Определение по дело №66/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 127
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Иваничка Константинова
Дело: 20224300500066
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. Ловеч, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В. Г.,
САК, Съд.адрес: гр.София, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8 против Разпореждане №
1316/16.12.2021 г., постановено по ч.гр.дело № 762 по описа за 2021 година на Районен съд
Луковит.
Жалбоподателят обжалва като неправилно разпореждането в частта, с която
първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
претендирани разноски в размер на 180.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. Изтъква, че районният съд е преценил неправилно основателността на
претендирания разход в размер на 180.00 лева, направен от заявителя. Счита, че от
приложената към жалбата Фактура № 482/15.11.2021 г. е видно, че същата е издадена на
получателя на услугата- „Теленор“ЕАД във връзка със сключения договор, който изрично е
посочен в нея под № 1004086 и същата отговаря на изискванията на ЗДДС и ЗСч.
Изразява становище, че съдът е следвало да даде указания на заявителя да отстрани
допуснатите нередовности, съгласно чл.411, ал.1,т.1 ГПК. По този начин се е стигнало до
краен резултат, при който се отказва присъждане в полза на дружеството на реално
сторени, заплатени и обложени с данък разноски и той е ощетен.
1
Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъдат дадени
задължителни указания на РС да издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД,
ЕИК ***, чрез пълномощник- Адв.дружество „Г. и Петкова”, представлявано от адвокат В.
Г. срещу длъжника АН. Б. Л.,ЕГН ********** за сумата 340.77 лева, включваща 132.98 лв.
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени 2 бр. фактури за периода от 28.08.2019г.- до 19.10.2019 г.; и 207.79 лева
неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент – по Договор за мобилни
услуги за ползване на мобилен номер +359********* от 07.08.2019 г. и по Договор за
мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359*********.Претендирани са и разноските
по делото, включващи 25.00 лева платена държавна такса и 180.00 лева –адвокатски
хонорар.
С Разпореждане № 1316/16.12.2021 година по ч.гр.дело № 762 по описа за 2021
година Луковитският районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД срещу АН. Б. Л. за заявените суми, както и за 25.00 лева
разноски по делото, представляващи държавна такса, като отхвърлил заявлението в частта, с
която се претендират разноски в размер на 180.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, поради недоказване на реално плащане.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е
отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че
към заявлението не са приложени доказателства за реалното му плащане.
Установява се, че към заявлението е представен писмен Договор за правна защита и
съдействие изх.№ 1004086/12.11.2021 г. и пълномощно, с което законно представляващият
„Теленор България”АД е упълномощил Адв.дружество „Г. и Петкова” ,ЕИК *********, да
осъществя правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на
дружеството срещу длъжника АН. Б. Л.. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното
възнаграждение е 180 лева, с включен ДДС. Отразено е, че възнаграждението е платимо „в
брой” и е внесена сума от 180.00 лева с включен ДДС.
РС е приел, че документалната обоснованост на всяка сключена от търговските
дружества сделка, следва да е съобразена с особените изисквания на ЗСч. и ЗДДС, които
2
съдържат норми от публичен характер, за спазването на които съдът следи служебно.
Посочил, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС всяка данъчно задължено лице- доставчик е длъжно
да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване
на авансово плащане преди това и че Адвокатското дружество, което е регистрирано по
ЗДДС е било длъжно да издаде фактура. А такава няма представена по делото пред
районния съд. Безспорно е, че договорът между заявителя и адвокатското дружество е
валиден, и макар в него да е вписано, че сумата е внесена в брой, не е посочено къде е
внесена, не е била представена фактура или касов бон, поради което съдът приема, че този
договор не може да представлява доказателство за платено възнаграждение на
адвокатското дружество. Адвокатите, като данъчно задължените лица, които не са
длъжни да издават касова бележка от фискално устройство, издават документ за
придобитите от тях доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от
ЗСч. Такъв е именно адвокатският кочан. В случая, обаче, данъчно задълженото лице е
адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС и нормите на ЗСч следва да се спазват.
Към частната жалба е приложено копие от фактура, която адвокатското дружество е
издало като доставчик на услугата по смисъла на ЗДДС. Но тя също не установява плащане,
както правилно е посочено и в жалбата, тъй като в нея като начин е плащане е отразено:
„комбинирано плащане“.Ако плащането е извършено по банков път е необходимо
прилагане на банково извлечение, а при плащане в брой- касов бон.
В мотивите на т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС се приема, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция,
страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да
въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с
поддържаното им становище по време на процеса. Посочва се, че макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция.
В заповедното производство, каквото е настоящето, съдът се произнася в закрито
заседание със съответния съдебен акт, поради което заявителят е длъжен да приложи към
заявлението си писмени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.
Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението като нередовно и да дава
указания за представяне на платежен документ, тъй като не се касае за нередовност по
смисъла на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2
от ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК, тъй като тя въвежда изискването
когато вземането произтича от писмен договор с потребител, към заявлението да се прилага
този договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ,
ако има такива. Ето защо възражението на частния жалбоподател за неспазване на
процедурата по чл.411, ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е неоснователно. Поради
настъпилата преклузия за представяне на доказателствата, последните не следва да бъдат
3
съобразявани в настоящето производство.
С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1316 от 16.12.2021 г.,
постановено по ч.гр.дело № 762 по описа за 2021 година по описа на Районен съд Луковит.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4