№ 21
гр. гр.Велинград , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200303 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АЛ. М. ИС., ЕГН **********, с
адрес: гр. Костандово, ул. „***“ № 20, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Иван Вазов“ № 18, ет. 2, офис 13, чрез адв. К.У., против Наказателно
постановление № 21-0367-000655/12.05.2021 г. на Началника на РУ-
Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на АЛ. М. ИС. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева),
на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят АЛ. М. ИС. оспорва извършването на вмененото му
административно нарушение, като излага конкретни доводи в тази насока.
Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуалния си представител адв. К.У.. Поддържа жалбата, излага
1
становище за нейната основателност и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.04.2021 г. свид. Б. В. Б., на длъжност „полицейски инспектор“ при
РУ - Велинград към ОД на МВР-Пазарджик, съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА, бл. № 912339 срещу
жалбоподателя АЛ. М. ИС., ЕГН **********, с адрес: гр. Костандово, ул.
„***“ № 20, за това че на 07.04.2021 г., около 15:20 часа, в гр. Ракитово, на ул.
„Иван Клинчаров“, е управлявал товарен автомобил „ИФА Л 60“, с рег. № РА
4810 АН, собственост на К.М.С., ЕГН **********, който автомобил бил с
изменена конструкция, изразяваща се в смяна на фабрично поставения
двигател с петцилиндров двигател с надпис MAN. Нарушенията в акта са
били квалифицирани по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП – за това, че АЛ. М. ИС. не е
спазил установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели
или изменя конструкцията на моторно превозно средство.
АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя АЛ. М. ИС.,
който се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. На
същата дата жалбоподателят получил препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), в което била възпроизведена по идентичен
начин установената в АУАН фактическа обстановка. На жалбоподателя, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, била наложена глоба в размер на
7000 лева, за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан
актосъставителя Б. В. Б., който потвърждава, че е съставил АУАН за това, че
жалбоподателя е управлявал товарен автомобил „ИФА Л 60“, с рег. № РА
4810 АН, който бил с изменена конструкция, изразяваща се в смяна на
фабрично поставения двигател с друг двигател. Свидетелят Б.Б. заявява, че не
е възприел пряко и непосредствено двигателя на автомобила, като уточнява,
2
че той само съставил АУАН, а нарушението било констатирано от колегите
му - свидетелите Б.С. и М.Б., които спрели товарния автомобил за проверка.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
08.06.2021 г.
За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на
свидетели са разпитани Б. П. С. и М. ЯС. Б., от показанията на които се
установява, че на 07.04.2021 г., следобед, в гр. Ракитово, на ул. „Иван
Клинчаров“ пред № 104, двамата извършили проверка на товарен автомобил
„ИФА Л 60“, с рег. № РА 4810 АН. Като водач на автомобила установили
жалбоподателя А.И.. След проверка на документите на автомобила
свидетелите Б.С. и М.Б. решили да проверят дали номера на двигателя на
автомобила отговаря на номера на двигателя, вписан в регистрационния му
талон. Водачът А.И. съдействал на проверяващите органи, вдигнал кабината,
при което свидетелите Б.С. и М.Б., след извършен преглед на поставения в
товарния автомобил двигател, установили, че върху същия не е отразен
номера на двигателя, посочен в талона на автомобила. И двамата свидетели са
категорични, че не са възприели непосредствени действия от страна на
жалбоподателя по манипулация или смяна на двигателя на товарния
автомобил.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като
намира същите за обективни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
От представената по делото справка за собственост на товарния
автомобил „ИФА Л 60“, с рег. № РА 4810 АН се установява, че същият е
собственост на лицето К.М.С., ЕГН **********.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
3
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Даниел Благоев Бараков – Началник РУ- Велинград към ОДМВР-
Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице - полицейски
служител, заемащ длъжността „полицейски инспектор“, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
законоустановения срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено
поради следните съображения:
Жалбоподателят А.И. е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която: „Изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по
ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията“.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП „наказва се с глоба от 2000 до
7000 лева, който, без да спазва установения ред, комплектува с основни
агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно
средство“.
Нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна – не съдържа състав на
нарушение, а препраща към друг подзаконов нормативен акт. Този
нормативен акт е Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите -
членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Следователно, за
да е съставомерно едно нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е необходимо да
4
се посочи както чрез фактическо описание, така и с цифрово изражение
нарушената правна норма от въпросната наредба.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не създава конкретно
задължение за водачите на МПС, за неговия собственик или за длъжностното
лице, което допуска в движение по пътищата пътното превозно средство,
чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. Тази
норма не забранява изменението в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства, а предвижда извършването на такова изменение при
условия и ред, определен с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
В случая бланкетния състав на нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не е
запълнен с конкретна норма или норми от горепосочената наредба, издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
които да сочат конкретно правило за поведение, чието неизпълнение води до
извършване на административно нарушение. Като не е сторил това
контролният орган, а впоследствие и административнонаказващият орган,
същите не са изпълнили в цялост задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно описание на
нарушението и подвеждането му под правилната правна норма. Дадената
квалификация в АУАН и НП е непълна, както по отношение на словесното й
изписване, така и по отношение на цифровото посочване, което от своя
страна води до неяснота относно приетото от административнонаказващия
орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма,
нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП,
тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието
за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята
защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални
нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Отделно от това в настоящия случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства остана напълно недоказано от страна на
административнонаказващия орган, че именно жалбоподателят е изменил
конструкцията на товарния автомобил. На практика обвинението не е
доказано и по отношение на субективния елемент – по никакъв начин не се
установява жалбоподателят умишлено и без да спазва нормативния ред да е
5
изменил конструкцията на процесното моторно превозно средство.
Управлението на моторно превозно средство не е факт, който да сочи и
доказва, че точно водачът на процесния автомобил е изменил неговата
конструкция като е поставил друг двигател. Административнонаказателната
отговорност е лична. Всеки търпи наказанието, предвидено за онова
нарушение, което лично е извършил. В тази връзка, съдът намира, че в
настоящия случай неправилно административнонаказващият орган е очертал
субекта на административното нарушение в лицето на водача на товарния
автомобил. За налагане на санкция по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административният орган е следвало да установи по категоричен начин
извършителя на нарушението, а не да се задоволи със санкциониране на
водача на автомобила. Нарушението по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП може да бъде
осъществено само от лицето, извършило изменение в конструкцията на
превозното средство без да спази установения за това ред в Наредба № Н-3 от
18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, но не и от лице, което управлява МПС с неправомерно
изменена конструкция от друго лице. Жалбоподателят не е собственик на
автомобила и в процесния случай не би могъл да е отговорен за изменения по
конструкцията му, доколкото по делото не се събраха безспорни
доказателства, че именно той е сменил фабрично поставения двигател на
товарния автомобил с друг петцилиндров двигател, в който смисъл
отговорността му по посоченото нарушение е ангажирана незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият своевременно
е направил искане за присъждане на сумата в размер на 700 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение, като за реалното им заплащане в брой е
представил писмени доказателства по делото (договор за правна защита и
6
съдействие). ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати в
полза на жалбоподателя АЛ. М. ИС. сумата в размер на 700 лв.,
представляваща сторени в съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-000655/12.05.2021 г.
на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на АЛ. М.
ИС. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7000 лв.
(седем хиляди лева), на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на АЛ. М. ИС., ЕГН
**********, с адрес: гр. Костандово, ул. „***“ № 20, със съдебен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 2, офис 13 - адв. К.У., сумата в размер
на 700.00 лв. (седемстотин лева), представляваща сторени в съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7