.
са се движели попътно л.а. „В.“ , с рег.
№ ***, управляван от К., л.а. „Ф. Ф.“, с рег. № *** управляван от К.. По същото
време в противополажна посока се е движил л.а „А.“ модел А4, с рег. № ***
управляван от И.. В зоната на км. 193 +300, южно от бензиностанция „С.“ и
северно от град К., водача на л.а. „Ф.“, управляван от Г. предприема
изпреварване на попътно движещите л.а. „В.“ и „Ф. Ф.“, като за целта навлиза в
срещуположната лента на движение. Вследствие на заледения пътен участък и
скоростта на движение, водача губи контрол върху управлението при което автомобила
навлиза в източното крайпътно пространство, където се установява. По същото
време водача на л.а. „А.“, възприемайки в своята лента срещуположно движещия се
л.а. „Ф.“, с цел предотвратяване на удара променя траекторията си на движение
на ляво и при следващото задействане на кормилното управление на дясно
вследствие заледения пътен участък губи контрол върху управлението. Настъпва
челен удар с насрещно движещия се л.а. „В.“, а в задната част на л.а. „В.“ се
удря л.а „Ф. Ф.“.
Причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е неправилните действия на водача на
л.а. „Ф.“ *** при предприемане на маневрата на попътно движещите се МПС и
навлизане в насрещната лента на движение при конкретно пътно-климатични условия
(заледен пътен участък и мъгла) е създало опасност за другите участници в
движението.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените
искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца
вреди, тъй като видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза, травмите
: контузия на главата, разкъсно-контузна
рана, тип скалп в теменната област на главата,
контузия на гръдния кош са
получени в резултат на описаното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Що се
касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществени са тези вреди, които
засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата
на неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия,
физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправни действия на
други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата
на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинени
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Всъщност
по делото не са спорни причинените неимуществени вреди на ищеца, вследствие ПТП
– то, установими от медицинските документи, от свидетелските показания на М.И.И.
и от заключението на съдебно медицинска експертиза.
От
изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че ищецът
е получил: контузия на главата, разкъсно-контузна рана, тип скалп в теменната
област на главата, контузия на гръдния кош.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката И. след преценка на същите с
оглед разпоредбата нна чл.172 от ГПК, тъй като същите не противоречат на изводите
на съдебно – медицинската експертиза и на следващо място същите са логични и
непосредствени.
В
процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинена лека телесна
увреда, без опасност за живота. При правилно протичане на лечението и режима
болките при ищеца отзвучават за период от 30 дни. Травмите се смятат за леки и
немогат да имат вредоносен резултат. Съда взе предвид, периода на възстановяване
от настъпилите увреждания : контузията на главата 2 седмици, разкъсно-контузната рана, тип скалп в
теменната област е с период на оздравяване от 3 до 4 седмици, контузия на гръдния кош е с период на
оздравяване до 2 седмици от травмата. Следва да бъде отчетено обстоятелството,
че през периода на възстановяване ищеца И.
е бил с намалена работоспособност за период от 34 дни. Установено е, че се е
наложило ищецът да постъпи в болнично заведение, където е проведено оперативно лечение
на травмата на главата. От заключението на делбен – медицинската експертиза се
установява, че оздравителния процес е протекъл гладко, без усложнения. На следващо
място оплакванията са трайно отзвучалии травмите са оздравели.
Съдът,
като отчете вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и
страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалия,
заключението на съдебно – медицинската експертиза която сочи, че травмите се
смятат за леки и немогат да имат вредоносен резултат, намира, че предявения иск
за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 2 000 лева.
Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер е
завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид при
преценката на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от ищеца
болки и страдания, същият е бил хоспитализиран в болница за 4 дни, видно от
представената по делото експертиза. Наложело се е оперативно лечение на
травмата на главата След изписването от болницата ищецът е бил с намалена работоспособност. Не
може да бъде игнориран и фактът на преживения стрес от ищеца вследствие ПТП -
то, макар и за кратък период от време, установим от показанията на свидетелката
Иванова, от които се установява, че след
инцидента ищецът, бил много улашен, не искал да вижда никого, дори не вдигал
телефона.
Така че
при тези безспорно установени факти няма как да се приемат за основателни
доводите на ответника, че размера на претендираното обезщетение е прекалено
завишен.
Възражението
на ответника за съпричиняване съдът намира за неоснователно. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. От
заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява, че именно
неправилните действия на водача на л.а. „Ф.“ *** са довели до настъпването на
ПТП между другите три автомобила л.а. „В.“, л.а. „Ф. Ф.“, А.“ модел А4. Установено е, че водача на л.а „А.“ модел А4
е навлязъл частично в насрещната лента за движение със скорост около 60 км/час
при която при конкретните пътно – климатични условия не е бил в състояние да
спре в зоната на общата видимост.
Съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД, поради което
отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищеца е
претърпял неимуществени вреди, в резултат на ПТП на 11.01.2019 г., и ответникът
в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от
тази дата законна лихва. В петитума на
исковата молба ищецът е поискал присъждане на законна лихва считано датата на
предявяване на иска. Тъй като съдът е обвързан от искането следва да бъде
присъдена лихва, смитано от 02.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 780 лева, представляващи платена държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Ж.К. да заплати на С.К.И., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 000 лева за причинени неимуществени вреди контузия на
главата, разкъсно-контузна рана, тип скалп в теменната област на главата, контузия на
гръдния кош душевни болки и страдания -
стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца пътно –
транспортно произшествие настъпило на 11.01.2019г. на ПП
– I-5, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.03.2021г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Ж.К. да заплати на С.К.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 780 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Районен съдия :