Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 21142 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от И.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, с адрес в ***,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1691,06
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 244 часа за целия процесен
период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че през периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът полагал труд на длъжност младши инспектор в Регионална
дирекция „пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, която е на
структурно подчинение към МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на
държавен служител. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Съгласно
чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От
14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни –
сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф.
е 1,143. За периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил 1702 часа
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза
на 1946 часа. Т.е. разликата от 244 часа следва да бъде допълнително заплатена.
Размерът е 1691,06 лв.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника. Излага се следното: Искът е
допустим, но неоснователен. НСОРЗ се прилага за работници и служители по
трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в ЗМВР. В закона е уредено, че продължителността на
нощния труд е 8 часа.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че в процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ищецът полагал труд на длъжност младши инспектор в Регионална дирекция „пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна, която е на структурно подчинение
към МВР.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът положил 1702 часа нощен труд. При преизчисляването му с
коеф. 1,143 се получава размер от 1946 часа. Разликата от 244 часа не е
заплатена на ищеца. Паричният еквивалент за извънреден труд за 244 часа е в
размер на 1691,47 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото
лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода
от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. е отработил 1702
часа нощен труд. При преизчисляването на нощния труд с коеф. 1,143 се получава
стойност от 1946 часа. Разликата след преизчислението е 244 часа. Не е
получавано възнаграждение за тези часове извънреден труд, което е на стойност 1691,47 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен
в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
По разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от
последния разноски в производството, в размер на общо 480,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 67,64
лева, представляваща дължимата държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, с адрес в ***, да заплати на И.Н.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1691,06 лв.
(хиляда шестстотин деветдесет и един лева и шест стотинки), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 244
часа за целия процесен период от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***, с адрес в ***, да заплати на И.Н.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща направените в производството
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, с адрес в ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 217,64
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима
държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: