РЕШЕНИЕ
№1264/10.7.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
втори юли
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия :Даниела Михайлова
Секретар : Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1865
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „К.П. ” ООД, представлявано от Я.А.А., против Наказателно постановление № 03-008653
/ 30.08.2017г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „К.П. ” ООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ.
С
жалбата се навеждат твърдения, че постановлението е незаконосъобразно, че е
издадено от некомпетентен орган, че не е спазена установената от закона форма,
че са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила и др.Поради това се иска цялостната му отмяна.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По
същество адв.Томов отново излага становище, че между работника и дружеството е
имало сключен граждански договор, както и че отношенията между тях не са били
трудово –правни, респективно че не е
налице нарушение на КТ.Поради това и пледира постановлението да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се явява упълномощен
представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно
постановление.Твърди се, че отношенията между дружеството и лицето са
притежавали характеристики на трудови .
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.07.2017г. , в 00.50 ч.
служители на Дирекция “Областна инспекция по труда”-Варна , една от които
св. Р.П.
, извършили проверка в бар „Кални бани“, намиращ се в гр.Варна, на
крайбрежната алея.На входа св.П. видяла, че има две момичета в червени рекламни
рокли, които рекламирали алкохолна напитка.Други две такива момичета имало и в
самия бар.След като било обявено началото на проверката, св.П. разговаряла с
момичетата и разбрала, че са промоутъри на водка.Те я насочили към св.Стоян Стоянов,
който бил техен супервайзър въпросната
вечер.Св.Стоянов заявил на св.П., че работи към „К.П. ” ООД .Той и останалите
момичета попълнили констативен протокол, в който св.Стоянов вписал трите си имена,
ЕГН, че работи като супервайзър, че е нает на
22.07.2018г., с работно време от 22.00ч. до 02.00ч. с трудово възнаграждение от
40лв.В графите „ работна седмица“ и „ трудов договор“ той вписал отговор „
не“.Св.П. връчила на него призовка за „К.П. ” ООД, като представител на
дружеството следвало да се яви на 28.07.2017г. в ДИТ-Варна и да представи
подробно описани документи.
Сред представените в последствие
документи бил Граждански договор № 214/03.07.2017г., сключен между „К.П. ” ООД
и св.Стоянов.Според него свидетелят следвало да окаже съдействие и контрол при
извършването на промоционални активности за „Загорка“
АД, „Кока Кола ХБК България АД и „Перно Рикар България“ ЕООД в срок до 30 работни дни от датата на
подписване на договора.Уговореното възнаграждение при добросъвестно, срочно и
качествено изпълнение на възложената задача било в размер на 356, 76лв.
За установеното при проверката св.П. съставила Протокол № ПР1727287/
23.08.2017г., с който били дадени и
съответните предписания.
На същата дата -23.08.2017г. св.П. съставила срещу „К.П. ” ООД
и акт за установяване на административно нарушение, за това че като
работодател е допуснал св. Стоян Стоянов да изпълнява трудовите функции на „ супервайзър“ с уговорено работно време от 22.00ч. на
22.07.2017г. до 02.00ч. на 23.07.2017г., с определено работно място- бар „Кални
бани“ и уговорено трудово възнаграждение в размер на 40лв. на ден, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните.Било прието, че нарушението е извършено на 22.07.2017г.То било квалифицирано
като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 от КТ.При предявяването на акта възражения не били направени.В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че св.Стоянов и
останалите лица към момента на проверката са извършвали промоционална
активност за марката „Havana Club „ за клиент „Перно Рикар България“ ЕООД, както и че бар „Кални бани“ не е
собственост на дружеството или постоянно работно място.Били представени писмени
доказателства за това, че на свидетеля , след представяне на съответния приемо-предавателен протокол, е било изплатеното
уговореното с гражданския договор възнаграждение.Било описано още, че поради
естеството на работа, с лицата извършващи промоционална
активност, не се сключвали трудови договори, тъй като от страна на дружеството
не можело да се определи постоянно работно място и време, като графиците за
извършване на дейности били обвързани с изискванията на клиентите,
метеорологичните условия, договорености с управители и собственици на заведения
и др.Поради тези и други съображения било формулирано искане да се приложи
разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Тези
възражения били разгледани и с мотивирано становище оставени без уважение.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 008653/ 30.08.2017г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и наложил на „К.П.
” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Р.П.0 актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че св.Стоянов е
бил супервайзър на
четирите момичета с рекламно облекло, че на зададен въпрос дали има
договор той е отговорил отрицателно, поради което и му е бил предоставен за
попълване констативен протокол, а не декларация, в която има възможност за
отбелязване на наличие на граждански договор.Свидетелката посочи още, че
действително в хода на проверката е бил представен граждански договор, но тя не
го е приела, тъй като притежавал елементи на срочен трудов договор. За
изясняване на фактическата обстановка съдът допусна до разпит и св. Стоян
Стоянов, чиито показания също кредитира.Свидетелят посочи, че е имал сключен
граждански договор с „К.П. ” ООД, че във вечерта на проверката се е намирал в
бар „Кални бани“ като супервайзър заедно с четири
момичета, работещи към същата фирма и рекламиращи алкохолна напитка.Като цяло
задълженията им са били свързани с това да се продаде определен брой бутилки,
което той документирал с правене на снимки.Свидетелят посочи още, че при
попълване на констативния протокол в графата „работно време“ е записал времето, което е следвало същата вечер да се
намира в бар „Кални бани“, както и „ не“ в графата „ трудов договор“, защото е
имал граждански такъв.Св.Стоянов поясни, че съответните напитки се рекламират в
различни заведения, които се определят от „К.П. ” ООД, че е щял да получи 40лв.
за вечерта при условие, че се изпълни целия „ таргет“,
че няма месечно възнаграждение, че
самият той няма работно облекло, тъй като има само наблюдателни функции, както
и че длъжностите „ промоутър“ и „ супервайзър“
са различни.
Съдът приобщи към материалите по
делото представеното от процесуалния представител на въззивната страна копие на
граждански договор, справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ, служебна бележка за
изплатени доходи на св.Стоянов, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, договор за рекламно
обслужване между „К.П. ” ООД и „Перно Рикар България“ ЕООД, които кредитира като относимо към
спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и въз основа на
писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
депозирана в срок , от надлежна страна и като такава е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 03-008653 /
30.08.2017г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността
Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна ,
съгласно Заповед № -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор
на ИА”Главна инспекция по труда”, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Съдът намира обаче, че материалният закон е приложен неправилно, тъй
като неправилно наказващият орган е определил отношенията между дружеството и св.Стоян Стоянов.Безспорно по делото е
установено, че между страните не е бил
сключен трудов договор, а граждански.
Спорният елемент в настоящият казус е дали въпреки сключения граждански договор,
отношенията между дружеството и свидетеля са били трудово-правни, респективно
дали е следвало да бъде подписан трудов договор.Съобразно законовите
изисквания трудов договор се сключва в
писмена форма между работник / служител и работодател преди постъпването на
работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни
елементи по трудовото правоотношение, а именно място на работа, наименование на
длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение,
времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на
работния ден или седмица.
От събраните по делото доказателства се установява, че между „Перно Рикар България“ ЕООД и „К.П.“ ООД има сключен договор за
рекламно обслужване със срок от 1 година, считано от 01.06.2017г., съгласно
който наказаното дружество е приело да извършва срещу съответното
възнаграждение рекламни дейности по конкретно зададени проекти на територията
на Р.България, част от които са и дейности
по организиране и осъществяване на услуги по директен маркетинг, наемане
на промоутъри за тази цел, които да промотират марките по договора, в посочени от възложителя обекти
на негови партньори.Установено и че на
03.07.2017г. между „ Куерти Промоушън
” ЕООД и св. Стоянов е бил сключен граждански договор № 214.В него изрично е
посочено, че договарянето между страните е извършено на основание чл.280-чл.292
от ЗЗД.Тези разпоредби касаят сключването на договор за поръчка, при който
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му
действия и да получи възнаграждение за това, ако е налице такава уговорка.В
случая в гражданския договор дружеството е възложило на св.Стоянов като
изпълнител да окаже съдействие и контрол при извършването на промоционална активност за изчерпателно изброени клиенти,
сред които и „Перно Рикар
България АД“, да извършва това в срок до 30 работни дни от подписване на договора
, да получи възнаграждение в размер на 356,76лв. при добросъвестно, срочно и
качествено изпълнение на задачата, което пък се документира с изготвянето на приемо-предавателен протокол, подписан и от двете
страни. Именно при изпълнение на
уговорените с гражданския договор
функции по съдействие и контрол при извършването на промоционални
активности и то в срока му на действие ,
св. Стоянов е бил установен от служителите на Д „ИТ”-Варна.Такива обстоятелства
той е посочил и в предоставеният му констативен протокол - че работи за „К.П.“
ООД като супервайзър и че няма трудов договор.В тази
връзка съдът кредитира изцяло показанията на св.Стоянов за начина, по който е
разбрал какво следва да впише в съответните графи на протокола.Напълно логично
е да се посочи дата на наемане 22.07.2017г. и работно време от 22.00ч до
02.00ч., доколкото именно това е било времето, в което той е следвало да
изпълнява функциите си на супервайзър в обекта на промоционална активност.При анализа на показанията на този
свидетел съдът констатира несъответствие в заявеното от него относно датата на
сключване на гражданския му договор и тази, отразена в самия документ.Това
обаче не е съществено противоречие , което да води до извод, че показанията на
св.Стоянов не следва да се кредитират.В този смисъл и доколкото от писмените
доказателства се установява, че между свидетеля и наказаното дружество е имало
граждански договор, сключен преди извършване на проверката, съдът не възприема
показанията на св.П., че самите проверявани лица са заявили, че въобще нямат
никакъв договор.В случая е без значение какъв вид бланка е била дадена за попълване-констативен
протокол или декларация, доколкото в хода на съдебното следствие св.Стоянов в
пълнота изясни относимите за предмета на делото
факти.Поради изложеното до тук и като съобрази
събраните и неоспорени от страните писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че може да се направи извод, че в случая не е налице трудово
правоотношение, което да включва постигане на съгласие между страните относно
място на работа, работно време, трудово възнаграждение, длъжност. Трудовите правоотношения, уредени със
съответен договор, имат за предмет
полагането на труд , прилагането на работната сила върху
средствата за производство и изпълнението на конкретните трудови задължения от
работника.При договора за поръчка, респективно за извършване на услуга, предмет е постигането на определен резултат,
в случая осъществяване на съдействие и контрол при извършването на промоциална активност. Наличието на място, на което се
извършва консултантската услуга съвсем
не е достатъчно да се направи извод, че това е „работно място” по смисъла на
КТ, като известно е, че мястото на което е дължима престацията
е предмет и на гражданските договори.От показанията на св.Стоянов се
установява, че той като супервайзър е контролирал
действията на промоутъри в различни заведения, които
са му били посочвани от санкционираното дружество.Това обаче е ставало в
изпълнение на клаузите на договора между „Перно Рикар България“ ЕООД и „К.П.“ ООД, в който в т.2.1.6.
изрично е посочено, че директния маркетинг се извършва от посочени от
възложителя обекти на негови партньори.В този смисъл съдът намира, че тези
обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че св.Стоянов е имал работно място
по смисъла на КТ. На следващо място договарянето на заплащане е характерно за
всяка една възмездна сделка и също само по себе си също не е достатъчно да се
направи извод, че става въпрос за трудово правоотношение и че възнаграждението
е трудово. Това, че св.Стоянов е
посочил като възнаграждение сумата от 40лв. в констативния протокол е обяснимо,
с оглед направеното отбелязване в началото на съответната графа „ дневно“ от друго лице, попълнило протокола.Самият
свидетел в хода на съдебното следствие пояснява, че е щял да получи това
възнаграждение ако се изпълни таргета за вечерта,
както и че няма уговорено месечно възнаграждение, а заплащането му се формира
въз основа на постигнатия таргет за продажби.В този
смисъл посочената сума в гражданския договор очевидно се отнася за целия период
на неговото сключване, респективно се дължи при постигане на съответния
резултат.От друга страна , съобразно съдържанието на договора и срока на
неговото действие, възнаграждение се е дължало на свидетеля едва след
подписване на приемо-предавателен протокол, свързан с
изпълнение на неговата задача. От доказателства по делото е видно, че този протокол е бил подписан на 27.07.2107г.
във връзка с възложената на св.Стоянов работа именно по сключения договор №
214/03.07.2017г., с който извършеното от свидетеля е било прието и му е било
определено възнаграждение в размер на 330лв. От приложените справка по чл.73
ал.1 от ЗДДФЛ, служебна бележка, декларация по ЗДДФЛ и др., е видно, че „К.П.“
ООД са изплатили на св.Стоянов това възнаграждение , като получените суми са били декларирани
пред НАП както от дружеството, така и от свидетеля като доходи от друга
стопанска дейност.От това може да се направи извод, че между страните не е била уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на възнаграждение и в този смисъл
не е налице един от елементите на трудовото правоотношение.
Поради изложеното до тук, съдът
намира че в хода на съдебното производство не се установи по безспорен
начин, че зад сключения граждански договор стои
прикрито трудово правоотношение.В административно-наказателното производство
тежестта на доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно
постановление той се основава на
констатациите в акта и в рамките на производството по налагане на
административни наказания ги приема за верни до доказване на противното. Това
не е така обаче в съдебното производство, тъй като те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. Наказателното постановление и акта не са доказателствени средства и
съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила.
Поради това и като взе предвид гласните и писмени доказателства по делото, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че в настоящия случай от
страна на административно-наказващият орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за
това, че от страна на „К.П.“ ООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, тъй като се установи
че св.Стоянов е извършвал работа
в изпълнение на сключен граждански договор и то като „супервайзър“,
а не като „ промоутър“, така както е посочено в
постановлението.В този смисъл и неправилно наказващият орган е приложил
материалния закон, като е наложил на „К.П.“
ООД наказание за нарушение , което не е доказано да е осъществено от обективна
страна.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-008653 / 30.08.2017г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „К.П. ” ООД
е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 3 000
лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: