Р Е Ш Е Н И Е
№ 404
гр. П., 24.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 08242 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
e образувано по искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД, с
която е поискано да бъде признато за установено по отношение на В.Л.И., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 661,27
лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. П., ул. „***** за периода от 16.05.2014 г. до 16.05.2017 г., както и сумата
от 95,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.08.2014 г. до
30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото
разноски.
В исковата молба се
твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице
облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. П., ул. „*****. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично
известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер 1091036. Ответницата имала качеството на потребители
на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране. Към исковата молба са представени
писмени документи, които моли да бъдат приети. В исковата молба са направени
искане за прилагане на ч. гр. д. № 05608/2017 г. по описа на Пернишки районен
съд.
Ответницата е подала
отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Счита, че не е потребител на ВиК услуги за процесния имот,
тъй като не притежавала правото на собственост върху него. В тази връзка
изразява доводи за липсата на договорни отношения между страните по делото по
повод доставката на ВиК услуги за процесния период и имот. Прави се възражение
за погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Оспорва се
твърдението за доставяне на ВиК услуги.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.Л.И. да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на 661,27 лева, представляваща стойността на
ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от
16.05.2014 г. до 16.05.2017 г., както и сумата от 95,77 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 07.08.2014 г. до 30.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
Районният съд е издал
заповед № 4630 от 30.08.2017 г. по ч. гр. д. № 05608 по описа за 2017 г.
на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредил В.Л.И. да заплати горепосочените суми, които са предмет на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената
заповед за изпълнение е подадено възражение от В.Л.И..
Процесуалният
представител на ищцовото дружество е представил по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която съдът приема, че В.Л.И. притежава правото на собственост върху
недвижим имот, намиращ се в гр. П., ул. „*********. Декларация е подписана от
ответната страна, депозирана е пред Община П. и се отнася за процесния имот.
Съдът намира, че с обсъждания документ ответницата е декларирала, че притежава
правото на собственост върху процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо
от В.Л.И., с което признава, че притежава правото на собственост върху
обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е документ, който
поражда правото на собственост върху
имота, но представлява изявление направено пред административен орган, с което
деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е
неблагоприятен за него, а именно - притежаването на правото на собственост
върху процесния имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия
процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.).
По делото са представени
общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. Също
така са представени писмени доказателства, от които се установява публикуването
на общите условия в един национален и местен ежедневник (в. „Новинар“ от
21.08.2014 г. и в. „СъП.“ от 02.09.2014 г.).
По делото са представени
протоколи от 25.02.2013 г. и 04.05.2017 г., които не са оспорени от ответната
страна. От същите се установява наличието на техническо изправно водопроводно
отклонение, касаещо вх. „Б“, бл. 9, на ул. „***“ в гр. П., т. е. съдът приема
за изправен общия водомер в сградата, в която се намира процесния имот.
По делото е изслушано и
прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, която не е оспорена от
страните по делото. Според експерта до процесния имот за периода от 16.05.2014
г. до 16.05.2017 г. са доставяни ВиК услуги на стойност 661,27 лева, а
мораторната лихва за периода от 07.08.2014 г. до
30.06.2017 г. възлиза на 95,77 лева. Съдът кредитира заключението на експерта,
тъй като същият ползвал и проверил карнетите на инкасатора, касаещи показанията
на водомера. Също така заключението кореспондира с приложените по делото документи
- извлечение на счетоводна сметка на ищцовото дружество и фактури и на заповед
от 01.11.2012 г., отнасяща се до цените на ВиК услугите.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове, ищецът следва да установи, че е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника за процесния имот и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В настоящия случай процесният водоснабден имот се намира в сграда - етажна собственост, като ответницата притежава правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. „*****. Предвид изложеното съдът приема наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответницата.
По делото се установи, че ответното дружество за периода от 16.05.2014 г. до 16.05.2017 г. е доставяло ВиК услуги до процесния имот, които са на стойност 661,27 лева, а мораторната лихва за периода от 07.08.2014 г. до 30.06.2017 г. възлиза на 95,77 лева. Тези обстоятелства се подкрепят от заключението на експертизата, която съдът кредитира по доводи изложени по – горе.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за обсъждане на въпроса дали следва да се разгледа
направеното от двамата ответници възражение за погасяване по давност на
вземанията.
По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания
се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за стойността на
предоставени ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставяне на Вик услуги е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях Вик услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Видно от справка –
извлечение се установява, че за отчетния период от 16.05.2014 г. до 17.05.2014
г. е издадена фактура № ********** от 07.07.2014 г. на стойност 13,88 лева, а
лихвата забава е 4,09 лева. От това следва извод, че изискуемостта на
главницата за този отчетен период настъпва на 07.08.2014 г. (30 дни след
издаване на фактурата), а тригодишният давностен срок изтича на 07.08.2017 г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
30.08.2017 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземането за ВиК
услуги за първия отчетен период (16.05.2014 г. до 17.05.2014 г.), за който е издадена
фактура № ********** от 07.07.2014 г. Вземането за стойността на предоставени
ВиК услуги в размер на 13,88 лева за този отчетен период, е погасено по
давност, както и лихвата за забава в размер на 4,09 лева. Вземанията за ВиК
услуги и лихва за забава за останалия процесен период не са погасени по давност,
тъй като от датата на техния падеж до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е изтекъл тригодишния давностен период.
В този смисъл исковите
претенции са основателни до сумата от 647,39 лева – главница и 91,68 лихва за
забава и следва да се уважат, като исковете от тези стойности до пълните им
предявени размери са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на получи заплатените разноски в исковото и
заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В заповедното
производство ищецът е направи разноски в общ размер на 75 лева (25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение), като същите следва
да бъдат съответни на уважената част от претенциите. Предвид изложеното ищецът
има право на разноски в заповедното производство в размер на 73,22 лева.
В исковото производство
процесуалният представител на ищеца претендира направените по делото разноски.
Същите са в общ размер на 460 лева (300 лева – адвокатски хонорар; 75 лева –
държавна такса; 80 лева – депозит за вещо лице и 5 лева – такса за съдебно
удостоверение). Съдът като взе предвид изложеното и стойността на уважената част от исковете, намира, че ищецът
има право на разноски в исковото производство в размер на 449,08 лева.
Съобразно правилото на
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената
част на исковете. В настоящия случай ответникът е направил разноски за
адвокатски хонорар в размер на 120 лева в заповедното производство и 300 лева в
исковото производство. Съдът като взе предвид изложеното и стойността на отхвърлената част от исковете, намира, че
ответната страна има право на разноски както следва: 2,85 лева в заповедното
производство и 7,12 лева в исковия процес.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата В.Л.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 647,39 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 17.06.2014 г. до 16.05.2017 г., както и сумата от 91,68 лева, представляваща мораторна лихва от 17.06.2014 г. до 16.05.2017 г. и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от уважения размер 647,39 лева до предявения размер от 661,27 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за горепосочения имот за периода от 16.05.2014 г. до 17.06.2014 г., както и разликата от уважения размер 91,68 лева до предявения размер от 95,77 лева - мораторна лихва за периода от 16.05.2014 г. до 17.06.2014 г.
ОСЪЖДА В.Л.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 449,08 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 73,22 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 05608 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя
Иван Витанов ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.И., ЕГН **********,*** сумата от 7,12 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 2,85 лева - разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 05608 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.