Определение по дело №1162/2020 на Административен съд - Варна

                                 

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                 гр.Варна, ………….…..............07.2020г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Варненският административен съд, в публичното заседание  на  двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          Председател: Ромео Симеонов

 

при секретаря Румела Михайлова и с участието на прокурора от Варненската окръжна прокуратура Силвиян Иванов  като  разгледа докладваното от съдия Симеонов  адм.д. N 1162 по описа  за  2020  година,   за да се  произнесе, взе предвид:  

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Н.К.Г. с ЕГН **********, подадена чрез адв. А.Т.А., с която е предявен иск срещу Областна дирекция (ОД) на МВР Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които имуществени вреди се състоят в заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 19-0445-000670/31.12.2019 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, РУ  Аксаково, отменено с Решение № 461 от 13.03.2020 г. по АНД № 251/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

        Ищецът твърди, че във връзка с обжалване на посоченото наказателно постановление пред ВРС, с което му е наложена глоба, наказаното лице е ангажирало правна помощ, като въз основа на договор за правна помощ и съдействие (приложен към АНД №251/2020 г. л.12) е договорено и заплатено на 09.03.2020 г. възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., което представлява имуществената му вреда. Излагат се подробни доводи за наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, позовавайки се на ЗОДОВ, на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

В хода по същество на делото, процесуалният представител на ищеца поддържа доводите и исканията, направени с исковата молба.

Ответникът – ОД на МВР Варна, представляван от гл. юрисконсулт Г. Г.  поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и прави искане за оставянето без уважение на предявения иск. При условията на евентуалност моли за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

        Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на иска.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:     

С Наказателно постановление № 19-0045-000670/31.12.2019 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, РУ Аксаково, на Н.К.Г. с ЕГН ********** за нарушение по чл.140 ал.1 и на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца“.

        Наказателното постановление е обжалвано от наказаното лице чрез адв. А.Т.А. -ВАК, като в тази връзка е образувано АНД № 251/2020 г. Въззивникът е бил представляван, въз основа на приложено по делото на ВРС пълномощно, от адв. А.А. – ВАК (л. 12 от АНД № 251/2020 г. на РС - Варна), като видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 09.03.2020 г. адв. А. е участвал в съдебното заседание като представляващ въззивника – Н.К.Г..

        С Решение № 461 от 13.03.2020 г. по АНД № 2512020 г. на ВРС е отменено Наказателно постановление № 19-0445-000670/31.12.2019 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, РУ Варна. Решението е съобщено на страните, като в законоустановения срок не е обжалвано пред АдмС-Варна.

Във връзка с процесуалното представителство по АНД № 251/2020 г. на ВРС на ищеца от адв. А.Т.А. е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2029 г. с бланков № Серия Б № 356973 (л. 12 от АНД № 251/2020 г. на ВРС) от кочан на Съвета на Варненската адвокатска колегия. От посочения договор се установява наличието на уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като е отбелязано, че същото е и платено в брой на 09.03.2020 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Преди да пристъпи към разглеждане на исковата претенция, Съдът дължи  произнасяне по нейната допустимост. При извършената такава проверка и преценка, настоящият съдебен състав намира за недопустим  иска относно заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева за процесуално представителство по АНД № 251/2020 г. на ВРС.

Със ЗИЗ на ЗОДОВ, обн. В ДВ, бр.94/2019г., в сила от 03.12.2019г., чл.63 от ЗАНН е допълнен с нова алинея трета, която гласи, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс, а производства по ал. 1 са тези по касационен контрол на решението на РС и той се осъществява пред административния съд. Тази норма е процесуална по своя характер и влиза в сила веднага, вкл. и за заварените производства, т.е. тези, които все още не са приключили, независимо, че са започнати преди влизане в сила на въпросната нова аления трета на текста.

Фактите сочат, че проведеното по делото пред касационната инстанция с.з. се е състояло  на 09.03.2020 г., т.е. повече от три месеца след влизане в сила на нормата, която предвижда вече възможност за търсене на разноските в касационното производството по ЗАНН, но видно от протокола от същото с.з., явилия се процесуален представител на ищеца не прави искане за разноските, които се доказват да са договорени и заплатени по АНД №251/2020г. в размер на 500 лева. Съдът, като съобрази нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, според която, когато закон или указ предвижда специален начин на обезщетение, този закон не се прилага и че към 09.03.2020г. вече е налице такъв специален закон /чл.63, ал.3 от ЗАНН/, който изключва възможността исковата претенция в размер на 500 лева за заплатено възнаграждение за един адвокат по АНД № 251/2020 г. да се разглежда по така използвания ред на ЗОДОВ, то следва да се изведе извод за неподустимост на същата   и съответно за оставянето й без разглеждане.

Ето защо исковата молба в частта й на искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, явяващи се заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по АНД №251/2020г., следва да се остави без разглеждане като недопустима, определението, с което е даден ход по същество на делото да се отмени и производството да се прекрати.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Съдът

 

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Протоколно определение постановено по АНД №1162/2020 г. , с което се дава ход по същество на делото. 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, подадена от Н.К.Г. за заплащане на сума в размер на 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0445-000670/31.12.2019 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, РУ  Аксаково, отменено с Решение № 461 от 13.03.2020 г. по АНД № 251/2020 г. по описа на Районен съд – Варна - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №251/2020 г. по описа на РС Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №1162/2020 г. на Административен съд Варна.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: