Р Е Ш Е Н И Е № 227
гр. Сливен, 30.11.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Ваня
Костова и
с участието на прокурора Иван
Иванов като разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 238 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр.
с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 144/29.07.2022 г., постановено по АНД № 20222330200296/2022
г. по описа на Районен съд - Ямбол е потвърдено НП № НП-ПБЗН-ЯМ0-13/25.10.2021
г. на Директора на РД“ПБЗН“ – Ямбол, с което на Е.К.Р. от ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ във връзка с чл.489, ал.1, т.3 от
Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и е
осъдена Е.К.Р. от ***, ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ямбол разноските по делото в
размер на 80 лева.
Горното решение е обжалвано в законният срок от Е.К.Р.. В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Ямбол е неправилно и
необосновано. Счита, че предвид изложената фактическа обстановка и събраните
писмени доказателства, съдът е постановил своя акт в нарушение на материалния
закон. Твърди, че са необосновани изводите на съда, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Не
било посочено изрично датата или периода на извършване на нарушението. Твърди,
че неправилно е приложен материалния закон. Заявява, че дори да се приемело, че
има извършено нарушение, същото представлявало маловажен случай. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Ямбол. Претендира
за направените по делото разноски.
В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника му
поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът по касацията Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Я., редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище от пълномощника му оспорва
жалбата. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли касационната жалба и
остави в сила решението на съда. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен предлага съда да остави в
сила решението на Районен съд - Ямбол. Възраженията, относно времето на
извършване на деянието, както и че административнонаказателната
отговорност е ангажирана от некомпетентен орган са неоснователни. Не смята, че
в случая е налице и маловажен случай.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.07.2021 г. при извършена проверка от свид.
С. К. н. на РС"ПБЗН"-С. и свид. И. Д. н. на
Сектор"Превенция и контролна дейност" в РД „ПБЗН“ - Ямбол на проектна
документация в сградата на РС"ПБЗН"- С., гр. С. на ул. А. С. … било
установено:
На 02.03.2021 г. в Общинска администрация, гр. С., ул. Х. 12 е внесен
за съгласуване и одобряване инвестиционен проект за строеж: „Преустройство на
производствена сграда в склад и пристройка към нея", ПИ с идентификатор
30898.214.206 - по КК землища на с. З., общ. С., обл.
Я., с възложител „МАРК 1" ООД - ***, обл. Ямбол,
ул. Битоля 60, фаза „Технически проект", който проект е оценен за
съответствие с основните изисквания към строежите с комплексен доклад с дата на
съставяне 26.02.2021 г., съставен от регистрирана фирма-консултант
„ПРО-АКСИМ" ЕООД, ***. Част „Пожарна безопасност" на проекта е
изготвена от жалбоподателя - а. Е.К.Р.. Проектираният строеж е находящ в ПИ №
30898.214.206 по КК на с. З., общ. С., обл. Я. и
представлява склад за магазинно оборудване, категоризиран в част „Пожарна
безопасност" от проектната документация от клас на функционална пожарна
опасност Ф5, подклас Ф5.2 и от категория по пожарна опасност Ф5В. Сградата е
едноетажна постройка, състояща се от две съществуващи халета и едно
новопроектирано. Съществуващите халета са с идентификатор, съответно 30898.214.206.1
със застроена площ от 283 м2, с височина 3,50 м и 30898.214.206.2 със застроена
площ от 276 м2, с височина 5,28 м, изградени от скелетна стоманобетонова
конструкция (колони и греди) и стени от решетъчни тухли. Новопроектираният
склад е от стоманена незащитена конструкция с двускатен
покрив с площ от 780,12 м2 и с височина 4,94 м. Видно от части
„Архитектура", „Конструкции" и „Пожарна безопасност" от инвестиционния
проект, новопроектираният склад е предвиден да се изпълни от метална незащитена
конструкция, с ограждащи стени със стенен панел Метехно
Monowall 40 или друг с еквивалентна носимоспособност и покривно покритие с покривен панел Метехно Monowall 50 или друг с
еквивалент на носимоспособност, с неуточнен клас по
реакция на огън в проектната документация, захванати за металната незащитена
конструкция на новопроектирания склад.
Първоначалното предназначение на сградите в имота е било за птицекланица и с настоящата преработка се преустройва в
склад за магазинно оборудване: помещение с идентификатор 30898.214.206.1 -
складово помещение 3; помещение с идентификатор 30898.214.206.2 - складово
помещение 2; новопроектиран склад - складово помещение 1. Строежът е от пета
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, като общата застроена площ и на
трите склада е 1 339,12 м2. И трите складови помещения са свързани в общ обем,
чрез преход от склад 3 към склад 2 чрез стена, изградена от решетъчни тухли и пожаронезащитен отвор в нея с размер 163/211 см, и от склад
2 към склад 1 чрез стена, изградена от решетъчни тухли и пожаронезащитен
отвор в нея с размер 200/318 см. Новопроектираният склад 1 е от метална
незащитена конструкция със застроена площ от 780,12 м2, което според контролния
орган е в несъответствие на изискването на чл. 489, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз- 1971/2009 г. за СТПНОБП, а именно,
че: „застроената площ между брандмауерите, етажността и височината на сградите, предназначени за
складове за горими материали и изделия, както и за
негорими материали и изделия в горима опаковка, се
определят, както следва: за едноетажни сгради с височина не повече от 8 м,
изпълнени от стоманени пожаронезащитени конструкции -
до 600 м2". Контролните органи приели, че има извършено административно
нарушение от а. Е.Р. на разпоредбите на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. с чл.489, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и
на 13.10.2021 г. бил съставен АУАН от свид. С. Т.,
който бил връчен на жалбоподателя на същата дата в присъствието на свид. И.Д.
На 25.10.2021 г. Директорът на РД "ПБЗН" - Ямбол издал НП, с
което за нарушение на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ във връзка с чл.489, ал.1, т.3 от
Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е
приел, че Р. е извършила описаното нарушение, тъй като и. от нея п. не е
отговарял на изискванията на закона, при налагането на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения и деянието не представлява
маловажен случай. При тези мотиви ЯРС потвърдил наказателното постановление.
Решението на Районен съд - Ямбол е постановено при неправилно
приложение на закона.
В случая касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл. 232, ал. 4, т.
2 от ЗУТ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 3 000 до
15 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което
като п. и. п., несъобразени с този закон,
актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор.
От фактическа страна повдигнатото на Е.К.Р. административно обвинение
се основава на това, че в качеството си на п. на част „Пожарна
безопасност" на строеж „Преустройство на производствена сграда в склад и
пристройка към нея“, ПИ с идентификатор 30898.214.206 - по КК землища на с. З.,
общ. С., обл. Я., като новопроектираният склад 1 е от
метална незащитена конструкция със застроена площ от 780,12 м2, което според
контролния орган е в несъответствие на изискването на чл. 489, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Iз- 1971/2009 г. за СТПНОБП, а именно, че: „застроената площ между брандмауерите, етажността и
височината на сградите, предназначени за складове за горими
материали и изделия, както и за негорими материали и изделия в горима опаковка, се определят, както следва: за едноетажни
сгради с височина не повече от 8 м, изпълнени от стоманени пожаронезащитени
конструкции - до 600 м2". Контролните органи приели, че има извършено
административно нарушение от а. Е.Р. на разпоредбите на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. с чл.489, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-1971/2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар. Според чл. 169, ал. 1, т.
2 от ЗУТ, строежите да се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на
Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), в т. ч. и за
безопасност в случай на пожар, и съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 4 от ЗУТ проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие
с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1
и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
В ЗУТ обаче съществува отделна санкционна разпоредба – чл. 232, ал.10,
която предвижда налагане на наказание глоба от 1000 лева до 15 000 лева за
проектант, който не изпълни задълженията си по чл. 162, ал. 4 ЗУТ,
сред които е и проектиране на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1
и ал. 3 ЗУТ.
За твърдяното в случая нарушение, касаещо
неизпълнение на изискване за пожарна безопасност на строежите, съгласно приложение І на
Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), към което
препраща нормата на чл. 169, ал. 1, т.
2 от ЗУТ, приложима би била именно санкционната разпоредба на чл. 232, ал. 10 ЗУТ. Доколкото тази норма предвижда ангажиране отговорността на п.
конкретно в случай на неизпълнение на задълженията му по чл. 162, ал. 4 ЗУТ
във вр. с чл. 169, ал. 1, т.
2 от същия закон, то същата се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 232, ал. 4, т.
2 от ЗУТ, която визира общо изготвянето на проекти при неизпълнение
изискванията на ЗУТ.
Във връзка с изложеното се налага извода, че обективирано
в НП изпълнително деяние е следвало да бъде подведено под санкционната
разпоредба на чл. 232, ал. 10 от ЗУТ, а не по възприетата и приложена от АНО
административно-наказателна норма на чл. 232, ал. 4, т.
2 от ЗУТ. Допуснатото несъответствие в правната квалификация,
изразяващо се в посочването на неприложима санкционна разпоредба е съществено
нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт
и представляващо основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.
В случай, че констатира неправилна квалификация от АНО, като ЯРС е
следвало да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съгласно чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.337 ал.1 т.2 от НПК. Преквалифицирането
на деянието с прилагане на закона за същото, еднаквото или по по-леко
наказуемото нарушение има отношение към касационното основание „нарушение на
закона“ по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1
от НПК. Това не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила по зададените критерии на чл. 348, ал. 1, т.
2 от същия кодекс. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2020 г. по
тълкувателно дело № 6 от 2020 г. на ВАС, административният съд няма право да
подвежда установените от административнонаказващия
орган факти под друга законова разпоредба. След като касационният съд не може
да преквалифицира деянието, прилагайки закона за по-леко наказуемото нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, може единствено да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови отмяна на издадено
незаконосъобразно НП поради дадена погрешна правна квалификация на деянието.
По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо обжалваното решение на Ямболския районен съд следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМ0-13/25.10.2021 г. на
Директора на РД“ПБЗН“ – Ямбол
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него се постанови друго по същество, с което
да се отмени наказателното постановление.
В хода на производството по делото, процесуалният представител на Е.К.Р. е претендирал присъждане на направените по делото разноски и пред първата инстанция. Пред касационната инстанция е представен договор за правна помощ в размер на 500 лева, представляващи адвокатски хонорар. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна помощ в размер на 300 лв. Предвид изхода на делото, искането се явява основателно и своевременно, поради което същото следва да бъде уважено. Направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно по отношение на претендираното възнаграждение пред касационната инстанция, т.к. размерът му не е съобразен с чл.18, ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на представянето им пред съда). Ето защо следва да бъде редуциран до минималния размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, а именно до 320 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка
с чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 144/29.07.2022 г., постановено по АНД № 20222330200296/2022 г. по описа на Районен съд Ямбол, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМ0-13/25.10.2021 г. на Директора на РД „ПБЗН“ – Ямбол, с което
на Е.К.Р. от ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ във
връзка с чл.489, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – Ямбол
да заплати на Е.К.Р. от ***, ЕГН: **********, разноските по делото в размер на 620
(шестстотин и двадесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.