Решение по дело №318/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Е. Е. Е. срещу ЗППАМ № 24-1679-000138 от 29.08.2024 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Иска се отмяна на заповедта. Твърди, че резултатът от теста е неверен, като се посочва че за това жалбоподателят се е подложил на кръвен тест.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представеното по делото писмено становище се излагат съображения за материална незаконосъобразност на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка, като се иска отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като сочи, че при наличие на положителен тест с техническо средство на място, в съответствие с материалния закон правилно е наложена процесната принудителна административна мярка. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващата страна.

След извършената цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.08.2024 г. в [населено място], на [улица], в посока [населено място], около 01:55 часа бил спрян за проверка лек автомобил * с рег. № [рег. номер], управляван от собственика му Е. Е. Е. (жалбоподателя в настоящото производство). На място била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ“ 5000 с инвентарен № ARMC-0066 с тестова касета номер REF 3706091 и LOT ARSE-0061, при която било отчетено наличието на амфетамин. Водачът заявил, че не е употребявал наркотици, издаден му бил талон за медицинско изследване, след което същият дал проби за химикотоксикологичен анализ. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 1151240/29.08.2024 г., а въз основа на последния била издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1679-000138/29.08.2024 г., с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя била наложена такава мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Впоследствие срещу Е. било образувано и досъдебно производство № 550/2024 г. по описа на РУ – Ямбол. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Към делото е приложено заключението по химикотоксикологичната експертиза, изготвено по назначената по ДП № 550/2024 г. по описа на РУ – Ямбол, от което се установява, че в иззетите на 29.08.2024 г. биологични проби от Е. Е. Е. не се установява наличие на наркотични/упойващи вещества.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1679-000138/29.08.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя Е. била наложена такава мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта за ПАМ е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и несъразмерност на мярката, като приема, че заповедта е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая – съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. В заповедта и в съставения акт да установяване за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, както и че същият пред медицинско лице е дал проба за химикотоксикологичен анализ. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", изр. последно от ЗДвП, регламентираща, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване и е издал заповед, с което е наложил процесната принудителна административна мярка.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при химикотоксикологичното лабораторно изследване се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване (кръв и урина), резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка. Това следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също трябва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на принудителна административна мярка само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил принудителната мярка при липса на фактическо основание.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на принудителна административна мярка на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт. В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на принудителна административна мярка. В този смисъл процесната преустановителна принудителна административна мярка е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В заключение съдът намира, че оспорената заповедта, като постановена в нарушение на закона, следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 10 лева и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, чийто общ размер възлиза на 1010 лева. При съобразяване на актуалната съдебна практика относно приетото с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС, настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност за неоснователно – заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лева е в минималния, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа размер и предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, се явява справедлив.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1679-000138 от 29.08.2024 г., издадена от Началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на Е. Е. Е. [населено място], [жк], ***, със съдебен адрес: [населено място], [улица], *, чрез адв. Ц. Н. Н., е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. ЯМБОЛ, да заплати на Е. Е. Е. сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.