№ 2139
гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220101591 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За ищеца ** ЕООД, редовно призован чрез юрк. А. Г., не се явява
представител. От пълномощника на дружеството е постъпила молба
становище, в което са изложени доводи по съществото на правния спори и
възражения във връзка с евентуалния доклад на съда по делото.
Ответницата Н. Г. М., редовно призована чрез пълномощника си адв. Л.
К., не се явява. За нея се явява пълномощникът й адв. К., с пълномощно
приложено по делото.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. К.: - Поддържам писмения отговор, поддържам и насрещната
искова молба. Твърдя, че доверителката ми освен правното основание въз
основа на което е получила процесната сума има сключени още редица
договори с еднотипно съдържание и клаузи, които съм ги формулирал в
писмения отговор като дати и в насрещния иск, но съм допуснал една
1
фактическа грешка при изписването на датата на предпоследния договор,
погрешно съм посочил дата 21.05.2010 година, следва да се счете 21.05.2020
година.
СЪДЪТ ДАВА НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ИЩЦАТА
по насрещния иск възможност да уточни обстоятелствата във връзка с
претенциите по всеки един от тези договори, а именно какви суми се
претендира, че ответното дружество дължи, от които пък като сбор е
оформена частичната претенция в размер на 1500 лева от общо
претендираните 5000 лева.
АДВ. К.: - Госпожо съдия, тъй като ответната страна не е изпълнила
задължението си, не е представила договорите, и твърди, че няма такива
договори не можем да конкретизираме. А твърдя, че всичките договори са
сключени на електронната платформа на дружеството, по един еднотипен
начин се процедира с всички, така, че в историята на това финансово
дружество, което би трябвало по закон да съхранява, има категорично
информация за договорите, които доверителката ми за периода 2017-та – 2020-
та година е сключила с тях. Аз имам готовност да посоча размерът на
главниците по всеки един от договорите за конкретните дати, но в момента не
мога да посоча сумите, които е изплатила, защото тя там по предходните
договори е платила и сумите, които са въз основа на неравноправните клаузи,
а ни е всъщност претендираме точно тези суми по неравноправните клаузи.
Тъй като твърдя, че всички тези договори са нищожни, поради наличието на
неравноправни клаузи, доверителката ми дължи само чистата сума по
договорите, но тя е платила и неустойките, които са й начислени за това, че не
е осигурила поръчител. Тези суми, ищцовото дружество се е обогатило по тези
договори, и които са предмет на насрещната искова претенция. Моля да ми
дадете допълнително възможност да уточня тези обстоятелства, като
претенцията ми е за присъждане на сумата по насрещния иск в размер на 1500
лв., частична от общо 5000 лева.
Предмет на исковата претенция по основния установителен иск, те
претендират сумата от 983,33 лв. С отговора ние сме заявили, че исковата
сума изцяло се е погасила, като сме направили възражение за прихващане, и
изложените обстоятелства касаят нашите доводи, че ищцовата страна по този
иск дължи на моята доверителка сумата от 5000 лева. Тази сума изцяло ще
2
погаси претенцията от 983,33 лв., но тъй като искаме формиране на силата на
присъдено нещо върху тази претенция, ние сме я предявили като частична,
чрез насрещен иск за още и сумата в размер на 1500 лв. от тези общо 5000,00
лв. , по което искаме произнасяне със съдебното решение.
СЪДЪТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Първоначалната искова претенция е с правно основание чл. 422, във вр.
с чл. 55 от ЗЗД.
В подадената искова молба от „**” ЕООД с ЕИК **, с адрес гр. Со**
представлявано от б и н – управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., със съдебен
адрес гр. С** против Н. Г. М. с ЕГН **********, адрес: гр. **, с цена на иска
983.33 лв., представляваща част от общо неоснователно преведена сума в
размер на 2950.00 лв., се твърди, че на 19.11.2020г. ответницата получила
сума в размер на 983.33 лв., като в предходно дело ищцовото дружество било
твърдяло, че сумата е получена в качеството му на кредитополучател по
договор за кредит от разстояние № 317640 сключен с ищцовото дружество.
Твърди се, че с решение № 559 от 24.05.2022г. по гр.д. 691/2021г. на PC
Пазарджик, съдът намерил, че не бил налице сключен договор за кредит, както
и, че Решението е необжалваемо от страна на „**“ ЕООД, като същото било
влязло в сила спрямо дружеството. С оглед установителното действие на
силата на присъдено нещо, то следвало да се приеме, че в действителност М.
не е страна по договор за кредит с ищцовото дружество, но се твърди, че
същевременно тя била получила сума с основание договор, който не
съществувал и съответно сумата е била неоснователно преведена. Сочи, че
поради тази причина за ищцовото дружество бил породен правен интерес да
заведе дело срещу ответницата за платената сума. Твърди се, че ищецът
депозирал пред Районен съд Пазарджик заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което е било образувано
ч.гр.д. № 556/2024г., 28 гр. с-в. Твърди се, че по същото е била издадена
заповед за изпълнение, която е била надлежно връчена на ответника по
делото, като той бил подал възражение срещу нея, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви
установителен иск, за да докаже вземането си, след довнасяне на дължимата
държавна такса, поради което се твърди, че бил породен правен интерес за
3
ищеца за завеждане на настоящото дело. Твърди се, че това бил втори
частичен иск между страните, че вече било проведено дело с идентичен
предмет - част от вземането в общ размер на 2950.00 лв. Сочи се, че
предходното дело било гр.д. № 131/2023г. на PC Пазарджик, което било
образувано по повод възражение подадено срещу ч.гр.д. № 3312/2022г., 12 с-в.
на PC Пазарджик. Твърди се, че с решението по исковото дело съдът уважил
изцяло предявения иск, както и че същото било обжалвано от ответницата.
Твърди се, че във въззивното производство ОС Пазарджик с решение по в.гр.д.
№ 677/2023г. на ОС Пазарджик потвърдил изцяло първоинстанционното
решение. Твърди се, че в следствие, между страните със сила на пресъдено
нещо е било установено, че ответницата М. дължи на „**“ ЕООД сума в
размер на 2950.00 лв., поради неоснователно обогатяване, както и че
частичният иск е допустим и подлежи на уважаване, като се посочва, че не
били основателни направените от ответницата М. възражения. Твърди се, че
настоящият иск е повторен частичен, като съответно горната фактическа
обстановка следвало да се приеме за установена между страните, поради което
се счита от ищеца, че липсва необходимост да се доказват отново
обстоятелствата, които следвало да се докажат в настоящото производство,
тъй като те вече са били установени между страните с краен акт на съда и
съответно не могат да се изменят в последващо производство. Формулирано е
доказателствено искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза,
която да отговори на поставени от ищеца въпроси. С оглед гореизложеното,
ищецът твърди, че било видно, че ответницата се била обогатила с получената
сума в размер на 2950.00 лв., че същата не й е била дължима към датата на
превода, поради установена от съд липса на правно основание за превода.
Посочва, че липсва друго правно средство за връщане на сумата освен
института на неоснователното обогатяване. Сочи се, че посредством
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение ищецът претендирал, част
от цялата сума, а именно в размер на 983.33 лв., а не размера на целия превод.
Сочи съдебна практика, като моли съдът да вземе предвид указанията в
издадените по нея актове, при постановяване на решението си. Твърди се, че
към датата на подаване на исковата молба Н. М. дължала по повод издадената
заповед за изпълнение, сума в размер на 983.33 лв. - представляваща част от
общо неоснователно преведена сума в размер на 2950.00 лв., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
4
исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. Сочи, че
претендираната сумата нямала общо с присъдената сума по гр.д. № 131/2023г.
на PC Пазарджик. Претендират се съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер
на 25.00 лв., както и разноските в настоящото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Оформен е петитум, с
който, се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Н. Г. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„** да заплати на “**” ЕООД с ЕИК **, с адрес гр. София - ** представлявано
от б и н - управител чрез юрисконсулт А. С. Г. сума в размер 983.33 лв. -
представляваща част от общо неоснователно преведена сума в размер на
2950.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата
сума. Сочи, че за Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
556/2024г. 28 гр. с-в. на Районен съд Пазарджик, като твърди, че
претендираната в настоящото дело сумата нямала общо с присъдената сума
по гр.д. № 131/2023г. на PC Пазарджик и се отнасяла се за друга част от
общата дължима сума. Моли съдът да осъди ответника да заплати
направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния
размер: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената
държавна такса в размер на 25.00 лв.. Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдът да осъди ответника да заплати направените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство, включително държавна такса и такса за
изисканите експертизи. Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът да
осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева. Сочи доказателства. Формулира доказателствени искания.
Оформено е и особено искане, в случай, че са налице условията на чл. 237 от
ГПК съдът да постанови решение при признание на иска, както и при
условията на чл. 238 - 239 ГПК да постанови неприсъствено решение, с което
да уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на
ответника Н. Г. М. – адв. Л. К. - АК Пазарджик, у**, в който е изложено
становище, че исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по
предприетия исков ред, но е неоснователна, като се оспорват и по основание,
5
и по размер претенциите на ищцовото дружество. Оспорва се твърдението, че
ответницата ми се е била обогатила неоснователно със сумата от 983.33 лв.,
представляваща част от 2950 лв., като се твърди, че процесната сума е била
получена от същата въз основа на договорно основание, но не дължала
връщането й. Твърди се, че сумата е била получена по договор за
потребителски кредит № 317640, сключен с ищцовото дружество. Сочи, че в
производството по гр.д. 691/2021 г. по описа на ПзРС ищцовото дружество
претендирало цялата сума от 2950 лв., като бил налице влязъл в сила съдебен
акт, с който претенцията на ищцовото дружество е била отхвърлена. Твърди
се, че по настоящото производство се претендира част от същата сума, но на
друго правно основание, както и че не била налице хипотезата на
неоснователното обогатяване, тъй като разместването на паричните блага е
станало на правно основание - договор за потребителски кредит, а не без
основание, както се твърди от ищеца. Твърди, че ответницата не дължи
връщане на тази сума, защото тя не се била обогатила за сметка на ищеца без
основание, както и че основанието, поради което е получена сумата било
предмет на производството по гр.д. 691/2021 г. по описа на ПРС. Твърди, че по
отношение на материалното притезание на ищеца имаме сила на пресъдено
нещо, като сочи, че силата на пресъдено нещо на постановения по гр.д.
691/2021 г. съдебен акт е относно неоснователността на паричната претенция
на ищцовото дружество спрямо ответницата поради неизпълнение на
договорното задължение за връщане на получения паричен кредит. Сочи, че
мотивите на ПРС по гр.д. 691/2021 г., поради които претенциите на ищцовото
дружество са отхвърлени, не са задължителни за настоящия състав и че в този
смисъл неоснователно било твърдението, че нямало сключен договор въз
основа на който е предоставена сумата на ответницата. Твърди, че в
производството по гр.д. 131/2023 г. не било правено изявление за съдебно
прихващане между вземанията, които ответницата имала срещу ищеца, с
вземанията предмет на настоящото производство. Прави се изрично изявление
в тази насока, което процесуално възражение счита, че следва да бъде
включено в предмета на настоящото производство. Твърди, че ответницата от
своя страна имала парични вземания от ищцовото дружество, в размер над
претендираната от ищеца главница, в която връзка е направено възражение за
процесуално прихващане между тези насрещни еднородни задължения, в
резултат на което се погасява претендираната главница. Твърди се, че
6
вземанията на ответницата произтичали от предходни 8 договора за
потребителски кредити, сключени със същото това дружество в периода 2017-
2020 г., а именно на 05.03.2017 г., на 08.02.2018 г., на 10.03.2019, на 15.08.2019
г., на 06.10.2019 г. на 02.03.2020 г., на 21.05.2020 г. и на 20.06.2020 г., по които
договори твърди, че се съдържат неравноправни клаузи, но по които договори
ответницата била заплатила изцяло неоснователно начислената й неустойка,
поради това, че не била осигурила поръчители за обезпечаване вземанията на
същото това дружество по представените й кредити.
В отговора на исковата молба са изложени и твърдения, че
неравноправните клаузи се съдържали и относно неизпълнено задължението
от страна на кредитора след сключването на договора да предостави
незабавно преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 на
чл. 5 от ЗПК, не било изпълнено и условия преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, доставчикът - в случая ищецът, да уведоми ответницата
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да й предостави информацията по чл. 8 и 9 от ЗПФУП
на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. В този
смисъл, се твърди, че на ответницата не е бил предоставен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК, както и не е била надлежно
информирана предварително за условията по предоставянето на финансовата
услуга, така, както изисквала разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗПУФП.
Твърди, че така тя не е била предварително информирана за последицата,
която ще последва при непредставянето на обезпечение, а именно, че ще
дължи неустойката посочена в чл. 4, ал. 3, т.2 от договорите. Сочи че
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК препращала към разпоредбите на чл. 144-148 от
ЗЗП. Твърди, че процесният договор е бил сключен при условията на
неравноправни клаузи, тъй като в договора се съдържали клаузи
представляващи неиндивидуално определени уговорки във вреда на
потребителката, уговорки, които не отговаряли на изискването за
добросъвестност и не на последно място уговорки които водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. На основание чл. 22 от ЗПК е направено възражение за
нищожност на процесиите 8 договора за потребителски кредити, поради
7
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7-12 от ЗПК. Твърди се, че в
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договорите не били посочени начините на
изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да
било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума
по тях. Сочи, че нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определяла, че тя представлява
сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по
кредита, като посочва, че последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и
по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР)
(чл.19, ал.1 ЗПК). Твърди, че в ГПР, съгласно законовата дефиниция, се
включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни
и пр.) свързани с кредита. Твърди, че в договорите не се съдържали
конкретните параметри на общата дължима сума, като липсата на тази яснота
водела до извод, че в договорите нямало разписани ясни правила, които да
определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви
пера е била съставена. Твърди се, че в нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за
потребителския кредит, в договорите не са били посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, и освен това, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва е недействителна (нищожна) и оттук несъществуваща,
поради противоречието й с добрите нрави, то практически не е било
изпълнено изискването да бъде посочен размерът на лихвата по договора и
начинът на нейното прилагане. Твърди се, че договорената възнаградителна
лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както
и, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
при необезпечени кредита, а за обезпечени - двукратния размер. Твърди, че в
конкретния случай, ставало въпрос за договори за потребителски кредити без
обезпечение, което налагало забраната възнаградителната лихва да надвишава
три пъти законната. Твърди се още, че процесните 8 броя договори за
потребителски кредит не са редовно обезпечени, чрез договор за
поръчителство, нито чрез банкова гаранция, както и че сключената клауза по
чл. 4, ал. 3, т. 2 била недействителна, тъй като на практика се целяло
заобикаляне на закона при определяне на максимален размер на разходите по
кредита. Тази клауза за заплащане на неустойка, според ответника, поради
неосигуряване на „поръчителя" била неравноправна, като с нея се целяло
неоправдано от гледище на закона нарастване в размера на разходите по
8
договора за кредит. Излага се още едно твърдение за нищожност на тази
клауза, в случай, че съдът не възприеме горното за тази такса - неустойка
поръчител, а именно, че начисляването на неустойка т.нар. „поръчител" по
своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, като се посочва,
че ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Посочва, че в противен случай тази клауза е нищожна - чл.19, ал. 5 ЗПК и
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразявала „общите разходи по кредита", които
били детайлно регламентирани в § 1, т. 1 ДР на ЗПК и включвали освен всички
такси, комисионни и др.подобни, но и разходи за допълнителни услуги
свързани с договора за кредит. В допълнение, се сочи, че чл.19, ал.1 ЗПК
допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Твърди
се, че с наложената от ищцовото дружество клауза по процесните договори за
неустойка за т.нар. „липса на поръчителство“, прикрива разходи, които по
своето същество са включени в ГПР, както и, че това прикриване било
санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че
всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, са нищожни. Твърди, че в случая това е налице. Твърди, че поради
нищожност на тази клауза, съответният договор за потребителски кредит е
недействителен и се дължи връщане само на главницата, както и че
ответницата била възстановила не само начислената и главница, но и всички
лихви и неустойки по всеки един от посочените 8 броя договори. Твърди, че
плащането на начислените лихви и неустойки по цитираните договори е без
правно основание, поради което ищецът се е обогатил неоснователно, за
сметка на ответницата със сумата от 5 000 лв.. с оглед на изложеното се моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли исковите претенции на
ищеца като неоснователни. Претендират се разноски. Изложено е становище
по доказателствата. Формулирани са доказателствени искания.
От своя страна ответникът е предявил насрещен иск против „**“ ЕООД,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С** представлявано от
управителя б и н, с правно основание чл. 55 от ЗЗД, в който се твърди, че от
своя страна има парични вземания от ищцовото дружество, в размер над
претендираната от ищеца главница, а именно сумата от 5000 лв.. Сочи, че в
депозираният писмен отговор е направено изявление за процесуално
прихващане между тези насрещни еднородни задължения, в резултат на което
9
се погасява претендираната по главния иск главница от 983.33 лв. Твърди, че
вземанията на ответницата са в размер на 5 000 лв., които надхвърлят
вземанията на ищцовото дружество по настоящото производство, поради
което за сумата над 983.33 лв. предявява осъдителен иск, под формата на
насрещен такъв.
Предявява претенция частично за сумата от 1500 лв., с което твърди, че
ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на ответницата. Твърди, че
вземанията на ответницата произтичат от предходни 8 договора за
потребителски кредити, сключени със същото това дружество в периода 2017-
2020 г., а именно на 05.03.2017 г. , на 08.02.2018 г., на 10.03.2019, на 15.08.2019
г., на 06.10.2019 г. на 02.03.2020 г., на 21.05.2020 г. и на 20.06.2020 г., по които
договори се съдържали неравноправни клаузи, но по които договори
ответницата била заплатила изцяло неоснователно начислената й неустойка,
поради това, че не била осигурила поръчители за обезпечаване вземанията на
същото това дружество по представените й кредити. Твърди, че
неравноправните клаузи се съдържали и относно неизпълнено задължението
от страна на кредитора след сключването на договора да предостави
незабавно преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 на
чл. 5 от ЗПК. Не било изпълнено и условия преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, доставчикът - в случая ищецът, да уведоми ответницата
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да й предостави информацията по чл. 8 и 9 от ЗПФУП
на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. В този
смисъл, твърди, че на ответницата не е бил предоставен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК, както и не е била надлежно
информирана предварително за условията по предоставянето на финансовата
услуга - така както изисква разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗПУФП, като
така тя не е била предварително информирана за последицата, която ще
последва при непредставането на обезпечение, а именно, че ще дължи
неустойката посочена в чл. 4, ал. 3, т.2 от договорите. Сочи, че разпоредбата
на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл. 144-148 от ЗЗП. Твърди,
че процесният договор е бил сключен при условията на неравноправни клаузи,
тъй като в договора се съдържали клаузи представляващи неиндивидуално
10
определена уговорки във вреда на потребителката, уговорки, които не
отговаряли на изискването за добросъвестност и не на последно място
уговорки, които водели до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.На основание чл. 22
от ЗПК е направено възражение за нищожност на процесните 8 договора за
потребителски кредити, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.
7-12 от ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договорите
не са посочени начините на изчисляване на годишния процент на разходите
(ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият,
респ. общо дължимата сума по тях. Сочи, че нормата на §1, т.2 ДР ЗПК,
определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в
заем сума) и общите разходи по кредита, като последните били
регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали
годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Твърди, че в ГПР,
съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички
други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита, че в договорите
не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума. Твърди, че
липсата на тази яснота води до извод, че в договорите няма разписани ясни
правила, които да определят как се определя общата сума дължима от
потребителя и от какви пера е съставена. Твърди, че в нарушение чл.11, ал.1,
т.9 от Закона за потребителския кредит, в договорите не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент и освен това, тъй като
клаузата за възнаградителна лихва била недействителна (нищожна) и от тук
несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически
не е било изпълнено изискването да бъде посочен размерът на лихвата по
договора и начинът на нейното прилагане. Твърди, че договорената
възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, като сочи, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредита, а за обезпечени - двукратния
размер. Твърди, че в конкретния случай, ставало въпрос за договори за
потребителски кредити без обезпечение, което налагало забраната
възнаградителната лихва да надвишава три пъти законната. Твърди още, че
процесиите 8 броя договори за потребителски кредит не са били редовно
обезпечени, чрез договор за поръчителство, нито чрез банкова гаранция, както
11
и че сключената клауза по чл. 4, ал. 3, т. 2 е недействителна, тъй като на
практика се е целяло заобикаляне на закона при определяне на максимален
размер на разходите по кредита. Тази клауза за заплащане на неустойка поради
неосигуряване на „поръчителя” била неравноправна и с нея се целяло
неоправдано от гледище на закона нарастване в размера на разходите по
договора за кредит. Излага се още едно твърдение за нищожност на тази
клауза, в случай, че съдът не възприеме горното за тази такса - неустойка
поръчител, а именно, че начисляването на неустойка т.нар. „поръчител“ по
своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, като се посочва,
че ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Посочва, че в противен случай тази клауза е нищожна - чл.19, ал. 5 ЗПК и
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразявала „общите разходи по кредита", които
били детайлно регламентирани в § 1, т. 1 ДР на ЗПК и включвали освен всички
такси, комисионни и др.подобни, но и разходи за допълнителни услуги
свързани с договора за кредит. В допълнение, се сочи, че чл.19, ал.1 ЗПК
допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Твърди
се, че с наложената от ищцовото дружество клауза по процесните договори за
неустойка за т.нар. „липса на поръчителство“, прикрива разходи, които по
своето същество са включени в ГПР, както и, че това прикриване било
санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че
всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, са нищожни. Твърди, че в случая това е налице. Твърди, че поради
нищожност на тази клауза, съответният договор за потребителски кредит е
недействителен и се дължи връщане само на главницата, както и че
ответницата била възстановила не само начислената и главница, но и всички
лихви и неустойки по всеки един от посочените 8 броя договори. Твърди, че
плащането на начислените лихви и неустойки по цитираните договори е без
правно основание, поради което ищецът се е обогатил неоснователно, за
сметка на ответницата със сумата от 5 000 лв.. Твърди се, че ответницата
претендира връщане частично на сумата от 1500 лв., от цялата сума от 5000
лв. Моли се съдът, на основание чл. 211, ал.1 от ГПК да приеме за съвместно
разглеждане, предявения насрещен иск и да постановите решение, с което да
осъдите „**“ ЕООД, с ЕИК ** да възстанови на Н. Г. М. сумата от 1500 лв.
представляваща част от претенцията й от 5000 лв., ведно със законната лихва
12
от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и
съдебно деловодните разноски, с която сума ответното дружество
неоснователно се е обогатило за нейна сметка. По доказателствата заявява, че
ще се ползва от доказателствата приложени по гр.д. 1591/2024 г.
По делото е постъпил и отговор на предявения насрещен иск, в който е
изложено становище, че подадената искова молба е нередовна, като се излагат
съображения в тази насока, а именно, сочи се, че ищецът твърдял, че бил
сключил 8 договора, по които му се дължали общо 5000,00 лв., като
недължимо платени, поради нищожност на тези договори. Твърди се, че
всеизвестно било, че договорите съдържат множество клаузи и не ставало
ясно тези 5000,00 лв. от вземания по кои клаузи са сформирани. Твърди, че не
ставало ясно частичният иск от 1500.00 лв. от клаузите/клаузата на кои точно
договори е сформиран - на всичките 8 или само на част от тях и ако е на
повече от един договори, то в какво съотношение, а ако е на един то кой е
договорът. Сочи се, че по-долу е направено възражение за изтекла
погасителна давност, поради което отговорът на този въпрос би могъл да е от
ключово значение за делото. Твърди, че при всички положения така
формирана обстоятелствената част и петитума на насрещният иск не
отговарят на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК, като се моли съдът да укаже на
ищеца да поясни въз основа на кои клаузи и в какво съотношение между
отделните договори претендира частичният иск от 1500.00 лв. По
допустимостта на насрещната искова молба е изложено становище, че същата
е недопустима, поради липса на предпоставките по чл. 211, ал. 1 от ГПК, както
и на правен интерес, при твърдение, че с насрещната искова молба се правели
редица твърдения касаещи някакви договори за кредит, поради което не била
приложима предпоставката за приложението на чл. 211, ал. 1, предл. 1 от ГПК
- да има връзка между първоначалният иск и насрещният иск. Твърди се, че
видимо първоначалният и насрещният иск не почивали на една и съща
фактическа обстановка, както и че първоначалният иск е за неоснователно
обогатяване. Твърди се, че според ищеца и насрещният иск също е за
неоснователно обогатяване, но претенциите не почивали на фактите, които са
основание за завеждане на първоначалния. Спорно било дали въобще
насрещният иск е за неоснователно обогатяване, доколкото се твърди наличие
на договори, които са били нищожни, но нямало искане за прогласяване на
тази нищожност, поради което се счита, че първата предпоставка за
13
предявяване на насрещен иск, а именно връзка между двата иска не било
налице. Твърди се, че не била налице и втората предпоставка - да може да
стане прихващане между първоначалния и насрещния иск, тъй като видно
било, че с насрещната искова молба не се правело искане за прихващане, а
напротив, сочи се, че от диспозитива било видно, че иска присъждане на суми
в полза на ответницата, от което следователно било, че не е налице и втората
предпоставка за предявяване на насрещен иск по чл. 211, ал. 1, предл. 2 от
ГПК. С оглед гореизложеното било видно, че така формулиран насрещният
иск не отговаря на предпоставките на закона за предявяването му, съответно
липсвал правен интерес от това, поради което се моли съдът да не допуска
разглеждането му.
По основателността на насрещната искова молба, е изложено становище,
че се оспорва съществуването на твърдените 8 договора, като се сочи, че
ищецът по насрещния иск не представял доказателства за съществуването на
такива договори, като се твърди, че независимо от това, е била извършена
проверка в системата на дружеството по посочените в исковата молба дати на
договори, като не се било установило на тези дати да са сключвани с този
потребител, поради което се оспорва тяхното съществуване. Твърди се още, че
съгласно твърденията, имало договор от 21.05.2010г., като се посочва, че „**“
ЕООД не е съществувало през май 2010г.. Сочи се, че видно от справка в
Търговския регистър то е регистрирано 02.07.2010 г., като след това е имало
процедура по снабдяване с лиценз и технологично време за започване на
същинска търговска дейност. Твърди се, че малко вероятно било дружеството
да е упражнявало такава преди края на 2010г., камо ли да са сключвани
договори преди то да съществува като правен субект, особено като режимът
тук бил лицензионен и чл. 69 от ТЗ е неприложим, като се сочи, че въобще
твърдения на ищеца за такова нещо нямало, и че той сочел договор с „**“
ЕООД. Следователно било, че да се мисли за сключване на такъв договор било
нещо абсурдно. Твърди се, че в тази връзка липсвали и някакви конкретни
твърдения за всеки един договор, освен дата на сключване. Липсвал номер на
договор, размер на главница и т.н.. С оглед на изложеното се моли съдът да
отхвърли насрещния иск, тъй като не се било доказало съществуването на
твърдените договори.
На следващо място се оспорва да е имало плащания в полза на „**“
ЕООД по твърдените от ищеца договори, доколкото ищецът не бил представил
14
доказателства за наличието на твърдените от него договори и
обстоятелството, че не били открити такива, както и че не се била навела
някаква друга индивидуализация за такива договори, поради което се
възразява по повод на твърдените договори да са правени каквито и да било
плащания от страна на ищеца по насрещният иск. Доколкото не се и
представяли доказателства за такива плащания, то искът се счита за
неоснователен. Сочи се, че при неоснователно обогатяване ищецът следвало
да докаже наличие на плащания, а такова се твърди, че липсвало, както и се
оспорва да има такива, съобразно твърденията на ищеца. В тази връзка се
твърди, че от исковата молба не ставало ясно и претендираните 1500,00 лв. от
5000,00 лв. по повод на кои клаузи се претендират. Твърди се, че договорите
имали множество клаузи, като недължими, според ответника по насрещния
иск биха били само нищожните. Посочва се, че съгласно чл. 23 от ЗПК
главницата, например, винаги е дължима, дори и при нищожен договор,
поради което ищецът следвало да поясни тези 1500.00 лв. от вземания по кои
клаузи са образувани, по кои договори и в какво съотношение, ако се
претендира по един договор - кой е той. С оглед гореизложеното, се моли
съдът да отхвърли насрещния иск, при твърдение, че не се било доказало
съществуването на плащания по твърдените договори. Изложено е
възражение, поради изтекла погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД,
по повод претенциите на ищеца. Твърди се, че не ставало ясно ищецът за кои
договори претендира процесната сума от 1500.00 лв., нито пък ставало ясно
датите на плащанията, които твърди, че са били недължими, поради което се
прави възражение за изтекла погасителна давност по повод на всички
потенциални плащания по всички договори, които са посочени, независимо от
всички възможни варианти на съотношения между договори, клаузи и
плащания, за които ищецът може да ги е предявил. Посочва се, че подобно
възражение може да се приеме за общо, но поради липсата на каквато и да
било конкретика в исковата молба, ответникът по насрещния иск не е в
състояние да прецезира възражението. С оглед гореизложеното се моли съдът
да отхвърли исковата молба, поради изтекла погасителна давност от 5 г.,
съгласно чл. 110 от ЗЗД спрямо претендираното вземане. Направено е
възражение и срещу твърденията за нищожност на договорите. Твърди се, че
ищецът не бил представил доказателства твърдените от него договори да са
били сключени. От своя страна, ответникът твърди, че такива няма. Сочи, че
15
ищецът не бил предоставил и текст на който и да е от тези договори, поради
което не могло да се направи извод за съдържанието на тези договори и
следователно не можело да се направи извода за нищожност на тези договори.
С оглед гореизложеното, се моли съдът да отхвърли насрещния иск, при
твърдение, че не се било доказало съдържанието на твърдените договори,
съответно, че те съдържат нищожни клаузи.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да прекрати делото по повод
насрещният иск, тъй като той не отговарял на изискванията за предявяването
му, съгласно двете предложения на чл. 211, ал. 1 от ГПК, както и да отхвърли
исковата молба, като недоказана, както по повод наличието на твърдените
договори, тяхното съдържание, тяхната нищожност, така и че имало
извършени плащания, които да подлежат на възстановяване. Моли се съдът да
отхвърли исковата молба, поради погасени по давност вземания, които се
претендират. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, се моли съдът да осъди ищеца
да заплати направените от дружеството разноски в настоящото производство
включително, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв..
Съдът УКАЗВА на всяка една от страните в настоящото производство,
че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените
от нея факти и обстоятелства, от които черпи претендираните си права, а
именно ищецът по първоначалния иск следва да докаже основанието на
своята претенция, а именно, претенция за присъждане на сума поради
първоначална липса на основание, във връзка с обявена нищожност на
договора сключен с ответницата, както и размерите на тази претенция, а
ответницата следва да докаже възраженията си изложени в отговора на
исковата молба които съответстват на обстоятелствата изложени в насрещния
иск, а именно за право на ищцата по насрещния иск да претендира
заплащането на определени суми като недължимо платени по сключени с
дружеството няколко договора, във връзка с нищожни клаузи в тези договори.
Във връзка с указанията, които даде в днешното съдебно заседание,
съдът счита, че действително в насрещната искова молба липсват
обстоятелства по кой от претендираните договори за които ответната страна
по насрещния иск твърди, че не съществуват, по всеки един от договорите
каква е претендираната от ищцата сума, които обстоятелства следва да бъдат
16
уточнени от ищцата по насрещния иск, с оглед редовността на нейната
исковата молба. Тъй като, обаче, с нарочна молба-становище ответникът по
насрещния иск е оспорил изцяло твърдението, че съществуват такива
договори, и тъй като договорите не фигурират на хартиен носител, а са част от
системата на дружеството за кредитно финансиране, съдът счита, че следва да
даде възможност на ищеца по насрещния иск, в следващото съдебно заседание
да уточни тези обстоятелства, като в тази връзка следва да уважи
доказателственото искане и на двете страни в настоящото производство, да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, по въпросите поставени в
първоначалната искова молба и в депозирания отговор по нея, тъй като тези
въпроси ще изяснят и спорните обстоятелства относно наличието на други
договори, както и спорните обстоятелства във връзка със задълженията по
процесния договор. Съдът, счита, че при липсата на спор по този въпрос не
следва да бъдат изискани целите граждански дела посочени в
доказателствената част на първоначалната искова молба, доколкото съдебните
актове постановени по тези дела са приложени по делото и тези обстоятелства
не са спорни. С оглед на изложеното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна в следващото съдебно
заседание, да уточни обстоятелствата във връзка с претенциите по всеки един
от договорите за недължимо платени суми поради нищожни клаузи.
ДОПУСКА по делото да бъде изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице, след като се запознае с данните по настоящото
дело и извърши необходимите проверки при ищцовото дружество, да
отговори на въпросите поставени в т. 3 от доказателствените искания на
исковата молба и в писмения отговор на ответницата, при депозит за
изготвяне на заключението в размер на по 250 лв., вносими от всяка една от
страните в настоящото производство, по сметка на Районен съд Пазарджик, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, респективно от днес за
ответната страна, която се представлява.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милена Лавчиева, която да бъде призована
след внасяне на определения от съда депозит.
За събиране на посоченото доказателство и за уточняване на
обстоятелства в насрещната искова молба, съдът
17
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.02.2025 г. от 10:00 часа, за която
дата и час ищецът се счита за редовно призован при условията на чл. 56, ал. 2
от ГПК, но до същия да се изпрати съобщение за внасяне на определения от
съда депозит, в седмодневен срок от получаване на съобщението. Ответницата
се счита за редовно призована, чрез своя процесуален представител.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Милена Лавчиева, след внасяне на
определения от съда депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:49
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18