№ 212
гр. П., 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500295 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д. № 2943 по описа за
2021 година е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана
от Главния прокурор И.Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати на Й. М. Ц. с
ЕГН ********** от град П., ул.Н.Г.“№5а на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ сумата от 5 000лв./ пет хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществено вреди в резултат на незаконно наказателно
преследване за престъпление по 199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр.с
чл.29, ал.1 б“а“ от НК по досъдебно производство №295/2019г. по описа на
РУ-П., преписка №721/2019г. по описа на Окръжна прокуратура- П.,
прекратено с постановление от 29.06.2020г. на прокурор при Окръжна
прокуратура-П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.06.2020г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 5
000лв. до претендираните 10 000лв. отхвърля иска .
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на
РБ, чрез представляващия я прокурор в Районна прокуратура П. в
осъдителната му част.
1
Молят решението да бъде отменено като неправилно и предявения иск
отхвърлен, евентуално — да бъде намален съществено размера на
присъденото обезщетение и съответно съдебните разноски.
Подържат се доводите , изложени в отговора на исковата молба и
писмената защита.
Съдът правилно приел всички факти и обстоятелства по делото ,но не
отчел очевидната неангажираност на самия ищец да докаже спорните факти
от значение за решаване на делото съгласно изискването на чл. 153 и чл. 154
от ГПК. Независимо, че съдебната практика приема, че по начало всяко едно
лице търпи неимуществени вреди при посочените в чл. 2 от ЗОДОВ хипотези,
при положение, че ищецът не представя нито едно доказателство в подкрепа
на твърденията си, то следвало да се приеме, че той наистина не е претърпял
такива вреди.
Считат размерът на присъденото обезщетение за завишен и не
кореспондиращ с принципа за справедливост. От една страна, съдът коректно
отбелязал, че интензитетът на негативните преживявания с оглед личността
на ищеца е занижен, а от друга страна, определя обезщетение, което
обичайно се присъжда за много по-тежки случаи от този на ищеца Й.Ц..
Налице било противоречие относно началния момент на законната
лихва. На страница 6 от Решението съдът приел, че фактическият състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е завършен на 15.07.2020 г., от която дата следва да
се начислява законната лихва. В същото време, в осъдителния диспозитив
била посочена датата 29.06.2020 г.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира жалбата за неосноваелна , а решението за правилно
и законосъобразно .Претендират се разноски за отговор и представителството
пред въззивната инстанция по реда на чл.38 от ЗА
Утвърдена била съдебната практика, че не е необходимо да се разпитват
свидетели за установяване на вредите.
Доказано било по несъмнен начин, че поради обвинението и
задържането ищецът е загубил работата си, работел е като огняр в
„Булхард“ООД. Като е излязъл от ареста е бил назначен друга длъжност -
като накатчик с друг договор в полза на работодателя.От постоянен трудов
договор е преминал на временен. На неговото място е бил назначен друг
човек. След около 3.5 месеца е уволнен.
Понеже останал без работа и доходи не е можел да плаща издръжка и
съпругата му подала жалба и е осъден по чл.183 от НК на пробация.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото спора , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата си молба против Прокуратурата на РБ , ищецът Й.М. твърди,
че на 01.03.2019г е започнало ДП №295/2019г. Започнало е с оглед на
местопрестъплението относно извършен грабеж. На 05.03.2019г. ищецът е
2
задържан за срок от 24 часа, а след това 72 часа прокурорско задържане. След
това по отношение на ищеца е взета постоянна мярка задържане под стража.
Тази мярка продължила до 01.10.2019г. Воденото срещу него досъдебно
производство било прекратено с постановление от 29.06.2020г. , влязло в
сила на 30.07.2020г.
Поради воденото срещу него досъдебно производство ищецът загубил
работата си като огняр в „Булхард“ООД. След излизане от ареста бил
назначен на друга длъжност, а именно „накатчик“ с друг договор в полза на
работодателя. От постоянен трудов договор преминал на временен. На негово
място бил назначен друг човек и след около три месеца и половина бил
уволнен.
Останал без работа и доходи не могъл да плаща издръжка и бил
осъден по чл.183 от НК на пробация.
Причинени му били неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
стрес притеснения, психически дискомфорт.
Моли Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът , чрез своя представител, оспорва иска.
Подържа ,че не се представят доказателства , доказващи търпени от
ищеца неимуществени вреди
Претендираните такива били завишени по размер, като оспорват и
датата , от който се претендира лихва за забава. Считат ,че такава се дължи от
влизане на постановлението в сила.
С оглед съдебното минало на ищеца , търпените от него вреди били със
значително по-малък интензитет.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не се спори по делото , установява се и от приетото като доказателство
досъдебно производство №295/2019г по описа на РУ на МВР-П., преписка
№733/2019г по описа на РП-П., че досъдебното производство е било
образувано на 01.03.2019г за престъпление по чл.198,ал.1 от НК. С
постановление от 07.03.2019г на наблюдаващ прокурор при ОП- П.,
досъдебното производство е взето на наблюдение от Окръжна прокуратура -
П. с оглед престъпление по чл.199, ал.1т.4 от НК.
С постановление от 07.03.2019г. като обвиняем по досъдебното
производство е привлечен Й. М. Ц. с ЕГН ********** като на същия е
предявено обвинение за това, че на 01.03.2019г в град П., бул.“А.С.“№23
3
отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 700лв. от владението
на В.С.Б. с ЕГН ********** от град П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като е използвал за това сила - полял я е с
течност и е отворил чекмедже на каса на магазин за хранителни стоки, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив- престъпление по
чл.199, ал.1т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1б“а“ от НК.
С определение от 08.03.2019г по ЧНД№175/2019г по описа на Окръжен
съд-П. по отношение на Й. М. Ц. е взета мярка за неотклонение“ задържане
под стража“.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.10.2019г на
основание чл.63, ал.6 във вр. с ал.3 он НПК , считано от 01.10.2019г мярката
за неотклонение „ Задържане под стража“ на обвиняемия Ц. е отменена.
На 29.06.2020г с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура
-П. е прекратено частично наказателното производство по ДП№295/2019г по
описа на РУ- П. , преписка №721/2019г по описа на Окръжна прокуратура-П.
спрямо обвиняемия Й. М. Ц. от град П. за престъпление по чл. 199, ал.1т.4 във
вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1б“а“ от НК. В мотивите на прокурорския
акт е прието, че обвинението не е доказано. Прието е , че разследването
следва да продължи да се води за престъпление по чл.198, ал.1 от НК ,като
предвид правилата за родова и местна подсъдност и на основание чл.35, ал.1 и
чл.36, ал.1 от НПК материалите по досъдебното производство следва да се
изпратят по компетентност на Районна прокуратура -П..
Ищецът е с обременено съдебно минало- с присъда на РС П. ,влязла в
сила на 13.07.2015г по НОХД№413/2015г по описа на РС- П. е осъден за
престъпление по чл.198 от НК.
По делото са представени доказателства , от които е видно , че от
01.09.2017г ищецът е работил по трудов договор с „Б.“ООД на длъжността“
огняр“ .На 15.10.2019г ищецът е преназначен на длъжност „машинен
оператор производство на хартия-накатчик“ с по високо възнаграждение ,но
за определен срок. Трудовото правоотношение е било прекратено със
заповед№291/11.02.2020г, считано от 11.02.2020г. на основание чл.71 ал.1 от
КТ.
Безспорно е установено още, че с присъда от 03.02.2021г по
НОХД№1889/2020г ищецът е признат за виновен за това, че след като е бил
осъден с решение№943/13.11.2017г по гр.д.№2020/2017г по описа на РС- П.,
влязло в сила на 13.11.2017 г. и с определение по гр.д№1389/2020г по описа
на РС-П. , влязло в сила на 18.09.2020г да издържа свой низходящ -дъщеря си
В.Й. Ц.а с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Н.
Ц.а, съзнателно не е изпълнил задължението си в размел на повече от две
месечни вноски, а именно 20 месечни вноски от по 115лв. и 220лв.за
периодите от месец септември 2018г -месец февруари 2019г. и от месец март
2019г до месец ноември 2020г. , включително или общо в размер на 2 510 лв.
поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр.с чл.54 от НК е осъден на
4
пробация като е оправдан по обвинението за неплащане на издръжка за седем
месечни вноски за периода месец март 2019г- месец септември 2019г или в
общ размер на 805лв.
Други доказателства по делото не са събрани.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Срещу ищеца е било образувано наказателно производство за
престъпление по чл.199, ал.1т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1б“а“
от НК – тежко умишлено престъпление , за което се предвижда наказание от
5 до 15 години лишаване от свобода.
Ищецът е бил задържан с мярка за неотклонение „ задържане под
стража“ за периода от 8.03.2019 година ,отменена с постановление на
наблюдаващия прокурор от 1.10.2019 година.
С постановление от 29.06.2019 година наказателното производство по
отношение на него е прекратено.
На направените доводи относно нередовността на исковата молба
първоинстанционният съд е отговорил и въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви.
Такива доводи не се подържат във въззивната жалба.
Прието е последователно вече в съдебната практика, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без
да ги описва подробно в исковата молба и не са нужни формални, външни
доказателства за установяване на тези вреди, тъй като те настъпват винаги в
резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато
ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни,
специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже.
В конкретния случай би следвало да се приеме,че ищецът претендира
вреди над обичайните ,твърдейки ,че е освободен от работа , без да излага
обстоятелства и да сочи доказателства за наличие на причинно – следствена
връзка с воденото наказателно призводство. Промяната на длъжността и
характера на трудовия договор е извършена очевидно със съгласието на
ищеца подписал допълнителното споразумение.
Позовава се и на друго обстоятелства ,че поради задържането , не е
могъл да плаща присъдена издръжка на низходящ , поради което е бил
осъден.
Не е доказал това свое твърдение , още повече ,видно от данните по
приложеното наказателно дело ищецът е спрял да изпълнява задължението си
още от м.септември 2018 година, а задържането му е през м.арт 2019 година.
5
Следователно в това производство би следвало да се обсъжда
обезщетение на неимуществени вреди - обичайни такива.
За да определи размера на такива вреди ,съдът следва да приложи
критерийте на справедливостта.По отношение на понтието "справедливост",
е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество
решения, например № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., № 394 по гр. д.
№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395 по
гр. д. № 159/2011 г. на ІІІ г. о., № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по
гр. д. № 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Прието е в тези решения, че
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил
всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото
лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост.
В конкретния случай ищецът почти седем месеца е бил задържан под
стража. Това е ай-сериозното ограничение на личните права и свободи и е
свързано с неудобства и негативни преживявания, които не е нужно да бъдат
доказвани.
Видно е обаче от доказателства по делото , че именно за престъпления
по чл.198 от НК и то при условията на продължавано престъпление ,при
което заплашването се е изразявало в насочване на пистолет, ищецът е бил
осъден на лишаване от свобода и е търпял ефективно наказание до 2.07.2017
година. Тези данни следва да бъда съобразени ,макар и лицето да е
реабилитирано по право. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е
фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но
доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се
е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот следва да бъде отчетено.
Едновременно с това следва да се съобрази и установеното в
практиката на ВКС разбиране, че при вреди като процесните, присъденото по
критерия на чл. 52 ЗЗД обезщетение не следва да бъде занижавано до
размери, които да обезсмислят обезщетителната му роля.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобрази обстоятелството че досъдебното производство е
образувано за тежко умишлено престъпление, продължителността му- година
6
и половина, търпяната мярка за принуда седем месеца, която, дори да се
приеме, че не е предизвикала уронване престижа на ищеца предвид съдебното
му минало, продължителността й рефлектира пряко в ограничение на личната
му свобода.
Липсват доказателства за причинени вреди над обичайните- не е
установено по делото освобождаването му от работа да е станало именно
поради задържането и съответно воденото срещу него наказателно
производство , нито пък неплащането на издръжка , съответно осъждането му
за престъпление по чл.183 от НК да се дължи именно на воденото
производство и задържането му по него.
По изложените съображения , съдът намира ,че обезщетение в размер на
5000 лева , както е присъдил първоинстанционният съд е справедливо и е
адекватно на търпените от ищеца вреди.
Въззивната инстанция се присъединява към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 от ГПК.
По отношение началния момент , от който следва да се присъди
законната лихва: Въпросът е разрешен по задължителен за съдилищата начин
с т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2004г., където е прието, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство и от този момент държавните
органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
Първоинстанционният съд е съобразил тази съдебна практика , като е
отчел е специфичните особености , касаещи влизане в сила на прокурорски
акт от такъв вид.
Възможност за обжалване на такъв акт има ответника , но не е налице
същинско влизане в сила , тъй като в срок от една година прокуратурата
разполага с възможността за отмяната му.
След като обвиняемия не се е възползвал от тази възможност , то следва
началния момент , от който се дължи лихва да е именно момента на
постановяване на акта , както е присъдил и първоинстанционния
съд../Решение по гр.д.2327/2015 г. ВКС/.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
жалбата следва да бъдат присъди сторените разноски. Той е представляван от
адвокат при условията на чл.38 от ЗА , следователно на него се дължат
разноски , определени по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д. №
2943 по описа за 2021 година, с което е осъдена Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор И.Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2
да заплати на Й. М. Ц. с ЕГН ********** от град П., ул.Н.Г.“№5а на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5 000лв ./ пет хиляди лева /,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществено вреди в резултат
на незаконно наказателно преследване за престъпление по 199, ал.1, т.4 във
вр. с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1 б“а“ от НК по досъдебно производство
№295/2019г. по описа на РУ-П., преписка №721/2019г. по описа на Окръжна
прокуратура- П., прекратено с постановление от 29.06.2020г. на прокурор при
Окръжна прокуратура-П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 29.06.2020г до окончателното изплащане на сумата и са присъдени
разноски.
Осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор И.Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати на основание
чл.38 от ЗАдв. на адвокат В.С. С. от АК-П. с адрес град П., ул.“Хан Крум“№1
сумата от 580лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8