РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. гр. Хасково, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Г.
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно
дело № 20225640201033 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. М. К. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 19-1253-000383 от 22.05.2019 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя,
че в хода на производството било допуснато нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в неспазване на давностните срокове, като излага
подробни и конкретни съображения в тази насока, както и за твърденията за
допуснато процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, налагащо
отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Моли
1
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява, но изпраща
надлежно овластен представител по делото – Д. М., на длъжност Главен
юрисконсулт в ОД на МВР - Хасково, чрез който оспорва жалбата, а в хода по
същество счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се
потвърждавала правилността на атакувания с нея санкционен акт, който моли
да бъде потвърден. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 19.11.2018 г. свидетелите В. Д. Д., на длъжност към този момент „мл.
експерт“ в РУ на МВР - Хасково и Ц. Г. Д., на длъжност тогава „инспектор“ в
РУ на МВР - Хасково били на работа и извършвали обход на поверения им в
град Хасково – кв. „Република“. В около 11:00 часа възприели движение на
моторно превозно средство – мотопед, без поставени регистрационни табели
по ул. „Акация“ в посока към кръстовището с бул. „Васил Левски“, което
спрели за извършване на проверка в района на сградата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, град Хасково. В хода на проверката било установено, че
превозното средство - мотопед с марка „****“, модел „****с рама № ******
било управлявано от жалбоподателя В. М. К. от град Х., който не притежавал
издадено на негово име СУМПС. Било потърсено, във връзка с установените
обстоятелства, съдействие от ОДЧ и за оказване на такова била изпратена
дежурна оперативна част за извършване на оглед на местопроизшествие. След
като извършили справка, че управляваният мотопед, освен без поставена
2
регистрационна табела на определеното за целта място, не бил регистриран по
надлежния ред, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово
присъствие, бил съставен от свид. В. Д. Д. Акт за установяване на
административно нарушение серия Д, бл. № 141409 за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
В. М. К., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения
акт вписал, че няма такива. Възражения срещу съставения АУАН не са
постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от
връчването му, осъществено на дата 19.11.2018 г., според отразеното в
приложената разписка.
С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за
прекратяване на административнонаказателното производство за
нарушението в частта по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, материалите били изпратени
на РП – Хасково по компетентност.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
05.12.2018 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност, деянието се
характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това,
на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление,
отказал образуването на ДП и прекратил образуваното Бързо производство №
1440/2018 г. по описа на РП – Хасково, представляващо пр. пр. № 2019/2018 г.
по описа на РП – Хасково, а препис от постановлението, ведно с преписката
постановил да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Хасково, станало с Писмо от 05.12.2018 г., заведено в ОД на МВР -
Хасково с в. № 125390-20948/07.12.2018 г.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка, но отчасти, като посочил имената, единния граждански номер и
адреса на жалбоподателя В. М. К. и качеството на същия – водач, като са
изложени следните обстоятелства: „в град Хасково, ул. „Акация“ до ВиК
посока бул. „Васил Левски“ лицето управлява мотопед жълт на цвят с № рама
******, като при извършена проверка се установява, че мотопеда не е
регистриран по надлежния ред“ и наложил процесната санкция, вписвайки, че
3
издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 05.12.2018 г. на прокурор в РП – Хасково и реализиране на
административно наказателна отговорност по повод БП № 1440/2018 г. по
описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо пр. № 2019/2018 г. по описа
на РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите В. Д. Д.
и Ц. Г. Д. относно фактите, възприети от всеки от тях при извършването на
процесната проверка – пряко, а така също и тези касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
4
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и
лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече,
предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за
установяване на административно нарушение не е било и необходимо.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати процесуални
нарушения, които следва да бъдат характеризирани като съществени. В тази
връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с
резолюция е следвало да прекрати административнонаказателното
производство, отпочнато на 19.11.2018 г. със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява
престъпление, което е сторил в конкретната хипотеза, а материалите са били
изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият
орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за
прекратяване на образуваното наказателно производство - БП, същата към
момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на
конкуренция с висящо наказателно производство,
административнонаказателното е все пак реализирано без нарушаване на
5
принципа non bis in idem. Това обаче не освобождава наказващия орган от
задължението да издаде санкционния акт със съдържание според минимално
предвиденото в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно необходимите
реквизити на наказателното постановление, особено що се касае до тези по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - описание на деянието от обективна страна, с
посочване на всички характеризиращи го признаци – дата, място и начин на
извършване. В случая, в наказателното постановление липсва посочване на
датата на извършване на нарушението, което се явява процесуално
нарушение от категорията на съществените, водещо както до нарушаване на
правото на защита на лицето, по отношение на което е реализирана
административнонаказателната отговорност, така и до невъзможността за
осъществяване на контрол за законосъобразност на процесното наказателно
постановление, включително и за преценка относно давностните срокове за
описаното в него деяние, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като
незаконосъобразно – отменено от съда на процесуално основание, без
настоящият съдебен състав да се произнася по същество, което се явява и
невъзможно или най – малко би било хипотетично с оглед естеството на
процесуалното нарушение – липса на твърдения за датата на нарушението,
които е недопустимо да бъдат извличани от други актове, в това число и
постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното
постановление.
По отношение на разноските, необходимо е да се отбележи, че искане за
присъждане на такива е отправено само от една страните, с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., с която такава
възможност е предвидена, но с оглед изхода на спора, такива не следва да се
присъждат, като според утвърденото в съдебната практика виждане, в този
случай, не е необходимо произнасяне с изричен диспозитив. Такъв се дължи
само при присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000383 от 22.05.2019
6
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинила!
Секретар: З. Б.
7