О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца,15.04.2019г.
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на
петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Татяна Александрова
Членове: Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка Т.Петрова въззивно частно гражданско дело №176 по описа за 2019 г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на подадена от Т.Г.П. *** частна жалба против определение
№62/26.02.2019г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №303/2018г. по
описа на същия съд,образувано по исковата молба,подадена от Т.Г.П. против 39
ответника,с което определение производството по образуваното пред
първоинстанционния съд дело е било прекратено. Поддържа се в частната жалба, че
не е възможно да бъдат изпълнени указанията на районния съд, тъй като не може
да се снабди със съдебни удостоверения, поради прекратяване на делото. Поддържа
се също поддържаното и в исковата молба, че неправомерно е призната земя на
прадядо на ищеца- П.В., починал 1942г., б.ж. на гр.Мизия(Букьовци), област
Враца ,тъй като след като държавата не е взела нищо от него, то не е имало
какво да му връща. Сочи се, че при съставянето на дарение не е била взета под
внимание "запазената част" на наследниците. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
На основание чл.129
ал.3 изр.последно от ГПК, препис от частната жалба не е връчван на ответниците.
При извършена проверка
за редовност на подадената частна жалба, съдът констатира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274 ал.1 т.1
от ГПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
РС
–Оряхово е сезиран с подадена от Т.Г.П. *** искова молба против 37/в
последствие 39/ ответника с иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Поддържа
се в исковата молба, че около половината земя на дядо му И. П.В. и баба му Ц. В.
Д., е призната за възстановяване на прадядо му П.В. В.-П.В. Д., роден през 1844
г. и починал през 1942 г. Сочи се, че съгласно разделителен протокол от
19.03.1943 г. на РС гр.Оряхово, имотът му е разделен и това обстоятелство/възстановяването/
е незаконно, тъй като държавата след като не е взела нищо от него, няма и какво
да му възстановява. Твърди се, че негови роднини неправомерно са дарили и
продали на ответника Ц. К. К. земя, който е конституиран като наследник по гр.д.
№ 181/2015 г. на ОРС, като иска съдът да обяви чия е земята, находяща се в
землището на гр. Мизия, призната на П.В. В.-П.В. Д., с Решение № 43587 на
Общинска служба земеделие гр.Оряхово, а именно: нива от 8.800 дка, имот № 105008;
нива от 5.750 дка, имот № 143017; нива от 6.800 дка, имот № 164037; нива от
25.801 дка, имот № 271002.
Сочи се в исковата молба, че видно от представения
с исковата молба протокол от 19.03.1943 г. по ч.гр.д.№ 264/1943 г. на Оряховски
околийски съд, страните по делото: И. П.В., М. П.В., Д. П.В.а по мъж Ц. В., В.
П.В.а по мъж Т. И. и Д. П.В.а по мъж М. Д. всички от с. Букьовци, са сключили
съдебна спогодба, с която са разделили притежаваните от П.В. земеделски имоти.
Искането е съда да постанови съдебно решение, с което да бъде поправено името на
П.В. Д. в Решение № 43587 на Общинска служба земеделие гр.Оряхово, тъй като е
невярно,и вместо него да се чете името И.П. В., както и да се приеме, че земята
принадлежи на наследници на И.П. В..
С
определение от 01.06.2018г. постановено по гр.дело №303/2018г.,РС Оряхово е
оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца да изложи
разбираемо, ясно, пълно и логически свързано фактическите си твърдения, както и
да формулира петитум логически следващ от изложените фактически твърдения,и да
представи преписи от исковата молба с доказателствата към нея за ответниците.
Съдът е указал на ищеца, че с оглед липсата на специализирани юридически
познания може да упълномощи адвокат, а при финансова невъзможност може да
поиска от съда да му бъде предоставена правна помощ, като представи по делото
доказателства за семейното и имотното си състояние и доходите, които
получава,като изрично го е предупредил,че при неизпълнение на дадените указания
производството по делото ще бъде прекратено и исковата молба – върната.
С
молба вх. № 2286/12.07.2018 г. и вх. № 2797/24.08.2018 г., ищецът представя допълнителни
писмени доказателства-пълномощно на П.В. Вълов от 17.03.1942 г.,
препис-извлечение от емлячния регистър т. 11, стр.2004, въз основа заявление на
М. И. Р..,и поставя въпроси несвързани с дадените указания.
Исковата
молба с приложените писмени доказателства е изпратена на страните по реда на
чл. 131 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от страна на ответника Цецко
Кривачков от гр.Оряхово. Същият е заявил становище, че исковата молба следва да
бъде оставена без движение за формулиране на ясен и точен петитум от страна на
ищеца. Поддържа се, че ако съдът приеме исковата молба за редовна, то вероятно
се касае за иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, който в случая се явява недопустим,
поради липса на правен интерес. Прави искане на осн.чл.219 ГПК, да се привлече
като трето лице помагач ОСЗ Оряхово, които разполагат с необходимите документи,
въз основа на които е издадено цитираното по-горе решение.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК, е постъпил и писмен отговор от Р. Я. В., чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. Ю. Д. от АК Монтана, с който също
заема становище за неяснота и нередовност на исковата молба. Изложени са
съображение и по основателността на предявения иск.Към отговора са представени
писмени доказателства.
С
Молба вх. № 3300/08.10.2018 г. ищецът П. е представил ново удостоверение за
наследници на П.В. В.-П.В. Д. изх. № АО/У-484/28.09.2018 г. на Община Мизия,
поради настъпила смърт на ответника М. Ц. М. б.ж. на гр. Пловдив, като негови
наследници са посочени П. П. М. от
гр. Пловдив, В. М. Ц. от гр.Пловдив, Г. М. Т. от гр. Пловдив.
С
молба вх.№ 3637/31.10.2018 г., ищецът е представил допълнителни писмени
доказателства и допълнение, с приложени писмени доказателства.
С
молба вх. № 4165/10.12.2018 г., ищецът е заявил, че променя правното основание
на иска, като поддържа, че е предявил иск по ЗОДОВ, с правно основание чл.124 ГПК,
и с цена на иска 150 000 лв.
На ищеца са издадени множество съдебни
удостоверения по подадени негови молби.
С Определение от 29.01.2019 г., съдът е
оставил отново делото без движение, като е указал на ищеца Т.П., в едноседмичен
срок от съобщението да отстрани допуснатите в новата исковата молба
нередовности, а именно: да изложи разбираемо, ясно, пълно и логически свързано
фактическите си твърдения, както и да формулира петитум/и/, логически следващ
от изложените фактически твърдения, ако предявява повече от един иск-да
конкретизира при какви условия съединява исковите си претенции, да представи
преписи от изправената исковата молба и доказателствата според броя на
ответниците/за самия ищец такива екземпляри не са необходими/. Съдът е указал и
последиците от неизпълнението на посочените нередовности.
В определения от съда срок, с нова молба вх.
№ 569/15.02.2019 г.,именована "искова молба" против 39 ответника,ищецът-настоящ
жалбоподател прави искане съдът да постанови решение, с което да обяви за
нищожен нотариален акт № 96, т.8, рег. № 7049, дело № 837/2016 г., н.а. № 64,
т.9, рег. № 7804, дело № 945/2016 г. на Ц. К.;съда да признае, че Ц. К. К., не
е наследник на П.В. В., да уважи цената на иска посочен от вещото лице,да уважи
завещание на И.П. В., доколкото е законно съставено. Направено е искане един
екземпляр от решението на съда, да бъде изпратен на ОСЗ Оряхово за знание и
изпълнение.
С определение №62/26.02.2019г.
на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №303/2018г., съдът е приел, че нередовностите в
исковата молба не са отстранени, тъй като имотът не е индивидуализиран, не е
обоснован правния интерес от предявяването на положителен установителен иск за
собственост, при което е постановил прекратяване на производството по
делото,поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. В мотивите си е изложил още, че в
обстоятелствената част на новата искова молба са посочени хаотични
обстоятелства, които не касаят иска, а описват житейските преживявания на
ищеца,които обстоятелства са неясни и неконкретизирани,и от които не може да се
определи какво точно иска ищеца,при което предметът на делото не е и не е
възможно да бъде индивидуализиран.
Настоящият съдебен
състав намира, че постановеното от РС-Оряхово определение е правилно и
законосъобразно.
Искова молба, отговаряща на
посоченото в чл.
127 и чл.
128 ГПК съдържание, гарантира нормалното развитие на исковия процес,
постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и
ответника в производството. С оглед на това с разпоредбата на чл.
129 ал.1 ГПК законодателят е вменил в задължение на съда да следи за
редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на същата,
той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен
срок допуснатите нередовности. За надлежното извършване на процесуалните
действия съдът следи служебно, поради което негово задължение е да указва на
страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално
действие и как тя може да бъде отстранена-чл.101 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.
124 ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за съществуване или
несъществуването на едно право е допустимо при наличие на интерес от това.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба. В случая обстоятелствата, посочени и в първоначалната,и в новата искова молба са до
такава степен неясни и неконкретизирани, че не може да се определи и от съда
какво точно се иска. Производството е било
оставяно без движение два пъти, като на ищеца са давани едни и същи указания -
да индивидуализира спорния предмет. Съвсем правилно,
решаващата съдебна инстанция се е позовала на нормата на чл. 129 ал.3 вр.ал.4 и ал.2 от ГПК,и е
прекратила съдебното производство.Това е така, тъй като една искова молба
задължително следва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез
посочване на основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича
претендираното с исковата молба право/, петитума на иска /в какво се състои
претендираното право и вида търсената защита/, както и носителите на правоотношението.
Несъответствието между
обстоятелствената част и петитума прави исковата молба нередовна, защото
създава неяснота относно вида и обема на търсената защита, и по този начин не е
ясно какъв иск е предявен, а след като не е ясно какъв иск е предявен.
Налице е невъзможност да се определи в
достатъчна степен кои са конкретните твърдяни факти и съобразно тях да се
изведе искане с установен правен интерес. По тази причина въззивният съд
намира, че районният съд правилно е приел исковата молба за нередовна и с
неотстранени недостатъци и правилно е прекратил производството по делото. С
оглед изложеното обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.Частната
жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №62/26.02.2019г. на Районен съд-Оряхово, постановено по
гр.д.№303/2018г., с което производството по гр.дело №303/2018г. е прекратено,
поради неотстранени недостатъци на исковата молба.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........