Решение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20204200500037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 146

 

гр. Габрово, 06.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

    

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                    СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 37 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 438 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 719 по описа за 2019 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е признал за установено по  отношение на „А. М. 2014" ООД, ЕИК *********, със седалище в град Габрово, п.к. 5300 и адрес на управлението ул. „Язовирна" № 5, представлявано от управителя К. У.; НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в град София, п.к. 1000 и адрес на управлението ул. „Аксаков" № 21, представлявана от изпълнителния директор Г. Д. и ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" със седалище в град София, п.к. 1000 и адрес на управлението бул. „Княз Александър Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Р. М., че сумата от 10 189,39 лв., налична по банковата сметка на първия ответник, IBAN: ***, в „Първа инвестиционна банка" АД, представляваща част от плащане в размер на 15 000,00 лв., извършено от „Мебеллукс" АД с платежно нареждане от 11.12.2015 г., не се дължи  и  не принадлежи на длъжника по Изпълнително дело № 2651 /2016 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП, офис Габрово „А. М. 2014" ЕООД- Габрово, а принадлежи на „МЕБЕЛЛУКС" АД,  ЕИК *********, със седалище в град Сливен, п.к. 8800 и адрес на управлението ул. „Банско шосе" № 3, представлявано от изпълнителния директор В. Д. Л., на основание чл. 269 от ДОПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение, съдът е осъдил „А. М. 2014" ООД, ЕИК *********, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, и ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА на 1 598,00 лв.- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от К. Д. – гл. юрисконсулт при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, като процесуален представител на НАП. Счита решението в отделни негови части, че противоречи на закона, а именно:

Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 269, ал. 2 от ДОПК, в който се сочи, че иска са предявява към длъжника и взискателя. Длъжникът по изпълнителното дело е А. М. 2014" ООД, но взискател не е НАП нито Инспекцията по труда. Взискател е държавата, защото в приход на републиканския бюджет следва да постъпят установените публични задължения на длъжника „А. М. 2014“ ООД. НАП е само държавният орган, посочен в закона, който осъществява изпълнителното производство. Като ответник е следвало да се конституира държавата по реда на чл. 31, ал. 1 от ГПК. Не е изпълнено условието на чл. 269, ал. 3 от ДОПК, което е съществено процесуално нарушение – не е налице уведомяване на публичният изпълнител за образуваното исково производство. С решението НАП е осъдена за заплати разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но тъй като НАП не е ответник е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Още в становището до ПИБ АД  е посочено, че следва да се приложи чл. 206 , ал. 2 от ДОПК. Извън компетентността на публичния изпълнител, респективно на НАП е да посочи дали превода по сметката на длъжника „А. М. 2014“ ООД е грешен. Становището на НАП в производството е била да оспорва конституирането си на ответник по делото.

В срок от ответника по жалбата „Мебеллукс“ АД е подаден писмен отговор. Считат жалбата за неоснователна. Оплакванията на въззивника отговарят на възраженията му срещу заведения иск, както и в хода по същество пред първата инстанция. Същите са обсъдени от районния съд в определението от разпоредителното заседание и в решението му и правилно са възприети. Претендира разноски.

Писмени отговори не са подадени от ответниците по жалбата „А. М. 2014“ ООД и ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д. № 719/2019 г. по искова молба на „Мебеллукс“ АД против „А. М. 2014“ ООД, НАП и ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, с искане да се да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че сумата 10 138,39 лв., налична по банковата сметка на първия ответник, представляваща плащане в размер на 15 000,00 лв., извършено от ищцовото дружество с платежно нареждане от 11.12.2015 г., не е собственост на „А. М. 2014“ ООД, а на ищеца „Мебеллукс“ АД. Извършеното плащане е недължимо, извършено без да е налице основание за него между наредителя „Мебеллукс“ АД и получателя „А. М. 2014“ ООД. 

В отговора на исковата молба жалбоподателя оспорва качеството си на ответник по иска.

При постановяване на решението си първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск по чл. 269 от ДОПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и доказан по размер. НАП е ответник по делото, тъй като е взискател по изпълнително дело № 2651/2016 г. водено от публичен изпълнител, по което е извършен запор на сметката на длъжника по делото „А. М. 2014“ ООД в ПИБ АД. Ответниците са страни по иска по чл. 269 от ДОПК. ИА ГИТ също е взискател по изпълнителното производство, поради което също е надлежен ответник.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения на ищеца за погрешно превеждане на сума по сметка на първия ответник, която е била запорирана от публичен изпълнител по образувано изпълнително дело, по което НАП и ИА ГИТ са взискатели.

По делото не се спори, че на 11.12.2015 г., по сметка на „А. М. 2014“ ООД е била преведена сумата от 15 000,00 лв., която е била запорирана от публичен изпълнител при ТД на НАП. Не се спори, че ищецът е поискал от НАП да му бъде възстановена внесената погрешно сума.

По делото са приети писмени и гласни доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи.

Предмет на правния спор е предявен иск по чл. 269 от ДОПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът е извел правото си от твърдението за накърнено с изпълнението право на трето лице върху вещ, вещно право или вземане на длъжника към трето лице, които не са част от имуществото на длъжника, а на третото лице – ищец, но не и на твърдяно като принадлежащо на ищеца вземане срещу самия длъжник по изпълнението. Искът по чл. 269 от ДОПК е аналогичен на този по чл. 440 от ГПК, но в рамките на публичното изпълнение. С предявеният иск се претендира, че преведената парична сума по сметка на „А. М. 2014“ ООД и усвоена от НАП принадлежи на ищеца, а не на „А. М. 2014“ ООД. Парите обаче са родово, а не индивидуално определени вещи и неоснователното им плащане не може да създаде провоотношение различно от тези основани на чл. 55 от ЗЗД. Неоснователното получаване на сумата в патримониума на „А. М. 2014“ ООД предпоставя правен интерес от осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание, от лицето, което е получило сумата, не и от всяко трето лице, усвоило парична сума в идентичен размер от сметката на последното, било то и взискател по принудителното изпълнение срещу неправомерно получилия сумата длъжник по същото. Ето защо спрямо първия ответник, ищецът има правен интерес да води осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, а не предявения установителен. По отношение на другите двама ответници - НАП и ИА ГИТ, искът също се явява недопустим, тъй като искът с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 269 от ДОПК е предоставен на третото лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение на публичния изпълнител, да предяви срещу длъжника и взискателя иск за установяване на самостоятелните си права върху него. Ищецът не е активно легитимиран като надлежна страна по спора по иск по чл. 269 от ДОПК, когато се касае за вземане на парична сума.

За ищеца липсва активна процесуална легитимация по иска по чл. 269, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с оглед на което производството по делото в тази му част е следвало да бъде прекратено от първоинстанционния съд, като недопустимо. В тази насока са Решение № 8 от 12.09.2013 г. по т.д. № 507/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 715 от 04.12.2019 г. по ч.т.д. № 2577/2019 , ІІ т.о. на ВКС, Определение № 7 от 10.01.2020 г. по в.ч.гр.д. № 13/2020 г. на ОС – Пазарджик и др.

Ищецът, като не е бил процесуално легитимиран да предяви специалния установителен иск по чл. 269 от ДОПК и след като същия е бил разгледан от Районен съд – Габрово, а съдът се е произнесъл по същество по недопустим иск, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по него прекратено, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.

Водим от изложеното Габровски окръжен съд,

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 438 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 719 по описа за 2019 г. на Районен съд – град Габрово, постановени по чл. 269, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от „Мебеллукс“ АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

               

                                                                                                                     2.