МОТИВИ към присъда № 8 от 01.04.2019г. по НОХД № 574/ 2018г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Обвинението
срещу А.А.А. ***, Кюстендилска област е за извършване на
престъпление от общ характер по
чл. 116, ал.1, т.6, пр.З НК
във вр.с чл.115 от НК-при
фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- за
това, че
в периода 08.06.2017г.- 09.06.2017 г. в къща № 44, находяща се в с.Жиленци, махала „Мазнево“, Кюстендил област умишлено е умъртвил И.Д. ***, като убийство е извършено с особена жестокост.
Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище,
че деянието е доказано от фактическа страна; че А. е действувал
при пряк умисъл и че доказателствата по делото установяват по несъмнен начин,
че той е автора на деянието. Пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, което следва да се изтърпи ефективно. По
отношение размера на наказание счита, че същият следва да бъде малко над
минималния такъв.
Пострадалите от престъплението В.И.Д. и П.И.И.
- низходящи на пострадалия И.Д.И., както и Д.В.Д.
/също низходяща от втора степен/, действаща чрез баща си и законен представител
В.И.Д. са предявили срещу подсъдимия А.А.А.
граждански искове в размер на по 50 000
лева за всеки от тях, претендирани като обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено от подсъдимия, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумите. Същите са конституирани по реда на чл.84 от НПК като граждански ищци и частни
обвинители в наказателния процес.
Повереникът
на гражданските ищци - адв.
К.С. пледира за осъдителна присъда, като счита, че деянието е доказано от
обективна и субективна страна и че подсъдимия е действувал
с пряк умисъл. Пледира за налагане на наказание ЛС в размер над минималния,
определен в закона, което да се изтърпи ефективно. Иска се уважаване на
гражданските искове в пълен размер. Претендира се присъждане на разноски.
Гражданските ищци и частни
обвинители В.Д. и П.И. се явяват лично в съдебно заседание, поддържат
становището на повереника си, искат налагане на
максимално наказание и уважаване на предявените граждански искове в пълен
размер.
Служебният защитник на
подсъдимия- адв. Кр.Т. счита,
че по делото са налице доказателства относно авторството на деянието, но че А.
следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, респ. деянието следва да се
преквалифицира по чл.124 от НК. Излага и
доводи за наличие на силно раздразнение у подсъдимия. Иска се налагане на
справедливо наказание и уважаване на
гражданския иск по преценка на съда.
Подсъдимият А.А.А. дава обяснения
пред окръжния съд. Признава се за виновен и моли за по- леко наказание.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.301 и сл.от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка
Подсъдимият А.А.А.
е роден на *** ***. България е, български гражданин. Не е осъждан и постоянно живее сам в къща в с. Жиленци, община Кюстендил, махала „Мазнево“ №44, представляваща къща с двор и стопански постройки, заградени с ограда. С основно
образование е, неженен, неосъждан, безработен.
Пострадалият И.Д.И. имал адресна регистрация в гр. К., ж.к. „*****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, но от
дълго време живеел сам в село
Жиленци в наследствена къща с двор и стопански
постройки, махала „Мазнево“. Бил
съсед на подс. А.. Отглеждал овце, кон и кокошки. Имал здравословни сърдечни
проблеми, вследствие на които имал
поставен стенд; вследствие от получили се усложения имал
отстранени три пръста на единия си крак и бил трудно подвижен. Придвижвал се с
помощта на бастун.
Същият постоянно бил обгрижван
от сина си св. В.Д., който основно се грижел за животните и го навестявал почти
всеки ден. През пролетта на 2017 г. същият имал здравословни проблеми, поради
което го посещавал по- рядко, но се чувал с него всеки ден по телефона и при
възможност- ходел в дома му в с. Жиленци.
Като съседи подс. А. и пострадалият И. контактували ежедневно. В редица
случаи подс. А. помагал на пострадалия при
обслужването на животните или при необходимост- за хамалска работа. Отношенията
им не били лоши, като често посещавали магазина, стопанисван от св. Й.Я.,
обслужващ хората в махалата, и пиели кафе. Подс. А.
бил по- чест посетител, като ходел всеки ден, пиел ракия, носел си алкохол и в
къщи.
През пролетта на 2017г. известно време били скарани, но в края на м.май
2017г. отново се сдобрили. Тогава св. Р.М. видяла, че пострадалия И. отново
посещава къщата на подс. А..
Св.В.Д. се чул с баща си по телефона по обяд на 06.06.2017
г. Опитите
през следващите дни да се свърже с него били неуспешни.
За последен път И. бил забелязан от
съседите си св.Б.П. и св. П.В. на 08.06.2017г. /четвъртък/ сутринта между 07,30
– 08, 00 часа в дома си да носи кофа с
вода за животните.
На същата дата късно вечерта след
22,00 часа подс. А. си стоял в къщи и гледал
телевизия. Бил изпил около 100 грама ракия. В този час пострадалият И., който
също бил употребил алкохол, отишъл в дома му. Влязъл в стаята вдясно след
входната врата на къщата, обособена като кухня. Започнали да разговарят и между
тях възникнал спор във връзка с вещи,
които били откраднати според А. от И.. След разменени реплики се скарали и
впоследствие се сбили. При сбиването били разменени удари между двамата с
юмруци и с носения от пострадалия И. бастун. В един момент А. бутнал И. в стената зад печката, намираща се до мивката. На стената имало поставена
ламарина /снимка № 9 от фотоалбум- л. 37 от ДП/, а И. паднал на пода. Преди да
се озове на земята, пострадалият ударил
теменната част на главата си в листа ламарина.
Подс. А. го
ритнал в гърдите и И. останал на пода в легнало положение. Трудната му
подвижност и обстоятелството, че е
претърпял сърдечна операция, му попречили да се изправи. Лежал на
дясната си страна, а лявата му била открита към подсъдимия.
Последният отишъл в банята, в която
съхранявал инструменти, но не намерил подходящ предмет, с който да го удари.
Върнал се обратно в помещението, в което се намирал падналия пострадал И.. Взел
малка секира, намираща се на масата, до прозореца. С нея започнал да нанася множество удари по главата и тялото
на И., който продължавал да лежи странично. Нанасянето на ударите продължило,
докато И. мърдал.
Чрез множеството наслагващи се удари,
бързо нанесени с тъпата страна на брадвичката, А. счупил лявата ябълчена кост
на черепа на пострадалия в областта на свързване с горната челюст, алвеоларните
гребени на двете челюсти в областта на предните, като пет от зъбите били
избити. Два от избитите предни зъби пострадалият вдишал. Те попаднали и плътно
„заседнали" в бронхите на средния и долния дял на десния бял дроб,
запушили напълно просвета на дихателните пътища и И. бил в невъзможност да
диша.
В областта на гръдния кош, в лявата
хълбочна област и в областта извън коленете А. нанесъл удари с ритници.
С острата част на брадвичката А.
нанесъл удари и в областта на двете колена на
пострадалия, като посякъл двете коленни
капачета- по дясното коляно нанесъл 7 удара, а по по
лявото- 9 броя удаар, или общо 16 удари в тази част.
Вследствие на падането и нанесените ударите
по лицето и тялото на пострадалия печката, опряната на стената ламарина и
дрехите на подс. А., с които бил облечен, както и
пода били опръскани с кръвта на И..
След като пострадалият спрял да мърда,
подс. А. с крак му нанесъл ритници в областта на
гръдния кош и осъзнал, че го е умъртвил. Уплашил се, оставил секирата на масата
и решил да скрие трупа. Опитал са да го повдигне и изнесе от стаята в двора. Не
успял, тъй като тежестта на трупа, възрастта му и собствените му физически
данни не позволили това да се случи. За да осъществи замисъла си, взел вълнено
кафяво одеяло (впоследствие при проведения оглед тялото било открито увито с него), поставил го на пода на стаята
и издърпал трупа на И. върху него. Омотал го, след което отишъл в мазето след
кухнята и взел парче сезал и малък бял чувал, който
сложил на главата на И., за да не тече кръв. Със сезала
привързал белия чувал за главата му, за да не изпадне. С част от сезала привързал и ръцете на пострадалия пред тялото му. С
нож от двете страни надупчил краищата на одеялото и привързал същите със сезал.
Започнал да дърпа трупа с одеялото, за
да го изнесе навън, но не успял. Тогава взел от мазето конопено въже дълго
около 10 метра (иззето при огледа на 16.06.17 г.). С него вързал краката на И.
и започнал да го дърпа. Трудно го издърпал в двора на къщата и го оставил в
храстите от къпини и коприв, в близост до електрически стълб.
Тялото прикрил с трева и коприва, която
бил накосил два дни преди това в двора. След това се върнал в къщата, взел
чехлите и бастуна на пострадалия, който се счупил при сбиването и ги запалил на
двора пред къщата. После се прибрал и си легнал.
На другия ден станал рано около 07,00
ч. и накосил още трева от двора, която сложил върху трупа. Не казал на никого
за случилото се.
През следващите дни продължил да
посещава кафето на св. Я.. Когато станало известно, че И. е изчезнал, на
въпроси на съседи отговарял, че не го е виждал.
Междувременно св.В.Д. започнал
да се притеснява от обстоятелството, че няма връзка с баща си, но поради
внезапен здравословен проблем нямал възможност да отиде физически до с. Жиленци.
На 10.06.2017г. отишъл в
селото, не намерил баща си в къщата. Установил, че животните
били затворени в двора и започнал да обикаля из околностите. Съобщил и на брат
си св. П.И..
На следващия около 09, 45
часа подал сигнал при дежурния на ОД на МВР - гр. Кюстендил, че
баща му е в неизвестност от няколко дни. В сигнала описал и характерни подробности
за И. - липса на пръсти на краката и следи от сърдечна операция и пр.
Въз основа на сигнала
на 11.06.2017г. И.И. бил обявен за общодържавно
издирване с телеграма №17422 по описа на ГДНП, категория „напуснал дома си“ и
мярка „установяване на адрес“, предвид липсата на данни, че спрямо него е
извършено престъпление.
След подаване на
сигнала на 11.06.2017г., служителите на КП при ОДМВР - гр.Кюстендил св. Г.К. и Х.Б.
предприели действия за издирване на И.. Със съгласието на св. В.Д. и в негово
присъствие, извършили проверка в къщата на пострадалия. Проверили и стопанските
постройки в съседство, обходили района и около къщите до неговите съседи, но не
го открили. Св.Б. видял и подс. А., като последният
заявил, че не е виждал И..
През следващите дни
при посещаване на махала „Мазнево“ и разговори със
съседи и лица, които са виждали и контактували с издирвания, полицейските
служители установили, че последно И.И. бил видян на
08.06.2017г. сутринта в района на къщата му. Имали описание на дрехите му и на
обстоятелството, че се е движел с помощта на бастун. Било установено също, че И.
е конфликтна личност, сприхав по характер, почти с всички съседи бил в лоши
отношения и че контактувал предимно със съседа си А.А..
При опити на полицейските
служители да влязат в дома на А., констатирали, че същият не отваря.
На 15.06.2017г.
свидетелите Г. К. и Xр. Б. *** и около 15,15 часа на улицата в близост до дома му в махала „Мазнево“, забелязали подс. А.. Направили
среща с него. При проведената беседа А. категорично заявил, че отдавна не бил
виждал изчезналия И., тъй като се скарали. На въпроса дали в момента И. се
намира в неговата къща, подс.А. заявил, че го няма
там. Съгласил се проверяващите да бъдат допуснати до дома му. По време на
разговора А. се държал спокойно и не проявявал никакви признаци на притеснение.
Св. К. и св. Б. съпроводили А. до дома
му. Там тримата влезли в имота, след което и в къщата му, за да проверят има ли
вещи и следи свързани с издирвания И.. В стаята, находяща
се в дясно след входната врата, на маса разположена в близост до прозореца св.К.
забелязал малка секира с дървена дръжка. Видял, че по дръжката и особено в
долната част до метала имало видимо зацапване с тъмно червени петна,
наподобяващи кръв. На св.К. направило
впечатление, че в съседно помещение има хвърлени дрехи с червеникави петна. Св.
Б. хванал в края на дръжката секирата и
я изнесъл навън, за да я разгледа на дневна светлина. Поставил секирата на
циркуляра пред къщата и я огледал. На светло по-ясно се виждали червеникавите
петна по цепнатините на дръжката и още повече в областта на металната и част.
А. бил попитан какво е правил
с въпросната секира. Той отговорил, че с нея е заклал агне на пострадалия,
предназначено за негов братовчед, което се било случило преди време и затова
секирата била изцапана с кръв от агнето. Докато говорели за въпросната секира, А.
станал видимо неспокоен и притеснен. На зададен му въпрос, с кои дрехи е бил
облечен, когато е клал агнето, А. каза, че бил със
същите дрехи, които носи в момента. Свидетелите го попитали кога ги е прал за
последно, а той им каза, че въобще не ги е прал оттогава. Направило им
впечатление, че дрехите му са чисти, без петна и замърсявания по тях.
Прегледали набързо останалите помещения в дъното по коридора, но не видели нищо
съмнително. В помещение, намиращо се в ляво от входа видели купчина от дрехи.
Попитали А. чии са тези дрехи, а той не дал смислен отговор. Качили се и до
помещенията на втория етаж от къщата, като същите се оказали празни. След това
излезли отново навън в двора.
Междувременно св.Б. се обадил в РУ на
МВР с искане за изпращане на ОИГ за извършване на претърсване. Св.К. забелязал,
че в двора има доста висока трева, която около къщата е окосена, а в дъното е
окосено само 15-20 метра място. Окосената трева била струпана накуп. На въпрос
на полицейския служител какво има под
тревата, подс. А. отговорил, че няма нищо. Поведението
му се променило, видимо изглеждал силно притеснен и неспокоен. Св.К. взел
метална вила, намираща се в близост и почнал да разравя тревата, като задавал
на А. въпроси. Подс. А. спрял да отговаря, вцепенил
се и започнал да гледа единствено към купчината с трева. След като К. разровил
купчината трева от единия й край, усетил силна миризма на разлагащо се месо и
видял част от човешко тяло. Попитал обвиняемия дали отдолу не се намира трупа
на пострадалия, при което А. припаднал.
К. веднага извикал при себе си
св.Б. и се обадил на тел. 112 за да изпратят екип на ЦСМП. Обадил се и на
колегите му от сектор КП при РУМВР - гр. Кюстендил. След това свидетелите
запазили местопроизшествието до пристигането на ДОГ.
Пристигнал екип на ЦСМП и ДОГ. С линейката А.
бил откаран за оказване на медицинска помощ.
Било извършено процесуалноследственото
действие оглед на местопроизшествие от разследващ полицай, което започнало в 17, 00 часа и продължило до 18, 40 минути в
присъствие на поемни лица и специалисти- технически помощници. В тяхно присъствие натрупаната окосена трева била разровена и
бил открит човешки труп- разположен по гръб с глава към двора, омотан с вълнено
кафяво одеяло; под главата се намирал описания по- горе чувал, зацапан с
кафеникави петна и леко привързан със сезал; трупът бил в напреднал стадий на разложение, с
видими травми в областта на лицето от нанесени удари.
При изваждането му от тревата
било установено, че лява ръка е до трупа, а дясна ръка вкочанена, свита в
лакътя стояла във въздуха; дясната ръка била вързана на китката, с примка с
тъмен цвят от сезал, която водела към областта на
врата, като под тялото посредством примката се намирало описаното по- горе одеало; китките на двете ръце били с прежулена кожа и
отлепен епидермис на кожата, най-вече в областта на пръстите; в областта на
носа и двете бузи има счупване на костите; трупът в областта на корема бил
силно издут с морави петна, а в областта на коленете се забелязани линейни
срязвания по панталона; имало и мораво-червено-кафяви петна в областта на талията; в заднотеменната област на главата, срединно
и в ляво от срединната линия, имало две разкъсноконтузи рани. След сваляне на чорапите се
установило, че на десния крак има два пръста, а на гърдите белег от операция.
Установеното сочело, че това е трупа на издирвания И.И..
Трупа бил закаран за СМЕ в МБАЛ гр.Кюстендил.
За времето от 18,50 ч. до 23,30 ч. на
15.06.17 г. бил извършен оглед в присъствието на поемни
лица на останалата част от двор и къщата, собственост на А.. При този оглед в
двора, върху циркуляр, намиращ са в близост до входната врата на къщата, завит
с парче от билборд, била иззета малка секира с дървена дръжка, с дължина 28 см
и метално острие с режещ ръб около 8.5 - 9 см. и дължина на страните на тъпата
задна метална част около 3.5 - 4см. На около 5 метра от входната врата на
къщата, в тревата, под дърво джанка намерили огнище. В него имало пепел и 3 бр.
обгорели остатъци от заоблено дърво с резки. При огледа на къщата, в стаята
вдясно след входната врата, обособена като кухня, били намерени по печката,
върху ламарината опряна на стената до самия шкаф на чешмата петна с
червеникаво-кафеникав цвят, наподобяващ кръв. Такива следи имало ясно изразени
по пода и върху други предмети, намиращи се в стаята. Такива били открити и
върху дрехи и обувки на подс. А..
Установеното било подробно описано в
изготвения протокол и заснето, а протокола в частта за изземване на веществени
доказателства, бил одобрен от по реда на
чл.161, ал.2 НПК от съдия КнОС с определение
от 16.06.2017 г. по НЧД № 344/17 г.
Докато се извършвал огледа в с. Жиленци, медицински
специалисти от МБАЛ установили, че А. няма здравословни проблеми, преструва се,
че е болен и може да дава обяснения. Предвид това служителите на МВР снели
обяснения от А. по случая.
При проведената оперативна
беседа А. признал пред свидетелите Г. К., Х. Б., Ив. Г. и М. Т., че той е убил И.
и разказал подробно как е извършил убийството, начина на пренасяне на трупа и укриването
му в двора. Посочил и как самият той е бил облечен- в тъмносини на цвят панталони, червена риза и
зелена плетена вълнена блуза, обут с черни гумени галоши и вълнени чорапи,
както и мястото, в което ги е оставил.
На 16.06.17 г. от 15.10 ч. до
16.00 ч. предвид самопризнанието на А., по преценка на разследващите органи се
наложило извършването на втори оглед на дома му с цел събиране на допълнителни
доказателства. По време на извършването му били били
иззети от местата, посочени от А. следните вещи- 1бр. въже, синьо на цвят,
дебелина 1 см и дължина 8 м, с което издърпал пострадалия от къщата до двора,
1бр. мъжки пуловер зеленикав на цвят и 1бр. мъжка риза, оранжева на цвят, с
които бил облечен при извършване на убийството. Установеното било подробно
описано в изготвения протокол и заснето.
Протоколът за оглед в частта за изземване на веществени доказателства е
одобрен от КОС на 16.06.2017г. по НЧД № 348/17г.
На 15.06.17г., със съгласието на А., е
извършено освидетелстване на същия (оглед на лице)- л.64, т. I от ДП. Констатираното е отразено в изготвения протокол.
От изготвената по делото СМЕ № 42/16.06.2018
г. на в.л. д-р В.Н.- л.123, т. II от ДП, изготвена след огледа и аутопсията на трупа на пострадалия И. се установило наличие на закрита черепно-мозъчна травма: разкъсно контузни рани по меките
тъкани на главата с кръвонасядания и охлузвания около
тях - шест на брой; фрактури на лицеви кости - на носни кости във върховите им
части, в областта на свързване на горна челюст с лява ябълчена кост, на
алвеоларните гребени на долна и горна челюст в областите на предните им
централни шест зъба с избиване на поне пет от зъбите в тази област; кървенист цвят на разложеното мозъчно вещество - данни за
мозъчни увреждания и вътречерепен кръвоизлив, без да
е възможно категорично уточняване на вида им/най-вероятно субарахноидален
кръвоизлив и мозъчни контузии/. Фрактури
на три леви и две десни ребра с кръвонасядане в
меките тъкани около тях. Две разкъсно контузии рани по лява предмишница
и ръка с кръвонасядания в тях и меките тъкани около
тях. Кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. Шестнадесет посечни
рани в областта на двете колена със срязвания по
двете коленни капачки и кръвонасядания в меките
тъкани в тези области. Аспирация /вдишване/
на два от избитите зъби с пълно запушване на два от трите
главни бронха на десния бял дроб.
Било установено трупно разложение с
частично унищожаване на меки тъкани в лицевата област и наличие на послесмъртно причинени увреждания - фрактури на три десни ребра без кръвонасядания в меките тъкани около тях; повърхностна прободна
раничка с допълнително разкъсване до нея и
разкъсвания на меки тъкани в областите на двете китки, без наличие на
кръвоизливи и кръвонасядания в тях и меките тъкани
около тях; възможно и някои от повърхностните охлузвания по кожата на други
части на тялото.
Било установено наличие на генерализирана
атеросклероза-умерена към тежка форма; слединфарктна
и дребноогнище на миокардиосклероза;
лека чернодробна стеатоза; хроничен адхезивен перикардит и плеврални
сраствания-състояние след гръдна/сърдечна/ операция; състояние след ампутация
на първите три пръста на десен крак - хронични болестни и следоперативни
изменения, които вътрешни и външни увреждания са без отношение за настъпването
на смъртта.
Заключението на експертизата
е, че непосредствената причина за смъртта на И.Д.И. е механична асфиксия от аспирация (вдишване) на „чужди" тела - два
зъба, запушващи два главни бронха на десен бял дроб. В
случая е налице причинноследствена връзка между
получените от пострадалия травматични увреждания и последвалата му смърт -
аспирацията на зъбите се дължи на травматичното избиване на зъбите и попадането
им в устната кухина, както и получаването на черепно- мозъчна травма с
нарушаване на съзнанието и изпадане на пострадалия в пълно или частично
„безпомощно състояние", благоприятстващо последващо
вдишване на зъбите в дихателните пътища.
Установените по трупа прижизнено получени травматични увреждания са
причинени от действие на предмети от две
различни групи :За посечните наранявания в областта на колената и коленните капачета - от удар с острието на
предмет с остър режещ ръб, сравнително по-голяма маса и дръжка за замах - възможно малка брадвичка /за каквато
се съобщава в предварителните сведения/, възможно някакъв тип „сатър" или
други подобни инструменти или оръжия. Получени са от 16 удара - седем по дясно
коляно и девет по лявото. За всички
останали увреждания - по механизма на удари с или върху твърди тъпи
/тъпо-ръбести предмети с различна форма и големина на удрящата повърхността
част от тях /раните и фрактурите/ и със сравнително по-голяма сила: за травмите
на главата и раните на левия горен крайник - удари с тъпи части на предмета,
причинил посечните наранявания или друг подобен,
възможно ритници и др.; за другите увреждания - възможно удари с предмет,
ритници, юмруци и др., възможно и удари в околни предмети и падане при побоя.
Тези увреждания също са получени от множество удари-над 15-20.
Всички тези увреждания
са получени приживе. Предвид вида и разположението на по-тежките увреждания в
случая по-рано са получени някои от травмите на главата, довели до безпомощно
състояние на пострадалия и падането му по гръб на земята, след което са
причинени посечните наранявания на колената - видно от групираното разположение на тези
рани,което не би било възможно ако пострадалият прави опити да се защити или
избегне ударите.
Пострадалият не е могъл
да си причини сам всички установени по него травматични увреждания - например
при самостоятелни падания, удари в околни предмети или други. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено. Състоянието
на трупа към момента на аутопсията
отговаря на смърт от около десетина денонощия.
По делото е приета и СМЕ по писмени
данни, изготвена от вещите лица д-р Ал.М., д-р Т.Б. и д-р М.В.- л.135, т. II от ДП. От заключението й с
оглед изясняване механизма на извършеното убийство се потвърждава първата
експертиза относно причината за смъртта
на И. - механична асфикция от запушване на
дихателните пътища вследствие на запушване на вдишвани зъби в главни бронхи на
десния бял дроб и кръв в трахеята и бронхите.
От заключението на посочените вещи лица
се установява, че раните в областта на главата са получени от действие на твърди тъпоръбести
предмети, които както и останалите травматични увреждания по главата, тялото и
крайниците на пострадалия се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
могат да се получат по начина, съобщен в свидетелските показания. Налице и
възможност част от кръвонасяданията по ръцете на
пострадалия, включително и някои от кръвонасяданията,
описани в меките тъкани на лицето да са получени при размяна на удари с ръце
между него и А.. При последвалото бутане от удар в стената с изправена по нея
ламарина или ръбове на печката най- вероятно са се получили установените при
аутопсията две разкъсноконтузни рани в задно
теменната област на главата срединно и вляво от срединната линия.
Предвид морфологията на уврежданията в
лявата половина на лицето и тялото на
пострадалия са получени от множествени, нанасени с
бърза последователност, наслагващи се удари с тъпоръбест
предмет с ограничена контактуваща повърхност, каквато е тъпата страна на
брадвичка /секирче/. Това е станало в легнало положение на пострадалия.
Пострадалият е лежал на дясната си странична повърхност и лявата странична
повърхност е била открита към нападателя. В подкрепа на това са установените
наслагващи се с различно направление динамични следи от кръв - пръски по ламарината в страни от печката, отстоящи на около 30 см от пода, както и описаните следи от
кръв по дрехите на А..
Пострадалият е лежал на дясната си
странична повърхност и лявата странична повърхност е била открита към
нападателя.
Установените кръвонасядания
и охлузвания на гръдния кош и лявата хълбочна области, както и на долните
крайници извън колената добре отговарят да са
получени при нанасяне на удари с ритници.
Предвид морфологията на раните в
областта на двете колена с подлежащи пресичания и
посичания на двете коленни капачета, определени като посечни,
могат да се получат при нанасяне на множествени, наслагващи се удари с острата
част на брадвичка. Описани са надлъжна и коса ориентация спрямо дължината на
крайниците.
В меките тъкани на колената
са описани кръвонасядания и кръвопропивания.
Последните могат да се получат и при
нанасяне на увреждания в кратък период след настъпването на смъртта в области с
наличието на рехави тъкани или между фасции на
мускули, когато кръвта е течна, при което да имитират прижизнени
кръвонасядания. Предвид това в случая не може да се
изключи възможността уврежданията, в областта на двете колена
да са получени скоро след настъпването на смъртта при опит за разчленяване на
трупа.
Установените напречни охлузвания на
сравнително голяма площ в поясната област са получени
от действието на предмет с широка охлузваща повърхност и добре отговарят да са
получени при влачене на тялото на пострадалия.
Уврежданията в областта на гърдите- прободното повърхностно нараняване на гръдния кош,
счупването на пето, шесто и седмо ребра вдясно, както и на двете китки, които
са без подлежащи кръвонасядания сочи, че са получени
след настъпването на смъртта, при манипулации с трупа и добре отговарят да са
получени от нанасяне на удари с ритници.
От приетата по делото ФХЕ №17/228 от
10.08.2017 г.- л. 128, т.II от ДП, изготвена от в.л.В. и М., се установява наличие на етилов алкохол в кръвта, иззета от трупа на И..
Поради състоянието на кръвната проба /коагулирала/ количественото определяне на
етанола е невъзможно.
По делото е изготвена и СПЕ №5/08.05.2018 г.,
изготвена от в.л д-р П.- л.183, т.II от ДП.
Заключението на същата е, че
подс.А. е годен да осъзнава свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи. Посочено е още, че същият не се води на
отчет в ПС в Кюстендил. Интелектът му е съответен на възрастта, но е ограничен
поради изграден начин на функциониране, свързан с ежедневна употреба на
алкохол, която довежда до дезинтересираност, поява на
апатия и загуба на инициативност, както и тенденция за поддържане на личната
хигиена. В светлината на конкретната ситуация е прието, че същият е бил в
състояние на раздраза, придружена с чувство на гняв в
степен, в която не се повлияло и не е
довело до степен на стесняване на полето на яснота на съзнанието. Налице е и
пълен спомен за времето на деянието.
От приетата по делото ДНК експертиза № 18/104/ 16.03.2018 г.,
изготвена от в.л. Ц.М.- л.177, т.II от ДП, е
видно, че изследваната кръв
върху представените за изследване веществени доказателства хавлиена
кърпа, въже, оранжева риза, светлосиня риза и чорап е човешка, на едно и също
лице от мъжки пол. С оглед обстоятелството, че предмет на изследване е било
въжето, с което пострадалият е бил
транспортиран до двора, респ. е изследвана кръв по него и е налице съвпадение
между кръвта по въжето и по посочените дрехи, съдът приема за установено, че
изследваните следи са от кръвта на пострадалия.
От назначената от КнОС и приета по делото СМЕ № 21/08.03.2019 г., изготвена
от в.л. д-р Н., имаща за предмет изследване на давността на получените
увреждания по тялото на подс. А., предмет на
освидетелстване в протокола за оглед на лице от 15.06.2017г.- л.92 и фотоалбум
към същия- л.75, т.I от ДП и механизма на
получаване на констатираните кръвонасядания се
установява следното: При освидетелстването на подс. А.
на 15.06.2017г. около 19, 45- 20, 30 часа са установени множество кръвонасядания в областите на гърдите и крайниците с
приблизително кръгловата, овална и овалнопродълговата форма. Върху едно от тях /по лява предмишница/ е налице повърхностна разкъсноконтузна
рана; върху част от тях / по дясно коляно и подбедрица/
са налице охлузвания. Установени са отделни охлузвания по пръстите на ръцете и
повърхностна рана с характеристика на порезна по трети пръст на дясна ръка.
Всички увреждания са били в
процес на възстановяване: кръвонасяданията са с
жълтеникав, жълтеникавозеленикав и моравожълтеникавозеленикав цвят; раните и охлузванията са с
частично отпаднала кафенива кора. Същите е възможно
да са получени в период от около 5-6 до 8-12 денонощия преди момента на
прегледа, т.е. по време на инцидента и по всяко друго време в посочения период.
По- точна преценка на давността само по медицински път не може да бъде
направена, тъй като сроковете на възстановителните процеси са с доста голяма вариабилност за всеки отделен случай.
По отношение на механизма на причиняването им: С изключение
на раната по трети пръст на дясна
ръка всички други увреждания са причинени по механизма на удари с или върху
твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност: за сравнително по- големите
овално- продълговати кръвонасядания по лява предмишница- удари с предмет с продълговата удряща
повърхност- бастун или друг подобен, като тези увреждания могат да се
разглеждат и като „защитни“ /получени
при вдигната пред главата или тялото предмишница за
предпазване от насечни в тези области удари/; за
останалите- удари от пострадалия по подсъдимия с крайна част на посочения
предмет, удари с юмруци и ритници при
сбиване и други подобни; за охлузванията
или някои от тях по ръцете- от нанасяне на удари от подсъдимия по части
на тялото на пострадалия или удари в околни предмети при сбиване между тях и
други подобни; възможно и при други обстоятелства, включително самостоятелни
падания и удари в околни предмети.
Порезната рана по трети пръст на дясна ръка е
причинена от действие на предмет със сравнително по- режещ ръб- възможно режещ
ръб на брадвичка, нож, остър ръб на ламарина
и други подобни при сбиването или
последващите действия на подсъдимия по преместване на
трупа, възможно и при други обстоятелства.
Установените в
случая увреждания на подсъдимия не притежават по- специфични характеристики и
особености, по които може да бъде направена по- точна преценка за вида и
увреждащите предмети и начина на приложението им.
по
доказателствата
Горната фактическа обстановка се установява и доказва по несъмнен начин
изцяло от показанията на св.Г.К., Х.Б., И.Г.,
М.Т., В.С., Й.Я., Б.П., П.В., В.Д.
и П.И., разпитани от КнОС, както и от показанията на
тези от ДП, без тези на св. И., прочетени при реда и усл.
на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, от
приетите и цитирани подробно по- горе
СМЕ, изготвени от в.л. д-р Н. и тройната СМЕ на в.л.М., Ш. и В., от СПЕ на в.л.
д-р Д.П., от ДНК експертиза на веществени доказателства на в.л. Ц.М., от ФХЕ на
вещите лица В. и М., както от
приложените по делото писмени доказателствени
средства. Посочените експертизи
са обективни, обосновани и компетентни и следва да се включат в
доказателствената съвкупност. В нея КнОС включва и
посочените по – горе огледни протоколи, с
приложени към тях фотоалбуми, които са изготвени при спазване на
изискванията на чл.155 НПК, протоколите
за претърсване и изземане, съставени при спазване на разпоредбите на чл.161,
ал.1 и 2 НПК и всички описани по- горе писмени доказателства по ДП № 663/ 2017г. на РУ на МВР Кюстендил. Тази
фактическа обстановка се установява и частично
от обясненията на подсъдимия А..
Показанията на посочените по-
горе свидетели, КнОС изцяло приобщава към
доказателствения материал, намира ги за единни, последователни и безпротиворечиви. Показанията на част от свидетелите- св.С.,
Я., П. и В. са свързани с отношенията и ежедневието на пострадалия и
подсъдимия, както и с последният ден- 08.06.2017г., когато е бил видян жив. Те
са идентични и КнОС няма основания да ги отхвърля,
тъй като същите възпроизвеждат
ежедневните им навици, характерови особености, както
и поведението на подс. А. след изчезването на
пострадалия.
Не е налице основание за
изключване от доказателствения материал на показанията на св.Д. и И.- синове на
пострадалия, нито пък за съмнения в тях.
Тези свидетели, особено св. Д. /който е лицето, установил изчезването на баща
си/, предават добросъвестно своите възприятия. Същевременно с оглед близостта с
баща си, същият е имал ясен поглед върху неговите навици и отношения със съседи
и с пострадалия. Показанията му са логични, последователни и се подкрепят в
отделните си части с показанията на брат му св. И., както и с показанията на
полицейските служители във връзка с порведените издирвателни мероприятия на баща му.
КнОС
изцяло дава вяра и на пок. на св. К. и Б.-
полицейските служители, който са открили трупа на пострадалия И. и са запазили
местопроизшествието. Показанията на тези свидетели са логични и взаимно
допълващи се, всеки от тях предава достоверно възприятията си и собствените си
действия във връзка с издирванвето на пострадалия,
посещението им в дома на подс. А., неговото
поведение, местоположението на вещите в дома му, откриването на секирата и
съответно- откриването на трупа. Особено подробни са показанията на св. К.,
който изцяло съвпадат с изготвените по
делото огледни протоколи, в които подробно са
отразени находките от местопрестъплението, обективно съвпадащи с описанието на
свидетеля. В показанията на тези двама свидетели няма вътрешни неясноти,
противоречия и логически несъответствия. Същевременно, те не се опровергават по
никакъв начин от пристигналите на място след подадения от тях сигнал св.Г. и Т.
/първият присъствал на огледа/, а вторият- заедно със св. Г. и на проведената беседа с подсъдимия, след оказването му на
медицинска помощ; подкрепят се частично и от обясненията на подс.
А., особено в частите, в които се
описват местоположението на различните иззети веществени доказателства при последващия оглед,
поради което КнОС им дава вяра изцяло. От своя
страна показанията на последните двама свидетели- св.Г. и Т. също са достоверни
и кореспондират помежду си; съвпадат в частите им относно поведението на
подсъдимия по време на проведената с него беседа, поради което и на тях им се
дава вяра.
При обсъждане на обясненията
на подсъдимия, КнОС
съобрази, че същите имат двояк характер. От една страна същите съгласно разп. на чл. 115 НПК
са годно пряко доказателствено средство в
наказателния процес; а от друга- представляват и израз на защитната позиция на
подсъдимия. Именно поради това законодателят
му е дал право да депозира
обяснения, каквито намери за съответни
на избраната от него защитна
позиция - той може да съобщи
истината, да признае изцяло или частично своето
участие в инкриминираното деяние, да го
отрече изцяло или дори да
откаже да дава обяснения, без това да
бъде тълкувано в негова вреда. Оттук произтича
и задължението на съда да подходи
с изключително внимание към посоченото в разпита му, да
го оцени от гледна точка
на изчерпателност, логичност, вътрешна съгласуваност и корелация с останалите гласни и писмени доказателства.
Като има предвид тези
принципни положения, настоящата инстанция счете, че същите са достоверни в следните части:
Приемат се за достоверни в
частта, в която сочат, че между него и пострадалия И. е възникнал конфликт, по
време на който са разменени удари - в тази им част те се потвърждават от
протокола за освидетелстване на лице- л.92, т. I, в който са отразени кръвонасядания и охлузвания по тялото на подсъдимия. Следва изрично да се подчертае, че
констатираните увреждания по механизъм на причиняване са изяснени от СМЕ на
в.л. д-р Н.№ 1788/08.03.2018 г., назначена от КОС относно механизма на тези
увреждания. Част от тях съответстват да са получени по начина, съобщен от
подсъдимия: по- големите овално- продълговати кръвонасядания
по лява предмишница може да се получени от удари с
предмет с продълговато удряща повърхност /като бастун/, като същите може да
имат и защитен характер; а кръговатите кръвонасядания по
гърдите- от удар с юмрук или предната част на бастун или ритник. С оглед
давността на констатираните увреждания, съответстващи на времето на процесния инцидент, КнОС приема,
че посочените увреждания са причинени от
пострадалия на подсъдимия в хода на сбиването в началото на конфликта.
Кредитират се обясненията и в
частите относно поведението на самия подсъдим след убийството и начина на
транспортиране на трупа на пострадалия извън сградата. Те се потвърждават от
обективните находки при оглед на на
местопроизшествието- въже, сезал и от състоянието на
трупа към момента на откриването му /с вързани ръце с въже и поставен на главата
чувал/. Съдът приема още, че част от нараняванията по подс.
А. са получени по време на влаченето на трупа
в двора, като този си извод прави въз основа на заключението на в.л. Н.
и допълнителните пояснения в с.з. за
възможността част от кръвонасяданията по тялото на
пострадалия и охлузванията по ръцете да са получени и от натиск с въже при
преместването на трупа.
Тези обяснения не се кредитират
в частта, в която същия сочи, че е бил ударен в началото на конфликта от И. по
главата с бастун- срвн. обясненията на л.138 пред
КОС- „…по главата ме удари и ми светнаха очите. Още един път и паднах на
леглото, той се качи върху мене и ме хвана за гушата. И почна да удря и бастуна
се счупи….“. Те се опровергават от посочената по- горе СМЕ на д-р Н. и от
протокола за освидетелстване на А.,
изготвен няколко дни след причиняването им, в който не са отразени обективни
следи от удари в главата и по шията. Наличието на подобни удари в областта на
жизнено важна част на тялото неминуемо
оставя следи /каквито несъменно са налице в други
части от тялото при последвалото сбиване/ и липсата на такива сочи на
несъстоятелност на защитната версия за наличие на нападение и нанесени удари в
тези части на тялото.
Отхвърлят се и обясненията
му в частта, в която сочи, че след като успял да отблъсне
пострадалия и тръгнал към съседната стая, И. е бил в изправено положение. Те се
оборват от пок. на св. Г. и Т., пред които същият е
разказал за подробностите във връзка с убийството непосредствено след
откриването на трупа на И. и изрично е посочил, че след падането на
пострадалия и удара му в стената
с ламарината, подс. А. го е ритнал в гърдите.
Действително тези показания имат производен характер в коментираната част, но
се потвърждават при съпоставката им със заключенията на СМЕ на в.л. Н. и СМЕ на
тройната експертиза, сочещи на удари в областта на гърдите в легнало положение
с възможен причинител ритник или юмрук. КнОС ги кредитира и
въз основа на тях и посочените СМЕ отхвърля обясненията му в тази им част като
несъстоятелни.
Останалите
му обяснения- че след падането на пострадалия И., А. е донесъл секира и го е
ударил само един път, както и че че в момента на този
удар И. вече е бил починал, също се отхвърлят като несъстоятелни и
противоречащи на обективните заключения на двете СМЕ. Последните са категорични
относно наличието на множество удари, нанесени
в областта на главата / в лицевата част/ на И. и то когато последният е
дишал. Именно множеството наслагващи
се удари, бързо нанесени с тъпата страна на брадвичката в лицевата кост, при
която е счупена лявата ябълчена кост на черепа на пострадалия в областта на
горната челюст, алвеоларните гребени на двете челюсти в областта на предните
зъби - двустранно от първи до трети, и избиването на предните зъби на
пострадалия, са причината за неговата
смърт. Два от избитите предни зъби И. вдишал, които при засядането им в
бронхите на средния и долния дял на десния бял дроб запушили напълно просвета
на дихателните пътища. Същият бил в невъзможност да диша и след запушването на
дихателните пътища изпаднал в безсъзнание, като поради легналото положение е
бил в невъзможност да ги изплюе; същите били погълнати и е настъпило задушаване.
Непосредствената причина за смъртта на И. е „асфикция“, но същата е следствие именно
от тези нанесени удари в областта
на главата.
С оглед на тези съждения КнОС прие за недостоверни обясненията му в горепосочените
части.
Установената от съда фактическа обстановка
се подкрепя по безспорен начин от експертните заключения на вещите лица. Те са
основен процесуален способ за доказване по смисъла на чл.106 НПК. Чрез тях са
изяснени обстоятелства по делото чрез научен анализ на надлежно въведените в
процеса факти. В случая не буди съмнение компетентността на
експертите от трите назначени СМЕ в съответната научна област, както и
извършването на експертното изследване в рамките на възложените им задачи. Вещите лица са извършили задълбочен анализ
на база всички приложени по делото доказателства и обекти на изследване; дали
са обосновани изчерпателни отговори на всички въпроси, поради което съдът прие,
че същите са съответни на чл. 152
от НПК. Налице е съвпадение в заключенията на единичната и тройната
съдебно-медицинските експертизи относно вида, механизма на уврежданията и
тяхната давност, респ. непосредствената причина за смъртта на И.. По идентичен
начин КнОС се приема и заключението на СПЕ, касаеща психическото състояние на подс.
А. към момента на деянието, като няма никакви причини да се приеме, че същият е
бил невменяем или е имал затруднения да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си; ДНК експертизата на в.л. М. за откритите
по иззетите дрехи следи от човешка кръв по част от иззетите вещи /чийто
източник не е определен поради деградация на иззет клетъчен матеирал
от пострадалия и липса на такъв от подсъдимия/; както и ФХЕ на в.л. М. и В.
относно наличието на употребен алкохол от страна на пострадалия/.
Съдът цени и останалите по делото писмени доказателства, като
изготвените по делото протоколи за действия по разследването са със съдържание,
съответно на разпоредбата на чл. 129 НПК и следователно ползващи се с предвидената в чл. 131
от НПК сила - за извършените действия, реда на извършването им и събраните
доказателства. Констатациите в огледните протоколи от
15.06.2017г. и 16.06.2017 г, изготвени
по реда на чл.155 НПК се потвърждават
изцяло от показанията на св. К., Т., Б. и Г. относно обстановката, естеството
на извършваните от органите на досъдебното производство действия и установените
предмети от значение на делото. Същите са одобрени в частта на иззетите
веществени доказателства по реда на чл.161, ал.1 НПК от съдия при КнОС, респ. представляват годно доказатествено
средство. Относно другите писмени доказателства по делото липсват възражения,
същите установяват както основни /съдебното минало на подсъдимия и пострадалаия/, така и контролни по отношение на основния
предмет на доказване факти и съдът ги цени в тяхната цялост.
В
заключение:след преценка на съвкупния доказателствен
материал КнОС намира за безспорно установено, че
смъртта на пострадалия И. е настъпила по описания по- горе начин и че неин
автор е именно подсъдимия; че след убийството му подс.
А. грижливо е изгорил носения от пострадалия бастун и неговите чехли, респ. че
откритите останки от дървени пръчки, иззети при огледа видимо не представляват части от бастун, носен
от пострадалия, което се потвърждава и от изявлението на подс.
А. при предявяването им в с.з., както и че част от ударите по тялото на
пострадалия са нанесени след
настъпването на неговата смърт- счупванията в
областта на ребрата, част от тези в областта на колената,
а тези в пояснатта
област- при влачене.
Ето
защо
съдът намира, че обсъдените доказателства
установяват по несъмнен начин авторството на подсъдимия, предмета, времето и мястото на деянието
по механизма, възприет във фактическата
обстановка.
по правната квалификация
С деянието си подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 НК вр. чл.115 НК-
чрез нанасяне със секира на множество удари по жизнено важни части от тялото на
пострадалия И.Д.И. умишлено го е умъртвил, като
деянието е извършено с особена жестокост.
В настоящия случай е извършено
престъпление по реда на глава ІІ НК
„Престъпления против личността”, раздел І от НК- „Убийство”. Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на човешкия живот. Касае са за едно от най- тежките посегателства срещу
личността, най- ценното благо- човешкия живот.
От обективна страна в 08 срещу 09 юни 2017
година подсъдимият А. е умъртвил съседа си И.Д.И. в с. Жиленци, Кюстендилска област, в м. „Мазнево“ в дома си на № 44. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се във
въздействие върху организма на пострадалия,
което е от естество да предизвика
неговата биологична смърт. В случая
въздействието върху пострадалия е физическо, като след като пострадалият И. е бил
паднал на земята, в областта на главата му са били нанесени множествени,
наслагващи се един след друг удари с бърза последователност. Те са осъществени с тъпата страна на откритата и иззета по
делото брадвичка /секирче/. Несъмнено тъпата й страна представлява тъпопоръбест предмет с ограничена контактуваща повърхност.
Това е станало, след като И. е бил отблъснат
при първоначалното
сбиване, ударил си е главата в задната теменна област в стената и е бил паднал
на земята. Пострадалият И. е лежал на
дясната си странична повърхност и лявата странична повърхност е била открита
към нападателя.
Смъртта на пострадалия се дължи
на механична асфиксия от аспирация (вдишване) на
„чужди" тела – избитите вследствие ударите в лицевата част на главата два
зъба, запушващи два главни бронхи на десен бял дроб. В случая е налице причинноследствена връзка между получените от пострадалия
травматични увреждания и последвалата му смърт - аспирацията на зъбите се дължи
на травматичното избиване на зъбите и попадането им в устната кухина, както и
получаването на черепно- мозъчна травма с нарушаване на съзнанието и изпадане
на пострадалия в пълно или частично „безпомощно състояние",
благоприятстващо последващо вдишване на зъбите в
дихателните пътища.
Между
изпълнителното деяние и настъпилия престъпен резултат е налице пряка и
непосредствена причинна връзка. Деянието е довършено с умъртвяването на пострадалия, което
е налице с настъпване на биологичната му смърт.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Този си извод КнОС
мотивира с фактическите действия на
подсъдимия предвид използваното средство на престъплението;
областта на тялото на пострадалия,
към която е било насочено оръжието,
в която е известно, че се намират
жизненоважни органи;
и разстоянието, на което са се
намирали подсъдимият и пострадалият. За умисъла на дееца се съди от средствата, с които е
извършено деянието- в настоящия случай- многобройни удари с тъпата страна на малка брадвичка /секирче/
с достатъчно голяма дължина и тежест, от силата на удара- с употреба на високи по степен интензитет и
енергия, от мястото на нараняването- в жизненоважна област на тялото- глава, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата- от непосредствена близост.
В този аспект А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Съзнавал е, че нанася удари
в уязвима част на тялото с твърд тъпоръбест предмет,
каквато е тъпата страна на секирата, с ясното съзнание, че неминуемо ще
последва смъртта на пострадалия, респ. действувал е
при ясното съзнание за общественоопасните последици
от деянието и е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат. Винаги, когато деецът съзнава,
че в резултат от нанесения удар, с положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия,
е налице убийство, извършено при пряк умисъл ( срвн.
ППВС №2/1957г. т.3).
Налице е и квалифициращ признак
на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК- деянието е извършено с особена жестокост.
Съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството
деецът е проявил изключителна ярост, отмъстителност или садизъм,
характеризиращи го като жесток човек- срвн. ППВС
№2/16.12.1957г. Особената жестокост представлява външна характеристика на
убийството, чрез което се отразяват субективните качества на дееца- срвн. Р-12-96- ІІ НО. За наличието на особената жестокост
се съди по броя и силата на ударите и тяхната локация. В случая в такава
жизнено важна част на тялото като главата са нанесени многоборойни
удари. Същите са нанесени със сила, бързо наслагващи се и са един след друг.
Действието им е тежко и поразяващо, тъй като след като пострадалият е получил
тежка черепномозъчна травма, са били избити пет броя
зъби, два от които са вдишани и са непосредствена причина за смъртта. За силата
на наесените удари свидетелства и обстоятелството, че
след ударите пострадалият не е бил в
състояние да се придвижва, да говори, да
извършва активни движения, и при последващото
вдишване избитите зъби са попаднали в бронхите. Пострадалият не е имал възможността
да стане, вдишал ги е и се е задушил. Смъртта му е настъпила в рамките на кратък период от време.
Освен ударите в областта на
главата, подсъдимият е нанесъл други удари с ритници в друга жизнено важна
област на тялото- в областта на гърдите и на долните крайници извън колената. Тези удари не само са били силни и жестоки, но и сами по себе си
характеризират дееца като особено жесток, сочат на подчертана ярост и явно
изразено желание за лична мъст. ( в
същия смисъл и Р-86-11.02.1970- ІІ НО на ВС). Свидетелство за тази му
характеристика са и послесмъртните удари в областта
на колената и част от уврежданията в областта на
гърдите- продобно нараняване, счупване на 5, 6, 7
ребро и на двете китки, нанесени след настъпилата вече смърт. Действително тези
увреждания нямат причинна връзка с нея, но техния брой, интензитет и посока несъменно характеризират личността на подс.
А. по описания начин и са свидетелство за наличието на посоченото квалифициращо
обстоятелство.
Не се споделя
довода на защитата за необходимостта от
преквалификация на деянието по чл.124 НК. Разликата
между умишленото убийство и умишлената телесна повреда се състои в различното
психично отношение на дееца към
смъртния резултат.
В първия случай деецът проявява умисъл, а
във втория случай- непредпазливост по отношение на смъртния резултат. За да се
установи какво е било психическото отношение на дееца към причинения от него
смъртен резултат, трябва да се изследва обективната страна на поведението му;
характера, насоката и силата на извършеното действие; способа на извършването
му; средствата, използвани за засягане на пострадалия; органите на човешкото
тяло, които са засегнати; причинените непосредствени наранявания и др., с оглед
което ще се прецени, дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост.
Престъплението по чл. 124
от НК се характеризира с три особености: изпълнителното деяние обективно е
насочено към причиняване на телесна повреда, като по-близкия, непосредствен
резултат е телесната повреда и
по-далечния- смъртта; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния
резултат е косвена, опосредена от междинно състояние
на пострадалия- телесната повреда; субективната страна на престъплението по чл. 124 НК, обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек резултат и
непредпазливост към по отдалечения и по-тежък резултат.
В конкретния случай за формата и умисълът
при причиняване на телесното увреждане съдът изхожда от обективните действия на
подс. А.. Същият е искал причиняването на смъртта на
пострадалия И.. Нанесъл е множество удари с тъпата част на използването от него
оръжие в лицевата част на главата на пострадалия, след като последния вече е
бил паднал и е бил осъществил съприкосновението между задната част на главата
му и ламарината, опряна в стената; при
което се е стигнало до избиването на зъби с последвалото вдишване на два от
тях. Подсъдимият е бил напълно наясно, че пострадалият се намира в безпомощно
състояние, че е легнал на дясната си
странична повърхност, като лявата част на главата му е открита към нападателя,
както и че държи в себе си смъртоносно средство. Той изобщо не е целял нанасянето на по- леко
телесно увреждане, а е насочил всичките си действия към причиняването на
смъртта му, свидетелство за което са броя на ударите в жизненоважна част на
тялото и техния интензитет. Обективно предприетите действия от негова страна са
дали възможност той да предвиди прякото настъпване на обществоноопасните
последици, искайки, насочвайки всичките си сили
към настъпването на съставомерния резултат.
Всички тези обективни
особености на поведението на подсъдимия обективират прекия му умисъл да причини смъртта на пострадалия, поради което защитната теза за приложението на чл.124 НК се отхвърля като несъстоятелна.
Независимо че не се изтъкват
доводи за евентуално наличие на
неизбежна отбрана, КнОС,
с оглед обясненията на подсъдимия, че е
нападнат от пострадалия, а и с оглед приетото за установено сбиване, следва да
обсъди евентуалното приложение на този правен институт. Приложението на чл.12 НК изисква непосредствено, общественоопасно и противоправно нападение. Според ППВС №
12/1973 г., т. 2 то се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Нападнатият има право на
защита при наличие на
нападение. В този смисъл е и т. 6 на цитираното постановление- защитата може да бъде активна, нападнатият не е
длъжен да бяга, но може да причини вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Следва да се отбележи, че тежкото
здравословно състояние на пострадалия- липсата на три пръста на крата, водещи до ограничена подвижност и претърпяната
сърдечна операция не е от естество да обуслови същинско нападение. В случая е имало пиянско сбиване, при което подс. А. е бил засегнат от разменените с пострадалия удари, но последният е бил
успешно отблъснат- с блъсването му в
стената зад печката /в ламарината/ и падането му на пода. Т.е. налице е прекъсване на нападението, като от
това му действие до последващите е изминал немалък
отрязък от време, през който пострадалият е бил обезвреден. А. не е пристъпил веднага към последващите удари, а е излязъл от това помещение, отишъл е
в съседно, търсил е оръжие и чак тогава се е върнал, взел е брадвичката и е
започнал да нанася следващите удари, които са имали смъртоносен ефект върху
вече обезвредения пострадал. В този смисъл действията на И.И. не са могли да
представляват реална заплаха за живота или здравето на А., за да се
квалифицират като неизбежна отбрана.
С оглед заключението на СПЕ, че
действията на А. са в условията на раздраза, КнОС следва да обсъди и евентуалното наличие на
привилегирования състав на чл.118 НК,
независимо от липсата на възражения в
тази насока. За него е характерно от една страна, че решението за извършване на
убийството възниква внезапно в състояние
на силно раздразнение, което се предизвиква от пострадалия с насилие, тежка
обида или клевета против виновния или неговите близки, а от друга страна- че то
се извършва в същото състояние. Под
силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е
овладяно до такава степен от чувствата му, че волята се определя предимно от тях- срвн.
ППВС № 2/ 16.12.1957г., т.20. Касае се
до физиоличен афект, при който е налице само едно
ограничение в значителна степен на ръководене на постъпките. В настоящия случай
вещото лице д-р П. категорично сочи, че състоянието, в което се е намирал А., не може да се приеме като физиологичен афект,
а единствено като обикновена раздраза, придружена от
чувство на гняв, което е в степен,
недовеждаща до стесняване на полето на яснота на съзнанието. Разликата между
обикновената раздраза, в каквото обикновено може се
намира всеки деец при извършване на тежко престъпление, каквото е убийството и
силното раздразнение /физиологичен афект/ е в това, че при обикновеното
раздразнение деецът може спокойно за разсъждава, да ръководи постъпките си и да
взема правилни решения; а при физиологичния афект правилната психическа и
волева дейност на дееца до голяма степен е ограничена, поради което той, макар
да запазва вменяемостта си, не може да овладява чувствата и волята си напълно
поради изпадане в силна нервна възбуда и под тяхното въздействие взема
решението си да извърши деянието ( срвн. в този см. и
Р-281-70- ІІ НО).
В този аспект практиката е
категорична, че обстоятелството дали е
налице силно раздразнение или обикновено е фактически въпрос. В
настоящия случй съдът счита, че А. е бил в състояние на обикновена раздраза и извежда този си извод както от заключението на
вещото лице, така и с оглед фактическите обстоятелства. Той е действал, след
като вече пострадалия е бил в безпомощно състояние; като наред с това следва да
се отчетат и действията и на двамата участници в конфликта /подс.
А. съобщава, че е пил преди идването на пострадалия, в кръвта на последния също
е съдържал етилов алкохол, макар и в неустановено количество/. Обективното
състояние, в което се е намирал пострадалия предвид неговите здравословни
проблеми и след като вече е бил паднал на земята, е такова, че не би могло да
представлява никаква заплаха за живота на подсъдимия. Наличието на чувство на
гняв не дава основание да се приеме наличие на силно раздразнение. По делото не
са налице доказателства А. да е изпаднал в силна нервна възбуда, при която да
няма време да обмисля поведението си и волята му да е била завладяна изцяло от
чувствата му. Ето защо КнОС не намира основание за
приложение на посочения привилегирован
състав на НК.
Съобразявайки гореизложеното, КнОС призна подсъдимия А. за виновен в извършване на
престъпление по основния състав на чл.116, ал.1, т.6 пр.3 вр.
чл.115 НК.
по наказанието
При определяне вида и размера
на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, респ. степента на обществена опасност на деянието и дееца,
целите на наказателната репресия по
чл.36 НК, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Степента на обществена опасност
на деянието е изключително висока. Засегнати са обществени отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и без които личността не може
да съществува. Непосредствен предмет на
престъплението и най-ценното и
естествено човешко благо- правото на живот.
Степента на обществена опасност
на подсъдимия не висока. Същият е с чисто съдебно минало / налице е присъда от
1974г. за грабеж, по която е реабилитиран/. Няма данни за други негови
противообществени прояви.
При определяне на наказанието КнОС отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на А.
и частичните самопризнания.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелства следва да се отчете употребения алкохол.
Съпоставяйки наличието на горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и счете при усл. на чл.54 от НК, че на същия следва да се наложи
наказание ефективно лишаване от свобода
за срок от 16 години. Този размер на
наказанието е достатъчен за постигане
целите на специалната и общата превенция
и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на
наказателната репресия.
При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът следва да постигне
баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдените и общо превантивната
функция на наказанието. Надценяването на специалната
превенция винаги би довело до
неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък
подценяването на същата би довело
до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления.
Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието.
В този аспект КнОС счита, че специалната превенция ще бъде
осъществена единствено чрез ефективно изтърпяване на така определеното наказание- както
защото по отношение на подсъдимия не е
налице първата предпоставка по чл.66 от НК, така и поради необходимостта от изпълнение на целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 НК. Това е напълно наложително с оглед засегнатия
обект на обществените отношения, доколкото е извършено престъпление против
личността и е обекта на посегателство е възрастен човек, с който подсъдимия е
бил в приятелски отношения. Именно
чрез определяне на такъв размер на наказанието, чрез трайното му извеждане от
обществото ще се постигне превъзпитателния ефект на специалната превенция. По този начин в най-
пълна степен ще се постигнат и съответните положителни промени в съзнанието на дееца. Същевременно по този
начин ще се осъществи и генералната
превенция- а именно осъществяване на възпитателното въздействие на наказанието
върху останалите членове на обществото.
На осн.
чл. чл.57, ал.1 , т.2, б.”а” от ЗИНЗС КнОС определи първоначален режим на изтърпяване
на наказанието „строг”.
На основание чл.59, ал.1
от НК съдът приспадна времето през което подсъдимият А. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 16.06.2017 г. до 03.07.2018 г.
по
гражданските искове
Предявените от гражданските
ищци В.И.Д. и П.И.И. - низходящи на пострадалия И.Д.И., както и Д.В.Д.
/също низходяща от втора степен/) граждански искове намират
своето правно основание в разпоредбата
на чл.45 ЗЗД, доколкото същите са пострадали от деянието по смисъла на
чл. 84 НПК и несъмнено са от
кръга на лицата, имащи възможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението, извършено от подсъдимия А.. Малолетната внучка Д.Д. също е сред кръга на лицата, имащи право да претендират
неимуществени вреди в наказателния процес съгласно най- новите тълкувателни
постановки относно кръга на лицата, имащи право да претедират
такива- срвн. ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В този
аспект подс. А. е длъжен да репарира вредите, които виновно им е причинил,
доколкото причиненото увреждане е най- тежкото по своя характер- отнемането на
човешки живот.
Безспорно е, че синовете на
пострадалаия И.- гражданските ищци В.Д. и П.И. са
били привързани към своя баща и отношенията им са били основани на взаимна обич
и уважение. Идентични човешки връзки на привързаност са били установени и между
пострадалия И. и неговата единствена малолетна внучка Д.Д..
Особено тежко е понесъл
загубата на своя баща гражданския ищец В.Д., за когото се събраха безспорни
доказателства, че същият през последните няколко години се е грижил всеотдайно за своя баща и е направил
всичко възможно, за да запази неговия живот при настъпилите у него здравословни
сърдечни проблеми- организирал е неговата операция в гр. София, водел го е там
за прегледи, взел е мерки за неговото възстановяване, посещавал го е всеки ден,
помагал му е при отглеждането на животните и пр. Същият е сигнализирал
компетентните органи за неговото изчезване и е взел участие в издирването му въпреки собствените
си здравословни проблеми. Св.Д. е бил в особено близки отношения с баща си и
трудно преживява неговата жестока смърт и внезапна загуба. Събраните
доказателства сочат, че той и пострадалия са били в близки отношения, двамата са поддържали непрекъсната
връзка, грижели са се един за друг. Пострадалият И. е подпомагал този си син и
в материално отношение с оглед факта, че е отглеждал животни и е имал висока
пенсия. Болката му се увеличава от факта, че смъртта на бащата е била
неочаквана.
Вреди от смъртта на пострадалия
е понесъл и другия му син П.И.. От доказателствата по делото се установи,
същите са живеели заедно в с.Жиленци до 2015 година преди смъртта на
пострадалия И., като отношенията им са били добри. Между тях е била налице
синовна привързаност, която не се нарушава от обстоятелството, че през последните
години П.И. не е живеел с баща си. Същият го е посещавал макар и по- рядко и
също е понесъл страдания от внезапната смърт на баща си.
Неимуществени страдания от
смъртта на И.И. е понесла и малолетната Д.Д., която е била единствената внучка на пострадалия, била е
привързана към него и го е посещавала често заедно със своя баща. Отношенията
им са били основани на обич и несъмнено внезапната му загуба оставя отпечатък в ранимото
детско съзнание.
В заключение КнОС
намира, че несъмнено пострадалите са търпели и продължават да търпят болки и
страдания в резултат от смъртта на И.И., поради което
гражданските искове са основателни и доказани.
При определяне на размерите на обезщетенията КнОС, съобразявайки се
с разп. на
чл. 52 ЗЗД и със степента на привързаност между тях, счете, че
пострадалият В.Д. е търпял най- сериозни неимуществени вреди. Ето защо неговият
иск следва да уважи в пълния претендиран размер. С
оглед по- дистанцираните отношения между П.И. и баща му, съдът счете, че за
репариране на вредите на този ищец е достатъчна сумата от 30 000 лева. За
репариране на вредите на малолетната Д. ще е достатъчна сумата от 25 000
лева, като съдът се съобрази
обстоятелството, че същата е внучка на пострадалия. По отношение на
посочените двама пострадали исковете следва да бъдат отхвърлени за
разликата над уважените части - съответно
над 30 000 лева за П.И. и над 25 000 лева за Д. Д. до пълните претендирани размери от 50 000 лева.
Посочените суми се присъждат ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане.
по
веществените доказателства, държавни такси и разноски
Кюстендилският
окръжен съд се произнесе с присъдата и относно веществените доказателства
съобразно характера им, както следва:
На осн.чл. 53,
ал.1, б.” А” НК
отне в полза на държавата полза на държавата 1 бр. синьо въже и 1 бр.
секира, използвани за извършване на престъплението.
Веществените доказателства- 1 бр. панталон с тъмно
син цвят, 1 бр. мъжка риза, светло синя; 2 бр. ножове; 3 бр.заоблени парчета
дърво с резки, обгорели; 2 чифта мъжки обувки-галоши №42; 1 бр. мъжки зелен
панталон; 1бр. мъжка оранжева риза; 3 бр. тампони с обтривки;
1 бр. бежов пуловер, 1 бр. светлосиня риза с дълъг ръкав, 1 бр. сини панталони
с кафяв колан, предадени от А.А.; 1бр. зелена плетена
мъжка фланела; 1 бр. обувки гумени и чорапи, предадени от А.А.;
1 бр. бяла кърпа; 1 бр. зелена плетена блуза и 1 бр. червена риза , 1 бр. чувал
от изкуствена материя следва да се върнат на подсъдимия след влизане на
присъдата в сила.
Веществените
доказателства -1 бр. флакон с кръв от И.И. за ДНК
изследване, 1 бр. тампон с натривка 1 бр.; 2 бр. пликове с нокти и поднокътно
съдържание от Ат. А.; 3 бр.заоблени парчета дърво с резки, обгорели; 3 бр.
тампони с обтривки следва да се унищожат.
Веществените доказателства
- 1 бр. очила и 1бр.мобилен телефон "Нокиа"
да се върнат на частните обвинители /доколкото за тях се установи, че са собственост
на пострадалия И./.
При усл.
на чл.189, ал.3 НПК А. следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОД на МВР- 3351.07 лв., представляваща разходи за експертизи и вещи
лица, по сметка на КнОС – 500 лева разноски за вещи
лица и 4 200 лева държавна такса по сметка на КнОС,
както и 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК: