№ 2317
гр. София, 19.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502786 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2696/631 от 22.07.2021г., подадена
от Й. Ц. Й. против Определение от 09.07.2021г., постановено по гр. дело №
181/2021г. на Окръжен съд- Монтана, с което е оставена без разглеждане
частната му жалба против действията на ДСИ при Районен съд-Лом по
изпълнително дело №20211620400193 като недопустима.
Частният жалбоподател твърди, че срещу него е неправилно и
незаконосъобразно образувано изпълнително дело. Твърди, че са
неправилно изчислени данъчната оценка на имота и таксата за битови
отпадъци, формиращи данъчните задължения, предмет на изпълнителото
дело. Моли, съдът да отмени обжалваното определение.
Взискателят по изпълнителното дело – ОБЩИНА ЛОМ, оспорва
частната жалба, с подробно изложени съображения в писмения отговор.
Моли, съдът да потвърди обжалваното определение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и предвид становищета на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 193/2021г. е образувано по заявление вх.№
2122/08.04.2021г. на взискателя ОБЩИНА ЛОМ срещу Й. Ц. Й. въз основа на
акт за установяване на публично вземане № 0524-146/26.08.2020г.,
1
придружен с разписка за неговото връчване на 01.09.2020г. В хода на
изпълнително производство е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника, получена лично от последния на 29.04.2020г. По искане на
взискателя е наложен запор върху вземания на длъжника от наем и аренда на
земедлска земя. За изпълнителното действие длъжникът е редовно уведомен
на 29.04.2021г.
Окръжен съд- Моната е оставил без разглеждане като недопустима
частната жалба против действията на ДСИ при Районен съд-Лом, като е
изложил съображения, че разпореждането за образуване на изпълнително
дело и запорът върху имущество на длъжника, освен ако касае
несеквестируемост при изрично наведени такива доводи, не попадат сред
лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК подлежащи на
обжалване действия.
Настоящият съдебен състав изцяло сподела изложените мотиви.
В действащия ГПК значително са ограничени възможностите за
обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата
на чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата, на които е признато
право на жалба и то срещу конкретни и изрично изброени действия на
съдебния изпълнител. Видно от чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да
обжалва само постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са били спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по
чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и
да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
За да е допустима жалбата против действията на съдебния изпълнител,
тя следва да е подадена от легитимирано лице, в законовия срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, и против действията на съдебния изпълнител, подлежащи на
обжалване съгласно чл. 435 от ГПК. В процесния случай длъжникът обжалва
действията на съдебения изпълнител, изразяващи се в образуване на
изпълнително дело и запор върху вземане на длъжника, получено от наем и
аренда на земеделска земя, коитото не попадат в нито една от горепосочените
2
хипотези. Освен изложеното, отделното обжалване на запора, като
изпълнително действие (без позоваване на несеквестируемост) също се явява
недопустимо.
Несъстоятелени са и релевираните оплаквания на частния жалбоподател,
касаещи размера на публичните вземания, предмет на изпълнително дело
№193/2021г., както и позоваването на изтекла погасителна давност на част от
тях. Предвид, че горепосоченият акт за установяване на публично общинско
вземане е влязъл в законна сила на 16.09.2020г., като необжалван в срока по
чл. 107, ал.4 ДОПК, то следва извод, че същият е годен изпълнителен титул, а
съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнася по
отношение на размера на взменанията на взискателя. Отписването на
вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК може да бъде извършено само от
орган, който е част от структурата на общинската администрация, защото
задълженията са към общината, т.е компетентен да се произнесе по искането
е органът, който ръководи съответното производство. Законодателят е
предоставил на органите в общинската приходна администрация да
преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. Но
редът по ДОПК и реда по ГПК се различават с произтичащите от това
различия в правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния
(включително - частен) изпълнител. Когато принудително събира публично
общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. В тази смисъл е Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 756/2017 г., II г. о., ГК.
Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 10-ти с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 77 от 09.07.2021г., постановено по
3
гр. дело № 181/2021г. по описа на на Окръжен съд- Монтана, 2-и въззв.гр.
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4