Номер 331713.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502841 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба вх. №4013/10.07.2020г.
на ВРС, подадена от И. А. И. , действащ чрез пълномощник адв. Ваня
Великова, против разпореждане №1179/19.06.2020г., постановено по ч.гр.д.
№70/2014г. по описа на РС-Девня, с което е върнато възражение вх.№8218 от
24.10.2019 г. на И. А. И. , като подадено след изтичане на указания
двуседмичен срок от получаването.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
защото на 24.10.2019г. е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед Заповед №47 от 07.02.2014 г. по чл.417 ГПК за
изпълнение на парично задължение в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД.
Твърди, че по делото няма данни за прехвърляне на вземането от заявителя
„Банка ДСК” ЕАД на „Факторинг България“ ЕАД, поради което връчената от
ЧСИ покана за доброволно изпълнение не се явява надлежен документ.
Поради това заповедта за изпълнение и документа по чл.417 от ГПК не са
връчени надлежно на длъжника. Освен това, с определение №93/09.03.2018г.
е вписан отказа на И. А. И. от наследството, оставено след смъртта на Атче
Османова, поч. на 17.11.2012г.
Ответникът по жалбата – заявител в заповедното производство „Банка
ДСК” АД, действащ чрез пълномощник юрисконсулт Е.С., в дадения срок
представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в рамките на законовия срок, поради
което и се явява процесуално допустима.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Пред РС-Девня е образувано заповедно производство – ч.гр.д.
№70/2014г., по което в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу И. А.
И. и други лица. От приложеното на л.72 от първоинстанционното дело
известие за доставяне е видно, че на 17.08.2018г. на И. А. И. е връчена покана
за доброволно изпълнение изх. №8234/09.08.2018г. по изп. дело
№20187190400379. В приложената покана за доброволно изпълнение изх.
№8234/09.08.2018г. е отразено, че същата се изпраща на длъжника, ведно с
копия от изпълнителен лист от 07.02.2014г., заповед за изпълнение
47/07.02.2014г. и извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД от
06.02.2014г. Изложеното обуславя извода, че поканата за доброволно
изпълнение и заповедта са редовно връчени на И. А. И. на 17.08.2018г.
Обстоятелството, че договорът за цесия не е приложен към ПДИ, не се
отразява на редовността на извършеното връчване. Съгласно чл.414, ал.2 от
ГПК (редакция преди изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.), възражението се прави в
двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде
продължаван. Възражението е подадено на 24.10.2019г., поради което е
просрочено и следва да бъде върнато.
Доводите на жалбоподателя, че се е отказал от наследството, оставено
след смъртта на Атче Османова, поч. на 17.11.2012г., като отказът е вписан с
определение №93/09.03.2018г. на РС-Девня, са неотносими към предмета на
настоящото производство.
Като е постановил връщане на просроченото възражение, РС-Девня е
постановил законосъобразен съдебен акт. Обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърлянето на жалбата, направеното искане, и на основание
чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
2
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪЖДАВА разпореждане №1179/19.06.2020г., постановено по
ч.гр.д. №70/2014г. по описа на РС-Девня, с което е върнато възражение вх.
№8218 от 24.10.2019 г., подадено от И. А. И. .
ОСЪЖДА И. А. И. , ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. Дружба №2,
вх.Г, ет.7, ап.19 да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3