Решение по дело №272/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 117
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20194330200272
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

град   ТЕТЕВЕН 08.11.2019 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на десети октомври 

През две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Й  Д

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №272 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №11-1558/31.07.2019 година на Началника на отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при ИАРА.

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че не е бил запознат с цитираната в акта и НП Заповед на МЗХГ, която била връчена само на длъжностните лица за сведение и изпълнение. Твърди, че не било конкретизирано мястото на нарушението и какъв риболов е извършвал. Твърди, че случаят е маловажен.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. 

            За Началника на отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при ИАРА се явява юрисконсулт П  и моли да бъде отхвърлена жалбата и потвърдено обжалваното НП.

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Т.Д.Т. и С.Ц.Ш., съдът приема за установено следното:

            На дата 09.07.2019 година свидетелите по делото-Т. и Ш.-служители на ИАРА, отдел „Рибарство и контрол” се намирали в гр.Тетевен, Ловешка област по поречието на река Бели Вит и на около 50 метра от автогарата в града забелязали жалбодателя, който извършвал риболов, боравейки с потопена във водата, под негов контрол в работно положение един брой въдица. Контролните органи отишли при жалбодателя, представили му се и му извършили проверка, като установили, че жалбодателят притежава риболовен билет и че е уловил и задържал в живарник 6 броя риби от вида „Речен кефал“ с размери 24-26 см, които били измерени от контролните органи с ролетка. На жалбодателя на место бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА и Заповед №РД09-69/01.02.2019 година на МЗХГ, затова че е извършвал риболов във водите на река Бели Вит в този участък, в който е забранено извършването на риболов, като уловената риба била пусната обратно във водата жива. С акта за нарушение била иззета и въдицата на жалбодателя. Последният подписал акта за нарушение с възражението, че не е запознат със заповедта. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбодателя на основание чл.70 ал.1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 1500 лева и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата един брой въдица „Елит клуб“, черна на цвят, дълга 3 метра с макара „Кронос“.

            Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетелите по делото-Т. и Ш., който са очевидци на нарушението на жалбодателя, показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата жалбодателят е извършвал любителски риболов, /което обстоятелство не е отразено нито в акта, нито в НП/ по смисъла на легалното определение за тази дейност, дадено в т.26 на параграф 1 от ДР на ЗРА, а именно „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване“ и т.27 на същия параграф-„Риболов-любителски“ е риболов по смисъла на т.26-дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. При извършената проверка жалбодателят е извършвал риболов с един брой въдица, поставена в работно положение, заметната във водата, като е уловил и задържал 6 броя риби от вида речен кефал, като рибата е била с размери 24-26 см., позволени за улов. Липсва спор и относно мястото на извършване на риболова, а именно на река Бели Вит, на около 50 метра от автогарата в гр.Тетевен. Видно от Заповед №РД09-69/01.02.2019 година на Министъра на земеделието, храните и горите, представена и приета по делото, риболовът в този участък от реката е забранен през 2019, 2020 и 2021 година.

В същото време съдът приема, че се касае за маловажен случай, тъй като са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, а именно ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, тъй като по делото няма данни за други нарушения, липса на нарушени обществени отношения, свързани с опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми, липса на причинени на практика щети, тъй като въпреки, че е имало констатиран улов на риба, същата е била върната жива във водата от самия жалбодател. В случая съдът приема, че е нарушен принципа на пропорционалност на извършеното нарушение с размера на наложеното наказание, прокламиран в чл.35 ал.3 от НК. Предвидената в чл.70 ал.1 от ЗРА санкция, дори в нейния минимален размер е несъразмерно тежка с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Съдът намира, че при налагане на административното наказание следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл.35 ал.3 от НК-наказанието да бъде съответно на престъплението и да постига целите му по чл.36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл.93 т.9 НК-да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици. Предвидените административни санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. При приложение на принципа на пропорционалност и критериите за преценката му и предвид преследваната цел за устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми, за постигането на която са регламентирани правилата за стопански и любителски риболов, както и за отговорен риболов, налагането на конкретната санкция в размер на 1500 лева при данните, че се касае за изолирано деяние от страна на жалбодателя, както и че не са налице данни за реално застрашаване на биологичното разнообразие и естественото възпроизводство на популациите от риба и други водни организми, надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели.

            Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №11-1558/31.07.2019 година на Началника на отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при ИАРА, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №В0009983/ 09.07.2019 година, с което на Й.Г.Й., ЕГН ********** *** основание чл.70 ал.1 от ЗРА  му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата един брой въдица „Елит клуб“, черна на цвят, дълга 3 метра с макара „Кронос“, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: