Р Е Ш Е Н И Е
№ 4646, 05.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 13.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20520 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от .................
М.Д.Д., а също и от пълномощника му ....... А.-К.Д.Р., твърди, че на 05.10.2016
г. третото лице ..................и Н.И.Д. сключили Договор за кредит ..........
№ ......., по който на последния бил предоставен револвиращ
кредит в максимален размер от 1000 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта .......... № ......., за срок от две години при фиксиран годишен лихвен
процент - 43.2% и годишен процент на разходите - 45.9%, като неразделна част от
договора са Приложение № 2 – Условия за ползване на международна платежна карта .......... №
......., съдържащи и Тарифа за
дължимите такси за използване на кредитната карта. Съобразно постигнатите
договорености в случай на неплащане на текущо задължение на падежа
кредитополучателят се задължил в 3-дневен срок след датата на падежа да
представи обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитора и поръчителя
да се подпише договор за поръчителство за срок от 30 дни, при неизпълнение на
което кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница включена в текущото задължение за настоящия месец, която се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължение, като на това основание
на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 06.11.2016 г. – 06.02.2017 г. в размер на 266.06 лв.
Предвидено е, също така, при непогасяване на текущо задължение на посочения в
договора падеж, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение чрез
поръчителство, а освен това да заплати и сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в
3-дневния срок до предоставяне на обезпечението, като при забава за заплащането
на тази сума кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, като в
настоящия случай на кредитополучателя е
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд – стр. 2/8
начислена
такса разходи за събиране в размер на 82.50 лв. за периода 06.12.2016 г. – 06.02.2016
г. Тъй като кредитополучателят не заплатил минимум 15% от одобрения си кредит
лимит в рамките на два последователни месеца, то цялото му задължение по
договора за кредит станало автоматично предсрочно изискуемо считано от 06.04.2017
г. и от този момент дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си, поради което на кредитополучателя
е начислена такава за периода 06.04.2017 г. до 29.06.2018 г. в размер на 140.15
лв. На 10.08.2017 г. ..................прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, вземанията си по договора
за кредит, като за непогасените задължения по него, възлизащи на: 993.09 лева –
главница; 97.06 лева - договорна лихва за периода 17.11.2016 г. – 06.02.2017
г.; 77.50 лева - такса разходи събиране за периода 07.01.2017 г. – 06.02.2017
г.; 120 лева - такса разходи за дейност на служител; 139.03 лева - неустойка за
периода 07.01.2017 г. – 06.02.2017 г. и 140.15 лева - обезщетение за забава за
периода 06.04.2017 г. – 29.06.2018 г., ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 14836 по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. с. за 2018 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
дружеството е предявило настоящата
искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда, по което е образувано
ч. гр. д. № 14836/18 г. – 29.06.2018 г.,
до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ответникът Н.И.Д. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му ...... Р.Г., оспорва предявените искове, като твърди, че :
не е уведомен надлежно за извършената цесия от предишния си кредитор; не са се
осъществили предпоставките за предсрочна изискуемост на вземанията в момент,
предхождащ датата на подаване на заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Направил е и правоизключващи
възражения, основаващи се на твърденията, че :
в разрез с изискването на чл. 11, ал. 2 Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ Общите условия към договора не са подписани на всяка страница от страните
по него, с оглед на което по силата на закона договорът е недействителен и в
този случай кредитополучателят дължи само чистата сума по кредита, като предвид
извършените от ответника плащания по договора, то дължимата от ответника сума
към ищеца е в размер на 700 лева; клаузата за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение противоречи на добрите нрави и със същата се заобикаля
предвиденото в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 в ЗПК ограничение; не се дължат и
уговорените в договора такси и разходи за събиране с оглед разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК; нищожна е и клаузата
за
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд – стр. 3/8
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави. По тези съображения
ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Пълномощникът му ......
Р.Г. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 14836 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2018 г. на 17.09.2018
г. е издадена Заповед № 8311 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът Н.Д. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД : сумата от 993.09 лева – главница, дължима по
Договор за кредит .......... № ......./05.10.2016 г., Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. и Приложение № 1/10.08.2017 г.
към него; сумата от 97.06 лева - договорна лихва за периода 17.11.2016 г. –
06.02.2017 г.; сумата от 77.50 лева - такса разходи събиране за периода
07.01.2017 г. – 06.02.2017 г.; сумата от 120 лева - такса разходи за дейност на
служител; сумата от 139.03 лева - неустойка за периода 07.01.2017 г. –
06.02.2017 г.; сумата от 140.15 лева - обезщетение за забава за периода
06.04.2017 г. – 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
29.06.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 31.34 лв. – държавна
такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван „Договор за кредит ..........., с дата 05.10.2016 г., в
който като страни са посочени третото лице ................, в качеството му на
кредитодател и Н.И.Д., в качеството й на кредитополучател, имащ за предмет
поемане на задължение от кредитодателя да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лв. под
формата на разрешен кредит лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на договора, а също и на твърдението си, че вземанията по договора за
кредит са му прехвърлени от ................ посредством подписано на 10.08.2017
г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г., заверени преписи на които
са приети като доказателства по делото и не бяха оспорени от ответника /листове
21 – 26 от делото/, в което приложение са описани и вземанията на ................
срещу ответника, произтичащи от процесния договор.
Налице е, обаче, спор относно материалноправната
легитимация на ищеца с оглед на наведеното в отговора на исковата молба
твърдение, че за извършената цесия ответникът не е уведомен, съответно не е
уведомен от предишния кредитор.
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд – стр. 4/8
Съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо
длъжника прехвърлянето на вземането следва да бъде съобщено на длъжника, като
трайно се наложи разбирането в съдебната практика, че уведомяването на длъжника
за извършената цесия може да бъде направено и в хода на висящо съдебно
производство и същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.
188, ал. 3 ГПК /отм./, съответно 235, ал. 3 от действащия ГПК /в този смисъл
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 12/09 г. и в Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./
Към исковата молба е приложено
заверено копие на Уведомително писмо изх. № .............. от 16.08.2017 г.
подписано от изпълнителния директор на ищцовото
дружество, чийто адресат е ответникът Д., в което се съдържа уведомление за
извършено по силата на сключен между .............., от една страна и от друга
– „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, на 07.11.2014 г. Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ прехвърляне на вземанията на ................ произтичащи
от Договор за кредит № ...... на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и
възлизащи в общ размер на 1478.76 лв., както и покана за плащането на тази сума
в срок до 5 дни от получаването на това писмо, като препис на същото е връчен
на ответника в хода на производството по делото с преписите от исковата молба и
останалите приложения към нея на 16.05.2019 г. Видно още от представеното с
исковата молба заверено копие на Пълномощно /лист 28 от делото/ за направата на
горното уведомяване ищецът е бил упълномощен от цедента,
като за подобно овластяване в закона няма забрана, поради което в разрез с
твърденията на процесуалния представител на ответника настоящият състав приема,
че последният е уведомен за извършената цесия, а от тук и че ищецът е активно
материалноправно легитимиран по настоящия спор.
Спори се относно дължимостта
на процесните вземания с оглед и на твърдението на пълномощника
на ответника, че Приложение № 1 към Договор за кредит ........... с КИД ......
от 03.02.2016 г. не е подписано от страните на всяка страница.
Тук е мястото съдът да се произнесе по искането на
ответника за изключване на това приложение и на договора за кредит от
доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК. Вярно е, че според
посочената норма, когато по делото са прилага документ, той може да бъде представен
и в заверен от страната препис, но при поискване тя е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него, като ако не стори
това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Доколкото,
обаче, процесният договор съобразно съдържащата се в
чл. 34, т. 5 от него информация е съставен в два еднообразни екземпляра, следователно
ответникът разполага с екземпляр от него, а и последният не само не оспори
съдържанието му, но и призна, че е усвоил целият предоставен му по него
кредитен лимит, като самото искане по чл. 183 ГПК в разрез с изискването на чл.
156, ал. 1 ГПК не бе мотивирано, то настоящият състав намира, че същото
съставлява злоупотреба с процесуални права, поради което въпреки, че ищецът не
представи оригиналите
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд – стр. 5/8
на
двата документа, то това негово бездействие в случая не ще има за последица
изключването им от доказателствата по делото.
Изхождайки от предмета на договора за кредит – предоставяне
на револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен
лимит срещу поето от ответника задължение да върне кредита в посочения в
договора срок, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон
за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, то процесният договор има характеристиките
на договора за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия Закон за потребителския кредит /ЗПК/, който предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава Трета на ЗПК : договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, която е форма за действителността му, на разбираем език /чл. 10,
ал. 1 ЗПК/; той следва да има посоченото в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание; общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора /чл. 11, ал. 2 ЗПК/, като неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
В раздел І, чл. 2, ал. 2, изречение 2 от договора за
кредит е посочено, че : „Като Приложение № 1 към този Договор, Кредитополучателят,
от една страна и кредитодателят, от друга като Агент на Картоиздателя,
подписват Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана
платежна карта .................../Условията/ и Тарифа за дължимите такси
/Тарифата/.“, като в съответствие с така постигнатата договореност видно от
приетия като доказателство заверен препис на частен диспозитивен документ,
наименуван : „Приложение № 1 към Договор за кредит ..........., с КИД ...... от
05.10.2016 г. – Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана
платежна карта ...........................“, всяка от страните по договора за
кредит е подписала това приложение, в чл. 3 от което е посочено, че : „Всички
условия са подробно описани в Общи Условия, включително Тарифа, които
представляват неразделна част от този Рамков договор.“ Заверен препис на Общите
условия към рамковия договор е приет като доказателство по делото /листове от
15 до 19 от делото/, като същите не са подписани от страните.
Доколкото в преамбюла на Приложение № 1 е посочено, че
съставлява „..Общи условия … на ......................…“, уреждащо „… условията
и реда за ползване от картодържатели на кобрандирана платежна карта ...........................,
издадена от ........, средствата по която представляват отпуснат кредит от ................
…“, независимо, че това са общи условия съставени от трето лице – издател на
предоставената по процесния договор за кредит
кредитна карта, то с оглед на предмета им – уреждане на условията и реда за
ползване от заемополучатели на платежна карта ...........................,
средствата по която представляват
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд – стр. 6/8
отпуснат
заем от ................, а също и с оглед на постигнатите договорености в чл.
3 от Приложение № 1 към договора за кредит и в раздел І, чл. 2, ал. 2 от
последния, че Общи условия на ......................са неразделна част от
Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана
платежна карта ..........................., който е приложение към Договор за
кредит ........... от 05.10.2016 г., настоящият състав намира, че общите условия
на ......................представляват общи условия към самия договор за
кредит, поради което по отношение на тях важи изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК
за подписването им на всяка страница от страните по договора – нещо, което
както бе констатирано в предходния абзац в процесния
случай не е сторено. Несъблюдаването на това императивно законово изискване е
достатъчно основание в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме,
че договорът за кредит е недействителен, поради което по силата на чл. 23 ЗПК
на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или
други разходи по него. Ето защо исковете за установяване на дължимостта
на вземанията, произтичащи от договора - за договорна лихва, за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, за такса разходи за събиране, за такса
разходи за дейност на служител и за законната лихва за забава от датата на
предсрочната изискуемост до 29.06.2018 г., като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът призна,
че е усвоил общо 1000 лв. от отпуснатия му заем, а в исковата молба ищецът
признава, че погасените суми по договора са в общ размер на 300 лв.
Следователно в съответствие с чл. 23 ЗПК съдът приема, че непогасеният остатък
от ползвания кредит възлиза на разликата между тези две суми, равняваща се на 700
лв., до който размер искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 4 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран такъв от 993.09 лв. същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120.04 лв. разноски по производството
съразмерно на уважения иск /268.66 лв. довнесена държавна такса х 44.68 %/, а
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 44.68 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт съразмерно на уважения иск, изчислено на база минимален размер на
възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ,
доколкото делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност и бе
разгледано в едно съдебно заседание /100 лв. х 44.68 %/.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 36.34 лв. разноски по заповедното производство съразмерно на уважения
иск /31.34 лв. държавна такса + 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт
х 44.68 %/.
На основание чл. 38, ал. 2 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ...... Р.Г. сумата от 225.70 лв. адвокатско възнаграждение
за оказана адвокатска помощ и защита на ответника по делото съразмерно на
отхвърлените искове /408 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд – стр. 7/8
определено
в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения х 55.32 %/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.Д. с ЕГН **********,***,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, по сключен на 05.10.2016 г. между Д. и ................
Договор за кредит .......... № ......., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД/ посредством Приложение № 1 от 10.08.2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/от 07.11.2014 г., сумата от 700 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 29.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се е снабдило със заповед за
изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14836 по описа на
Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2018 г., като над уважения до пълния
предявен размер от 993.09 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.И.Д. с ЕГН **********,***,
му дължи по сключен между него и ................ Договор за кредит ...........
....../05.10.2016 г., вземанията по който са прехвърлени от последното на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/
посредством Приложение № 1 от 10.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/от 07.11.2014 г. : сумата от 97.06 лева -
договорна лихва за периода 17.11.2016 г. – 06.02.2017 г.; сумата от 77.50 лева
- такса разходи събиране за периода 07.01.2017 г. – 06.02.2017 г.; сумата от 120
лева - такса разходи за дейност на служител; сумата от 139.03 лева - неустойка
за периода 07.01.2017 г. – 06.02.2017 г.; сумата от 140.15 лева - обезщетение
за забава за периода 06.04.2017 г. – 29.06.2018 г., за които вземания „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА
Продължение на решение по гр. д. № 20520/18 г. на РСПд
– стр. 8/8
ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 14836 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2018 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 : сумата от 120.04 лв.
разноски по производството по гр. д. № 20520 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 44.68
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 20520 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 36.34 лв. разноски по ч. гр. д. № 14836 по описа на
Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2018 г. съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на ......
Р.Н.Г. от Адвокатска колегия – .......сумата от 225.70 лв. възнаграждение за
оказана адвокатска помощ и защита на Н.И.Д. – ответник по гр. д. № 20520 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. съразмерно на
отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ