Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................................2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в публичното заседание на деветнадесети юни
2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
при секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 686/2019г.
по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.124 ал.1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на Н.И.Д., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адв.Д.Д., против Заповед № ЧР-416/18.02.2019г. на
Изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“, с която е прекратено
служебното му правоотношение на основание чл.107 ал.2 от ЗДСл.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и при
несъответствие с целта на закона. Конкретно сочи, че в акта не са изложени
мотиви, от които да стане ясно какви са съображенията на компетентния
административен орган да прекрати трудовото правоотношение, тъй като
разпоредбата на чл.107 ал.2 от ЗДСл не е императивна и не го задължава, а само
дава възможност да го направи при получена най-ниска оценка. Излага, че в
случая не са спазени етапите за оценяване, предписани в Наредбата за условията
и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация
/НУРОИСДА/; не е спазено изискването за извършване на преценка въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства; не е проведена междинна среща, на
която да са предприети конкретни действия по подобряване изпълнението; не е
налице реално осъществена заключителна среща между него и оценяващия
ръководител; оценяващият Т., не е имал преки наблюдения върху неговата работа,
тъй като е изпълнявал длъжността
началник на сектор „Кораби“ едва от 22.10.2018г.; не му е връчено произнасянето
на контролиращия ръководител по подаденото от него възражение срещу оценката.
Оспорва обстоятелствата по оценката, като неотговарящи на обективната
действителност. Излага, че показателите посочени в разпоредбата на чл.76 ал.1 и
ал.2 от ЗДСл са неправилно и необективно оценявани. На изложените основания
претендира отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание и по съществото на
спора, както и в депозирани писмени бележки, чрез пълномощника си адв.Д.
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
– Изпълнителен директор на ИА „Морска администрация“, в съдебно заседание и в
депозирани по делото писмени бележки
чрез процесуален представител – гл.ю.к.М.М., оспорва жалбата. Счита, че
при постановяване на заповедта са спазени процесуалните изискванията и
материално-правните предпоставки за издаването й, поради което жалбата против
нея се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
След преценка
възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
допустимостта:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с
правен интерес – адресат на акта. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на
20.02.2019г., а жалбата е подадена на 05.03.2019г., т.е. в законоустановия
срок. Предвид изложеното, жалбата се явява допустима за разглеждане.
По
основателността:
Предмет на съдебното производство е Заповед
№ ЧР-416/18.02.2019г. на Изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“, с
която на основание чл.107 ал.2 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя Н.И.Д. на длъжност „Старши инспектор, с ранг ІV
младши в Дирекция „Морска администрация – Варна“, Отдел „Преглед,
освидетелстване, и регистрация на кораби и корабопритежатели“, Сектор „Кораби“,
считано от 21.02.2019г., поради това, че е получил възможно най-ниската оценка
за изпълнение на длъжността „Неприемливо изпълнение“.
Към датата на издаване на оспорения акт
жалбоподателят е заемал посочената в заповедта длъжност, на която е назначен
със заповед на ИД на ИА „МА“ от 18.05.2015г. /л.73 от адм.преписка/. Със
Заповед № ЧР-1373/03.10.2016г. на същия е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение. С Решение №
208/10.02.2017г. по адм.д. № 2848/2016г. по описа на Адм.съд-Варна, влязло в
сила на 23.05.2018г. заповедта е била отменена /л.30-44/. Въз основа на това
съдебно решение със Заповед № ЧР-767/04.06.2018г. ИД на ИА „МА“ Д. е бил
възстановен на работа, считано от същата дата.
Съгласно представената с преписката
длъжностна характеристика /л.25/ в преките задължения на служител заемащ тази
длъжност се включва участия в прегледи и инспекции на кораби и изготвяне на
рапорти за тези прегледи; издаване и/или заверяване на корабни документи и
сертификати; вписване на кораби в регистровите книги и издаване на документи и
справки; осъществяване на контрол, включително и извънреден такъв на
техническото състояние на плавателните средства; и др.
За установяване на равнището на
професионална квалификация и изпълнението на служебните задължения за периода
от 04.06.2018г. до 31.12.2018г. е било извършено оценяване на жалбоподателя,
което е протекло на два етапа. На 03.07.2018г. е бил съставен индивидуален
работен план подписан от оценяващия ръководител и жалбоподателя, в който са
посочени целите, периода на изпълнение и изисквания/критерии за изпълнението
им. Описани са три цели: 1.Да се запознае с всички нови нормативни документи
свързани с дейността на сектора и отдела, със срок на изпълнение 31.07.2018г. и
устен доклад до н-к отдела; 2.Да изготви предложение за подобряване на работата
по освидетелстване и потвърждаване на временни водни бази, със срок на
изпълнение 30.08.2018г., с писмено предложение; 3.Да премине програма за
дистанционно обучение по две конкретно описани теми, със срок на изпълнение
31.12.2018г.
След края на периода, на 28.01.2019г. е
била проведена заключителна среща, на която е била определена обща оценка за
изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя „неприемливо изпълнение“.
Констатирано е, че оценяваният Д. не е изпълнил в пълен обем поставените в
работния план цели. Тези по т.1 и т.3 са изпълнени, но по т.2 отговорът му не
притежава смисъла и формата на становище и реално предложение. Становищата,
които представя са лошо структурирани и трудни за разбиране, или такива
липсват. Допълнително е посочено, че през целия период на оценяване Д. е
показал познания в голям обем на нормативните актове, вътрешните правила и
процедури, свързани с областта, в която работи, но поради особености в
характера комуникацията с останалите служители в администрацията, с
ръководството и с клиенти е силно затруднена и съпътствана с множество скандали
и оплаквания, или такава изобщо липсва, което води до некачествено изпълнение
на поставените задачи, придружени с лош имидж за администрацията. Трудно
идентифицира проблемите в работния процес и причините, които ги пораждат.
Служителят счита, че винаги той е прав, а неговите колеги и ръководители – не.
Не може и не се опитва да работи в екип. Не търпи чуждо мнение. Комуникацията с
прекия му ръководител в основната си част преминава в спорове. Поведението му е
неетично. Работният му процес е постоянно съпътстван от конфликти. Субективно
интерпретира изказванията на другите или съдържанието на документите, с които
работи. Не се интересува от удовлетвореността на клиентите. Не зачита техните
права и интереси и допуска грубо отношение към тях; и др.
Крайната оценка /л.18/ е съставена от
прекия му ръководител и оценяващ /л.31 от делото/ -началник на сектора К.Т..
Жалбоподателят е подписал формуляра на 29.01.2019г., като в графата Коментар на
оценявания е вписал възражение, че оценката е грубо необективна, тенденциозна,
поръчкова и реваншистка, не отговаря на изискваният на закона и не може да се
приеме като такава.
На 04.02.2019г. жалбоподателят е подал
формуляр за възражение срещу годишната оценка, с допълнително приложени мотиви
към него /л.15, 16/. В същите оспорва мотивите на оценката. Посочил е, че
последната е резултат от субективното отношение на оценяващия, което няма пряка
връзка с качеството на неговата работа по длъжността, като целите по
индивидуалния план на практика са изпълнени.
Във връзка
с възражението на Д., на 06.02.2019г. оценяващия ръководител е изготвил доклад /л.4/
до контролиращия ръководител – Директор Дирекция МА, в който е изразил
становище за неоснователност на същото. Посочил е, че служителят не изпълнява
коректно поставените му задачи, като същият нееднократно е бил предупреждаван
писмено и устно за неприемливото си поведение с колеги и клиенти, като за
негови постъпки се изпращани мейли от 15.10.2018г. и 02.01.2019г.
Съгласно Формуляр за корекция на
годишна оценка от 08.02.2019г. /л.3/ контролиращият ръководител, като е взел
предвид информацията в годишната оценка; постъпилите множество устни сигнали от
клиенти за непрофесионално отношение на Д. /л.5-8/; влизането на същия в
конфликт и с ръководители на други дирекции /л.9, 10/; и получени устни доклади
на оценяващия ръководител, в т.ч. за отсъствие на служителя от работа /л.11/ и
като е отчел преките си впечатления /докато е замествал г-н Т./ за невъзможна
комуникация, демонстративно поведение и язвително отношение на Д., е изразил
съгласие с констатациите на оценяващия ръководител и е потвърдил оценката му за
служителя.
След
получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при
атестиране, Изпълнителният директор на ИА „Морска администрация“ е издал
процесната Заповед № ЧР-416/18.02.2019г., с която като се е позовал на формуляра
за оценка, е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл.107 ал.2 от ЗДСл.
В хода на
съдебното производство, по искане на ответната страна е допуснат до разпит
свидетеля К. Б Т.. Същият дава показания, че изпълнява заеманата от него
длъжност, в т.ч. и на пряк ръководител на жалбоподателя 26.03.2018г. Има
конкретни впечатления от работата на Д.. Лично е подписал работния план и е
изготвил окончателната оценка. Сочи, че междинна среща не е провеждана, тъй
като лицето е било възстановено на работа в средата на годината – 03.07.2018г.,
когато му е изготвен и индивидуалния план. Изготвянето на годишната оценка е
съвпаднало с шестия месец от възстановяването му на работа. Уточнява, че
оценката е изготвена лично от него около 16.00ч. на 28.01.2019г., но
жалбоподателя въпреки, че е присъствал не е подписал на тази дата, а на
следващия ден преди обяд.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Изпълнителният
директор на ИА „МА“, съгласно чл.54 ал.7 от ЗА и чл.10 ал.1 т.26 от
Устройствения правилник на ИАМА е орган по назначаване на държавните служители
в агенцията. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Същата е постановена в предписаните от закона - чл.108
ал.1 от ЗДСл
писмена форма и при спазване изискването за задължително съдържание - посочено
е правното основание за издаването й - чл.107
ал.2 от ЗДСл.
По
процесуалната законосъобразността на акта:
Съгласно разпоредбата на чл.76
ал.1 и 5
от ЗДСл държавният
служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като се преценява
постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на
задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Оценяването
се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и
целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с
разпоредбите на чл.
9 - 11
от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация (НУРОИСДА). Общата оценка следва да отразява изпълнението на
целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия
период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и
компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е
мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец /чл.16
ал.1, чл.18
ал.1 и чл.19
ал.1 от НУРОИСДА/.
С оглед преценка на конкретните факти и
обстоятелства, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви на оспорената
заповед. В същата като фактическото основание за издаване е посочено получена от Д.
най-ниска оценка за изпълнението на длъжността за 2018г. съгласно НУРОИСДА,
като е налице изрично позоваване на мотивите изложени в съпътстващ издаването заповедта
документ - формуляра за оценка. В този случай, предвид и разрешението дадено в
Тълкувателно решение № 16/1975г. на Върховния съд, Общо събрание на
гражданската колегия и трайната и непротиворечива практика на съдилищата,
мотивите за оценката служат за такива и на процесната заповед. В последната
изрично е посочено и правното основание за издаването й - чл.107 ал.2 от ЗДСл,
съгласно която разпоредба, органът
по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с
държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението
на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
Действително разпоредбата дава само една възможност, но това е въпрос
предоставен на оперативната преценка на органа, която не подлежи на съдебен
контрол.
Като неоснователно се преценява и
възражението за нарушение на чл.9 от НУРОИСДА - неспазено изискване за извършване на
преценка въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Изготвеният
индивидуален работен план е съобразен с
основните задължения и задачи на служителя, посочени в длъжностната
характеристика. Поставените в него цели са ясни и са свързани с конкретни
дейности, които са в обхвата на определеното ниво на професионална
компетентност на служителя. Спазени са и останалите изисквания на чл.9 ал.1-4
от НУРОИСДА - изрично са посочени
срокове и начини за изпълнението на целите; изготвянето и съгласуването на
индивидуалния работен план е извършено съвместно от оценяващия ръководител и от
оценявания, като планът е подписан от служителя, с което е изразено съгласие с
поставените цели и с тяхната адекватност.
Действително, видно от доказателствата по
делото, с жалбоподателя не е проведена междинна среща като етап от оценяването,
каквото е изискването на чл.8 ал.1 т.2 от НУРОИСДА. Съдът обаче намира, че в случая не е допуснато нарушение на
процедурата, по аргумент на чл.6 ал.3 и чл.12 ал.1 от НУРОИСДА, тъй като
жалбоподателят е възстановен на работа на 04.06.18г., а индивидуалният му
работен план е изготвен на 03.07.2018г., който период съвпада с периода за
провеждане на междинна среща - от 15 юни до 31 юли на съответната календарна
година.
Съгласно представените по делото писмени доказателства,
дадените пред съда свидетелски показания на прекия ръководители оценяващ –
свид.Т., ценени като безпристрастни и обективни, както и отсъствие на такива
възражения в хода на административното производство, съдът намира за недоказано
и неоснователно твърдението на жалбоподателя за отсъствие на реално осъществена
заключителна среща между него и оценяващия ръководител.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че оценяващия Т., не е имал преки наблюдения
върху неговата работа, тъй като е изпълнявал
длъжността началник на сектор „Кораби“ едва от 22.10.2018г. Видно от представените по делото доказателства, същият
е съвместявал тази длъжност от 26.03.2018г., а е назначен постоянно на нея от
22.10.2018г., т.е. изпълнявал е същата отпреди възстановяване Д. на работа и
следователно като негов пряк ръководител през целия период на оценяване, е имал
преки и непосредствени впечатления от работата му.
По делото не са представени доказателства за връчване на
жалбоподателя на произнасянето
на контролиращия ръководител по подаденото от него възражение срещу оценката.
Това нарушение обаче съдът намира за несъществено, тъй като не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя. Същият се е възползвал от възможността да
подаде възражение в хода на административното производство. Явно се е запознал
и със становището на контролиращия ръководител /макар и същото да не е
определящо за крайния акт/ и е защитил правата си чрез подаване на жалба срещу
процесната заповед пред съда.
Предвид гореизложеното и при извършената
служебна проверка, съдът намира, че оценката на жалбоподателя е извършена и
процесната заповед е издадена при спазване на административно-производствените
правила и при отсъствие на съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правата на жалбоподателя. При
заключителната среща е констатирано неизпълнение, като във формуляра
изпълнението на работния план е коментирана всяка цел, посочени са дейности и
мотиви по изпълнението им. Спазен е срокът за възражение, като след изтичането
му формулярът е предаден на контролиращия ръководител, който също в
законоустановения срок е потвърдил оценката.
Следователно не са налице съществени процесуални
нарушения, които да обусловят назаконосъобазност на процесната заповед на това
основание.
По
материално-правната законосъобразността на акта:
Настоящият състав намира, че оспорената
заповед е постановена в нарушение на материалния закон. В случая, независимо че
формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, дадената
оценка, послужила като основание за издаването заповедта, не отразява общо неизпълнение
на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. Съгласно
нормата на чл.17 т.5 б.б. „а“ и „б“ от НУРОИСДА, оценка „Неприемливо изпълнение“ може да се постави
на служител, но само когато и в условия на кумулативност се
установи, че не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на
изискванията за обем, качество и срокове; или е показал за преобладаващата част
от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на
изискванията в приложение № 1. От една страна липсва подробен анализ на
критериите по приложение 1, съотнесени към конкретно неизпълнение от страна на
жалбоподателя /не са посочени конкретни случаи на такова неизпълнение –
преписки, доклади за проверки и др./. От друга - в атестацията, получена от Д. изрично
е констатирано изцяло изпълнение на две от общо поставените три цели, а по
отношение на третата е посочено, че отговора му не притежава смисъла и формата
на становище и реално предложение. Последното от своя страна представлява
обективно становище, без конкретни аргументи и само по себе си не води до
извода за неизпълнение и на тази трета цел от индивидуалния план. Освен това в
оценката допълнително е посочено, че през целия период на оценяване Д. е
показал познания в голям обем на нормативните актове, вътрешните правила и
процедури, свързани с областта, в която работи. Изложеното е показател за
обективност на оценката, но не обуславя извода за предпоставките по чл.17 от
Наредбата, даващи основание да се наложи най-ниската оценка за работата на
служителя. На практика тази оценка /и на оценяващия и на контролиращия
ръководител/, е мотивирана основно с характерови особености на жалбоподателя,
като е посочено, че същия проявява конфликтност, нетолерантност, неуважение и
нетактичност; неспособене да работи в колектив и има грубо и неетично поведение
спрямо колеги, ръководители /в т.ч. и на други отдели/ и клиенти. В
становището, като пропуск е посочено и констатирани отсъствия от работа.
Съдът намира, че гореизложените мотиви не
представляват оценка за професионалните възможности, цялостната дейност и
компетентности на служителя, съобразно критериите в чл.17 от Наредбата, поради
което не следва да се отчитат при общата
годишна оценка за изпълнение, а биха могли да обосноват евентуалното възникване
на дисциплинарна отговорност поради нарушение на етични норми на поведение или
на трудовата дисциплина.
Предвид изложено, съдът приема, че
получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на приложимите материално-правни
разпоредби, поради което не обосновава прилагането на нормата на чл.107
ал.2 от ЗДСл от
страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст
за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което
издадената заповед се явява незаконосъобразна като постановена в противоречие
със закона и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на
осн. чл.143 ал.1 от АПК основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, които следва да се уважат в размера
поискан с представения списък по чл.80 от ГПК. Същите са доказани в размер на 600
лв. - адвокатско възнаграждение с данни, че е внесено.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-416/18.02.2019г. на
Изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“, с която е прекратено
служебното правоотношение на Н.И.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.107
ал.2 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ да заплати в полза на Н.И.Д., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв., на осн. чл.143 ал.1 от АПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: