Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр.
Силистра, 08 октомври 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 60 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция “Инспекция по труда”– гр. Силистра против Решение № 121 от 12.
06. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 129 / 2020 г., с
което е изменено Наказателно постановление № 19-001085, издадено на 05.02.2020
г. от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, с което на
„ХРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
ул. „Тутракан“ № 18, представлявано от Г. И. Ф., в качеството му на
работодател, е наложена на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда
имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено
нарушение на чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда нарушението е
преквалифицирано като маловажно и имуществената санкция е намалена на 300
(триста) лева.
Касаторът счита, че решението
на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Счита, че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно, тъй като нарушението не е отстранено веднага и посредством
извършването му са засегнати трудовите права на наетите лица и в частност –
обезпечаването на трудовата среда с нормални шумови характеристики. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и
решаване на спора по същество посредством потвърждаване на наказателното
постановление, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна „ХРОМ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан“
№ 18, не взема становище по делото в настоящата инстанция.
Прокурорът от ОП – Силистра изразява
становище, че жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени
решението на първоинстанционния съд в оспорената част и се потвърди изцяло
санкционният акт.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-001085, издадено на 05.02.2020 г. от директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр. Силистра, на „ХРОМ“ АД, в качеството му на работодател, на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1
500,00 лева за извършено нарушение на чл. 135 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, изразяващо се в това, че работодателят не е
осигурил контрол на шума в предприятието си за производство на домакински
съдове от неръждаема стомана, находящо се в гр. Силистра на ул. „Тутракан“ № 18,
в определения едногодишен срок, считано до 19.03.2019 г. и до момента на
проверката 08. 01. 2020 г.
За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е
възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на
административно нарушение. Коментирал е, че в установения едногодишен срок не е
извършен контрол на шума в подконтролния обект и че това е едно продължено
нарушение. Приел е, че според чл. 135 от Наредба № 7 такова замерване е следвало
да бъде извършено веднъж годишно, а работодателят е извършил последното на
19.03.2018 г., поради което същият е бил в нарушение от 20.03.2019 г. и
бездействието му е продължило до момента на извършването на ново замерване на
шума на 30. 01. 2020 г. след проверката на контролните органи. Констатирал е,
че в санкционния акт е налице фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е извършено, а също че актосъставителят и АНО са
действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Досежно
материалната законосъобразност на акта въз основа на установените факти съдът е
приел, че в нарушение на установеното задължение за извършване на периодични
проверки на работните места и работното оборудване, където шумовите
характеристики са близки и по-високи от допустимите, работодателят не е
осигурил контрол на шума в определения едногодишен срок, считано от 19.03.2018
г. до 19.03.2019 г. Коментирал е, че именно в този срок е следвало да бъде
извършено контролното измерване, като извършването на нарушението е започнало
на 20.03.2019 г. и е продължило до
неговото отстраняване на 30.01.2020 г., когато работодателят е осигурил
замерване на шума в обекта. Въз основа на тази констатация е приел, че правилно
е ангажирана административно наказателна отговорност на работодателя, предвид
неспазването на задължението му по чл. 135 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Предвид
обстоятелствата, че нарушението, за което е наложена санкцията, е формално и доколкото
са взети мерки за отстраняването му до издаване на НП, съдът е счел, че следва
да приложи текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ като преквалифицира деянието като
маловажно.
Предмет на касационна
проверка е частта от съдебното решение на Районен съд Силистра, с която
деянието е преквалифицирано и е наложено наказание по привилегирования състав
на чл. 415в от КТ. Съгласно очертания предметен обхват на производството и
предвид разпоредбата на чл. 218 АПК настоящият състав преценява като
основателни доводите на касатора. Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда две
кумулативни предпоставки за приложението й. Първата - констатираното нарушение
да е отстранено веднага след установяването му, а втората - от това нарушение
да не са произтекли вредни последици за работници и служители. За да се
квалифицира деянието по този състав е необходимо тези предпоставки да са налице
едновременно. В конкретния случай не е налице нито една от тях. Нарушението, за
което е наложена имуществена санкция на дружеството, е открито при проверката
на 08. 01. 2020 г., като първата от посочените предпоставки по чл. 415в от КТ изисква
то да е отстранено веднага след установяването му, което в случая би могло да
се извърши чрез преустановяване на бездействието с извършване на дължимото
замерване на шума. Районният съд е констатирал, че ново замерване на шума е
направено на 30. 01. 2020 г., т. е. 22 дни след откриване на нарушението. Според
мнозинството от състава този 22 –дневен период е твърде дълъг, за да се счете,
че работодателят веднага е отстранил нарушението. В разпоредбата не е фиксиран определен срок за
отстраняването и това не е случайно. Използването на думата „веднага“ в текста
на закона предполага незабавно предприемане на действия от страна на
работодателя да въведе поведението си в съответствие с нормативните изисквания.
В случая тези действия са предприети повече от три седмици след откриване на
нарушението, като липсват данни за наличие на обективни причини за забавянето. Освен
това настоящата инстанция не споделя подхода на първоинстанционния съд да
игнорира наличието на вредоносни последици от нарушението само поради факта, че
същото е формално. Действително процесното нарушение е формално, а не
резултатно. За този тип нарушения законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни правни последици от тях само с факта на установяването им.
Предвид вида на нарушението, свързано с неизпълнение на задълженията на
работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тези
последици за работниците биха били с неимуществен характер. И доколкото
за органа не е съществувало задължение да ги изследва, посочва и доказва,
предвид обстоятелството, че вредите нямат отношение към съставомерността на
деянието, за което е наложена санкцията, съдът, когато прецени, че е необходимо
да бъде изследвана възможността за прилагане на привилегирования състав на чл.
415в от КТ, е следвало да стори това. След
като не е събрал доказателства в тази насока, съдът не би могъл да приеме, че
липсват последици, респ. че втората предпоставка на чл. 415в от КТ е налице.
В заключение на изложеното се
налага извода, че в конкретния случай липсват предпоставки за приложението на
чл. 415в от КТ, поради което решението на районния съд в частта, в която е
изменено оспореното наказателно постановление като нарушението е преквалифицирано като маловажно и
имуществената санкция е намалена на 300 лева, следва да бъде отменено, а
наказателното постановление следва да се потвърди в частта, в която на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на Дирекция
"Инспекция по труда" - Силистра следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ - в диапазона от 80.00
до 120 лева. В тази връзка ответника следва да заплати на учреждението-касатор
разноски в размер на 80. 00 лева.
Въз основа на гореизложеното
касационната жалба се явява основателна, поради което, на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 121 от 12. 06. 2020 г. на
Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 129 / 2020 г., в частта, в която е изменено Наказателно постановление №
19-001085, издадено на 05.02.2020 г. от директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр. Силистра, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда
нарушението е преквалифицирано като маловажно и имуществената санкция е
намалена на 300 (триста) лева
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-001085, издадено на 05.02.2020 г. от директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр. Силистра, в частта, в която на „ХРОМ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан“ № 18, е наложена
на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на
1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 135 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА „ХРОМ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан“ № 18,
представлявано от Г. И. Ф., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Силистра разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
В останалата част Решение №
121 от 12. 06. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 129 /
2020 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на
съдия Елена Чернева по КАНД № 60 / 2020 г. на АдмС - Силистра
Не споделям мнението на
мнозинството от състава, че в случая не са налице предпоставки за приложението
на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Цитираната разпоредба
предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици
за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 50 до 100 лв. Меродавният момент, спрямо който следва да се
предприемат незабавни действия по отстраняване на нарушението, съгласно текста
на закона е установяването на нарушението по реда, предвиден в кодекса.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Следователно
моментът, спрямо който работодателят следва да предприеме незабавни действия, е
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, а не датата
на откриване на нарушението. В настоящия случай актът е съставен на 28. 01.
2020 г. и същия ден е връчен на представляващия дружеството. Още на следващия
ден 29. 01. 2020 г. е подадена заявка за извършване на замерване, което е осъществено на 30. 01. 2020 г. В този
смисъл намирам, че работодателят е отстранил веднага нарушението и в този
смисъл първата от предпоставките за прилагането на чл. 415в, ал. 1 от КТ е
налице.
Досежно втората предпоставка –
да не са произтекли вредни последици от нарушението, считам, че също е налице.
Макар първоинстанционния съд да е приел, че нарушението е формално и от него не
са настъпили вредни последици, по повод обсъждането на оплакванията на
жалбоподателя досежно материалната законосъобразност на акта е коментирал, че изложените доводи, че на
работниците са осигурени антифони, тиха стая за почивка, две допълнителни
почивки и допълнителен отпуск, нямат отношение към изпълнителното деяние, за което
е санкционирано дружеството. В тази връзка считам, че фактът, че от страна на
работодателя са предприети необходимите защитни мероприятия за обезпечаване на здравето
на работниците по смисъла на чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, е установен от първоинстанционния съд, поради което
дори да не е извършено ежегодното замерване на шума, от този пропуск за
работещите не са настъпили неблагоприятни последици.
Отделно от гореизложеното
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ не поставя като формално изискване във
връзка с приложението ѝ контролният орган да бъде уведомен своевременно
за отстраняване на нарушението, каквито доводи изтъква процесуалния
представител на АНО. Единствените условия, които следва да са изпълнени
съгласно 415в, ал. 1 от КТ, са незабавно отстраняване на нарушението и липса на
вредни последици за работниците и служителите. В случая те са налице, поради
което решението на първоинстанционния съд би следвало да се остави в сила.
СЪДИЯ: