О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260121/ 09. IV.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

               С решение №260114/17.ХII.2020 г. постановено по гражданско дело №761/2020 г. Районен съд-Димитровград отхвърла като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, против К.К.И. *** ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите: 913,08 лева - главница по договор за паричен заем № ***/03.10.2016 г.„ по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 05.12.2016 г., 82,88 лева договорна лихва от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 589,26 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 317,04 лева - неустойка за предсрочна изискуемост, 264,83 лева - обезщетение за забава от 06.12.2016 г. до 30.05.2019 г. и законна лихва върху главницата от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. 1433/2019 г. на РС-Хасково е била издадена Заповед № 682/05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Обстоятелства по въззива

 

               Недоволни от постановения съдебен акт са останали от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,поради което искат същото да се отмени,като се уважи предявеният иск.               Решението било неправилно и незаконосъобразно.Обективираното вземане в издадената заповед за изпълнение съществувало в полза на въззивникът.Прехвърлянето на това вземане от „Сити Кеш“ ООД на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било надлежно.Същевременно били изпълнени всички изисквания на закона,вкл. и обстоятелството,че длъжника бил законосъобразно известен за въпросната цесия.

               Договора за кредит изцяло съотвествал на изискванията на закона и като имал и необходимото съдържание,не противоречал на императивните изисквания  на закона.Подробно били посочени размера и вида на отпущания заем,погасителния план съдържал ясно необходимите реквизите за погашенията.Идентично били уредени и клаузите от процесния договор за заем относно уреждането на лихвите,поради което не съществували неравноправни правила по същия.Ето защо ответникът бил обвързан от действието му.

               От друга страна въззиваемата страна била обвързана от процесната цесия по прехвърляне на вземането на заявителя.Ето защо изградените изводи на първата инстанция относно липсата на известяване на ответницата като длъжник за извършената цесия противоречали на закона.От друга страна нямало никакви доказателства за изплащане на дължимата сума от въззиваемата.

               Особения представител на въззиваемия ангажира становище чрез отговор на представената въззивна жалба,с който оспорва наведените в нея доводи.

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

               Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.

               Постановеното от Районен съд-Димитровград решение е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена заповед № 682/05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1433/2019 г. на РС-Хасково за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическото лице.Поради връчването на заповедта за изпълнение на парично вземане по реда на чл.47 ал.V от ГПК е предявен  иск от кредитора по отношение на длъжника.

               В настоящия случай изведените права от страна на ищеца,респ. въззивника се обосновават с наличието на договор за отпущане на кредит №***/03.Х.2016 г. от „Сити кеш“ ООД на ответника и с договор за цесия от 31.Х.2017 г. с който придобил вземането по този заем.

Следователно на пълно обследване подлежи по предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК възникването,съществуването и развитието на това каузално правоотношение-съобразно и ТР №4/2014г. по ТД №4/2013 г. на ВКС на РБ..В случая безспорно се извежда,че въззиваемият е страна по процесния договор за заем, като длъжник,сключен със заемодателя.В последствие обаче кредитора по тази сделка цедира вземането си на  въззивника по настоящото дело.

Действието на изведената цесия,доколкото е доказана, не е настъпило по отношение на длъжника,предвид липсата на връчване на същия и надлежното му известяване,поради което тя не поражда последиците си по чл.99 ал.IV от ЗЗД за въззиваемият.Такова съобщаване не е станало преди образуването на съдебните производства,нито се е случило в рамките на същите.До връчване на адресата не се стигнало.Същевременно в рамките на осъществените действия по чл.47 от ГПК не може да се изведе надлежно му известяване,тъй-като нормата не замества изискването на чл.99 ал.IV от ЗЗД,тъй-като същата обслужва изцяло целите на процесуалните отношения по ГПК и не може да има действия спрямо изричните норми на материалното право,в частност тези за цесията. Няма доказателства и за друг начин на известяване на длъжника за настъпилата промяна в заемното правоотношение поради сключения договор за цесия.  Ето защо при така установеното състояние на каузалното правоотношение,се налага извода,че въззивникът не е кредитор на въззиваемата.Горните обстоятелства обуславят извода,че предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районният съд.В полза на ищеца не съществува твърдяното вземане,което следваше да се установи несъмнено чрез пълно и главно доказване.

Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение.Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към мотивите на същия на основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя..

               Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №260114/17.ХII.2020 г. постановено по гражданско дело №761/2020 г. на Районен съд-Димитровград.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

               Председател: 

 

 

               Членове :    1.                                2.