Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 24.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1542 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът К.Й.Ж. твърди, че на
01.05.1960г. сключила брак с **. По време на брака си с ищеца, последния
придобил право на собственост с Нотариален акт №124, том І, дело №245/1982г. при
съдия на РС-Димитровград по наследство върху следния недвижим имот: Дворно
място от 829 кв.м., находящо се в с.**, община Димитровград, с построена в него
Плевня, при граници на имота: шосе, **, наследници на **Х. **, за който е
отреден парцел ІІ, част от имот с пл.№588 в квартал 36 по плана на с.**. След
придобиването на имота, ищецът и съпругът й построили в него едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 55 кв.м. Тази сграда била построена през периода от
1982г. до 1985г., като първоначално била ползвана като вила, тъй като съпрузите
преимуществено живеели в свой апартамент в гр.Хасково. След продажбата на този
апартамент, те започнали да живеят в имота в с.**. При строежа на последния,
строителното разрешение №338/25.05.1982г. било издадено на **** Х., син на **,
който към този момент вече бил пълнолетен, поради въведената забрана в чл.2 от
ЗСГ, а именно те да не притежават повече от един жилищен и един вилен имот.
Всички останали книжа, свързани с изграждането на сградата били на името на **.
Последният починал на 09.02.2020г., като и след смъртта му ищцата продължила да
живее в процесния имот. На 20.11.2003г. с Констативен нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот №144, том VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г.
** бил признат на основание чл.483 от ГПК и §8 ,ал.1 и 3 от ПР на ЗУТ за
собственик на описания по-горе недвижими имот: Недвижим имот, находящ се в с.**,
община Димитровград, УПИ ІІ-588, в квартал 36 по плана на с.**, с площ 924
кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда и Стопанска постройка, при
граници на имота: улица, УПИ ХХІІІ-588, УПИ ІV-592 и УПИ ХХІV-588. Твърди, че
на 26.08.2008г. ** дарил на внука си **една част от следния свой недвижим имот:
УПИ, находящ се в с.**, община Димитровград, съставляващ имот ІІ с пл.№588, в
квартал 36, по плана на с.**, с площ от 924 кв.м., ведно с построената в имота
Стопанска постройка-Плевня, при граници на имота: изток- имот І.-592, запад-
имот ХХІV-588, север –улица, юг- имот ХХІІІ-588, за което е съставен Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №16, том V, рег.№9636, дело №578/2008г., като
построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 55
кв.м., запазва за себе си и за съпругата си К.Й.Ж.. Поддържа ,че на 18.09.2019г. **пред нотариус **от
Хасково, упълномощил вуйчо си **** Х., от негово име и за негова сметка да
сключва всякакви разпоредителни сделки с притежавания от него, като лична
собственост недвижим имот. Видно от съдържанието на това пълномощно било, че в
извършването на разпоредителни сделки от упълномощения не била включена
построената в имота жилищна сграда. На 25.10.2019г. **** Х., действащ като
пълномощник на **с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №44, том 3, рег.№3541, нот.дело №407/2019г.,
продал на непълнолетния си син- ответника К.Х.Х., действащ със знанието и
съгласието на Е.И.К., негова майка, следния недвижим имот: УПИ №ІІ-588, в
квартал 36, по КРП на с.**, община Димитровград, с площ от 906,27 кв.м., с
адрес на имота в с.**, ул.“**, с трайно предназначение урбанизирана територия и
начин на трайно ползване: Ниско застрояване, ведно с построените в същия имот
сгради: Едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55
кв.м. и Стопанска постройка-плевня, паянтова конструкция със застроена площ от
40 кв.м., при граници на поземления имот: изток- имот ІV-592, запад- имот ХХІV-588,
север- улица и юг- имот ХХІІІ-588, като единия от продавачите **** Х. си
запазил вещното право на ползване върху жилищната сграда. На 09.02.2020г. **
починал, като оставил за свои наследници К.Й.Ж.- съпруга, **Ж. **-дъщеря, **** Х.-
син. След откриване на наследството, на 19.06.2020г. починал и **** Х., който
оставил за свои наследници **** ** и К.Х.Х.. Същевременно, след смъртта на **,
ищеца К.Й.Ж., като собственик на процесния имот и наследник на съпруга си,
решила да предекларира имота, като при посещение в община Димитровград
установила, че тя не е вече негов собственик. Предвид това, за нея възникнал
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на нея, че ответника К.Х.Х. не е собственик на
Едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв.м.,
построена в УПИ №ІІ-588, в квартал 36, по КРП на с.**, община Димитровград, с
площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в с.**, ул.“**, придобит с договор за
покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот №44,
том 3, рег.№3541, нот.дело №407/2019г. на нотариус при РС-Димитровград.
Поддържа ,че независимо от извършената продажба купувача К.Х.Х. не е станал
собственик, тъй като продавача **** Х. не е бил собственик на имота и договора
за продажба по отношение на процесния имот не е породил правни последици.
Имотът бил закупен от ответника от несобственик, поради което не е придобил
право на собственост върху него. Иска съдът да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на К.Й.Ж., че ответника К.Х.Х.-
непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своята майка Е.И.К., не е
собственик на недвижим имот: Едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със
застроена площ от 55 кв.м., построена в УПИ №ІІ-588, в квартал 36, по КРП на с.**,
община Димитровград, с площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в с.**, ул.“**,
изток- имот ІV-592, запад- имот ХХІV-588, север- улица и юг- имот ХХІІІ-588.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът К.Х.Х., действащ със
знанието и съгласието на своята майка Е.И.К., депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен
и недоказан. Оспорва твърдението на ищеца, че процесната жилищна сграда е била
построена по време на брака й с нейния съпруг ** през периода от 1982г. до
1985г.и че същата имала статут на бивша семейна имуществена общност, прекратена
със смъртта на съпруга. Оспорва твърдението, че освен Разрешението за строеж от
1982г. на името на бащата на ответника, всички други книжа и строителни
материали за построяване на сградата били издавани на името на **. На следващо
място оспорва и твърдението ,че с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот№144, том
VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г. ** бил признат за собственик на основание
чл.483 от ГПК и §8 ал.1 и 3 от ЗУТ, както на поземления имот, така и на
построената в същия едноетажна жилищна сграда. Поддържа, че процесната жилищна
сграда е била лична собственост само и единствено на неговия баща **** Х.,
който я е построил на основание издадено Разрешение за строеж №388/25.05.1982г.
от ОНС Димитровград. Към датата на издаване на това разрешение за строеж **** Х.
бил пълнолетен и работел като шофьор, а самата жилищна сграда била построена
между 1982г. и 1985г. изцяло и единствено от него с вложени лични средства и
спестявания от трудови доходи. Същият бил единствен инвеститор на обекта.
Родителите му нямали каквото и да е отношение към строителството на процесната
сграда, тъй като живеели постоянно в собствен апартамент в гр.Хасково, в
процесната жилищна сграда в с.** се настанили много години след нейното
построяване и въвеждане в експлоатация от сина им. Поддържа ,че жилищната
сграда нямала статут на СИО, тъй като не била придобита от двамата съпрузи по
време на брака им. Те обитавали тази сграда със съгласието на сина им **** Х.,
като имали единствено качеството на държатели на сградата. До датата на смъртта
на **, както и до депозиране на исковата молба в съда от К.Ж., те никога не
оспорвали правото на собственост на **** Х. върху процесната жилищна сграда. В
подкрепа на изложеното било и обстоятелството, че на 26.08.2018г. ** дарил на
внука си **всички придобити от дарителя по наследство от дядо му **недвижими
имоти, находящи се в с.**, представляващи УПИ с площ 924 кв.м., имот ІІ, с
пл.№588, в квартал 36 по плана на с.**, ведно с намиращата се в същия имот
Стопанска постройка –Плевня, без да се е
разпоредил с построената в същия този поземлен имот Едноетажна жилищна сграда,
която не е и няма как да бъде предмет на същата тази разпоредителна сделка,
доколкото не е собственост на дарителя ** и съпругата му. Оспорва твърдението
на ищеца, че на основание Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №144, том
VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г. общият за страните наследодател бил признат
за собственик не само на поземления имот, но и на построената в него Едноетажна
жилищна сграда. Въпросния констативен акт бил издаден въз основа на документи,
единствено и само във връзка с настъпилите промени в дворищната регулация на
процесния поземлен имот. В същият нотариален акт липсвали представени каквито и
да е писмени доказателства, отнасящи се до правото на собственост върху
процесната едноетажна жилищна сграда, поради което твърдението на ищеца, че
съпруга й бил признат от нотариуса за неин собственик, било изцяло погрешно и
неправилно. В тази връзка поддържа ,че в нотариалния акт не били описани
документи удостоверяващи правото на собственост върху процесната жилищна
сграда, както и че тя е била построена от ** по време на брака му с ищеца.
Предвид изложеното, счита предявения иск за неоснователен и недоказан и иска да
бъде отхвърлен от съда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
представеното от ищеца по делото Удостоверение за граждански брак, издадено от
ОНС- с.**, ** и К.Й.Ж. са сключили граждански брак на 01.05.1960г. в с.**.
Видно от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство №124, том І, дело №245/1982г., на 04.05.1982г. съдия при
РС-Димитровград, признал **, в качеството му на наследник на **, за собственик
по наследство на следния недвижим имот: Дворно място от 829 кв.м., находящо се
в с.**, община Димитровград, с построена в него Плевня, при граници на имота:
шосе, **, наследници на **Х. **, за който е отреден парцел ІІ, част от имот с
пл.№588, в квартал 36 по плана на с.**.
С Разрешение за
строеж №388/25.05.1982г. Началник управление „Архитектура и благоустройство“
при Народен съвет-Димитровград, разрешил на **** Х. от с.**, съобразно одобрени
проекти от ОНС-Димитровград за жилище в парцел ІІ, кв.36 по плана на с.**, да
извърши предвидените в проекта строително- монтажни работи по дадена строителна
линия.
Съгласно Заповед
№1199/24.09.2003г. на кмета на община Димитровград, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА и §8 ал.1 и 3 от Преходните разпоредби на ЗУТ, одобрил изменение на плана
за регулация на парцел ІІ-588, в кв.36 по плана на с.**, одобрен със заповеди
№№1170/65г., 295/95г. и 445/82г., при което вътрешните регулационни линии се
поставят по съществуващите граници и се урегулира нов ПИ ІІ-588 на ** с площ от
924 кв.м. и граници:ХХІV-588, ХХІІІ-588, ІV-592 и улица.
С Констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №144, том VІІІ, рег.№6369, дело
№1528/2003г., на 20.11.2003г. нотариус **признала
** за собственик на основание чл.483 от ГПК и §8 ,ал.1 и 3 от ПР на ЗУТ на: Недвижим
имот, находящ се в с.**, община Димитровград, УПИ ІІ-588, в квартал 36 по плана
на с.**, с площ 924 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда и
Стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ ХХІІІ-588, УПИ ІV-592 и
УПИ ХХІV-588.
Видно от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №16,
том V, рег.№9636, дело 578/2008г., на 28.08.2008г., пред нотариус ***, ** дарил
на своя малолетен внук **, представляван от своята майка и законен представител
**Ж. **, следния свой недвижим имот: УПИ, находящ се в с.**, община
Димитровград, съставляващ имот ІІ, с пл.№588, в квартал 36, по плана на с.**, с
площ от 924 кв.м., ведно с построената в имота Стопанска постройка-Плевня, при граници
на имота: изток- имот ІV-592, запад- имот ХХІV-588, север –улица, юг- имот
ХХІІІ-588.
С Пълномощно с нотариална заверка на подписа
от нотариус ***, на 18.09.2019г., **упълномощил **** Х. от негово име и за
негова сметка да сключва всякакви разпоредителни сделки /покупко-продажби,
замени, дарения, делби и др./ с притежавания от упълномощителя недвижим имот, а
именно: УПИ, находящ се в с.**, община Димитровград, съставляващ имот ІІ, с
пл.№588, в квартал 36, по плана на с.**, с площ от 924 кв.м., ведно с
построената в имота Стопанска постройка-Плевня, при граници на имота: изток-
имот ІV-592, запад- имот ХХІV-588, север –улица, юг- имот ХХІІІ-588.
Дава съгласие
упълномощеното лице да договаря свободно и без каквито и да е ограничения
всички условия и цена на разпоредителните сделки, както и лично със себе си,
включително и с други лица, които също представлява по смисъла на чл.38 от ЗЗД.
Съгласно
приложеното по делото Удостоверение за наследници на **, издадено на
26.06.2020г. от Община Хасково, същия е починал на 10.02.2020г., като е оставил
за свои наследници по закон съпругата си К.Й.Ж., дъщеря си **и сина си **** Х..
Последният починал на 19.06.2020г., като оставил двама наследници **** ** и К.Х.Х..
С Удостоверение
изх.№250/10.07.2020г. община Димитровград удостоверила, че описания недвижим
имот в нот.акт №125-ІХ-1952/2003г. / Констативен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот №144, том VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г., на 20.11.2003г.
на нотариус ***/ е идентичен с УПИ
ІІ-588, в кв.36, по плана на с.**, който е с административен адрес в с.**, ул.“**.
Видно от приетия
като доказателство по настоящото дело Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №44, том ІІІ, рег.№3541, нот.дело №407/2019г., на нотариус ***,
на 25.10.2019г. **** Х., действащ като пълномощник на **, продал на
непълнолетния К.Х.Х., действащ със съгласието на своята майка Е.И.К., следния
недвижим имот: УПИ №ІІ-588, в квартал 36, по КРП на с.**, община Димитровград,
с площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в с.**, ул.“**, с трайно
предназначение: Урбанизирани територии и начин на трайно ползване: Ниско
застрояване, ведно с построените в същия имот сгради: Едноетажна жилищна
сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв.м. и Стопанска
постройка-плевня, паянтова конструкция със застроена площ от 40 кв.м., при граници
на поземления имот: изток- имот ІV-592, запад- имот ХХІV-588, север- улица и
юг- имот ХХІІІ-588, като единия от продавачите **** Х. си запазил вещното право
на ползване върху жилищната сграда, докато е жив. При изповядване на сделката, ****
Х. е представил пред нотариус **Разрешение за строеж №388/25.05.1982г.,
издадено на негово име от НС-Димитровград, съгласно което му е било разрешено
да извърши строеж на жилище в процесния имот.
Съгласно
Удостоверение за наследници от 26.06.2020г., издадено от община Хасково, ** е
починал на 09.02.2020г., като е оставил за свои наследници ищеца К.Й.Ж.-
съпруга, **Ж. **-дъщеря и **** Х.- син. Последният е починал на 19.06.2020г.,
като е оставил за свои наследници **** **-дъщеря и ответника К.Х.Х.- син.
Видно от приетата
като доказателство по делото Служебна бележка изх.№457/17.11.2021г., издадена
от „ВиК“ООД-Димитровград, за адрес в с.**, ул.“** има открита партида с
№045/196, като от въвеждането на база данни в програмата от 1995г. същата се
води на лицето ** и фактурите за потребена вода са издавани на негово име.
Същевременно от
представения от пълномощника на ищеца имейл, изпратен от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД на 30.11.2021г., се установява, че в базата данни на
дружеството партидата за обект в с.**, ул.“**, с ИТН **е открита на името на **.
Фактурите за консумирана ел.енергия са издавани към кл.№********** на името на **.
За посочения обект с ИТН **в базата данни няма отразена смяна име на партида.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит
свидетелите ***, ангажирани от ищеца, както и свидетелите ***, ангажирани от
ответника.
Според показанията
на свид.**, същия познава ищеца К.Й.Ж., както и нейния починал съпруг **, тъй
като живеел в с.**. Знаел, че съпрузите имат къща в селото,построена през
1982-1983г, като в строежа й участвал и той тъй като бил техен съсед. Твърди
,че материалите за строежа били купувани и плащани от *** и съпругата му К.Ж..
Те имали две деца **и **/, като по това време последния бил още ученик. Той от
малък живеел в Хасково и не идвал в селото. Свидетелят не го бил виждал да
участва при изграждането на къщата, като през този период първо бил ученик,
после отишъл в казарма и накрая бил на курсове в София за международен шофьор.
Заявява, че **никога не бил живял в тази къща, като единствено идвал с първата
си жена за по два часа и после се прибирал в Хасково. Първоначално, след
построяването на къщата ищеца и съпруга й не живеели постоянно в нея, тъй като
работели в Хасково. Идвали на село събота и неделя, а след като се пенсионирали
заживели за постоянно в къщата. Пред свидетеля те не се оплаквали за разправии
със сина си досежно тази къща. Твърди, че основното жилище на ищеца е тази къща
в селото, като тя редовно си била там.
В своите показания
свид.Димитров поддържа ,че познава ищеца от много години. Наред с това,
познавал нейния съпруг, а също така и техните син и дъщеря. Когато бил на около
15 години станал приятел със сина **. Знаел, че ищеца и мъжа й живеят в с.**.
Не знаел кога точно е построена къщата, но твърди, че са я направили ищеца и
съпруга й. Това свидетелят знаел, тъй като бил приятел с техния син и двамата
ходели до с.** при родителите му, за да взема той пари, когато не му стигали.
Твърди, че приятеля му **живеел в гр.Хасково, а родителите му били в с.**.
Когато се оженил за първата си жена, двамата живеели известно време при тях,
защото нямало кой да гледа детето им. Винаги когато свидетелят питал сина на
ищеца къде е, той отговарял, че е на село при родителите си, но никога не
казал, че е в своята къща. Заявява, че **не бил участвал с пари за
построяването на къщата, тъй като нямал достатъчно такива, дори да отиде на
заведение. Започнал работа, след като се върнал от казармата. Баща му го уредил
да работи като шофьор, а в последствие завършил курсове в София и станал
международен шофьор. През времето докато карал курсовете, го издържал неговия
баща. Свидетелят не знаел **да е искал родителите му да напускат къщата в с.**.
Твърди, че след като ** прехвърли двора на внука си **- син на дъщеря му, **ходел
да го натиска да го върне и накрая ** се отказал от този двор. За къщата обаче
нямало никакви спорове. Винаги в нея живеели ищеца и съпруга й.
Според третия
ангажиран от ищеца свидетел **И., същата била неин съсед от 1979г. Твърди, че
семейството на ищеца имало къща в двора, която построили съпрузите *и К.. И.
била пряк свидетел на строежа на къщата от страна на ищеца и съпруга й, тъй
като била техен съсед. Според нея, друг в строежа не бил участвал, както
двамата плащали на майсторите. Свидетелят посочва, че ищеца имала две деца-**и **,
които тя също познавала. Когато се строяла къщата **бил младеж- първо бил
ученик, а след като завършил отишъл в казармата. След уволнението си работел
известно време при баща си в стопанството, а в последствие изкарал курсове за
международен шофьор. От ищеца и съпруга й свидетелят знаела, че докато бил на
курсове, родителите издържали своя син. В къщата сега живеела ищеца, като
досега нямало спорове за нея. **не бил идвал да казва, че къщата е негова и
родителите му трябва да я напуснат. Самият **не бил живял в тази къща, а бил в
Хасково, където родителите му имали апартамент. След като построили къщата, те
се преместили да живеят постоянно в с.**. Апартаментът прехвърлили на дъщеря
си, а сина им след като се оженил си закупил свой апартамент. При родителите си
на село идвал само на гости.
В своите показания
първия посочен от ответника свидетел Ваня ** поддържа, че познавала **** Х.
повече от 30 години, като той работел в **. Знаела, че има имот в с.**, както и
че той го е строил. Присъствала била когато той бил давал пари на баща си за
закупуване на материали. Това била вила, която **искал да си построи за събота
и неделя. Пари давал на баща си, защото, когато бил на път той трябвало да купи
материали и да продължи строежа. Според свидетеля, къщата била завършена през
1982-1983г., като тогава **работел в АПК, като шофьор. В последствие, от 1986г.
започнал работа в **. Вилата била построена, като **и свидетеля се събирали там
до 1990г. През този период майката и бащата на **живеели в апартамента си в
гр.Хасково. В последствие продали това жилище, като според свидетеля сделката
станала без знанието и съгласието на сина им. След като продали апартамента си,
ищеца и съпруга й нямало къде да живеят и техния син им предложил да отидат в
къщата му в с.**. Твърди ,че докато **работел в АПК той имал много връзки и
намирал изгодно материали за строежа на къщата. Свидетелят посочва, че бащата
на **- **, тя била виждала само два пъти, а ищеца не познавала. Според **, мястото
на което била строена къщата било на **, защото всички документи –скици и
планове, били на негово име.
В показанията си
свид.** поддържа, че в края на 1981г. се върнала в Димитровград. Две –три
години по-късно се запознала с **** Х., като човека който ги запознал бил
началник отдел „Пласмент“ в Химремонт. От него знаела, че съдействал на **, за
да купува изгодно строителни материали, за да ги кара в с.**, където строял
вила. Въпросната къща била построена след 4-5г. от връщането на свидетеля в
Димитровград. Тя много харесвала проекта на тази къща, като **й обещал, че ще й
го даде за да направи и тя такава в имота си в с.**. През цялото време **живеел
в Хасково, а въпросния имот ползвал като вила. След като завършил строежа, той
ползвал вилата, за да ходи да почива там, като никой друг не живеел в нея. В
последствие родителите му нямало къде да живеят и той им предоставил въпросната
вила безвъзмездно да я ползват. Не знаела дали **е разбрал, че родителите му са
се сдобили с констативен нотариален акт за къщата и са станали нейни
собственици.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно
установено по делото е, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №44, том ІІІ, рег.№3541, нот.дело №407/2019г. по описа на
нотариус ***, в полза на ответникът К.Х.Х. е прехвърлена собствеността на УПИ
№ІІ-588, в квартал 36, по КРП на с.**, община Димитровград, с площ от 906,27
кв.м., с адрес на имота в с.**, ул.“**, ведно с построените в същия имот
едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка-плевня, като единия от
продавачите **** Х. /негов баща, починал на 19.06.2020г./ си запазил вещното
право на ползване върху жилищната сграда, докато е жив. Не се спори между
страните, че съгласно Констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№144, том VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г., на 20.11.2003г. нотариус **признала ** /общ наследодател на страните/
за собственик на основание чл.483 от ГПК и §8 ,ал.1 и 3 от ПР на ЗУТ на: недвижим
имот, находящ се в с.**, община Димитровград, УПИ ІІ-588, в квартал 36 по плана
на с.**, с площ 924 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда и
Стопанска постройка. Няма спор и относно това, че с Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №16, том V, рег.№9636, дело 578/2008г., на 28.08.2008г., на нотариус ***,
** дарил на своя внук **УПИ, находящ се в с.**, община Димитровград,
съставляващ имот ІІ, с пл.№588, в квартал 36, по плана на с.**, с площ от 924
кв.м., ведно с построената в имота Стопанска постройка-плевня. На последно
място, безспорно установено е, че процесната жилищна сграда е била изградена в
имота след издадено на името на **** Х. разрешение за строеж от 1982г.
Спорно по делото
придобил ли е ответника правото на собственост върху жилищната сграда,
построена в УПИ №ІІ-588, в квартал 36, по КРП на с.**, община Димитровград, с
площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в с.**, ул.“**.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено, че общия наследодател на страните **
е бил признат за собственик по наследство на дворно място с площ от 829 кв.м.,
находящо се в с.**, община Димитровград с построена в него плевня, за който е
отреден парцел ІІ, част от имот с пл.№588, в кв.36 по плана на с.**, като това
е станало с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство №124, том І, дело №245/1982г., на 04.05.1982г. съдия при
РС-Димитровград. Към този момент ** е имал вече сключен брак /на 01.05.1960г./
с ищеца по настоящото дело К.Й.Ж., като от него са имали родени две деца,
едното от които пълнолетния вече **** Х., роден на ***г. Съгласно приетото като
доказателство по делото Разрешение за строеж №388/25.05.1982г., издадено от
Народен съвет-Димитровград, на **** Х. е било разрешено да изгради жилище в
парцел ІІ, кв.36 по плана на с.**. Следва да се има предвид, че към този момент
в България е действал Закона за собствеността на гражданите /отм./, като
съгласно неговия чл.2 ал.2 съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца,
които не са встъпили в брак, могат да притежават един жилищен и един вилен
имот, който принадлежи на някого от тях или е тяхна обща собственост. С оглед
така наложеното законово ограничение, **, който е придобил по наследство
собствеността на горепосоченото дворно място в с.**, неговата съпруга или непълнолетната
му към този момент дъщеря **Ж. **, не са имали право да построят втори свой
жилищен имот, тъй като вече са притежавали такъв в гр.Хасково. Неоснователни са
твърденията на пълномощника на ответника, че процесната сграда, която е била
изградена в дворното място, е представлявала вилен имот, поради което не е
имало пречка за *** и съпругата му да я построят и да бъдат нейни собственици.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от Закона за собствеността на гражданите
/отм./ действащ към 1982г., вилният имот може да се намира само във вилна зона,
курортно място, което не е окръжен град, или в село, респ.част от него, което
не е изключено от МС като място за здравни и курортни нужди. В ал.3 е посочено,
че за вилен имот се смята и селскостопански имот извън строителните части на
населеното място до размер на един вилен парцел, ако имотът е вече застроен
законно с жилищна или вилна постройка или се намира в район, определен от ИК на
ОНС за задоволяване на здравни и курортни нужди, а също така и ако жилищната
сграда е паметник на културата. В настоящият случай, така изградената сграда,
не отговаря на нито един от критериите за вилен имот, поради което и
възраженията на пълномощника на ответника в тази насока са неоснователни, още
повече, че в представеното от него самия разрешение за строеж изрично се
посочва, че същото е издадено за изграждане на жилище, а не на вила.
Предвид изложеното, съдът намира,
че към 1982г. и при действието към този момент на Закона за собствеността на
гражданите /отм./ единствената възможност в дворното място, собственост на
общия наследодател, да бъде законно построена жилищна сграда, е било
разрешението за строеж на същата да бъде издадено на името на пълнолетния му
към този момент син **** Х., който не е притежавал друг жилищен имот на
територията на страната.
На следващо място, съдът взе предвид,
че към 1982г. ищеца и съпруга й са били в активна трудова възраст- на 41г. К.Ж.
и на 45г. съпруга й. От своя страна, синът им **Х. към момента на издаването на
разрешението за строеж на 25.05.1982г. все още не е бил навършил 21г. /роден на
***г./. От представената по делото трудова книжка на Х. се установява, че той е
действително е започнал работа в АПК –Клокотница през 1978г. или на 17 години,
като е работил там до 27.09.1984г., но следва да се има предвид, че през този
период той е трябвало да отслужи и задължителна военна наборна служба, която е
в продължение на най-малко 2 години, през които той реално не е работел по трудовото
си правоотношение и не е получавал доходи от труд. През 1984г.-1985г.
наследодателя на ответника е работел в АК Автостопанство –Хасково, като работа
в ** е започнал на 01.01.1986г. Предвид възрастта на **** Х. и трудовата му
ангажираност през периода от 1982г. до 1985г., когато е било построено жилището
в с.**, съдът счита, че въпреки издаденото на негово име разрешение за строеж
на процесната едноетажна къща, тя реално е била изградена основно със средства
и труд от неговите родители ** и К.Й.Ж.. В тази насока съдът кредитира и
показанията на ангажираните от страна на ищеца свидетели ***. Показанията и на
тримата свидетели са еднопосочни и логически обосновани. От своя страна
свидетелите Иван ** и **Димитрова посочват, че познават ищеца и починалия й
съпруг от много години, тъй като самите те живеели в с.** и били техни съседи.
Категорични са, че къщата в дворното място била построена от ** и К.Й.Ж., като
свид.** също им помагал в строителните работи. Изрично заявяват, че разходите
за материали и труд на майсторите били заплащани само от двамата съпрузи.
Двамата свидетели са категорични, че в строежа на къщата **Х. не участвал. Той
си живеел в апартамента на родителите си в Хасково и на село идвал рядко.
Двамата свидетели посочват също така, че след построяване на къщата ищеца и
съпруга й идвали в нея за събота и неделя, тъй като през седмицата работели в
Хасково. След като се пенсионирали се преместили за постоянно да живеят в дома
си в с.**. От своя страна синът им идвал рядко в селото, за по няколко часа, за
да види родителите си. Той работел като международен шофьор и често отсъствал
от страната. Никога обаче между него и родителите му нямало спорове относно
собствеността на къщата в с.**, като двамата свидетели знаели, че тя е на ** и К.Й.Ж..
В това жилище ищеца продължавала да живее и към настоящия момент, след смъртта
на съпруга си през 2020г.
В същата насока са и показанията
на третия свидетел **, който заявява, че познава *** и К.Ж. отдавна, тъй като
бил приятел със сина им **Х. още от техните младежки години. Поддържа, че с
последния често бил ходел до с.**, където ищеца и съпруга й строили къща. Целта
на посещенията им при родителите на Х. обаче не била, за да участва в
строителството, а за да иска пари приятеля му от родителите си, когато неговите
не стигали. Според свидетеля, Х. ***,
а родителите му се преселили в с.**, след като построили къщата. Категоричен е,
че приятеля му **не бил участвал с пари за построяването на къщата, тъй като
нямал достатъчно такива, дори да отиде на заведение. Баща му го уредил да
започне работа като шофьор, а в последствие платил и курсовете му за
международен шофьор. Заявява, че между сина и родителите му никога нямало спорове
относно собствеността на къщата, като ищеца и съпруга й винаги живеели в нея.
От друга страна, съдът не
кредитира показанията на свидетелите ***, ангажирани от ответника. Свид.**
твърди ,че процесната къща била построена през 1982-1983г., като на два пъти
присъствала, когато Х. давал пари на баща си за строителни материали и
продължаване на строежа. Същият имал много връзки и намирал много изгодно
материали за строежа. Твърди, че всички строителни книжа за тази къща били само
на името на **Х.. В тази връзка следва да се има предвид, че свид.**, предвид
заявената от нея в проведеното съдебно заседание възраст, през 1982г. е била
евентуално на 14 години, като няма логика Х. да й е показвал по това време
строителните книжа, както и тя да е била толкова обстойно запозната с връзките,
които е имал при снабдяването със строителни материали. Относно предаваните на
два пъти от него на баща му пари пък следва да се има предвид, че свидетеля,
както самата тя твърди, се е намирала в автомобил и на разстояние от срещата
между двамата мъже, за да придобие представа кой на кого и за какво предава
парична сума. От друга страна, свид.**поддържа, че къщата била построена 4-5
години след завръщането й в Димитровград в края на 1981г. или през 1985-1986г.
Последното обаче се оборва от показанията на всички останали свидетели, които
твърдят, че къщата е била построена през 1982-1983г. Свидетелят не познава
родителите на **Х., поради което и не може да бъде категорична, че те не са
живеели в къщата, а тя е ползвана само когато той ходи да почива там и то при
условие, че от 1986г. е работел като международен шофьор в ** и работата му е
била свързана с чести пътувания извън страната.
На следващо място, съдът счита,
че макар и въпросното Разрешение за строеж №388 от 25.05.1982г. да е издадено
на името на **** Х., същото не го прави собственик на изградената в имота
жилищна сграда, а единствено му дава възможност да изгради законно такава. По
делото не бяха ангажирани от страна на ответника никакви доказателства, относно
това, че след изграждане на процесната сграда, **Х. се е снабдил с документ за
собственост на същата. В случая следва да се има предвид, че жилището е било
изградено в дворно място, което безспорно през 1982г. е било еднолична
собственост на **. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на
чл.92 от ЗС, предвижда, че собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията, върху нея, освен ако е установено друго. Действително, собственикът
може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя,
като стане собственик на постройката /чл.63 ал.1 от ЗС/. Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 04.05.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г. на ОСГК, правото на строеж
се учредява с договор или с административен акт, като по често срещаната
хипотеза е договорът, който по общото правило на чл.18 от ЗЗД следва да бъде
сключен с нотариален акт. В настоящият случай, ответникът не ангажира никакви
доказателства /нотариален акт, договор с нотариална заверка на подписите или
административен акт/ за това, че ** е учредил право на строеж върху собственото
си дворно място в полза на своя син. Предвид липсата на нотариален акт съгласно
който собственика на дворното място е учредил в полза на своя син право на
строеж на процесната жилищна сграда в имота си, както и непредставянето на друг
документ за собственост на същата, съдът счита ,че **** Х., въпреки издаденото
му разрешение за строеж не е станал собственик на въпросната къща. Такъв по
смисъла на чл.92 от ЗС е станал собственика на земята върху която тя е била
построена, а именно неговия баща ***. Обстоятелството, че последния не е
декларирал въпросния имот като свой пред данъчните органи и не е плащал
съответния местен данък не го прави несобственик на имота, а единствено е
основание да му бъде търсена административна отговорност за неплатените данъци.
Същевременно партидите за ток и вода, доставяни до имота са били открити на
името на **. Във връзка с горното следва да се има предвид, че ответника също
не представя доказателства, че неговия наследодател **** Х. е плащал местен
данък за недвижимия си имот след построяването му, както и че го е декларирал
като свой пред данъчните органи през времето след построяването му до 2019г.,
когато е направил това предвид необходимостта от данъчна оценка на имота във
връзка с прехвърлянето му чрез покупко-продажба в полза на неговия син К.Х.Х..
Не на последно място, следва да
се има предвид и обстоятелството, че от страна на ищеца по делото беше
представен и издаден по надлежния ред документ- Констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №144, том VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г., с
който на 20.11.2003г. нотариус **е
признала ** за собственик на основание чл.483 от ГПК и §8 ,ал.1 и 3 от ПР на ЗУТ на: Недвижим имот, находящ се в с.**, община Димитровград, УПИ ІІ-588, в
квартал 36 по плана на с.**, с площ 924 кв.м., ведно с построените в имота
Жилищна сграда и Стопанска постройка. Констатацията в този нотариален акт
относно признаването на ** за собственик на построената в парцела му жилищна
сграда, не беше оборена от страна на ответника в настоящото производство,
поради което и на основание този нотариален акт съдът счита ,че същият през
време на брака си с ищеца е придобил собствеността на процесната сграда.
В последствие, на 26.08.2008г. с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот ** е дарил на своя внук **УПИ,
находящ се в с.**, община Димитровград, съставляващ имот ІІ, с пл.№588, в
квартал 36, по плана на с.**, с площ от 924 кв.м., ведно с построената в имота
Стопанска постройка-Плевня, но не и жилищната сграда, която се е явявала
единствено жилище на него и съпругата му К.Ж.. От своя страна **на 18.09.2019г.
упълномощил с нотариално пълномощно своя вуйчо **** Х. от негово име и за
негова сметка да сключва всякакви разпоредителни сделки /покупко-продажби,
замени, дарения, делби и др./ с притежавания от упълномощителя недвижим имот, а
именно: УПИ, находящ се в с.**, община Димитровград, съставляващ имот ІІ, с
пл.№588, в квартал 36, по плана на с.**, с площ от 924 кв.м., ведно с
построената в имота Стопанска постройка-Плевня. На основание така издаденото
пълномощно, както и на Разрешение за строеж №388/25.05.1982г., на 25.10.2019г. **Х.
е продал на своя син ответника К.Х. освен недвижимия имот, за който е имал
пълномощно от ** Караянев и построената в същия едноетажна жилищна сграда.
Последната, съгласно Констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №144, том VІІІ, рег.№6369, дело
№1528/2003г., на нотариус **е била
собственост на *** и съпругата му К.Ж., като не е била предмет на извършеното
от ** дарение на недвижим имот в полза на **с нотариален акт от 26.08.2008г. Доколкото
въпросната жилищна сграда съгласно Констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот №144, том VІІІ, рег.№6369, дело №1528/2003г., на нотариус **е била собственост на *** и съпругата му К.Ж.,
то **Х. се е разпоредил с вещ, която не е негова. Поради това, че продавача на
имота не е бил негов собственик, правото на собственост върху процесната
жилищна сграда не е било придобито от купувача по сделката К.Х.Х. и той не е
станал неин собственик.
Същевременно общият наследодател **
е починал на 09.02.2020г., като е оставил за свои наследници, съгласно
Удостоверение за наследници от 26.06.2020г., издадено от община Хасково,
съпругата си К.Й.Ж., дъщеря си **и сина си **** Х.. Последният е починал на
19.06.2020г., като за свои наследници е оставил дъщеря си **** ** и сина си
ответника К.Х.Х.. От оставената в наследство от ** процесна жилищна сграда,
ищеца К.Ж. има наследствен дял от 8/12 ид.ч., **Ж. **- 2/12 ид.ч., а **** ** и К.Х.Х.
по 1/12 ид.ч.
С оглед на това, и доколкото
ищеца е собственик на 8/12 ид.ч. от тази къща, то тя има правен интерес от
предявения установителен иск, с който се иска съдът да признае за установено по
отношение на нея, че ответника К.Х. не е собственик на въпросната жилищна
сграда до размера от 8/12 ид.ч., които са нейна собственост. За останалите 4/12
ид.ч. от къщата, които са собственост на нейната дъщеря и децата на починалия й
син **** Х., ищеца няма правен интерес от предявяване на иска, поради което в
тази му част същия следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът К.Х.Х., действащ със съгласието на своята майка Е.И.К., следва
да заплати на ищеца К.Й.Ж. направените
в настоящото производство разноски, съобразно
уважената част от иска- 500 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Й.Ж., с ЕГН **********,***,
че К.Х.Х., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Е.И.К., с
ЕГН **********,***, не е собственик на 8/12 ид.ч. от Едноетажна жилищна сграда,
масивна конструкция със застроена площ от 55 кв.м., построена в следния
недвижим имот: УПИ №ІІ-588, в квартал 36, по КРП на с.**, община Димитровград,
с площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в с.**, ул.“**, с трайно
предназначение: Урбанизирани територии и начин на трайно ползване: Ниско
застрояване, като иска в частта му над така посочените идеални части до пълния
му предявен размер за цялата едноетажна жилищна сграда ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.Х.Х.,
с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Е.И.К., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.Ж., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: